Напрежението сред десетки животновъди вчера ескалира и те заявиха, че са готови и на протести след като в националните паркове им се ограничава пашата.
Еколози, еко експерти от МОСВ и земеделци се хванаха гуша за гуша по повод на това, че за тази година става ясно, че 9 000 животни от категорията едър преживен добитък няма да могат да пашуват в националните паркове.
Причината е, че в новите годишни планове за паша в националните паркове, броят на говедата, пашуващи там, ще намалее именно с толкова, заради задължителните условия в становището по екологична оценка за изпълнение от органа по околна среда.
Според тези условия, които са равносилни на екологично становище и оценка на МОСВ към Стратегическия план, пашата трябва да се ограничи, да се контролира и да не се допуска преизпасване и увреждане на териториите.
Освен това еколозите добавиха, че са налице и научни публикации на известни наши учени, почвоведи, биолози и др. в световната и европейска научна преса, които не могат да се скрият естествено, а доказват, че има тревога за прекомерна паша вследствие на което териториите се увреждат.
Ако това бъде пренебрегнато, може да се стигне и до предизвикването на годишна оценка от Брюксел на страната ни, и тогава не само, че някой може да понесе и съдебна отговорност, но и може да се стигне до там, че никой да не може да качи и едно животно горе в парка, заплашиха еколози.
Освен това санкциите биха могли да бъдат и по-жестоки, ако се установи, че дадено еко нарушение в парковите територии от този род е станало с европейски средства, защото по мярката пасторализъм за паша фермерите получават европейски субсидии.
Това предупредиха вчера от МОСВ и еко активисти на поискана среща от животновъди и представители на МЗХ по горещата тема.
Животновъдите декларират, че са готови със зъби и нокти да се борят за правата си да имат достатъчно паша за своите стада в близките им паркове, защото това е единствената им прехрана. Някои от тях вече са се въоръжили и с адвокат, за да защитава правата им. Написали са писмо до МОСВ, МЗХ, дори и до президента Румен Радев с искане за работна среща и решаване на проблема.
Другият лагер обаче, на експертите и еколозите, обясни, че за МОСВ единственото важно нещо е да бъдат спазени европейските правила и изисквания, според които трябва да се опазват парковите територии, а те вече донякъде били нарушени и имало съмнения и риск за преизпасване.
Скандалното разминаване между двете страни /еколози и земеделци/ колко животни да има на дадена площ и колко декара да се пасат всъщност се дължи и на друго. Макар че живеем в една държава и трябва да имаме едни и същи пропорции за оценка, двете страни по различен начин измерват какво да пише в разрешението за паша.
МЗХ и съответно нейните бенефициенти измерват пашата по европейски показатели в животински единици, докато експертите в националните паркове „мерят“ всичко на глава животно. Така в крайна сметка разминаването би могло да се изразява в стотици декари и едни и същ стопанин да се окаже доста ощетен, когато броят стадата му на глава животно, а не на животинска единица.
Вчера на срещата между двете страни до разбирателство не се стигна, напротив. Острите спорове и високият тон преминаха направо в скандал.
От МОСВ са твърдо на мнението, че мотивировката е достатъчно сериозна и няма как да бъде оборвана от земеделците или няма как екоминистерството да направи отстъпки, защото утре това може да струва скъпо на държавата.
От страна на МЗХ пък зам.-министър Таня Георгиева каза, че нищо не може да се направи от страна на агроведомството, защото относно екологичната страна на нещата и когато става дума за устойчиво ползване на пасищата в националните паркове, това управление е единствено в компетентността на МОСВ и е чисто негов ангажимент. И няма общо нито с МЗХ, нито с интервенциите за животновъдите.
Така фермерите засега останаха в безвъздушното пространство между двете страни, без да получат отговор нещо ще се промени ли и може ли да се намери някакъв баланс. А единственото по което и двете страни са на едно мнение е това, че опорочаването с пашата е тръгнало още със създаването на подмярка пасторализъм, даваща право на субсидия за паша. Казват, че тази мярка днес вече се е сгромолясала с гръм и трясък пред очите им.
Животновъдите още заявиха, че са готови да се сложи кръст на тази мярка веднага и да не получат и лев субсидия повече, само и само да имат право на паша в местните си райони. И в същото време те питат как догодина, когато тази мярка вече я няма, те ще могат да пашуват в националните паркове, искат парковите ръководства отсега да им отговорят какво ги чака с новите задължителни условия в становището по екологична оценка за изпълнение от органа по околна среда.
Как мярката пасторализъм се провали
Вследствие на този недомислен пасторализъм, каза животновъдът Антон Петров от Рибарица, днес не се знаем колко и къде пашуваме…Питам защо при мен в района, където съм роден и израснал с животните, са докарани да пашуват и стада овце на стопанин чак от Айтос…Какво търси този айтослия в моя парк и район и нали разбирате, че не е дошъл за черните ни очи, добавяха към недоволството му и други фермери, негови колеги, загатващи за вредните последици от раздаване на субсидии.
Мярката пасторализъм отдавна се изкриви, потвърдиха и други стопани от районите на Централен Балкан и Рила, които само там, в собствените си райони, могат да изхранват животните си. Тази мярка догодина няма да я има, но ние ще сме тук и ще останем в тези наши паркове и какво ще правим тогава, задаваха всички те въпроса на МОСВ и МЗХ.
Не знаем какво ще правят животновъдите, но е ясно, че всеки парк трябва да вземе мерки срещу нарушаване на екоравновесието на територията му, каза Мирослав Калугеров, директор на Национална служба за защита на природата в МОСВ.
МОСВ няма друг избор, освен да направи ограничения в плановете за паша, потвърди и Андрей Ковачев, който не е от ведомството, но е от Сдружението за дива природа. Според него дори имало и доклад до ЕС с предупреждение, че у нас се е стига до вредно въздействие на пашата върху местообитанията в парковете и трябва да се вземат мерки. И МОСВ ги взима.
Светлана Боянова, която също присъства на срещата, и се представи този път като председател на Консултативния съвет по планинско земеделие и животновъдство към МЗХ, също се опита да попита как в парковете следят къде и как се пашува и как взимат ограничителни мерки и как издават разрешителните на животновъдите. „Именно така, като ограничаваме плановете за паша тази година“, получи логичен отговор пишман планинарката. Консултативният съвет по планинско земеделие, ако продължи да съществува, трябва да реорганизира състава си и да се представлява подготвени хора, тъй като проблемите на този вид земеделие са сериозни и изискват познаване и на земеделието като такова, и на специфичните правни и нормативни документи, а съдбата на хората от тези райони не може да се остави на случайни хора.