Що е то регенеративно земеделие?

Регенеративното земеделие може да се похвали с дълъг списък ползи, както за фермерите, така и за културите. Практиките в него спомагат борбата с климатичните промени, най-вече като позволяват улавяне на въглерода от въздуха и съхранението му в почвата, където му е мястото.

Знаем, че за да разрешим проблема с глобалното затопляне не може да се разчита само на бизнеса. Няма да се намали производството на електроенергия, нито потреблението ѝ. Няма да се намали промишленото производство, транспорта. А ни най-малко се очаква селското стопанство да намалее.

Сектор Земеделие е един от най-големите „производители“ на СО₂, парниковият газ отговорен за промените в климата днес. Заедно с горското стопанство и други отрасли използващи земята, земеделието е отговорно за малко под 25% от всички емисии на парникови газове, създадени от човека. В същото време селското стопанство играе основна роля за прекратяване или смекчаване на кризата с климата и за създаване на безопасно бъдеще без въглеродно замърсяване, свежа и здравословна храна в устойчива почва и екосистема.

Ако изложеното до тук ви изглежда като някакво противоречие, то потърсете информация от други източници. Ето един подходящ- Междуправителствен панел по изменението на климата (Intergovernmental Panel on Climate Change (IPCC)) и работатаму.

Как работи регенеративното земеделие?

Накратнко, терминът „регенеративен“ означава възстановителен, обновяващ. От тук следва, че регенеративното земеделие е система от принципи и техники, които целят да реабилитират, да възстановят и да подобрят цялата екосистема на фермата. Основни задачи са здравето на почвата, оптималното управление на водата, ефективното използване на торове и др. „Това е метод на земеделие, който подобрява използваните от него ресурси, вместо да ги унищожава или изчерпва“, според интитута Родале.

Голям акцент се поставя върху разглеждането на цялостната агроекосистема. Основните техники включват:

Щадяща оран. Обработката на почвата е основна причина за ерозията на почвата. В последствие се отделят големи количества въглероден диоксид в атмосферата, почвата се уплътнява, става „враждебна среда“ за важни почвени обитатели (микроорганизми, гъби, червеи, насекоми и животни). Чрез възприемане на практики с щадяща или никаква оран, фермерите свеждат до минимум физическите нарушения на почвата, а с течение на времето се увеличават нивата на органична материя в нея, като по този начин се създава устойчива среда за растеж и развитие не само за културните растения, но и за цялата екосистема. А не на последно място, въглеродът се запазва там, където му е мястото.

Видово разнообразие. Различните растения произвеждат много и разнообразни коренови ексудати, които служат за храна на безброй почвени микроорганизми. На свой ред те преработват хранителните елементи в почвата, като ги превръщат в лесно усвоима за растенията форма. В този кръговрат на взаимна полезност земеделците играят ключова роля с действията си. Увеличавайки разнообразието на растенията в стопанствата си, те спомагат за създаване на богати на хранителни вещества и гъмжащи от живот почви. А те от своя страна водят до по-високи и качествени добиви.

Сеитбообращение и покривни култури. Оставена на стихиите голата почва ерозира, а заедно с това се губят хранителни вещества, необходими за оптимален растеж и развитие на културните растения. В същото време засаждането на едни и същи видове изтощава почвата едностранно. Чрез ротация на културите и внедряване на стратегически покрови в практиката се подобряват съдържанието на хранителни вещества и структурата, а също и живота в почвата, като по този начин заболяванията се свеждат до незначителни граници по естествен път.

Минимално вмешателство. Свеждането на физическите смущения на почвата до минимум води след себе си и други разумно обмислени стремежи на практикуващите регенеративно земеделие. Например предпазливост при използване на химични и дори биологични вещества, които могат да навредят в дългосрочен план. Неправилно торене или друга дейност могат да разрушат естествената връзка между мокроорганизмите и корените на растенията.

Според Kiss the Ground, нестопанска организация, посветена на устойчивите земеделски практики и здравето на почвата, „Регенерацията означава обновяване, възстановяване, развитие и растеж на клетки, организми, на част от цялото, а в последствие и на цялото- биологичната система“.

Ползите от това са многобройни. Регенеративните земеделски практики увеличават биологичното разнообразие на почвата и органичните вещества в нея. Така се получава устойчива почва, способна да издържа значително по-добре на въздействието на климатичните промени. Здравите почви дават силни добиви,богати на полезни вещества. Освен това, ерозията е незначителна, което подобрява качеството на водата във и извън фермата.

