loader image

Добруджанци успяха да засеят над 1 млн.дка с пшеница

  • Сеитбената кампания беше бавна и трудна
  • В момента посевите с житни култури са в сравнително добро състояние, някои още някои още не са братили
  • Предстои тежка финансова година, прогнозират от бранша

„Кучетата си лаят, керванът си върви“ – така най-точно може да се определи картината в родното земеделие. На фона на политическите интриги, започнали с красиви предизборни обещания и приключили /поне до момента/ с назначаването на министър на земеделието, стопаните от Добруджа трябваше да избутат „кервана“ и да засеят новата реколта от пшеница. Природата този път не се смили и съпроводи сеитбената кампания в началото с много суша, а след това с много дъжд. Така предсеитбените обработки на почвата в Добричка област се забавиха в очакване на жадуваната влага, а после пък заради валежите стана почти невъзможно сеялките да влязат в полетата. Все пак бавно и полека зърнопроизводителите успяха да засеят до края на ноември пшеницата от новата реколта. Сега на дневен ред излиза въпросът как се развиват посевите?

Последните данни на ОД „Земеделие“ показват, че площите със зърнено-житни култури са почти 1 млн. 160 хил.дка. Обичайно в Добруджа се сеят от 1 млн.200 хил.дка – 1 млн.300 хил.дка. „В момента пшениците са в сравнително добро състояние, няма притеснителни фактори, няма стрес, няма големи температурни амплитуди“, коментира Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. Посевите са в различна фаза от развитието си заради дългата сеитбена кампания.

Пшениците в момента са в добро състояние, потвърдиха и от Добруджанския земеделски институт край Ген.Тошево. „Температурите в момента не са опасни за зърнено-житните култури. Независимо от липсата на снежна покривка, повечето са в добро състояние и са добре закалени“, заяви проф.Иван Киряков. Фазите на развитие на растенията са различни и все още има недобре поникнали пшеници, а някои тепърва започват братене. Процесите обаче ще спрат заради температурите, обясни още проф.Киряков. „Под 7 градуса растенията няма как да братят. Напролет при затопляне на времето ще продължат братенето“. Ученият посочи, че най-важно е да не загине възелът на братене. По думите му климатичните условия в момента не са необичайни. През последните две седмици не е имало резки температурни амплитуди или необичайно топло време, което да провокира развитието на посевите и след това при рязко застудяване да провокира измръзването им. Имало е години, през които заради топлата зима вегетацията на пшеницата дори не е прекъсвала.

Влагата също е факторът, който през последните години компрометира развитието на пшениците още от сеитбата им. Последните няколко зими в Добруджа се отличаваха с изключително засушаване. В момента влага има предостатъчно заради влажната есен и продължителните дъждове. Прогнозите на синоптиците сочат понижение на температурите до -6, -7 градуса в седмицата преди Коледа. Това според проф.Киряков няма да се отрази върху пшеничните растения. Ако все пак има студове до -10 градуса, има вероятност небратилите посеви да прегорят отгоре.

Няма опасност и за още една есенна култура – рапицата, смята ученият. „Културата поникна късно, но успя да направи розетка, а това е важно за успешното презимуване“. Маслодайното растение се сее на приливи и отливи в Добричка област, тъй като често климатичните условия провалят реколтата. През това лято стопаните реколтираха близо 65 000 дка и прибраха средно над 300 кг/дка. През пролетта на 2021 г. облаче студът накара производители от 3 добруджански общини да развалят и презасеят 8000 дка с рапица. Два пъти по-малко бяха площите с рапица през 2020 г., докато един сезон преди това стигнаха 189 000 дка. Тогава обаче в Добричка област пропаднаха 60 000 дка с маслодайната култура.

Следващата стопанска година се очертава тежка във финансово отношение. Сега успяхме за засеем заради добрите добиви през 2021 г. и да изплатим ренти. Предстои подхранване на пшеницата, а торовете скочиха. След това ще са ни необходими хербициди, фунгициди, инсектициди“, обобщи Радостина Жекова.

Разходите за производство на земеделска продукция са повишени драстично и това ще проличи особено през 2022 г., обяви и Костадин Костадинов, председател на УС на НАЗ. Той посочи четворното увеличение на цените на торовете за една година – от 350 лв./т до 1250-1300 лв./тон. И още: „Имаме увеличение на промишления ток за всички стопанства с около 150 %. Да не говорим за горивата или цената на труда“, допълни браншовият ръководител и изрази надежда да се сбъднат прогнозите на финансовите анализатори, според които до април-май 2022 г. трябва да спре покачването на цените.

Габриела Събева

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X