Ранното идентифициране на болестите по зимните зърнено-житни култури дава възможност за адекватна и навременна реакция

Агр. Петър Кръстев
Основните източници на инфекция от най-разпространените болести по зърнено-житните култури в есенно-зимния период са почвата, растителните остатъци и семената. За появата, разпространението и развитието на болестите влияят фактори като неблагоприятните условия на средата (високите или ниските температури, особено при отсъствие на снежна покривка, резките температурни промени, недостигът или излишъкът на влага), неспазването на правилен сеитбооборот, нарушената агротехника. Комплексното действие на патогените може да се различава в зависимост от климатичната зона на отглеждане (при големи водни басейни или в близост до планински вериги), сеитбооборота, вида на растенията, устойчивостта на сорта, прилаганата агротехника и степента на застъпеност в площите със зърнени култури. Болестите доста често се появяват в ранни етапи на вегетацията, което съществено повишава тяхната вредоносност и в следващите фази.
Най-разпространените и вредоносни болести по зимните житни култури са фузариум, хелминтоспориоза, церкоспороза, видовете кореново и базично гниене, снежна плесен. Понякога видовете кореново и базично гниене могат да са появят още в най-ранни фази на развитие на растенията, като в такива случаи те са много вредоносни. На едни и същи посеви могат да се открият няколко вида причинители на болести. Това води до значително намаляване на добива при ечемика, пшеницата, тритикалето и ръжта.
Преобладаването на едни или други фитопатогенни комплекси зависи от много фактори. Като правило болестите се разпространяват неравномерно и водят до загиване на пониците, намаляване на братимостта, повишаване чувствителността на растенията към ниски температури и други неблагоприятни климатични условия в зимния период в по-късни периоди на вегетацията. Всичко това в крайна сметка се отразява на количеството и качеството на добива.
Фузарийно кореново гниене (Fusarium spp.)
ВРЕДОНОСНОСТ И ПРИЗНАЦИ НА БОЛЕСТТА
Sn plesenЗаразяването на растенията започна по време на поникване на семената и в следващите фази на вегетативно развитие. Инфекцията колонизира покривните тъкани и ксилемата, прониквайки в корена. Поразените части на растенията покафеняват, тъканите се разрушават, понякога със сухо гниене. При влажни условия по тях се образува налеп с бял или розов цвят. Листата жълтеят и отмират. Фузарийното кореново гниене прорежда посевите, влошава презимуването на растенията, намалява качеството на зърното, намалява масата на зърното, причинява белокласие, полягане, което води до загуба на добив от 5 – 30%.
УСЛОВИЯ ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
Инфекцията се намира непосредствено в семената, в почвата и в растителните остатъци. Отслабналите в резултат на неблагоприятни условия растения се нападат силно, развитието на болестта зависи от дълбочината на заравяне на семената, типа почва, температурата, осигуреността с влага и хранителни вещества. Заразяването и развитието на болестта по растенията протича в интервал на температурата 1 – 35°С (оптимална 13 – 20°С) и влажност в рамките на 40 – 80%.
Обикновено или хелминтоспориозно кореново гниене
Bipolaris sorokiniana (Helminthosporium sativum, Drechslera sorokiniana)
ВРЕДОНОСНОСТ И ПРИЗНАЦИ НА БОЛЕСТТА
Първите симптоми за наличието на болестта се изразяват в покафеняване, деформация на кълновете, повечето от които загиват при показване на колеоптила на повърхността на почвата. При поникващите растения на влагалищата на листата, а по-късно и в основата на стъблата се наблюдават кафяви ивици и петна. Във фаза вретенене се появява покафеняване на възела на братене и първото надземно междувъзлие, което показва висока интензивност на поражение. Това обуславя загиване на братята, изоставане в растежа и развитието на растенията, прореждане на посева, а също така и частичното му или пълно загиване.
УСЛОВИЯ НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
Патогенът се развива при температура от 0 до 40°С (оптимална 22 – 26°С). Покълването на конидиите и заразяването на растенията протичат при наличие на капка вода. Инфекцията се съхранява във вид на мицел в заразените семена, а също и като конидии и хламидоспори в растителните остатъци в почвата. Болестта се развива интензивно на слаби растения, нейната вредоносност нараства в условия на засушаване. Причинителят напада листата и зърното на пшеницата, ечемика и другите житни култури. В зависимост от мястото на поява на симптомите върху растенията, болестта е получила името „тъмнокафява петнистост“ или „черен зародиш“.
Церкоспорелозно кореново гниене (Очна петнистост по стъблата, пречупване на стъблата) Pseudocercosporellaherpotrichoides, Cercosporella herpotrichoides
ВРЕДОНОСНОСТ И ПРИЗНАЦИ НА БОЛЕСТТА
FuzariumГъбата се съхранява в сламата на зърнените култури. Най-характерни симптоми са поражението на стъблата в зоната на ниските междувъзлия във вид на елипсовидни белезникави петна с размити крайща или кафяви петна с розово-жълт ореол.