Връзката с климата

Здравето и живота в почвата навсякъде, от малката градинка в двора до огромните производствени площи, имат неразделна роля в голямото цяло, което влияе по един или друг начин на климата на световно ниво.

В допълнение към глобалното повишаване на температурата, която променя ареалите на разпространение и отглеждане на растения и животни, климатичната промени влияят и на кръговрата на водата по света. Резултатът е изместване на валежите и увеличено изпарение, което причинява по-чести бури и по-страшни суши. В много райони естествените превалявания стават все по-обилни или са преминали в другата крайност- отчайващ недостиг в сравнение с минали средни стойности.

Поройните дъждове водят до замърсен отток на водата и ерозия, защото почвата просто не е в състояние да поеме толкова много вода за кратко време. Задържането на големи количества вода в и на повърхността на почвата пък задушава корените на растенията. От друга страна малкото и нестабилни дъждове заедно с повишената температура причиняват все повече засушаване. А при по-екстремни ситуации това води до невъзможност за извършване на земеделски дейности и накрая до обезлюдяване на цели райони.

Така че, що се отнася до селското стопанство, изменението на климата изостря съществуващите проблеми до критична точка. А регенеративното земеделие е в състояние да смекчи ефектите от промените, най-малкото заради увеличеното количество органична материя в почвата. Колкото повече е тя, толкова по-голям е капацитета на почвата да задържа не само вода, но и почвените частици на мястото си. Сами по себе си регенеративните практики помагат на земеделците да подобрят личното си стопанство, да смекчат въздействието на настъпилите изменения в климата, като по този начин площите им стават устойчиви и адаптивни. Борбата в дългосрочен план обхваща не само полето и почвата, но и въздуха, и температурата, и влагата, а не на последно място и въглеродния диоксид.

Фермерите внезапно сменят тактиката

Регенеративното земеделие позволява на фермерите да изиграят своята активна роля за смекчаване на екзестенциалната заплаха за своя собствен поминък. Не е нужно да чакаме технологично вълшебство. Достатъчно е да практикуваме правилно земеделие- щадящо, регенеративно, биологично, както и да го наричаме, то е в състояние да смекчи климатичните промени. Важното е да го правим разумно.

Когато растенията извършват фотосинтеза, те поемат въглероден диоксид от въздуха и използвайки слънчева енергия, вода и хранителни вещества от почвата, те го превръщат във въглерод. Той от своя страна се използва от същите тези растения, за да растат и да се развиват- първо кълн, после стъбло, листа, цветове, плодове. Излишъкът от въглерод, създаден в този процес се транспортира в почвата и се съхранява там. Почвеният органичен въглерод служи за храна на микроорганизмите, които както споменахме по-горе преработват хранителните вещества в лесно усвоима за растенията форма. Органичният почвен въглерод е основна съставка в органичната материя, която осигурява по-добра структурност на почвата и по-добро запазване на влагата.

Въглеродът може да остане в почвата в течение на хиляди години, или може да се отдели бързо обратно в атмосферата чрез селскостопански практики, като оран, култивиране, брануване и т.н. чрез които се цели подготвяне на площта за засаждане.

За земеделските производители щадящите практики са печеливш подход. По-добри добиви, по-устойчиви култури, ефективни и доста по-евтини практики, които в същото време работят и за по-висша цел. Климатичната криза е заплаха за цялото земеделие, не само за районите с проливни и чести дъждове или онези, които се борят с невиждана суша.

Ето защо някой от най-големите марки в света се включват. General Mills, производител на зърнени храни, енергийни барчета и други, предприемат многопрофилен подход в подкрепа на регенеративното земеделие. Те си партнират с организации за обучение и целят да помогнат на земеделските производители да работят за широкото възприемане на здравословни практики. Организират дву- и тридневни курсове за почвеното здраве, където фермерите получават знания от водещи експерти. Програмата позволява да се включат в кампанията, като отличат своите продукти със знак, който потребителите лесно да разпознават и да знаят, че стоката е произведена в стопанство, коeто се грижи за здравето на водата, почвата и климата.

В обобщение излиза, че модерният фермер просто трябва да се грижи за земята, да отглежда чиста храна за потребителите и себе си и да бъде в услуга на околната среда. Толкова е просто!

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X