Биопроизводството не е страшно, вдъхна кураж на производителите и доц. д-р Ана Карова, представител на сертифициращ орган, по време на семинар в Пловдив, организиран от Националната асоциация по биологична растителна защита, органично торене и иновативни технологии и фирма Амитица.
Най-лесно е да направиш работния разтвор и да влезеш с пръскачката. Но по-благородно е предизвикателството на биологичната растителна защита. Затова адмирирам събития като това, които показват, че нещата могат да се случат и по по-естествен и по-биологичен начин. Не е страшно. Трябва воля и трябва нагласа, решимост и търсене на информация от подходящите специалисти, които могат да дадат такава информация на ниво, което да е адекватно за всяко едно стопанство, да е приложимо и системата да работи както трябва. Трябва да бъдем оптимисти. Ясно е, че 25% биологични площи в България няма да постигнем нито до 2030 г., нито и по-късно. Но вече има положителна промяна и в администрацията към стимулиране на биопроизводството. Но най-важното е пазарът. А пазарът на този сектор ще расте. Производителите трябва да работят предимно за пазара, а субсидиите са допълнителен стимул. Биологичната храна има много по-висока добавена стойност.
Биопроизводителите у нас намаляват заради проблемите с административния натиск основно и със субсидирането. И за това, че не се положиха достатъчно усилия за развитие на пазари и за убеждаване на производителите, че те трябва да работят предимно за производство, а на субсидиите да гледат като на нещо допълнително. Факт е, че проблемите бяха доста сериозни със субсидирането и много хора се отказаха именно заради това. Но мисля, че започна да се вижда светлина в края на тунела. Надявам се в новия програмен период нещата да вървят по-добре. Най-малкото защото и ние като държава членка трябва да се отчетем на европейската комисия, че имаме някакъв напредък и сме се оттласнали от дъното. В крайна сметка от 6800 биопроизводители през 2019 г. в момента те са 4600. Стига сме копали по дъното, време е да тръгнем напред.
За мен най-основният проблем на производителите е нагласата. Ако те имат нагласата да се научат, те ще се научат. Има натрупани знания, има наука, има практика. Трябват много знания, не става само с административен контрол и натиск. През последните години браншовите организации и науката бяхме премахнати от Комисията по биологично земеделие. Тя стана междуведомствена комисия. На последния Консултативен съвет по биологично земеделие коментирахме въпроса как в тази Комисия отново да влязат представители на науката и браншовите организации, които все пак да имат някаква дума по въпросите за националната политика за развитие на биологичното земеделие. Не може само с контрол и натиск. По този начин нещата не се случват. Някак си се стремим да сме по католици от папата.
Но трябва да работим. Трябва да се борим. В крайна сметка нещата са и в наши ръце и ние трябва да изискваме от управляващите да работят в полза на биоземеделието. Колко усилия бяха необходими да постигнем 5% от храните за децата в училищата да бъдат биологични! А трябва да са поне 50. И това трябва да го изисква държавата от производителите, а не производителите да се молят и да се чудят по какъв начин да бъдат убедени политиците, че децата в училищата и детските градини трябва да се хранят с чисти и здравословни продукти. Години работа, тежък труд, за да се прокарат тези 5%. В някои държави е дори и 100%.
Трябва да се борим за пазари, защото когато има търсене все повече хора ще искат да произвеждат. И политиката на държавата там трябва да бъде адекватна. Всичко друго е решимо. И препарати има, и растителна защита има, и биоагенти има, и сертификация има. Но усилията трябва да са към пазара.
