loader image

Уют за семействата през зимата

Как да се избегне водната баня в кошера и да се отстрани излишната влага?

Петър Бонев, Горна баня
При консумацията на хранителните запаси се отделя влага, която нараства неимоверно при появата на пило в края на зимата. Допустимата влага в гнездото е около 65-75%. Над тази стойност пчелите се задушават и дъното на кошера се покрива с умрели влажни пчели. Препоръката през зимата входът да се оставя отворен на толкова сантиметра, колкото са питите, и отворът на хранилката да се закрие с пропусклива материя, не винаги създава условия за отделяне на излишната влага, особено при по-силните семейства. При отворен горен и долен вход се отделя до голяма степен излишната влага в предната част на гнездото, но заедно с това се отделя и голяма част от топлината, което се отразява на хранителните запаси.
В естественото жилище – хралупата, при наличие на изгнил чеп по височината на гнездото, ако през лятото, поради топлината пчелите не го запрополисат, то през есента преди зазимяването обезателно го затварят. Привържениците на горния вход обосновават ползата от затворен долен вход с това, че въглеродният двуокис, отделящ се при издишването на пчелите, се разполага в долната част на кошера, понеже е по-тежък от въздуха, и благоприятства забавянето на жизнените процеси на пчелите и зимуването протича по-добре. Това е вярно, но се отнася за въглеродния двуокис, който се намира вътре в кълбото, а не за този на дъното. Колкото температурата е по-ниска, толкова повече кълбото се свива и кората му се уплътнява, като се увеличава концентрацията на този газ в него и жизнените процеси в организма на пчелите се забавят. Затопли ли се времето, кълбото се разпуска, излишният газ излиза и се наслагва по дъното, откъдето се извежда навън.
Всички знаем, че в хралупата не се получава излишна влага
Защо е така? Учените твърдят, че излишната влага се абсорбира по капилярен път от дървото. Други казват, че изгнилата дървесина поема излишната влага. Не зная вярно ли е това? Знам обаче, че през зимата в дървесината няма сокодвижение,или ако го има, то е толкова слабо, че едва ли ще поеме излишната влага. Колкото до изгнилата дървесина пчелите така “рендосват” грапавините и на това отгоре ги полират с прополис, че едва ли и тя ще поеме излишната влага. Според мен, за да има нормална влажност в естественото жилище на пчелите – хралупата, причината е кръглата форма на сечението, където кълбото е отдалечено равномерно от стените, които са дебели 8-12 см, така че отделената от кълбото топлина се запазва и при най-големите студове. Температурата в хралупата не пада под нулата, което предполага две неща – при по-висока абсолютна влажност има сравнително по-малка относителна влажност в проценти на която пчелите реагират и влагата не кондензира. Обменът на влажния и топъл въздух от хралупата със студения и сух въздух отвън става на принципа на създаващия се вакуум и на изравняването на температурата и влажността през входа, колкото и малък да е той.
В жилището, което ние, хората, сме направили за пчелите, не може да се използва принципът от хралупата. Сечението на кошера е правоъгълно и стените са тънки. Не случайно в литературата срещаме твърдението, че температурата в пространството извън кълбото се равнява почти на външната. В такъв случай влагата, която се отделя от кълбото, срещайки студените стени, се кондензира и в ъглите, които са най-отдалечени от кълбото се стичат струйки вода. Как да се избегне тази водна баня и да се отстрани излишната влага? Науката и тук не ни е дала надежден начин. Всеки пчелар с по-голям опит е открил за себе си някакъв задоволителен начин за отделяне на излишната влага.

При моите кошери това става по следния начин:
максимално стесняване на гнездото при зазимяването – покритите от пчелите пити без една;
всички входове, освен долният се затварят, а той по дължина да бъде отворен толкова, колкото разстояние заемат оставените пити. За 6 пити разстоянието е 22 см. Височината на входа от 20 мм през активния период се намалява на 5-6 мм /колкото да минават пчелите/;

  • под питите се създава подрамъчно пространство, наречено въздушна възглавница или дълбоко дъно. При обикновените кошери това може да стане чрез поставяне на празен магазин върху гнездото и изкачване на питите от плодника в магазина. По този начин питите се отдалечават от входа на кошера колкото е височината на магазина. Студеният въздух, който идва отвън, не облива непосредствено долната част на питите. Влажността в гнездото намалява, защото докато топлината в едно затворено пространство се концентрира в горната част, то влагата се разпростира в целия обем, който сме увеличили с повече от една трета с магазина или с дълбокото дъно, благодарение на което микроклиматът в гнездото се подобрява, както при зимуването, така и през топлото лято;
    При стиропора е обратно – той не поема влага и задържа топлината, излъчена от пчелното кълбо, което го прави незаменинм в пчеларството. Лошите резултати, за които съобщават някои пчелари, се дължат на неправилната му употреба. При зазимяването са оставяли широко гнездо, т.е. повече пити, отколкото покриват пчелите. Излъчената топлина от кълбото не може да затопли пространството извън него. Влагата се кондензира и наводнява стените и дъното. И докато в другите кошери пчелите се облитат, в така зазимен кошер те не излитат;
    при настъпване на трайно застудяване и образуване на постоянно кълбо, отгоре над пчелното гнездо се изваждат покривните материали – дъсчици, както е при мен, бризент или подпокривната табла, разделена на три отделения. Направо върху рамките се слага не плътен плат, изрязан по размерите на фалца. За Дадан-блатовия кошер – тези размери са 49 х 49 см. За предпочитане е платът да е от естествена материя – лен, памук, коноп /зебло/. Под него може да не се слагат летвички за преминаване на пчелите от една пита на друга. Това не е необходимо, ако пчелите от всяка междина са осигурени с храна от пълни пити. Върху плата се поставят два слоя вестници със същите размери. Не трябва да се слага плътна хартия. На вестниците и плата се изрязват два кръгли отвора за буркани – единият за вода, а другият евентуално за храна. При зазимяването отворите се закриват. Върху вестниците се слага възглавница, напълнена с разчепкани вълнени парцали или вълна. Така напълнената възглавница задържа топлината, но пропуска влагата. За да изпълни това си предназначение, пълнежът на възглавницата трябва да бъде рехав, а не уплътнен. Възглавницата трябва да се ушие така, както се шие дюшек – навсякъде да има еднаква дебелина – 12-15 см и с по-големи размери – 52 х 52, така, че при сложени буркани възглавницата да покрива целия плодник;
  • на две срещуположни стени на покрива на кошера се изрязват отвори 5 х 10 см, осигурени с мрежа. Съществуващите прорези в стандартните кошери не са достатъчни за проветряване на влагата в подпокривното пространство.

Пълната версия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!

Предишна статияГнездото в началото на есента
Следваща статияКошерът Beeamond

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X