loader image

Стратегическият план за ОСП 2023-2027 се препъна яко в еколозите

Къде те виждат отстъпление, несъответствие и разминаване с регламента, и какво предлагат…

Сериозно отстъпление сме допуснали в Стратегическия план на страната за следващия програмен период, разясняват с подробности Янка Казакова и Вяра Стефанова от Дружество за териториален и екологичен просперитет (STEP), България

Като организация на гражданското общество, работеща в обществена полза за устойчиво развитие на селските райони и опазване на земеделието с висока природна стойност, дружеството днес излиза със становище, че планът трябва да бъде коригиран, за да бъде в съответствие с целите на Европейския зелен договор, стратегията на ЕС за биоразнообразието и стратегията „От фермата до трапезата“.

Авторите очертават кои са съществените промени, които трябва да бъдат направени – като се започне от целите и мониторинга и се стигне до постигане на исканата съгласуваност и последователност.

С връщането на подкрепата за земеделие с висока природна стойност (HNV) и увеличения бюджет за биологично земеделие, съдържанието на българския план остава недостатъчно, за да отговори дори на минималните изискванията на Регламента за плановете.

Къде виждат сериозни пропуски и несъответствия с Европейския зелен пакт, стратегиите на ЕС за биоразнообразие и „От фермата до трапезата“?

Според тях член 105, формулиращ принципа на Брюксел „без отстъпление“, изисква по-висока амбиция по отношение на екологичните и климатичните цели в сравнение с периода 2014-2020 г., а сега изобщо не е спазен в контекста за опазването на природата и биологичното разнообразие за периода 2023-2027.

Смятаме за изключително тревожно, че препоръките от предварителната оценка на Стратегическия план не са отразени в официалната му версия, която е представена в Брюксел.

Повечето от предложенията и препоръките, дадени от представители на екологични организации, не са взети под внимание, и то без никаква обосновка. Оказва се, че консултациите със заинтересованите страни (задължителни съгласно Регламента на ЕС) са били проформа, казват авторките.

Според тях планът е одобрен от Министерски съвет и изпратен на Европейската комисия без задължителна екологична оценка и оценка за съвместимостта му със зони от Натура 2000. В резултат общата амбиция за опазване на природата и опазване на биологичното разнообразие е много ниска по отношение на заявените приоритети, цели, схеми/интервенции, целеви области и бюджети.

Тъй като все още има време за коригиране, организацията и други като нея, ще настояват за съществените, но и законово изисквани промени, които трябва да бъдат направени, за да се повиши нивото на амбиция в подкрепата за земеделие с висока природна стойност.

Намален бюджет и непоследователност

Това се посочва като един от най-големите проблеми на плана в сравнение с програмирането за 2014-2020 г. , в сравнение с тогава бюджетите за природата и биоразнообразието са намалени.

Има по-малък бюджет за мерките по Натура 2000 със значително снижени целеви зони за новия период, докато броят на обектите по Натура 2000, отговарящи на условията за подпомагане, се е увеличил повече от два пъти съгласно Директивата за местообитанията. Това именно противоречи на принципа, който трябва да спазим – „без отстъпление“.

Нивата на плащане, посочени в плана, не са оправдани и мотивирани с ясни изчисления, в резултат на което някои от нивата на плащане на хектар са значително намалени, без никаква обосновка.

Не са уточнени и възможните комбинации от схеми и интервенции от първи и втори стълб. Еколозите смятат, че това е особено важно да се поправи, за да се предотврати двойното финансиране и източването на бюджет.

Освен нередности във финансирането, много аспекти на мониторинга на плана са непълни и на някои места неправилни, казват авторките. Според тях тези специфични въпроси трябва да бъдат разгледани сега.

Кои са те?

– Показателите за резултати и изпълнение, особено по отношение на целите в областта на биоразнообразието, околната среда и климата, се основавали на неправилни разпоредби.

– Системата за мониторинг и контрол, особено върху ефектите от планираните еко-схеми и интервенции за опазване на биологичното разнообразие, е непълна.

Но и в световен мащаб съществува непрекъсната липса на мониторинг на въздействието върху околната среда и климата от финансирането на ОСП, констатират те.

– Целевите стойности за опазване на биологичното разнообразие чрез селскостопански дейности не са амбициозни. Това се изразява в непълни или липсващи интервенции, свързани с опазването на биологичното разнообразие и недостатъчните публични средства, предназначени за опазване на биологичното разнообразие, околната среда и климата.


В настоящия план се вижда значително намаляване на средствата, конкретно свързани с опазването на биологичното разнообразие, в сравнение с периода 2014-2020 г. Това се подчертава от много целеви стойности на показателите за резултати, които са много ниски и не се подобряват спрямо последното програмиране на ОСП.