Дължината на петната е 0,5 – 2,5 см и повече, във вътрешността на които често се образува тъмна строма (микросклероций), което прилича на „птиче око“ При силно нападение петната обхващат стъблото до половина, от което то се пречупва. Това води до хаотично полягане на растенията, което усложнява прибирането и увеличава загубите от добива, които могат да надвишат 30%.
УСЛОВИЯ НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
Развивайки се по колеоптила или в основата на младите растения, патогенът формира нови конидии върху заразените тъкани за 4 – 12 седмици. Болестта се развива в ниските части на растенията, рядко се качва по-високо от 15 –20 см над повърхността на почвата. За спороношението си гъбата се нуждае от висока относителна влажност на въздуха (80%) и температура 2 – 15°С (оптимална 5 – 9°С). Развитието на болестта се забавя при температура, по-висока от 20 – 25°С. Топла зима и хладна пролет благоприятстват по-силното заразяване на растенията и развитие на болестта.
Снежна плесен (Microdochium nivale)
ВРЕДОНОСНОСТ И ПРИЗНАЦИ НА БОЛЕСТТА
При условия за епифитотийно развитие на болестта, поражението на зърнените култури стига до 40 – 50%, при което възможните загуби на добив достигат 15 – 20% от обусловеното от почвено-климатичните условия ниво. В повечето случаи растенията в посевите загиват на огнища (хармани). Първите симптоми на инфекцията се появяват още есента: спираловидно усукване на пониците. Растенията изостават в растежа си и в основата се покриват с белезникаворозов памукообразен мицел. Болестта най-добре се проявява при пролетното възобновяване на вегетацията. На инфектираните участъци, появяващи се изпод снежната покривка, пониците са покрити с мицел, който има от мръснобял до светлорозов цвят. При слънчево и ветровито време този мицел изчезва. Нападнатите листа имат бледожълт цвят, а по-късно придобиват кафеникав оттенък и загиват. При силно нападение се стига до загниване на възела на братене, листните влагалища, корените и загиване на цялото растение. Оцелелите растения изостават в растежа и развитието си, формират клас с непълноценно зърно, което води до загуба на добив.
УСЛОВИЯ НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
Източник на инфекцията са посевният материал и растителните остатъци в почвата. В есенния период разпространението на болестта се благоприятства от съчетание на следните фактори: гъсти посеви, прекомерен растеж на растенията, висока влажност на почвата и въздуха, ниски положителни температури. Ниските температури през зимата забавят развитието на гъбата, но жизнеспособността на мицела и конидиите се запазва. Развитието на болестта в зимния период се благоприятства от продължително задържане на снежна покривка със значителна дебелина при висока температура на почвата, под които се формира зона с температурна разлика. При такива условия растенията могат да възобновят вегетацията, в резултат на което се повишава интензивността на дишането. Това е съпроводено с намаляване запасите на пластични вещества, т. е. протича изтощаване на растенията, което намалява тяхната устойчивост към причинителя на болестта. Патогенът има повишена агресивност при ниски плюсови температури (5°С), с което се обясняват възможни епифитотии в години с хладна пролет.
Оптималната температура за развитие на болестта е 17 – 23°С при относителна влажност на въздуха 90 – 100%. През вегетацията на зърнените култури в основата на стъблото и върху растителните остатъци се формира конидиалното спороношение на гъбата. Заразяването на листата, а по-късно и по-класовете, става с аскоспори и конидии, които се разпространяват с вятъра и дъжда.
ОБЩИ ПРЕПОРЪКИ ПО ЗАЩИТА НА ЗЪРНЕНО-ЖИТНИТЕ КУЛТУРИ ОТ НАЙ-РАЗПРОСТРАНЕНИТЕ БОЛЕСТИ
CercosporozaБорбата с болестите трябва да е насочена към агротехнически и химични мерки, максимално ограничаващи действието на всички възможни вредни фактори, благоприятстващи развитието на патогените. Препоръчително е използването на качествени, сертифицирани семена, относително устойчиви към болести сортове от зърнени култури, спазване на сеитбооборота и оптимални срокове на сеитба, внасяне на органични и фосфорно-калиеви торове. В зависимост от вида на причинителя се изисква третиране на семената чрез предсеитбена обработка с подходящи фунгициди. Тези фунгицидни обеззаразители са предназначени за опазване на семената по време на покълване и поникване и на младите растения през есенния и част от зимния период. Все пак активните им вещества, както и активните вещества на всички препарати за растителна защита, имат ограничен период на действие.
Това налага в ранна пролет, непосредствено преди възобновяване вегетацията на зимните житни култури, да се пристъпи към непрекъснат мониторинг на посевите както за болести, така и за неприятели. Важно е и проследяването и регистрирането на климатичните условия, което дава възможност на специалистите да прогнозират по-точно появата и развитието на едно или друго заболяване. Внимателното наблюдение стимулира навременната реакция на земеделските производители и предприемането на навременни профилактични или терапевтични химични мерки, които целят предотвратяване или ограничаване развитието на дадена болест или комплекс от болести.

