В годишната си реч в Страсбург председателят на Комисията обяви Алианс за климатично застраховане и Европейска инициатива за водата и нарече европейските фермери „най-добрите в света“. Дни по-рано, в Дъблин и в Мец, еврокомисарят Кристоф Хансен определи кризисния резерв като „капка в морето“, предложи водата и напояването да се финансират и от други европейски фондове и обеща, че за в бъдеще селскостопанската предпазна мрежа ще бъде удвоена.
„Реколтите се нуждаят от вода, за да растат, а добитъкът – за да оцелее.“ С това изречение председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен стигна до земеделието в годишната си реч за състоянието на Съюза, която произнесе на 16 септември пред Европейския парламент в Страсбург.
Земеделието зае само няколко абзаца в реч, посветена предимно на отбраната, енергийните цени, търговията с Китай, изкуствения интелект и миграцията. В тях обаче Комисията очерта отговора си на лятото, което самата Фон дер Лайен нарече „лятото на истината“: около 660 000 хектара изгорели площи, около 12 милиона тона загубена реколта и реки като Дунав, Рейн и Гарона, които по думите ѝ „изчезват пред очите ни“. През август ниското ниво на Дунав принуди Румъния да спре напълно атомната централа „Черна вода“, Унгария работеше в „Пакш“ с рязко намалена мощност, а България обяви ограничаване на производството в своята атомна централа. Европа, припомни председателят на Комисията, се затопля два пъти по-бързо от средното за планетата.
Преди речта еврокомисарят по земеделието и храните Кристоф Хансен говори за същото лято на две места: на 8 септември пред министрите на земеделието, събрани на неформална среща в Дъблин, и три дни по-късно на празника на френската организация „Млади фермери“ в Мец. Прочетени заедно, трите изказвания показват как Брюксел се готви да отговаря на климатичните щети в години, в които лошата реколта все по-често ще сполетява някоя част на Европа.
Четири обещания от Страсбург
Застраховането беше първата тема. „Днес само около 25% от катастрофичните загуби в Европа са покрити от частни застраховки“, каза Фон дер Лайен. Оттам тя стигна до извода, че твърде често националните бюджети се превръщат в застраховател от последна инстанция (бюджетът, от който накрая се плащат щетите, непокрити от застраховка), и обяви, че Комисията ще създаде Алианс за климатично застраховане. Кои ще участват в него и с какви инструменти ще работи, речта не уточни.
След застраховането дойде водата. Европейските водопроводи губят почти всеки четвърти литър, предимно заради течове, което председателят на Комисията коментира кратко: „Какво разхищение.“ Комисията ще внесе нова Европейска инициатива за водата, защото от водата зависят и промишлеността, и продоволствената сигурност, а заедно с нея – предложения за по-добро управление на риска и за намаляване на застрахователната празнина (разликата между понесените щети и застрахованата им част).
Още през октомври Комисията ще представи и рамка за климатична устойчивост. В нея ще бъдат определени 100-те най-уязвими територии в Европа, ще бъдат оценени рисковете пред тях и ще се реши на какво равнище трябва да се управлява всеки риск. Фон дер Лайен разглежда адаптацията и като пазарна възможност: според нея в сухоустойчивите култури, защитата от наводнения и енергийно ефективното охлаждане Европа вече е водеща, а технологиите за адаптация са огромен нововъзникващ пазар, който Съюзът трябва да спечели.
„Европейските фермери са най-добрите в света. И ние ще ги подкрепяме на всяка крачка.“ Урсула фон дер Лайен, Страсбург, 16 септември 2026 г.
Към стопаните председателят на Комисията се обърна пряко. Тя отбеляза, че европейските фермери отново са се справили с изпитанието на „безкрайното лято“, и обеща Съюзът да бъде до тях. Земеделието присъства в речта и през изкуствения интелект. Агрохранителният сектор е една от петте области – заедно със здравеопазването, транспорта, високотехнологичното производство и отбраната и космоса, – за които Комисията ще обяви нови инициативи през ноември, а прецизното земеделие беше посочено като място, където изкуственият интелект трябва да излезе от екрана и да заработи в реалната икономика.
