Легендарният някога сорт “Мадам Муто“ е изгубен, нито един земеделец не отглежда за продан
В селото, наречено на маслодайните рози, днес не е останал нито един гюлов масив
Годишен събор, посветен на легендарната някога Розовска ягода, ще събере и това лято местни жители и гостите им, дошли за специалния ден. Празникът има дълголетна традиция. И тъжна история. Розовци го отбелязват всяка трета неделя от юли. Сега ще бъде на 16 юли. Честванията някога са били тържествен и весел финал на кампанията за прибиране на реколтата от ягоди. Днес обаче в Розово ягоди почти няма. Нито рози, на които всъщност е наречено селището, разказа пред “Гласът на земеделеца“ кметицата Йорданка Петкова.
Въпреки това събор ще има. Той ще бъде на обичайното място – красивите поляни в живописната планинска местност Розовски вриз.
“Водя се от девиза, че и една ягода да има, трябва и събор да има – с присъщия си оптимизъм коментира Петкова. – Малко останахме в селото, но всеки от нас има нужда да общува с другите, да отпусне душата. Особено сега, след тази тежка пандемия. А щом хората имат нужда, трябва поне празника да си запазим, колкото и да сме загубили през годините други емблематични за нас неща“.
За участниците в събитието ще има музика. И този път вероятно веселбата ще започне още от събота вечерта и ще продължи в неделния ден.
“Този събор е посветен на Розовската ягода, която е била поминък на населението в селото ни дълги години, в едни по-добри времена. Благодарение на ягодите трудолюбиви розовци успели къщи да построят, вили да си направят, апартаменти в градовете да си купят, децата да си изучат. Семейното земеделие е било средство за препитание на почти всяко семейство. Когато в селото е имало и ТКЗС, в Розово са се произвеждали тонове ягоди. Центърът на селото се превръщал в агроборса, а ароматът на сладките плодове се носел над цялото село. Производители товарели колите си и карали продукция в София, където предавали директно за износ. Четири бригади с 16 звена са се грижили за масивите по времето на ТКЗС-то. На ден само от кооператива излизали по 15-20 тона от ароматните плодове.
Йорданка Петкова си спомня, че със семейството ѝ тогава също отглеждали цели декари с ягоди. Приходите от тях били важно перо в домашния бюджет. Те помогнали на децата да изучат. Легендарният сорт “Мадам Муто“ е дал и на много други хора от селото дом, имот, професия, както обичат да казват самите жители на Розово.
Също като повечето стари сортове, плодовете на “Мадам Муто“ имали трайност само 2-3 дни, но пък били с невероятна сладост и неповторим аромат. Новите търговски сортове са едри, твърди, издръжливи – все важни търговски качества. Но нямат нито онзи вкус, нито онзи аромат. Което не преча на търговци по пазарите да пишат по табелките, че предлагат Розовски ягоди.
Всичко това обаче е само минало, по което розовци въздишат и пазят спомена за него чрез Празника на ягодата. Някои имат вкъщи по няколко реда ягоди, колкото да произвеждат за собствени нужди. Но те едва ли са “Мадам Муто“ – с времето растенията се видоизменят и вече не са същите.
“Населението в селото е застаряващо – обяснява кметицата. – Хората не се занимават вече със земеделие. А то вече и не носи приходи, които да оправдават усилията на производителите. Все си мисля, че изнудването от страна на прекупвачите и посредниците унищожи това производство. Предполагам, че и сега е така – дават на земеделеца стотинки, а на пазара продават по 3-4-5 лева килограма. Ако не беше допусната тази несправедливост спрямо производителите, може би и досега щяхме да имаме полета с “Мадам Муто“. Но основното е пазарът – той уби ягодата. Жалко, но факт!“.
През 1934 година е сменено името на селото и то е наречено Розово в чест на дъхавите гюлови полета – друг традиционен поминък на местните хора. Някога в селото е имало даже и казани за изваряване на цвят. Благоприятният климат е давал и възможности за добра реколта. Няколко семейства, след като се отказали от ягодите, се опитали да възродят отглеждането на рози като свой малък семеен агробизнес. Не се получило. Днес и гюловите насаждения са малко, почти на изчезване.
Кметицата споделя опасенията си, че тази година ще има още по-малко посетители на Празника на ягодата – той съвпада с Роженския събор и е възможно някои да предпочетат по-голямото събитие.
“Друга година повече хора ми звънят – на стационарния, на мобилния. Сега нямам чак толкова обаждания, затова си мисля, че може и по-малко хора да се съберем. Но може пък да ни изненадат – денят се знае кога е. Всички са добре дошли! Да се отпуснат, да релаксират, да се порадват на хубавото ни летовище и на прекрасната природа в Родопите“.
Петкова допълва, че туристическата местност това лято е много благоустроена и се работи в тази посока. Но не с обществени средства, а благодарение на частния бизнес. Местен предприемач – Ангел Тилев, който има обекти на Розовски вриз. Като добрина за хората човекът направил съвременна и красива детска площадка, както и атракционна вятърна мелница. Сега прави втора и продължава да облагородява района. Планира да изгради и няколко къщи. Той е водещият в тези положителни промени, а хората са му благодарни, защото Община Брацигово е малка и няма финансовите сили да прави по-големи инвестиции. А мястото е харесвано от туристи и в почивните дни доста външни хора избират хладната прегръдка на планината.
След като изгубили поминъка си, хората започнали да се преселват в големите градове или в чужбина. Някога са били над 1500 души, днес са останали под 400 и малко от тях са млади хора. До Розово вече няма дори обществен транспорт. Организирани автобуси има само за децата, които посещават училища и градини в близките градове Брацигово и Пещера.
За възраждане на земеделието при сегашните условия никой не мисли, след като няма шанс то да носи приходи.
„Ние сме умалено копие на картината в страната – казва Петкова. – на дребния производител не се обръща внимание, само на хората с големите масиви, те могат поне да ползват субсидии, за да оцелеят в по-трудни времена, ние не можем. Терените ни са маломерни, тъй като сме планински район. А хората отиват или остават там, където има поминък и по-добри условия за живот“.
Надеждата на местните е единствено в развитието на туризма. По време на пандемията са купени много къщи, дори рушащи се и в изключително занемарен вид. Повечето нови собственици използват имотите си за почивка – идват само в почивни дни, когато макар и за малко, Розово се оживява.
*Снимки – фейсбук групата на село Розово и pixabay
Стоимена Александрова