Публикувана в Растениевъдство

ImpulseLamador1250x625px3

Защо да избера пакета Ламадор® – Импулс® Супер от Байер?

  • Кои са ползите и техническите предимства на пакета Ламадор® + Импулс® Супер
  • Максимална защита на растението от болести през есента;
  • Широк спектър на контролирани болести, пренасяни чрез семена, почва и чрез спори;
  • Физиологичен ефект върху културното растение, изразяващо се в здрави, добре гарнирани растения със силно развита коренова система и устойчивост от измръзване;
  • Гъвкавост на приложение на Импулс® Супер;
  • Растението, третирано с Ламадор®, е защитено от твърда и праховита главня, снежна плесен и фузарийно кореново гниене;
  • Растението, третирано листно с Импулс® Супер, е защитено от базично гниене, ръжди, брашнеста мана и други.
  • Икономически предимства на пакета Ламадор® + Импулс® Супер
  • Получавате пакетното предложение на по-добра цена, отколкото, ако вземете двата продукта по отделно;
    • При закупуване на 5 пакета Ламадор® + Импулс® Супер получавате 5 л бонус Импулс® Супер

Кои са предимствата на Ламадор®?

Bajer 0111

  • Ламадор® е доказал се обеззаразител с изключителен контрол на болести, пренасяни чрез семена и почва;
  • Предпазва растенията от главни, фузарийно кореново гниене, снежна плесен, ленточна болест, мрежести петна и др.


  • Повишава устойчивостта на засушаване поради по-мощна коренова система;
  • Подобрен хабитус – по-широки листа и по-голям диаметър на стъблото;
  • Повишена устойчивост на изтегляне и измръзване – скъсен мезокотил;
  • Равномерно поникване, гарниран посев и здрави растения.

 

Защо да заложа на Импулс® Супер?

  • Импулс® Супер притежава характерно изкореняващо действие срещу причинителите на ръжди, базично гниене, брашнеста мана и др.
  • Продуктът се използва при нужда и може да се комбинира с други продукти за растителна защита;
  • Прилага се адекватно и при липса на болести е възможно приложението му да се изтегли във времето;
  • Притежава предпазно, лечебно и изкореняващо действие;
  • Получавате икономическа ефективност и възвръщаемост на инвестицията.

Bajeeerrrr333333

ВАЖНИ УСЛОВИЯ НА ПРОМОЦИЯТА, МОЛЯ ВИЖТЕ ТУК

За повече информация посетете www.cropscience.bayer.bg или се свържете с нашите регионални представители https://www.cropscience.bayer.bg/bg-BG/Consultation.aspx.

