Бързането рано напролет най-често не е оправдано и носи само негативни последици както за посевите, така и за почвата
Въпреки че отглеждането на пролетни житни култури у нас е рутинна практика, всяка година се сблъскваме с едни или други проблеми… Условията се променят: дъжд, техника, технология, а подходите остават едни и същи. При използването на десеттонни трактори подходът трябва да бъде друг.
Основни проблеми, с които ежегодно се сблъскват стопанствата по време на сеитбата на зърнено-житните пролетни култури:
висока влажност на почвата и нейната физическа незрялост;
преуплътнение на повърхността на полето;
полепване на почва по работните органи;
недостатък на достъпна влага за осигуряване на дружно поникване и начало на вегетацията.
Да разгледаме тези фактори поотделно и да потърсим възможностите за решаване на проблемите.
Физическа зрелост на почвата
Признаците за физическа готовност на почвата за обработка е, когато тя престане да е жилава и мокра, не залепва по повърхността на работните органи. Обработката на физически незряла почва води до образуване на устойчиви на разбиване буци, и в такъв случай дори при повторни обработки не може да се постигне високо качество на работата.
Не бива да се сее във физически неподходяща почва само защото съседът вече е направил това. Подобна практика води не само до излишни разходи за гориво, но е и реална предпоставка за непланиран ремонт на техниката. Освен това предимствата на ранната сеитба са доста съмнителни. По-често водят до намаляване на добива и допълнително увреждане плодородието на почвата.
В практиката са наблюдавани много случаи, когато някое стопанство сее пролетния ечемик прекалено рано. В такива случаи в продължение на няколко седмици след сеитбата не се виждат никакви поници, а когато се появят, те са неравномерно разпределени и слаби. От агрономическо изследване за причините на такова състояние на поникващите растения специалистите са стигнали до извода, че ечемикът не покълва поради отсъствието на кислород в почвата, вследствие на нейното преуплътнение. Така че опитът да се излезе колкото се може по-рано в полето, може да струва доста скъпо на стопанството.
Преуплътнение на почвите
Особено осезаемо този фактор влияе на отглеждането на пролетните култури, кореновата система на които е по-слабо развита, отколкото на зимните житни култури. Пролетта е сезон, когато за сеитбата е отредено прекалено малко време. Затова много стопанства използват широкозахватна тежка техника, която има висока производителност, и влизат в полето, когато почвата физически е още незряла.
Резултат: измамна икономия на време, което води до допълнителни икономически разходи и загуба на добив. Преуплътнението е проблем, който не се проявява непосредствено след сеитбата. Когато не достигнем плануваните резултати от добива, започваме да търсим причините: малко дъжд, лоши семена, техниката ни подведе…
Стопанствата, които са анализирали в дълбочина причините за лошия добив, отдавна са се освободили от тези проблеми, тъй като добре са осъзнали, че един от важните фактори, влияещ на добивността на културите, е преуплътнението на почвата. Така че, ако почвата на полето лепне като пластилин, – не се започва никаква работа в нея. За да се избегне нейното преуплътнение, трябва да се работи само с физически зряла почва.
Полепване на почва по работните органи на техниката
Едва ли има земеделец, който да не се е сблъсквал с този проблем. Основната причина е не техническа, а незрялата почва. Разбира се, на теория всичко изглежда просто. Пролетта инженерите и агрономите поставят ясно задачата: време е за сеитба. Но каква полза от това, след като засетият рано със скъпа техника, изискваща и скъп сервиз (дори при денонощна работа), пролетен ечемик не пониква?
Физически зрялата почва не полепва по работните органи на почвообработващата и сеитбена техника, ако тя съответства на избраната технология.
Влажност на почвата в началото на вегетацията
Най-добре почвената влага се съхранява при условие на едновременно провеждане на плитки обработки с брануване, каквито органи имат комбинираните култиватори-компактори. С тях се осигурява добро разрохкване на почвата и подравняване на нейната повърхност. Създаването на поле с фина структура на почвата предотвратява изпарението на влага, защото прекъсва капилярната връзка между долните (влажни) и повърхностните (сухи) почвени хоризонти.
Предпосевната обработка осигурява разрохкване на повърхностния слой и създава плътно и влажно посевно легло, за да могат семената да се разположат равномерно в него и да бъдат покрити с рохкав слой почва, който да им осигурява максимално добър достъп на влага, топлина и въздух.
Култивирането се прави непосредствено преди сеитбата на дълбочината на заравяне на семената (3 – 5 см), а след това посевът от житни култури задължително се валира за запазване на влагата.
Забавянето на валирането дори с един ден след сеитбата, особено в засушливи години, води до големи загуби на влага от почвата и влошава качеството на по-нататъшните обработки в посевите с пролетни житни култури. Установено е, че при гребеновидна повърхност на почвата (след оран), особено на преуплътнени почви, в пролетните слънчеви дни се изпаряват 8 – 10 тона вода от декар. Затова „запечатването“ на почвената влага е важно агротехническо мероприятие.
Обърнете внимание, че валирането на посевите може да се направи само тогава, когато почвата е физически зряла. Това се отнася особено за дребносеменните култури като рапица или люцерна. След валиране на мокро поле повърхността ще бъде като замръзнал бетон!
Цялата статия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!
