“ Най-големите човешки постижения са били продукт на безумни идеи“. С тези думи на Ричард Брансън започна своята презентация по време на конференцията „ЕНП за фермерите“ Мариела Йорданова, земеделски производител.
„Представлявам компания с много дейности в сектор земеделие. Семепроизводство на сортове и хибриди. Животновъдство, преработка на мляко. Говоря като производител. Земеделието ни е в криза. Случиха се серия от събития, направиха се грешки, ядосаха се фермерите и заляха Европа с недоволство. Първи бяхме ние в България. И аз съм част от протестите на българските и европейските фермери. Ние земеделци, собственици, потребители, граждани, политици приехме стабилността в земеделското производство като даденост. И сгрешихме“, каза Мариела Йорданова.
„Впрегнахме каруцата преди коня. В каруцата ни административната тежест нарасна и се усложни, натоварихме скъпи екологични изисквания, големи разходи, скъпа работна ръка, помете ни КОВИД, удариха ни суши и наводнения, война в Украйна, добавяме бавни и грешни национални и европейски решения. Претоварихме я. Конят не може да изтегли каруцата, пътят се оказа нагорнище. Само с пари не става да се помага, конски сили не можем да добавим. Идва спешното решение: Разтоварваме каруцата. Тестваме колко може да носи коня, или в случая земеделеца, впрягаме го и тогава товарим“.
Бюджетът на Европа за ОСП намалява от 80-е години на миналия век насам, дори без да се отчита инфлацията. По време на събитието Мариела Йорданова сподели своите виждания за ролята на иновациите и инвестициите в земеделието.
„Административна тежест – говорим за опростяване, но то не се случва, напротив нуждата от административен персонал във фермите се увеличава. Не сме земеделски производителиь а бюрократи с всестранни компетентности. ОСП се опрости само за работата на Европейската комисия.
Може да се облекчи бюрокрацията, за всеки вид бизнес в земеделието, с кратки и прагматични указания за стопаните. Славим се с добри IT специалисти, но липсва единен програмен продукт за управление. Много са контролиращите институции, лицензионните и разрешителни режими, само новите са 150 .
Произвеждаме скъпо, защото на пазара за консумативи и материали сме в Европа, изпълняваме екологични изисквания, подлежим на ограничения и забрани, стандартите за производство на суровини и храна са високи. Не сме конкурентни на световния пазар.
През 2014 година, размерът на субсидията на единица площ беше 30% от приходите. Днес подпомагането е 10% от разходите. За да покрием разходите за производство от декар пшеница през 2024 г., средният добив спрямо борсовите цени трябва да е тон от декар Практически невъзможно.
На борсите не можем да повлияем, трябва да намалим разходите.
Болезнена е темата за рентите. Започна обратната тенденция, рентите намаляват. За България те са пазарно неоправдани, но това си го направихме ние сами.
Намаляването на разходите ще се постигне чрез инвестиции в по-производителни машини, в модерни технологии за прецизно земеделие, за влагане на променливи норми, за семена, за торове, за пестициди, представят се вече иновации за използване на роботи, ползваме дронове. Ще се насочим и към интродукция на устойчиви сортове и хибриди и породи животни. Инвестициите в иновативните решения на приложната наука вече закъсняват.
Новият програмен период със Зелената сделка дойде с голяма амбиция, но катастрофира в реалността. Много от изискванията не са съобразени с националните характеристики и специфики. Някои са със спорен екологичен ефект.
Стана ни ясно, че трябва да прилагаме повече и по- скъпи практики, но за същите средства за подпомагане. Правилата трябва да се променят.
Как да мислим толкова „ зелено“, когато цялото ни производство е на червено.
Увеличение на бюджет за ОСП трябва да има. Напълно нова фермерска сделка ни трябва, насочена в инвестиране в модернизация за увеличаване на конкурентоспособността на фермерите.
Липсва работна ръка в земеделието от всички категории във всички държави . Има нужда от хора – ниско и висококвалифицирани. От агронома до механизатора, от ветеринарния лекар до пастира. Слаб е интересът към обучение и живот на село.
В Източна Европа обезлюдяха селата. Този процес е свързан с едно от престъпленията на комунизма – да откъснат собственика от земята и добитъка му. Поколения израснаха в отчуждение от земеделие и не познават вкуса на истинската храна.
Има обаче вече примери за фамилен земеделски бизнес. Много от нас образоваха децата си в България и Европа. Наследниците се върнаха и работят и живеят с нас на село. Има второ поколение земеделци. Това са само примери, а може да е модел на земеделието ни.
Защо е трудно да задържим хората в селските райони?
Tрябват инвестиции и модерно мислене за интелигентни села. Налага се да променим обучението в средното и висшето образование. Добре е да имаме стипендиантски програми. Ние, фермерите да отидем в училищата и децата да дойдат при нас и да бъдем „Заедно на полето и в час“.
Да мислим за облекчаване на режима на внос на работна ръка от трети страни, например от средна и далечна Азия, за да запазим обеми и производства.
На серия от научни конференции се показаха климатични модели, какъв ще е климатът до 2050 и дори 2080 г. Задълбочава се проблемът със засушаването. Нямаме напояване. Вървим след събитията.
Инвестициите в напояване са отчайващо закъснели. Те са мощен инструмент за управление на риска от климатични промени. Имаме ресурс да възстановим селекцията и производството на позабравени култури като ръж, коноп, лен, сусам, цвекло и други. Въпрос на инвестиции .
Застъпник съм на въвеждането на НГТ в производството. Те не са панацея за справяне с всички проблеми, но са още един инструмент за борба с климатични промени и вредители. Науката е готова. Светът вече познава и работи с НТГ. /Държа да отбележа – това не е ГМО/. Ние в Европа изоставаме с и се държим колебливо в решенията си.
Войната в Украйна. От тази война пострадахме и украински и европейски земеделци. В стремежа си да помогне на Украйна да реализира продукцията си, Европа развали собствения си пазар .
Решението трябва да е друго. Европейският съюз трябва да съдейства на Украйна бързо да изнася земеделската си стока към трети страни. Инвестициите да се насочат към изграждане на експортна инфраструктура по суша и вода. Влизането в Европа на суровини и храни, произведени по други стандарти подкопава доверието на производители и на потребители на храна.
Колебливи, бавни, закъснели решения
Например – дерогацията на площите под угар. Решението трябваше да е взето още миналият февруари. Несигурността и непредвидимостта ни тревожи. Недоумявам и не разбирам решението за внос на земеделски стоки от Украйна. Поставени сме в неравностойно положение. Колкото по-бавно реагира Европа на кризите, толкова по- трудно ще се говори за бъдещето за земеделието.
Докато се разсеят черните облаци над Европейското земеделие –ще трябва да мислим как ще се структурира ОСП след войната, когато Украйна влезе в ЕС. Отсега е ясно ,че плащанията на единица площ ще отидат в миналото. Бюджетът ще се промени радикално, трябва ни амбициозен бюджет за инвестиции в иновации.
Необходимо е истинско опростяване в настоящия програмен период.
Стандартите за добро земеделско и екологично състояние спешно да се променят. Сега те са за сметка на доходността.
Иновативни решения и инвестиции в съответствие с климатичните промени.
Инвестиции в създаване и обучение на кадри.
Привлекателни и модерни селски райони.
Бързо стартиране на интервенции, насочени към модернизация.
Напълно нова Европейска сделка за фермерите. Амбициозен бюджет, но в посока на конкурентоспособност, управление на кризи , и пазари.
Всичко това на бърза скорост.
Трябват смели идеи, бързи решения и действия.