Публикувана в Растениевъдство
Вторник, 12 Май 2020 15:15

Фонтелис™ СК

Нов фунгицид за борба с болестите при овощни, зеленчуци и ягоди

Фонтелис™ СК е нов SDHI фунгицид, на база ново активно вещество пентиопирад, който контролира струпясване, брашнеста мана, стемфилиум, сиво гниене, склеротиния, видове гниения при овощни, зеленчуци и ягоди.
Всяка година битката с болести по овощните, зеленчуците и ягодите става все по-предизвикателна. Отпадането на активни вещества, респективно продукти на тази база и липсата на нови активни вещества, въвеждани в производството, води до увеличаване на риска от придобиване на резистенстност на патогените към съществуващите продукти на пазара на база триазоли и стробилурини.
Решението на този проблем е Фонтелис™ СК - нов фунгицид, който защитава зеленчуците, oвощните и ягодите чрез:
• Дълготрайна и ефективна защита срещу широк спектър от икономически значими болести
• Ново активно вещество, с нов начин на действие, който позволява редуване с продукти от други химични групи и включването му в програми за резистентност
• Притежава предпазно, лечебно, локално-системно и изкореняващо действие
• Предпазва растителните части и от страната, където не е попаднал разтвор
• Притежава допълнителна газова фаза
• Устойчив на отмиване от тежка роса или дъжд един час след третиране
Фонтелис™ СК е регистриран при много култури с дълъг момент на приложение, както следва:
• При ябълки, круши, праскови, кайсии и нектарини срещу брашнеста мана, късно и ранно кафяво гниене от фаза миши уши до достигане половината от плодовете до окончателния им размер
• При краставици и тиквички срещу брашнеста мана и сиво гниене във фаза от начало на цъфтеж до пълна зрялост
• При домати, патладжан и пипер срещу брашнеста мана и сиво гниене във фаза от начало на цъфтеж до пълна зрялост
• При листни зеленчуци срещу склеротиния и сиво гниене във фаза от развитие на растителните части до формиране на цялата листна маса
• При ягоди срещу сиво гниене във фаза от поява на съцветия до втора реколта.
Фонтелис™ СК е един от малкото регистрирани продукти за борба със сивото гниене при ягоди.
Уникаленото предимство, което различава Фонтелис™ СК от другите продукти, е краткият му карантинен срок при зеленчуци и ягоди от 3 дни.
С Фонтелис™ СК може да се чуствате спокойни за здравето на вашите култури.

Публикувана в Растениевъдство


Учените са открили, че почвени микроорганизми могат да направят растенията по-устойчиви на агресивни заболявания. Това отваря нови врати пред устойчивото земеделие и не само.

Бактериалното увяхване, причинено от Ralstonia solanacearum, засяга много култури, включително домати и картофи. Заболяването причинява големи икономически загуби по цял свят и по-специално в Китай, Индонезия и Африка.

 Учените от университета в Йорк в съвместна работа с колеги от Китай и Нидерландия, изследвали влиянието на почвената микробиота върху взаимодействието „растение-патоген“. Инфекциите често са „петна“ на полето, които не засягат цялата реколта и причината за това е неизвестна. Д-р Вил Фриман от катедрата по биология на университета казва: „Въпреки че открихме, че патогенът присъства навсякъде в насаждения с домати, той не е в състояние да зарази всички растения. Искахме да разберем дали това пространствено изменение може да се обясни с различията в почвените бактериални общности. "

72338322 2518683648354852 8388142597343805440 n
За да изучат влиянието на почвеният микробиом върху развитието на болестта, учените са използвали новоразработена експериментална система, която им позволила многократно вземане на проби от отделни растения по начин, който не ги убива . Така те имали възможност да се връщат назад във времето и да сравняват здрави и болни растителни микробиоми много преди видимите симптоми на болестта. Методът за вземане на проби им позволил да сравняват микроорганизмите, които присътват в почвата на здравите и заразените растения. Анализите показали, че оцелелите растения са свързани с определени редки токсини, подтискащи патогени Pseudomonas и Bacillus. Подобрената устойчивост на болести може да бъде прехвърлена към следващото поколение растения или при разсаждане на полето заедно с почвата.

Резултатите показват, че е важно фокусът да не бъде само върху патогените, но и върху естествено срещащи се и полезни микроорганизми в ризосферата. Полезната роля на микроорганизмите за хората и растенията отдавна е призната, но е трудно да се разграничат причината и следствието, както и влиянието на различни бактериални таксони въз основа на сравнителни данни.

 Екипът продължава да работи, като към момента разработва и изпитва различни микробни инокуланти (подобни на ваксина субстанции, базирани на микроорганизми и вируси). Възможнаостта в бъдеще почвените микроорганизми да бъдат използвани като пробиотици за защита на растенията от патогени е много обнадеждаваща.

Пълният доклад можете да прочетете в списание Science Advances

Публикувана в Растениевъдство

Вируси, фузариум, дефицит на фосфор: главни фактори, които можем да предотвратим

Агр. Петър Кръстев

В сезон 2018/19 година много земеделците се сблъскаха с огнища на вирусни заболявания при пшеницата и ечемика, горещият юни допринесе за активното възпроизвеждане на вредители - въшки и акари, преносители на вирусни инфекции, а влажният август - патогенни микробиоти. Специалистите са на мнение, че за опасностите трябва да се говори , за да се вземат превантивни мерки, а не когато те вече са факт, да няма полезен ход.