Критиците посочват, че:

  • Целевата стойност на индикатора за резултат R33 (подобряване на управлението на Натура 2000) показва, че само 5,34% от площта на мрежата на Натура 2000 (60 000 ха) ще бъде подкрепена. А само през 2020 г. площите, подкрепени по мярката Натура 2000 за земеделски земи по ОСП 2014-2020, са били 407 255 ха.
  • Целевата стойност на индикатора за резултат R34 (запазване на характеристиките на ландшафта) показва, че само 1,48% от използваната земеделска площ (ИЗП) ще бъде подкрепена от ангажименти за управление на ландшафта.
  • Целевата стойност на индикатора за резултат R31 (опазване на местообитания и видове) показва, че само в 1,36% от ИЗП ще се подкрепят ангажиментите за опазване и възстановяване на биоразнообразието, включително отглеждане на HNV.
  • По отношение на мярката за агроекологичен климат (AECM) за традиционните сезонни практики на паша, целевата стойност има за цел да подкрепи 10 455 ха пастирски земи в национални паркове, природни паркове и места от Натура 2000, докато през 2020 г. тази мярка е подкрепяла 20 443 ха само в територии на национални паркове.
  • .

Постоянна дискриминация на пасищата

По отношение на постоянното управление на пасищата, повечето от критиките, които вече са били представени от дружеството, още миналата година, са останали актуални и за сега.

Контекстът не се е променил, като площите с постоянни пасища са намалени с повече от половината за около 10 години. Определението за постоянни пасища в плана не е адаптирано към националните и регионалните характеристики, което води до значителна загуба на фуражни площи за фермерите с пасищен добитък, но също така и на земи, свързани с опазването местообитания в мрежата Натура 2000.

По отношение на видовете схеми, подкрепените площи и планирания бюджет, авторките забелязват пренасочване на екосхемите към обработваема земя, до такава степен, че екосхемите ще поддържат 114% от наличната обработваема земя, и само 27% от наличните пасища. Това, за тях, подчертава още едно тенденциозно облагодетелстване на производството на зърнени култури (основен ползвател на обработваемата земя – 84% през 2020 г.) за сметка на пастирското животновъдство.

Бюджетът за различните еко-схеми е разпределен по същия начин, като 70,3% от бюджета са отпуснати за обработваема земя, 9,8% за постоянни пасища и 8,6% за трайни насаждения, казват те.

Най-голям бюджет (29,4%) е предвиден за екосхемата за диверсификация на културите, която не изисква съществена промяна на обичайните земеделски практики в България и чийто принос към целите на Зелената сделка и опазването на биологичното разнообразие е спорен и минимален.

Само 15,6% от бюджета на еко-схемата е предвиден за създаване и опазване на екологична инфраструктура. Освен това, предложените еко-схеми не отговарят на Националната приоритетна рамка за действие по Натура 2000.

Лоша архитектура и сбъркани субсидии

Като конкретен пример за лоша архитектура на еко-схемата се посочва екосхема за поддържане и подобряване на биоразнообразието и екологичната инфраструктура.

Изчислените нива на плащане по екосхемата са нелогични, необосновани и пристрастни. Обосновката на нивата на плащане, представена за трите вида земеползване (обработваема земя, трайни пасища и трайни насаждения) е напълно идентична по съдържание, но завършва с несправедливо различни субсидии, сочат авторките. Например, задължителното почистване на сухи и ниски клони при единични и групи дървета ще се заплаща на 591 евро/ха за обработваема земя; 283 евро/ха за постоянни пасища и 901 евро/ха за трайни насаждения.

При положение, че физическата дейност, която трябва да се извършва, е една и съща, и само се различава видът на земеползването, в което се намират предполагаемите дървета! Според тях нивата на подкрепа трябва да се определят от вида на екологичната инфраструктура, а не от използването на земята, в която се намира.

Освен това не е посочен минималният процент на екологичната инфраструктура, която трябва да бъде подкрепен. Затова препоръчват да се въведе поетапна подкрепа, която да отразява ползите за околната среда, например:

– Базово ниво на плащане за екологична инфраструктура от над 4% до 10% ландшафтни характеристики и елементи в тях.

– Ниво 1 с бонус плащане за 10,1% – 15% пейзажни характеристики и елементи в тях.

– Ниво 2 с по-високо бонусно плащане за 15,1% – 20% пейзажни характеристики и елементи в тях.

– Предлагат също така да се обмисли бонус плащане за свързаността на елементите на екологичната инфраструктура в съседни ферми.

– Да има и еко-схема за екстензивно постоянно поддържане на пасища.

Въпреки че Стратегическият план на страната ни изрично цитира, че „необходимо е обширно управление чрез паша за всички естествени местообитания и местообитания на видове, за да се подобри опазването в рамките на и извън Натура 2000“ и че „общият дял на чувствителните към околната среда пасища в местата по Натура 2000 (и обхванати от GAEC 9) е 426 348 ха”, целевата стойност за подпомагане по тази схема обхваща само 64% от постоянните пасища в Натура 2000 зони, определени като чувствителни, отбелязват те.

