Тази практика е особено важна в условията на ресурсоспестяващи технологии при минимални обработки на почвата
Изискванията към качеството на подготовка на семената се повишават при прехода към ресурсоспестяващи технологии, като минимални или нулеви обработки на почвата при отглеждане на зърнени култури. Решенията за третирането на семената преди сеитба, изборът на препарат и нормата на неговия разход трябва да се вземат, след като се анализират фитосанитарното състояние на семената и почвата, прогнозата за фитосанитарната ситуация за бъдещия вегетационен сезон. Предпосевното третиране на семената е неразделна част от общата технология за отглеждане на културите и важен елемент от прилагания комплекс от мерки, повишаващи стресоустойчивостта на растенията. Ефективността на обеззаразяването се постига чрез стриктното изпълнение на редица агротехнически и биологични изисквания.
През последните години все по-голяма е вероятността от загуба на добив от зърнените (а и не само) култури от стресови абиотични (суша, измръзване и др.) и биотични (вредни организми) фактори.
Особености на съвременното земеделие, обострящи фитосанитарните проблеми
На първо място са високата специализация на растениевъдството, отсъствието на сеитбооборот или високата концентрация в него на зърнени култури, което води до намножаване на почвени фитопатогени, вредители и семена от плевели, десетки и стотици пъти по-високи от праговете на икономическа вредност.
Второ – минимизация на обработката на почвата – минимални обработки, ленточна технология, нулеви обработки и др., последствията от които са не само положителни, но и отрицателни. Сред вторите на първо място стои високата концентрация на вредни за растенията организми в стадии на покой с дълга задължителна или принудителна диапауза (траеща от две до три години от яйце до имаго, напр. телени червеи) в повърхностния слойна почвата. За съжаление, ресурсоспестяването не се прилага в система на органо-минерално хранене на растенията, а се основава само на минерално хранене. Това води до дефицит на макро- и микроелементи, а също към хронично слабо постъпване в почвата на органични вещества, което намалява способността на почвата за потискане на вредните организми и значително утежнява фитосанитарните проблеми.
В каква степен и на какъв процент от земеделските земи у нас се прилагат ресурсоспестяващите технологии, не може да се посочи, защото никой не води тази статистика. Но налице е ясна тенденция към минимализиране на механичната обработка на почвата. По прогнози на международни експерти към 2020 г. приблизително на половината площи от обработваемите земи по света ще се прилага нулева технология.
Най-критичен за растенията е периодът от покълване до поникване на семето
Зимуващите в повърхностния слой почва и в растителните остатъци фитопатогени и фитофаги лесно проникват в растенията в най-уязвимия за тях период – от покълване на семената до поникване, и усложняват фитосанитарните условия за първоначалното им развитие. Това предопределя необходимостта от особено високи изисквания към посевните качества на семената, в т.ч. тяхната защита от фитопатогени и фитофаги. За съжаление, забраната за употреба на неоникотиноидите в ЕС доведе до дефицит на активни вещества за обеззаразяване на семената срещу фитофаги, което още повече усложнява борбата с тях. Проблемът с всяка изминала година се задълбочава и всяка страна търси частични решения сама за себе си. В тази връзка неслучайно се промъкват и контрабандни и забранение за употреба препарати за растителна защита от трети страни, с които земеделските производители се опитват да решат проблема, нарушавайки забраните.
Главните критерии при вземане на решение за предсеитбено третиране на семената са тяхната кълняема енергия и фитосанитарно състояние. За тази цел семената за посев трябва задължително да преминат анализ за окачествяване в ИАСАС.
При подбора на препаратите за обеззаразяване във всеки конкретен случай трябва да се взема предвид и комплексът от почвени патогени (гъби от родовете Fusarium, Pythium Rhizoctonia и др.)
Най-ефективни са комплексните мерки
Обеззаразяването не трябва да се разглежда като единствен начин за повишаване посевните качества на семената. То трябва да се прилага в комплекс с други технологични практики, повишаващи устойчивостта на растенията към неблагоприятните фактори и ефективността от химичните препарати. Висока ефективност за повишаване на посевните и фитосанитарните параметри на семената притежават загряването, калибрирането, облъчването с импулни нискочастотни електрически полета. Термичната обработка на семената на зърнените култури се провежда при 20°С в продължение на 5 дни в хранилища при разбъркване или на открити площадки. Може да се направи и активно загряване на семената в сушилни в продължение на 1,5 – 2 дни (до 5 – 8) часа при температура 45 – 50°С. Загряването повишава полската кълняемост с 10 –12%, особено ако зърното е прибирано при хладно и влажно време и семената са с физиологично недозрял зародиш. Калибрирането отделя спаружените (по-малки от 2,5 – 3 мм в диаметър) зърна. Неговата ефективност в повишаване кълняемостта е 5 – 20% в зависимост от партидата и сорта, а биологичната ефективност по отношение на причинителите на кореново гниене и септориоза е 30% и повече.
Ефективността на всички обеззаразители се проявява в пълна сила само при условие на строго спазване на технологията на обеззаразяване, равномерно разпределение на препарата по повърхността на семената, почистване на семенните партиди от примеси и др.
Обеззаразените семена изискват правилно подготвена почва
Чрез многогодишни изследвания е установено, че биологичната и стопанската ефективност на обеззаразяването, особено при системнните препарати, се проявява в максимална степен при създадени благоприятни условия в почвата. Те се изразяват в ефективно подготвеното легло за семената, осигуряващо формиране на оптимални по гъстота посеви с високи стартови ритмични растежни процеси.
Особено внимание следва да се обръща за спазване на следните условия:
- Семената да се сеят във влажен (60% от пълната полска влагоемност) слой почва, съдържащ 14 – 16 мм влага в слоя 0 – 10 см
- Семената да се полагат на твърдо легло, за което дълбочината на предсеитбената подготовка на почвата (ако има такава) се прави на дълбочината на сеитбата, за да не се разруши капилярният слой под семената;
- Температурата на дълбочината на сеитба трябва да бъде положителна за набъбване на семената — минимум +1-2°С, покълване и поникване — +4-5°С (оптимална — +12-16°С);
- Наличието на разтворими форми на хранителни вещества, особено на фосфор в почвата. Желателно е внасянето на NP в редовете или гранулиран суперфосфат в доза 1,5 – 2 кг акт. в-во/дка. Като много добра практика през последните години се очертава едновременно с обеззаразяването на семената те да се третират и с растежни регулатори и биостимулатори
- Семената да са покрити отгоре с „пухкаво одеало“, диаметърът на почвените буци да не e повече от 2 см.
За повишаване устойчивостта на растенията към кореново гниене голямо значение има съдържанието на подвижен фосфор в почвата, особено в началния стадий на развитие. Независимо че в много типове почви този макроелемент се съдържа в излишък, най-често той се намира в недостъпна форма и растенията не могат да го усвоят в достатъчно количество. Изходът е във внасянето на фосфорни торове при сеитбата в редовете, при което растенията стават по-устойчиви към всички почвени вредни организми.
Несъмнено, при прехода към ресурсоспестяващи технологии на отглеждане на зърнените култури, ролята на предсеитбената подготовка на семената нараства. Практиката показва, че не по-малко важно е тя да се прилага с комплекс от технологични практики, повишаващи стресостойчивостта на растенията при спазване на всички агроекологични изисквания.