Цялото внимание към гъбите

Сухият край на лятото не е повод да се пренебрегва фунгицидното третиране на семената. Да, сушата потиска развитието на много патогенни гъби, но не всички. Действително, сушата може да ограничи развитието на листните болести, но на причинителите на кореновото и базичното гниене, на заболяванията по проводящата система тя няма особено влияние, твърдят фитопатолозите. Тези патогени живеят в съдовете на растенията и се хранят със соковете им. При засушаване количеството вода в растенията намалява, но количеството на фитотоксините, отделяни от патогените, не се променя. И този концентрат може просто да убие растението.

По пшеницата има три групи паразитиращи микроорганизми: бактерии, гъби и вируси

Влиянието на бактериите не е за подценяване, но сериозни бактериози през последните години не са наблюдавани. Много по-важно е да не се пропуснат гъбните инфекции: фузариум, септориоза, пиренофороза, видовете главни.

Есента на 2019 година особено важно ще бъде да не се пропусне превенцията срещу кореновото и базичното гниене. Сред тях доминират тези, които причиняват видовете фузариум – вид „хищници“ в царството на гъбите.

Повишеното торене с азот през последните години води до активно размножаване на фузариум. Тази година има съобщения от различни лаборатории в страната, че много от семената от пшеница са силно колонизирани от фузариум – причинител на видовете гниене и съдови заболявания. Ако тази инфекция се реализира, възможно е да се наложи третиране срещу фузариум още през есента.

Взаимоотношенията между микроорганизмите в полските агроценози са много трудни – често един патоген поглъща друг. Учените са забелязали това, изследвайки ръждите. Ръждите често не успяват да се развият, защото причинителите на петнистостта (гъби от родовете Pyrenophora gramineum, по-известна у нас като Helminthosporium gramineum и Septoria), използват нападнатите от ръжда участъци на растенията като входна врата в тъканите и при навлизането попътно поглъщат инфектираните структури от ръждата. Все пак трябва да сме предпазливи спрямо жълтата или стъблената ръжда, която се развива в относително сухи условия. Тя е много вирулентна и много бързо унищожава листната маса, стъблата и накрая класа. С навлизането на чужда селекция у нас тя вече се развива и само благодарение на ефикасните фунгициди, пораженията от нея са ограничени.

Трябва да знаем къде да действаме – да санираме сламата

Главната препоръка преди сеитба е да се направи анализ на растителните остатъци на предшественика и почвата, така също и на семената за наличие на патогени. Резултатите от изследванията помагат да се срещне врагът „в лице“ и да знаем срещу кого, какво и защо да се борим.

Вече стана дума за връзката между азотното торене и фузариума. Оказва се, че доброто намерение на стопаните – по-скоро да разложат стърнището с помощта на внасяне на значителни количества азотни торове, често води до активно размножаване на патогени от този род. Фузариумът и алтеранарията активно се заселват върху растителните остатъци от пшеница. Освен това нахутът – смятан за много добър предшественик, способства натрупването и паразитирането на гъби от род Fusarium.Този факт трябва да се взема предвид при избора на дадена култура за предшественник на зимните житни култури, за да бъдем готови да реагираме на атаката на фузариума върху пшеницата.

За такъв инфекционен фон селекционерите преди 20-30 години можеха само да мечтаят. А сега той може да се открие на всяко поле, смятат фитопатолозите. Ние обеззаразяваме семената, за да дезактивираме патогените до зимата, след това правим пролетно третиране на посевите при братенето. А по-късно, когато растенията отслабват от различни видове стрес или при наливането на зърното, наблюдаваме следната картина: при добър стъблостой и чиста надземна маса долният лист отмира. Заглеждайки се в зоната на основата, виждаме загниване.

Намаляване на патогените в полето може да стане по различен начин, в това число и с набиращите популярност напоследък биопрепарати. При своевременна обработка бактерии-антагонисти доста активно заемат хранителната ниша на фузариума и други патогенни гъби и по този начин задържат техния растеж. „Микробиологичното саниране“ с биопрепарати в продължение на няколко години може в крайна сметка значително да оздрави почвата. Анализите от ефекта на такова биосаниране показват, че е най-добре препаратите да се внасят веднага след прибиране на реколтата, ако, разбира се, природните условия позволяват.

В сухо и горещо време и бактериалните, и гъбните композиции могат просто да загинат или за дълго време да изпаднат в състояние на покой. В такива случаи е по-добре обработката да се отложи до първите валежи или появата на роса. В такъв случай ефективността на третираните площи ще бъде по-малка, но въпреки това задачата за контрол численността на патогените ще бъде решена.