Защо Брюксел говори за застраховки
Темата за застраховането има предистория. През май 2025 г. Европейската инвестиционна банка и Комисията публикуваха проучване, изготвено по платформата fi-compass с модели на брокера Howden и на RiskLayer към Технологичния институт в Карлсруе. Според него земеделието в ЕС губи от неблагоприятно време средно 28,3 млрд. евро годишно, или около 6 на сто от стойността на растениевъдната и животновъдната продукция. От тези загуби едва 20 до 30 на сто са застраховани чрез публични, частни или взаимни схеми, включително подпомаганите от ОСП. Сушата причинява повече от половината щети, а до 2050 г. средните годишни загуби може да нараснат с 42 до 66 на сто. Тогава Хансен коментира пред Reuters: „Трябва да направим нещо, за да покрием останалите загуби.“
Изразът „застраховател от последна инстанция“ е построен по модела на „кредитор от последна инстанция“ – ролята на централната банка, която при паника спасява банковата система. За нея пише още лондонският банкер Франсис Баринг в края на XVIII век, а Уолтър Беджхот я превръща в доктрина в книгата си „Ломбард стрийт“ (1873). Когато държавата поеме тази роля в земеделието, възниква проблемът, който по-късният нобелов лауреат Джеймс Бюканън описва през 1975 г. като „дилемата на самарянина“. Стопанинът, който очаква правителството да плати след бедствието, има по-малко основания да плаща застраховка днес, а колкото по-малко стопани са застраховани, толкова по-голяма става следващата извънредна помощ. Проучването на ЕИБ стига до практическото следствие: публично подпомогнатото застраховане често действа по-добре от обезщетенията, които държавите изплащат след бедствие.
Дъблин: „капка в морето“
Осем дни преди речта министрите на земеделието на ЕС обсъдиха сушата на неформалната си среща в Дъблин, организирана от ирландското председателство на Съвета. Хансен предупреди, че икономическите загуби ще бъдат значителни, макар пълният им размер още да не е известен. Той разказа и за френски фермер, който в оранжерията си е работил при 48 градуса, за да спаси каквото може, и е свършил пет пъти повече работа от обичайното.
В краткосрочен план Комисията разчита на гъвкавостта, която действащите правила вече позволяват, и я описа в писмо до държавите членки от 1 септември. В Дъблин Хансен посочи конкретните възможности. Част от плащанията по ОСП могат да бъдат изплатени по-рано, за да получат стопанствата по-бързо пари в брой. При изключителни обстоятелства и природни бедствия са допустими отклонения от някои задължения. Извън ОСП нитратната директива позволява графикът за разпръскване на оборския тор да се съобрази с конкретните климатични условия.
„450 милиона евро за 27 държави членки са капка в морето.“ Кристоф Хансен, Дъблин, 8 септември 2026 г.
С това изречение Хансен оцени селскостопанския резерв – фонда от 450 млн. евро годишно, от който ЕС финансира извънредни мерки при пазарни сътресения и бедствия. Остатъкът от него за 2026 г. вече е изразходван за извънредния пакет от 540 млн. евро срещу поскъпването на торовете, който държавите могат да доплатят с до 200 на сто, така че общата подкрепа да достигне около 1,6 млрд. евро. От есента, каза Хансен, евентуално ще може да се ползват средствата, осигурени за 2027 г. Той сам определи и тях като недостатъчни и обясни, че по тази причина за в бъдеще селскостопанската предпазна мрежа ще бъде удвоена. В по-дълъг план еврокомисарят иска ОСП да позволява инвестиции в по-ефективно напояване, в прецизни технологии и в почви, които задържат повече вода. По думите му за значението на водата и на инвестициите в нея между министрите е имало широко съгласие.
Част от министрите поставиха и въпроса за парите. Испанският министър Луис Планас настоя, че освен инструменти са нужни и средства, и го свърза пряко с преговорите за следващата многогодишна финансова рамка. Белгия показа колко осезаема е щетата: по нейни оценки заради сушата половината от крушите и 30 на сто от ябълките в страната са останали с размер, при който не могат да бъдат продадени. Сушата ще бъде обсъдена отново на Съвета по земеделие и рибарство на 28 и 29 септември.
Мец: младите фермери и следващата ОСП
Три дни след Дъблин Хансен беше гост на Terres de Jim – празника на открито, който френската организация „Млади фермери“ (Jeunes Agriculteurs) определя като най-големия селскостопански празник в Европа и който в дванадесетото си издание събра над 100 000 посетители в Мец. Домакините поставиха две ясни искания за следващата ОСП: бюджетът ѝ да не бъде намаляван с нито едно евро и поне 10 на сто от средствата да отиват за смяната на поколенията.