Тук виждат и голямо разминаване, затова ще настояват бюджетът на екосхемата и съответно целевата стойност на хектарите, планирани за подпомагане, да бъдат увеличени в съответствие с идентифицираните нужди.

Още – да се направи ясно разграничение между различните типове постоянни пасища, както и минималната и максималната гъстота на добитъка да бъде в съответствие с тяхното природозащитно състояние. В повечето случаи, при слабо продуктивни и екологично чувствителни постоянни пасища, гъстота на паша над 1 животновъдна единица/ха би довела до влошаване на постоянния консервационен статус на пасищата.

Мерки за развитие на селските райони за природата и биоразнообразието

Мярката за устойчиво управление на пасища в земеделски земи трябва да уточни кои постоянни затревени площи ще бъдат подпомагани, как ще бъдат подпомагани сенокосните ливади и да включва поддържането на постоянни пасища чрез косене.

Като се има предвид промяната в обхвата на обработваемата земя с висока природна стойност през 2019 г. в сравнение с 2007 г., наложително е да се извърши преоценка на нейния обхват и качество в началото на текущия програмен период, за да се гарантира, че AECM са специално насочени към пасища .

Що се отнася до възстановяване и поддържане на деградирали пасищни площи, там не се виждала яснота как предложените интервенции (оран, повторно засяване с неместни тревни смески, наторяване) ще допринесат за опазването на биологичното разнообразие, опазването на местообитанията/видовете или възстановяването. Еколозите ще настояват текстът да бъде изяснен и да бъдат включени съответните показатели. Те искат описанието на интервенцията да уточнява каква гъстота на отглеждане ще бъде разрешена след възстановяване, както и списък на одобрените пасищни смеси от видове, както и тяхното съответствие за отглеждане с висока природна стойност и обекти от Натура 2000. Разрешените гъстоти на запасите трябва да се определят от специализиран агроном, като се вземат предвид специфичните географски и климатични условия на земята.

В частта за плащания за земеделска земя в Натура 2000 се предвижда тази интервенция да се прилага в обекти с издадени заповеди за определяне, както и такива с одобрени планове за управление. Към настоящия обхват на мярката ще бъдат добавени минимум 186 обекта за опазване на природните местообитания, а тези области не са отразени по никакъв начин в целевите стойности на планираните за подпомагане площи и съответните финансови средства, казват специалистките.

Освен това планираният бюджет за интервенцията е намален наполовина в сравнение с програмирането за 2014-2020 г., което най-вероятно ще доведе до прекратяване на подкрепата, след като бюджетът бъде изчерпан, предупреждават те.

Традиционни сезонни практики на паша (пастирство)

Както е обяснено в горния раздел за целевите стойности за биоразнообразие, целевата стойност, определена за подпомагане от 10 455 ха, ясно показва, че намерението е мярката да се приложи отново само в националните паркове, без да се спазват докладите за мониторинг и препоръките на Министерството на околната среда и околната среда, коментират екологичните НПО.

В частта за създаване и възстановяване на екологична инфраструктура, изследванията и публикациите показват, че минимум 10% от земеделските земи трябва да бъдат заети от ландшафтни характеристики, т.е. тези, които имат най-висока екологична полза в съответната област. Те включват полуестествени характеристики като пасища, включително храстови пасища, дървета, влажни зони или заливни низини, свързващи елементи като буферни ивици, жив плет, канавки и др., но не и продуктивни зони като азотфиксиращи култури или зелени покривни площи.

В рамките на плана България предлага да подкрепи екологичната инфраструктура както чрез еко-схеми, така и чрез AECM. Но за да е последователна, еколозите предлагат изброената екологична инфраструктура да бъде разширена с дървесни образувания и храстова растителност, особено в пасищата. Освен това да се реши запазването на зелената инфраструктура на регионално ниво с поддържане на мерки в райони с преобладаващо екстензивно земеделие и целенасочени възстановителни действия в интензивни райони. Покритието на зелената инфраструктура трябва да бъде между 10% и 20% на регионално ниво.

В заключение, ако се съди по всичко отбелязано като коментари, става ясно, че предстои доста мащабно преразглеждане и допълване на Стратегическия план, така че да се съобрази с българското и европейското законодателство и да постигне съответствие с одобрените стратегически документи за биоразнообразието в земеделските земи и селските райони.

Като се намесят и земеделските браншове, които още не са се произнесли и чакат да видят конкретните забележки, то не само, че няма да е никак лесно, ами може и без план да си останем…

Този път не му завиждаме на МЗм.

Виктория Димитрова

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X