Впрочем биолозите и химиците успяха да решат проблема с влагата с комплексни бактериални препарати, които могат да се внасят както още след комбайна, така и в по-късни срокове, в това число и след появата на пониците на зимните, и дори пролетта след възобновяване на вегетацията. Тези препарати представляват многородови, многощамови балансирани микробни консорциуми, в които влизат щамове на живи микроорганизми от родовете Azotobacter, Pseudomonas, Rhizobium, Lactobacillus и други. Различните компоненти позволяват прилагането им в различни комбинации, което значително разширява „свободно маневриране“ по време и природни условия.

В съчетание с биоприлепители ефективността на микробиалните препарати нараства. В състава им има гелообразен компонент, който позволява при падане на температурите да се натрупва влага от въздуха и след това тя да се отдава на полезните бактерии. Вече е доказан ефектът при есенно приложение, когато те действат и като биостимулатори, и като саниращи, отмиращите в полето през зимата листа. Последното е особено актуално за ранните посеви зимна пшеница.

Вирусите дебнат по фланга

Миналата година есенната сеитба в много стопанства се направи в суха почва. Надеждите, че пшеницата ще поникне след първия дъжд, не се оправдаха. Семената престояха в почвата повече от 3 месеца, преди да поникнат.

През лятото на 2019-а много посеви бяха нападнати от вирусни болести. В какво се състои тяхната опасност? Прониквайки в клетките на растенията, вирусите предизвикват дълбоки нарушения на физиологичните процеси: рязко се понижават фотосинтезата, въглеродният и азотният обмен, активността на ензимите, повишава се възприемчивостта на растенията към гъбни и бактериални болести. В резултат на това намаляването на реколтата може да достигне до 85%, влошава се и нейното качество. Вирусните болести по зимните житни култури са много, но от тях само два се пренасят със семената – причинителите на ивичестата мозайка по пшеницата и ивичестата мозайка по ечемика, един вирус – мозайка по пшеницата се предава чрез почвата от почвени гъбоподобни организми. Повечето от вирусните болести се разпространяват от насекоми-преносители.

Топлите и влажни условия на този сезон са способствали активното размножение на въшки, трипсове, цикади. Много от тях мигрират през лятото от културните растения на диворастящи и плевели, а есента отново прелитат на новите посеви със зимни житни култури. Затова за борба с вирусите много важно е навреме да се направи инсектицидно третиране, за да се защитят посевите от вируси, които по един или друг път са попаднали на посевите.

Земеделците се вълнуват дали ще се повтори и през следващия сезон историята с пожълтяване на шеницата, причинено от вируси. Това беше масово наблюдавано в района на Северозападна България. Вирусите не са за една година. Преносителите им, инфузирани с тази инфекция, я пренасят от полето до горските пояси, до плевелите, така че трябва да сме готови за тях и догодина. Какво можем да направим? Да обработим участъците около полетата, да унищожаваме плевелите в горските пояси и да се борим с вредителите – преносители на вируси.

Есенно подхранване на пшеницата: акцент на сярата и фосфора

Как най-правилно да се изчислят нормите на торене? Работата следва да започне с анализ на почвата. Съдържанието на макро- и микроелементи ще покаже къде има дефицит. Преди всичко най-голямо внимание трябва да се обърне на съдържанието на подвижен фосфора в слоя 0-20 см, количеството сяра и азот.

Известно е, че добивът се определя от елемента, който се намира в минимум. А най-често ние не знаем кой е този минимум. Сега, есента, хранителният елемент номер 1 е фосфорът. Ликвидирането поне частично на неговия дефицит може да стане само сега. Пролетта за това ще бъде твърде късно. Пролетта ние можем да отчетем само колко фосфор е останал в почвата и в зависимост от това да направим корекция на внасянето на азотните торове.

Дефицитът на сяра, която определя качеството на продукцията, също трябва да се отстрани есента. Сярата може да се внесе с фосфорните торове (сулфоамофос) или с азотните (амониев сулфат). Пролетното подхранване с амониев сулфат ще бъде неефективно, защото за неговото поглъщане се изисква време.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на Гласът на земеделеца

Публикувана в Растениевъдство
Неделя, 21 Юли 2019 16:32

Болести по баклата

Баклата е популярна и широко използвана култура с много полезни свойства. От бобовите култури тя е с най-малко калории. Плодовете й са богати на протеини, целулоза,минерални соли и др. 

Баклата се напада от няколко вида гъбни и една бактериална болест, които се влияят от агрометеорологичните условия.