На кръглата маса за ОСП еврокомисарят се обяви за по-гъвкави правила и предложи при форсмажорни обстоятелства да се допускат отклонения от климатичните изисквания. Той повтори, че резервът от 450 млн. евро не стига за 27 държави, и заяви намерение за управлението на водата, за водоемите и за прецизното напояване да се привлекат и други европейски средства – разходите за селските райони и изследователската програма „Хоризонт Европа“. Уточнението е важно: днес развитието на селските райони е вторият стълб на самата ОСП, а в предложението за 2028–2034 г. става част от същия национален план, така че източникът, който идва отвън, е научната програма.
Хансен припомни, че без ОСП средният доход в земеделието би спаднал с около 11 на сто, и предложи делът на подпомагането за младите стопани да стане 6 на сто при около 3 на сто сега. Той иска да бъдат засилени и обвързаната подкрепа (плащанията, свързани с конкретна култура или вид животни), и службите за заместване в животновъдството, които осигуряват работник, способен да поеме фермата, докато стопанинът е болен или в отпуск. Пред младите фермери еврокомисарят напомни, че окончателните решения за бюджета на ОСП ще вземат държавите членки.
Как новото се вписва в ОСП след 2027 г.
Думите на двамата стават по-ясни на фона на предложението за бюджета на ЕС за 2028–2034 г. В него ОСП влиза в общ национален и регионален партньорски план заедно с кохезионната политика, рибарството, миграцията и сигурността, а за подоходното подпомагане в земеделието и за част от рибарството остава защитен минимум от 295,7 млрд. евро за целия ЕС.
Удвоената предпазна мрежа има конкретен размер. Сегашният селскостопански резерв се заменя с Unity Safety Net от 900 млн. евро годишно, или 6,3 млрд. евро за седемте години, които се финансират извън защитения бюджет на ОСП и са предназначени основно за стабилизиране на пазарите при сътресения. При природни бедствия и неблагоприятни климатични събития първа линия става националният план: пренастройване на мерките и гъвкавостният резерв, който обхваща 25 на сто от националния пакет, не се програмира в началото на периода и от който една пета може да се използва веднага при бедствие. Според анализа на професор Алън Матюс от Тринити Колидж в Дъблин текстът на предложението предполага, че помощта от Unity Safety Net ще идва в допълнение към принос, осигурен от националния пакет. При бедствия над определени прагове държавата може да поиска и солидарна помощ на ЕС, доколкото има налични средства.
С писмо от 6 януари 2026 г. Фон дер Лайен предложи две трети от гъвкавостния резерв да могат да се програмират още от началото, ако отидат за земеделие и селски райони, и потвърди, че стопаните ще имат достъп до непрограмираните суми при природни бедствия, неблагоприятни климатични събития и болести по животните. В речта си в Страсбург тя засегна и приходната страна на бюджета: всеки модерен бюджет, каза тя, се нуждае от нови собствени ресурси (приходи, които постъпват пряко в бюджета на ЕС, без да минават през вноските на държавите).
Таблица 1. Как се плаща за лошата година – сега и според предложението за 2028–2034 г.
| Инструмент | Сега (2023–2027 г.) | Предложение за 2028–2034 г. |
| Селскостопански резерв | 450 млн. евро годишно за целия ЕС; остатъкът за 2026 г. е изразходван за пакета за торовете; от есента може да се ползват средствата, осигурени за 2027 г. | Unity Safety Net: 900 млн. евро годишно (6,3 млрд. евро за периода), извън защитения бюджет на ОСП, основно за пазарни сътресения |
| Щети от природни бедствия | Извънредна помощ от резерва, с възможно национално доплащане до 200% | Първо националният план: пренастройване на мерките и гъвкавостен резерв (25% от пакета, една пета веднага при бедствие); Unity Safety Net в допълнение към национален принос; над праговете – солидарна помощ на ЕС при наличие на средства |
| Застраховане | Интервенции в националните стратегически планове (в България до 70% от премията, 11,77 млн. евро за 2026 г.) | Повече взаимни фондове и инструменти за споделяне на риска (по информация от европейски източник); Алианс за климатично застраховане (подробностите предстоят) |
| Вода и напояване | Инвестиционни интервенции в стратегическите планове | Европейска инициатива за водата; инвестиции в напояване, прецизни технологии и почви по думите на Хансен |
Източници: реч на Урсула фон дер Лайен, 16.09.2026 г.; изказвания на Кристоф Хансен в Дъблин, 8.09.2026 г.; документ на Съвета на ЕС 10058/26; анализи на Алън Матюс (capreform.eu); МЗХ.
