loader image

Варуването на киселите почви подобрява храненето на растенията

Мярката стимулира и размножаването на полезните микроорганизми

Употреба на големи количества физиологично кисели торове (предимно азотни) при производството на растителна продукция стимулира процесите на вкисляване на почвата. Най-масово използваният азотен тор – амониевият нитрат (амониева селитра) също е агент на вкисляването на почвата.
Последиците са негативни за растенията
При наличието на кисела реакция на почвения разтвор се затруднява усвояването от растенията на редица важни за растенията хранителни елементи (калий, калций, магнезий и други) и се повреждат клетъчните обвивки. В киселите почви концентрациите на някои йони – алуминий, манган, мед, желязо и други, се увеличава до токсични за растителния организъм нива, а микробиологичната дейност е потисната.
За да не се допусне вкисляване и произтичащите от него негативни последици, количествата на минералните торове и съотношението на хранителните елементи в тях трябва да са балансирани и съобразени с изискванията на дадената земеделска култура, нейната възраст и фаза на развитие, прилаганата агротехника на отглеждане и почвените свойства. Фосфорните и органични торове имат буферен ефект, когато се използват комбинирано с азотни и калиеви торове.
Полезна, но позанемарена напоследък практика е при много кисели почви с наличие на токсични количества алуминиеви, манганови и железни йони с дълбоката оран през есента да се направи така нареченото варуване. Подходящи са материалите, които съдържат калциев и магнезиев карбонати или окиси – сатурачна вар (500-600 кг/дка), негасена вар (150-250 кг/дка), пепелината от ТЕЦ и производството на вар, смлян варовик и други.
Варуването активизира микробиологичната дейност
Вследствие на варуването се повишава ефективността на минералното торене до 40 на сто, стимулира се дейността на полезните микроорганизми и се понижава концентрацията на алуминий, манган и желязо в почвата. С активизирането на микробиологичната дейност се ускорява и минерализирането на почвеното органично вещество, което води до бързото освобождаване на хранителни вешества, но в дългосрочен план се постига обедняване на почвата на органична материя. Този негативен ефект може да се избегне чрез периодичното (през 2-3 години) внасяне на органични торове (оборски и птичи тор, компост, зелено торене и други) за поддържане баланса на органична материя в почвата. Материалите за варуване не трябва да се внасят едновременно с азотните и фосфорни минерални торове.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X