Разпространението на бактириозата по баклата става чрез дъжда и насекомите. Благоприятни за развитието й са дъжд и относително ниски температури.

Бактериозата напада растенията още при покълване и предизвиква загиване на кълновете. При заразяване в по-късен етап болестта засяга стъблото, отива към върха и листните дръжки и листа във вид на тъмно оцветени загнивания. Нападнатите растения формират спаружени и недохранени семена.

Борба през вегетацията не се води.

Друга болест, която напада всички надземни части на баклата и се развива при ниски температури и при чести и продължителни дъждове е маната по баклата.

При нападение от мана връхните части на растенията имат скъсени междувъзлия и дребни и деформирани листа с сивовиолетов налеп. При стъблата и чушките се образуват хлоротични, грапави петна. Признаците на болеста се наблюдават обикновенно през периода на бутонизация.

При поява на болестта през вегетацията може да се пръска с корсейт 60 ВГ, ридомил голд МЦ 68 ВГ и др.

Гъбна болест при баклата, която се развива при сухо и топло време е ръждата.

Първоначално от долната страна на листа на баклата се образуват дребни петна с оранжев цвят и наредени в кръгове. По- късно се появяват прашести сори и от двете страни на листа. Те са с жълто кафяв цвят. Около тях често се образува венец. При силно нападение от болестта листата пожълтяват, прегарят и окапват, а чушките остават дребни с недоразвити семена.

При нападение от тези болести трябва да се спазва 2-3 годишно сеитбообращение и прецизно унищожаване на растителните остатъци.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Вертицилийното увяхване е икономически най-важната болест за патладжана. Първоначално най-долните листа на възрастните растения губят тургора си, увяхват и изсъхват. По-късно болестта обхваща и листата от по-горните етажи, като предизвиква листопад. Корените на нападнатите растения са свежи и здрави на вид. В областта на кореновата шийка и стъблото ликото и дървесината са кафяви. Гъбата презимува като мицел в растителните остатъци и се запазва като микросклероции в почвата до 8 години. Патогенът се развива по-силно при леки и бедни на хумус почви и по-слабо върху черноземи.

За да се избигне заразяването е добре да се отглеждат устойчиви сортове-Веранус, Фитостоп. Отглеждане на растенията върху богати на хумус почви. През вегетацията да се поддържа оптимална влажност на почвата. Поливане на болните и съседните растения. Унищожаване на растителните остатъци след прибиране на продукцията.     Спазване на 4-5 годишно сеитбообръщение.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Шарката напада слива, праскова и кайсия. Тя е основната причина за ограниченото отглеждане на разпространеният в миналото наш сорт Кюстендилска синя слива.

Съществува възможност, която на практика често се случва, дръвчетата да са заразени със шарка още при купуване от разсадниците. Това е в случаите, когато не се спазва фитосанитарна хигиена в процеса на облагородяване.

Ако дървото е старо и здраво и ражда нормално, но заболее от шарка, то заразяването причина са листните въшки.

В зависимост от сорта, болните от шарка дървета могат да не загинат независимо, че са носители на вируса. Има две групи сортове – силно чувствителни и устойчиви или толерантни към вируса. Ако се прилагат грижи на добър стопанин – торене, поливане, резитба, толерантните сортове са в състояние нормално да изхранват плодовете.

. Силно чувствителни сливови сортове – Кюстендилска синя слива, Италианска слива, Кралица Виктория, Дряновска, Поп Харитон, Граф Алтан.

. Толерантни сливови сортове - Стенлей, Ажанска, Жълта едра, Алтанова ренклода, Нансийска мирабелка, Опал, Септемврийска слава, Хубава лувенска, Чачанска найболя, Онтарио, Софийско чудо, Кехлибарена слива.

Основни преносители на вирусните болести в градините със здрави дръвчета са листните въшки. Ако има дори само едно болно дърво на даден участък, неприятелите са в състояние да пренесат заразата на всички съседни чувствителни дървета.

Срещу листните въшки третирайте с подходящи инсектициди: , Масай ВП , Дека ЕК, Абанто и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Съединението е важен регулатор в живота на растенията за техния растеж и развитие не само при стрес, но и при нормални условия

Продоволствената безопасност през ХХI век е пряко свързана с устойчивостта на земеделските култури към болести. Откриването на ген, който помага на растенията да контролират съпротива им към патогените, може да окаже съществено съдействие за внедряването на устойчиви към инфекции селскостопански култури,

Успешни резултати от изследвания могат да предоставят възможност за по-фина „настройка“ на активността на гена и по този начин да повишат устойчивостта на растенията към болести. Именно болестите по селскостопанските култури са основната причина за загубите на реколта в цял свят. На тях се пада дял от 10% изгубена продукция от най-важните култури в съвременното растениевъдство.