В тази конструкция на европейско равнище остават удвоеният пазарен резерв, застрахователният алианс и общата рамка за водата и климатичната устойчивост. Решенията колко пари да отидат за климатичните щети, за напояването и за застраховането в по-голямата си част ще се взимат в националните планове.
Къде е България
Българските стопани вече могат да застраховат продукцията си с публично участие. От 2025 г. интервенцията „Инструменти за управление на риска – финансов принос за премиите по застрахователните схеми“ от Стратегическия план замени досегашната държавна помощ. Подпомагането покрива до 70 на сто от застрахователната премия, с ограничения по видове култури, а бюджетът за 2026 г. е 11 766 109 евро.
Помощта за сушата от 2025 г. минава по познатия път на извънредната компенсация. От пакета от 21,5 млн. евро, който Комисията одобри на 30 март 2026 г. за България, Естония и Унгария, на България се падат 7,4 млн. евро за слънчоглед и царевица в общините, където данните на Европейската обсерватория за засушаване отчитат най-тежка суша. Тези пари трябва да бъдат изплатени до 30 септември 2026 г., а националното доплащане до 14,8 млн. евро – до края на годината, ако ДФЗ разполага с ресурс. Площите с договори за напояване с „Напоителни системи“ ЕАД са изключени от помощта – механизъм, който разгледахме подробно в анализа си за 20-те милиона евро за напояване в Бюджет 2026.
С водата изходното положение на страната е по-трудно. Според стратегията за хидромелиорациите, изготвена със Световната банка и приета от Министерския съвет през 2016 г., реално се напояват едва около 8 на сто от „годните“ площи, които обслужва „Напоителни системи“, а загубите по 17-те хиляди километра канали се оценяват в различни доклади на 30 до 50 на сто. Във водоснабдяването данните, които цитира Euronews, поставят загубите в България на 45 на сто при около 23 на сто средно за ЕС, а други отраслови оценки ги поставят над 60 на сто. Директивата за питейната вода задължава Комисията до 12 януари 2028 г. да определи допустим праг на течовете. Държавите, които го надхвърлят, ще имат две години, за да представят план за действие.
Промяната в европейската подкрепа
Речта в Страсбург и изказванията в Дъблин и Мец описват една и съща промяна в европейската земеделска политика. При годишен кризисен резерв от 450 млн. евро за 27 държави и климатични загуби, които средно надхвърлят 28 млрд. евро годишно, Брюксел насочва усилията си към водата, застраховането и подготовката на стопанствата, а за следващата ОСП предвижда удвоен резерв за пазарните кризи и повече решения в националните планове. За стопанина това означава, че европейската подкрепа при лоша година все по-често ще идва като субсидирана застрахователна премия, като инвестиция в напояване или като предварително договорено отклонение от правилата. Затова застраховката и достъпът до вода вече заслужават същото място във финансовото планиране на стопанството, каквото имат торовете и семената.
Понятия
Селскостопански резерв – фонд в рамките на ОСП от поне 450 млн. евро годишно, от който ЕС финансира извънредни мерки при пазарни сътресения и при щети от природни бедствия и неблагоприятни климатични събития (Регламент (ЕС) 2021/2116).
Застрахователна празнина – разликата между общия размер на щетите от бедствия и частта от тях, която е покрита от застраховки. В земеделието на ЕС застрахованата част е между 20 и 30 на сто.
Застраховател от последна инстанция – институцията, най-често държавният бюджет, която поема щетите, когато не са покрити от застраховка. Изразът е построен по „кредитор от последна инстанция“ – ролята на централната банка при банкова паника.
Дилема на самарянина – понятие на Джеймс Бюканън (1975): очакването за помощ след бедствие намалява стимула на хората сами да се предпазват или застраховат, което увеличава нуждата от следваща помощ.
Алианс за климатично застраховане – инициатива, обявена от Урсула фон дер Лайен на 16 септември 2026 г., за намаляване на застрахователната празнина при климатичните бедствия. Устройството и участниците в нея предстои да бъдат представени.
Европейска инициатива за водата – обявена в същата реч инициатива за управлението на водните ресурси, свързана с продоволствената сигурност, промишлеността и управлението на риска.
Рамка за климатична устойчивост – документ, който Комисията ще представи през октомври 2026 г.; определя 100-те най-уязвими територии в Европа и нивото, на което да се управляват рисковете пред тях.
Unity Safety Net – механизмът, който в предложението за 2028–2034 г. заменя селскостопанския резерв: 900 млн. евро годишно (6,3 млрд. евро за периода), финансирани извън защитения бюджет на ОСП и предназначени основно за стабилизиране на пазарите при сътресения.
Гъвкавостен резерв (flexibility amount) – 25 на сто от националния пакет в предложения партньорски план, които не се програмират в началото на периода и се пазят за непредвидени нужди като природни бедствия, неблагоприятни климатични събития и болести по животните; една пета от тях може да се използва веднага при бедствие.
Национален и регионален партньорски план – предложеният за 2028–2034 г. единен национален инструмент, който обединява ОСП, кохезионната политика, рибарството, миграцията и сигурността, със защитен минимум за подоходното подпомагане в земеделието.
Обвързана подкрепа – плащания по ОСП, свързани с отглеждането на определена култура или вид животни, за разлика от площните плащания, които не зависят от конкретното производство.
Служби за заместване – услуга, при която обучен работник поема грижата за животните и стопанството, докато фермерът отсъства поради болест, отпуск или раждане на дете.
Неотчетена вода (non-revenue water) – водата, която водоснабдителното дружество е добило и пречистило, но която не стига до платилия клиент – заради течове, аварии, неточни водомери или незаконни връзки.
Източници
Европейска комисия – Реч за състоянието на Съюза 2026 на председателя Урсула фон дер Лайен, Страсбург, 16 септември 2026 г. (официален текст на английски език; цитатите са в превод на редакцията).
Agence Europe – Europe Daily Bulletin № 13933, 9 септември 2026 г.: изказвания на Кристоф Хансен и Луис Планас на неформалната среща на министрите на земеделието в Дъблин, 8 септември 2026 г.
Agence Europe – Europe Daily Bulletin № 13928, септември 2026 г.: среща на Кристоф Хансен и ирландския министър на земеделието Мартин Хейдън с организациите на фермерите и писмо на Комисията до държавите членки за наличните гъвкавости, 1 септември 2026 г.
RTÉ – изказване на Кристоф Хансен след неформалната среща в Дъблин, 8 септември 2026 г.
L’Agriculteur Normand – „Les JA exigent des actes face aux crises“, 15 септември 2026 г.; La France Agricole – „Christophe Hansen plaide pour des évolutions de la prochaine Pac“, 14 септември 2026 г.: кръгла маса за ОСП на Terres de Jim, Мец, 11 септември 2026 г.
Европейска инвестиционна банка и Европейска комисия (fi-compass) – Insurance and Risk Management Tools for Agriculture in the EU, 20 май 2025 г.; Reuters, 20 май 2025 г.
Euronews – обзор на речта за състоянието на Съюза, 16 септември 2026 г.; спирането на АЕЦ „Черна вода“, 13 август 2026 г.; данни за загубите на вода, 13 август 2026 г.; CGTN – ограничаване на производството на атомна енергия в България заради ниското ниво на Дунав, 21 август 2026 г.
Bloomberg – EU Plans Climate Insurance Pact After Searing ‘Summer of Truth’, 16 септември 2026 г.
Съвет на ЕС – документ 10058/26 (проект на преговорна рамка за МФР 2028–2034 г.), 11 юни 2026 г.
Alan Matthews, capreform.eu – The Commission’s CAP budget proposal in the next MFF (19 юли 2025 г.); Changes proposed to the management of agricultural crises (4 август 2025 г.); Potential increase in CAP funding in next MFF (7 януари 2026 г.).
Европейска комисия – писмо на председателя до кипърското председателство на Съвета на ЕС и до председателя на Европейския парламент, 6 януари 2026 г.
Министерство на земеделието и храните – Наредба № 2 от 18 март 2025 г. за подпомагане по интервенцията за финансов принос за застрахователните премии; откриване на приема за 2026 г., 9 април 2026 г.; проект на наредба за спешна финансова помощ за производители на слънчоглед и царевица, 12 юни 2026 г.
Министерски съвет – Решение № 688 от 18 август 2016 г. за приемане на Обща стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите (изготвена със Световната банка).
Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека, член 4, параграф 3.
James M. Buchanan – The Samaritan’s Dilemma, 1975; Walter Bagehot – Lombard Street, 1873.
Архив на zemedeleca.bg – анализът за 20-те милиона евро за напояване в Бюджет 2026; анализът за гъвкавостния резерв и програмирането му от началото на периода; анализът за четирите оправдания на ОСП по Алън Матюс.
