loader image

Правилният избор на месодайна порода спестява проблеми и средства

За получаване на месо по системата „крава-теле“ в условията на целогодишно пасбищно отглеждане могат да се използват екстензивни и средноинтензивни месни породи, а също и кръстоски с бракувани млечни крави. От една страна, месото на месните породи има по-добро качество. То е „мраморно“, пронизано от тънки слоеве мазнина, сочно е и притежава високи вкусови качества. Съдържанието на вътрешномускулна и междумускулна мазнина зависи от породата. В много средноинтензивни породи това съдържание е голямо. По този показател особено преимущество има месото, получено при екстензивно, пасищно животновъдство. От друга страна, важни фактори за ефективното производство на месо са издръжливостта и липсата на високи изисквания при отглеждането на животните.
На какво да обърнем особено внимание?
За Източноевропейския регион трябва да се избира между тези породи, които вече са се доказали в цял свят. Многобройни експерименти показват, че високоинтензивните месни породи имат по-висок дневен прираст (средно 130 г) и по-голяма маса при клане. В същото време породите със средна интензивност се характеризират с по-високи показатели на възпроизводство. Особено значение при отглеждането по системата „крава-теле“ има отелването, доколкото стопанинът (не) е в състояние да контролира този процес. Лекото отелване е важно и от гледна точка на намаляване на заетостта на фермера и нуждите да ползва чужда помощ. Желателно е кравата да може да се отели и на пасището. В този смисъл преимущество имат средноинтензивните породи. Можем да изхождаме и от факта, че техните високи показатели за възпроизводство се „компенсират“ от ниската продуктивност при отглеждането. Трябва да се помни и това, че интензивните породи имат по-големи изисквания към храната (нейното количество и качество), а също са и по-непригодни за целогодишно отглеждане на открито.
За условията на Източна Европа се препоръчват следните породи:
Херефорд

Породата Херефорд изключително добре се приспособява към околната среда и даже при тежки климатични условия може целогодишно да се отглежда под открито небе. Тези й качества са причина да бъде най-разпространена порода в света.
Животните от тази порода имат средни размери, имат добре развита и омускулена предна част (за разлика от Ангус, при които задната част е по-добре развита). Окраската им е червено-кафява с бяло на главата (наследява се доминантно), шията, коремът, краката и носното огледало.
Основни качества на породата са: леко протичане на отелването, ниска смъртност на телетата, висока плодовитост и дълголетие. Кравите Херефорд най-добре усвояват грубите фуражи. Месото има нежната структура и се характеризира с мраморност.
Симентал (месно направление)

Тази порода може да се използва както за месо, така и в млечно направление. Именно това я прави предпочитана от много фермери. Животните са кафяви с бяла окраска на главата, долната част на корема, краката и опашката. Те са едри, с добре развита мускулатура. Кравите са с добра млечна продуктивност, което е причина при тях телетата да са с най-висок среднодневен прираст. През последния етап от отглеждането се наблюдава относително висок прираст на мускулна маса без излишни мазнини. По вкусови качества месото на животните от тази порода отстъпва на това на Херофорд и Ангус. Заради големите си размери тези животни имат по-голяма нужда от фуражи. При тях телетата се раждат също по-едри, което налага внимателно следене на стадото.
Ангус

Ангуската порода се отличава с бърз растеж и ранно съзряване. Това прави животните лесни за пасищно отглеждане. Те са безроги, окраската им е от черна до кафява. Отличават се с леко отелване и висока млечност, телетата се раждат сравнително дребни, но с добри жизнени показатели. Малките имат висок среднодневен прираст и високо тегло, когато се предават за клане.
Животните от тази порода лесно се приспособяват към пасбищно отглеждане и могат цяла година да се хранят изключително със сено и трева. Те имат най-добри кланични показатели. Млечната им продуктивност е относително висока (2500 –3000 кг), което позволява телетата да натрупват бързо мускулна маса, без отлагания на мазнини. Вкусовите качества и мраморността на това телешко месо го правят едно от най-търсените на пазара. Фактът, че породата няма рога значително облекчава грижите за тези животни и намалява проблемите. Безроги са и кръстоските на Ангус с Черношареното говедо.
Лимузин

Тази месна порода идва от Франция. Кравите имат червеникава окраска, като зоната около очите и носовото огледало са по-светли. Те се отличават с дребен ръст и нежно телосложение. Характерно за тях са незначителното натрупване на мазнини и добрите кланични показатели. Ниското тегло на телетата при раждане и добрият среднодневен прираст правят тази порода една от най-желаните за кръстосване с Черношареното говедо.
При лимузин изискванията към храната и начина на отглеждане са по-високи, което ги прави условно пригодени за целогодишно пасбищно отглеждане в Източна Европа.
Безрогите животни са по-подходящи за стадна селекция
Стопаните, които са се сблъскали с проблема със спречкванията между кравите от млечно направление, е добре да знаят, че при месното животновъдство особено внимание се отделя на рогата (или по-скоро на тяхната липса). При всички изброени породи (с изключение на рогавия Ангус) се води интензивна селекция за получаването на безроги животни, които са по-подходящи за стадно отглеждане. При организирането на нови стада е за предпочитане да се избират безроги бици-осеменители, които да предадат този показател на потомството.
За екстензивно отглеждане не се препоръчват породите с местно значение (например високоплонинското шотландско говедо). Тяхното използване е оправдано само при екстремални климатични условия и то ако има сериозна пазарна ниша. За повечето от районите на България, Русия и Украйна най-подходящи породи са Херефорд и Ангус.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X