Азотният оксид изпраща сигнали

Получените резултати през последните години дават основание да се твърди, че азотният оксид (NO) е вътреклетъчна сигнална молекула, с помощта на която се регулират физиологичните процеси на всички етапи от жизнения цикъл на растенията. Между тях някои много важни аспекти от биологията на NО все още не са разгадани. Съществуват различни гледни точки по въпроса за образуване и утилизация на NO в растенията. Не са напълно проучени механизмите на възприемане и предаване на сигналите от NO. Няма сведения и за това как се осигурява специфичността, необходима за координирано включване на ответните реакции на сигналите от NO. Биолозите в научните лаборатории по света търсят отговорите на всички тези въпроси.

Борба с инфекциите

Учени от Университета в Единбург са изследвали растения, подложени на атака от бактерии или вируси, и изяснили, че като ответна реакция в растенията се отделят известни количества газ, известен като азотен оксид. Този газ се натрупва в растителните клетки и отключва защитната реакция на имунната система на растенията.

Изследователите използвали обикновени растения от салата крес – Arabidopsis thaliana, за наблюдение и изучаване на гените, чиято дейност се активира с повишаване нивото на азотния оксид. Те открили, че по-рано неизвестният ген SRG1започва да се проявява с появата на бактериална инфекция и бързо активира азотния оксид.

Ключов регулатор

По-нататъшните анализи на процесите, протичащи вътре в растенията, показали, че SRG1пуска в действие защитните механизми на растенията, като едновременно ограничава активността на гените, потискащи реакцията на имунната им система. Променяйки степента на активност на гена SRG1, изследователите успели да потвърдят своето заключение, че растенията с по-високо ниво на защитни протеини, продуцирани от гените, се оказват по-устойчиви към инфекции.

Те открили, че азотният оксид регулира активността на имунните реакции, като гарантира, че реакцията на системата, която защитава растенията, няма да се окаже прекомерно разрушителна.

Било установено също, че свръхактивната имунна реакция на растенията е в състояние да повреди самото растение и да забави неговия растеж точно така, както автоимунните заболявания при хората подтикват имунната система да атакува собствения организъм на човека.

Общ механизъм

Днес са натрупани много различни факти, отнасящи се към синтеза, молекулярния механизъм на действие и ролята на азотния оксид при растенията. Въпреки това засега е невъзможно те да се съберат и обобщят в една цялостна картина. Отделните важни аспекти от биологията на NO все още не са достатъчно изяснени. Затова съществуват и различни гледни точки по въпроса за образуване и утилизация на NO при растенията. Не е проучен докрай и механизмът на възприемане и предаване на сигнала от NO, а също така няма сведения как се осигурява специфичността, необходима за координирано включване на ответен отговор към NO. Възможно е част от отговорите да се намерят, основавайки се на знания, получени при изучаване особеностите на функциониране на NO при животните. Такъв сравнителен анализ би позволил да се появят аналогии и да се подчертаят различията в съвременното разбиране за работата на NO при растенията. Въпреки че дори и сега, съчетавайки отделните късчета от NO-пъзела, може със сигурност да се твърди: NO е важен регулатор в живота на растенията за техния растеж и развитие не само при стрес, но и при нормални условия. Изследователите предполагат, че резултатите от по-нататъшните опити могат да дадат представа за фундаменталните процеси, които са в основата на имунната регулация.

Публикувана в Растениевъдство

Болните от вируси растения проявяват различни симптоми в зависимост от вируса, който ги причинява – обикновена тютюнева мозайка, стрик, краставична мозайка, столбур, доматена бронзовост и др. Най-общите симптоми, по които може да разпознаете доматите дали са вирусно болни са следните признаци:

  • Увяхване на растенията. При топло време растенията губят тургора си, но при понижаване на температурата бързо го въстановяват.
  • Мозайката е най-характерна като признак при вирусно болни домати. Листата се деформират, редуцират се по формата и размер, изтъняват, стават нишковидни,появяват се некротични ивици по стъблото или некроза на стъблото от горе надолу (типично за леталната некроза по доматите), втрънчване.
  • Симптоми от зараза с вирус се наблюдава и по плода, което се изразява във вътрешно потъмняване и обикновено е при плодовете от 1-2 китка.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Страница 1 от 25

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта