Решенията за важните въпроси не бива да се вземат без участието на експерти от съответните научни среди, казва областният управител на Пазарджик
Договор за двустранно сътрудничество сключиха преди дни Областната администрация в Пазарджик и Аграрния университет в Пловдив. Целта е укрепване на двустранните връзки и за ползотворно сътрудничество в областта на земеделската наука, образование и практика.
Споразумението включва многообразие от дейности. Сред тях са участие на представители от Областната администрация в Пазарджик при актуализиране на учебните планове и програми на Аграрния университет за различни специалности и степени на обучение, според изискванията на селскостопанската практика и пазара на труда. Предвидено е още провеждане на стажантски програми за студенти от Аграрния университет в Областната администрация, разработване на магистърски курсове за решаване на актуални проблеми в селскостопанската практика. И още – разработване на съвместни проекти по национални и международни програми, организиране на съвместни конференции, симпозиуми, работни срещи и други.
Сключването на договора стана повод от “Гласът на земеделеца“ да потърсим повече информация от областния управител на Пазарджик Трендафил Величков. От него научихме, че двете ведомства от години си сътрудничат и вече имат успешно реализирани проекти.
– Г-н Величков, каква е идеята на този договор за сътрудничество?
– Първо искам да отбележа, че това не е прецедент за Областната администрация в Пазарджик, поне за времената, в които аз съм имал честта да бъда начело на тази институция и да бъда областен управител. Имахме такива споразумения с Медицинския университет в Пловдив, откъдето тръгна възраждането на Медицинския филиал към него в нашия град, с Медицинския университет в София, подготвяме и споразумение с Полицейската академия в Симеоново за създаването на център за обучение на спасители при ситуации на бедствия и аварии, той ще бъде на територията на Полицейското училище в Пазарджик. А с Аграрния университет в Пловдив ние имаме прекрасни отношения. Там работят много добри специалисти, най-добрите в България за аграрния сектор. С тях си сътрудничим по много национални и международни проекти. Аз се радвам, че в Областната администрация има специалисти – наши колеги, които се занимават с тази материя. Това са Любов Тренкова, Гергана Калоянова, Мария Ловчинова. Това са все колеги, които от години работят по европейски и други проекти заедно с експерти от Аграрния университет. Ще спомена само, че преди няколко месеца ние приключихме един проект, по който единствения партньор от България, единствената организация от България, която участваше на европейско ниво, беше Областната администрация в Пазарджик. Името на проекта е Regions4food. Имаше за цел да популяризира, да изследва и да направи работещо внедряването, вграждането на високите технологии в сферата на селското стопанство. По този проект наши партньори бяха пак колеги, учени и изследователи от Аграрния университет. Аз даже имах честта да бъда с тях в Малага, Андалусия, където да закрием заедно с главния секретар по земеделие в Андалусия този проект и да отчетем с партньорите резултатите от него.
– Доколкото си спомням, по този проект се работи няколко години.
– Той започна, по стечение на обстоятелствата, в един период, когато пак аз бях областен управител. Аз подписах документите за кандидатстване през 2016 година, през следващата година започна реализацията, мисля. И след това стана така, че трябваше да отида да го закрия и да го отчетем. Така че през тези дълги години бяха направени много неща в тази сфера. Смея да твърдя, че ние, като хора, представляващи България, заедно с колегите от Аграрния университет, подобаващо защитихме честта на България. Предложихме няколко иновативни продукта, успяхме да презентираме много наши производители, включително и уникални производства. И работещите по проекта специалисти от Областната администрация и Аграрния университет направиха реални постъпки за участие в следващо такова общоевропейско изследване. Надявам се, че ще бъдем одобрени, тъй като заради работата на нашите колеги отношението към нас от Областната администрация в Пазарджик и към Аграрния университет е много добро, бих казал – почтително, от всички европейски партньори, които имаме. Надявам се в следващия проект ние да можем да покажем уникалното в нашия регион – изцяло от страната и по-специално от област Пазарджик, да покажем нашите уникални производства и производители, методите, които те използват. Така че няма нищо учудващо в този договор за сътрудничество, даже напротив. Аз смятам себе си за академичен човек и използвам винаги всяка възможност (а това са и напътствията ми към наши колеги) винаги, когато може, Областната администрация да си сътрудничи с научната общност. И винаги го правим. Такъв е моят подход на работа, така работя и във всички други направления, всички областни съвети, които има към областния управител. Ако погледнете техните списъци от заседания, ние винаги привличаме и представители на научната общност. А за Аграрния университет в Пловдив мога да кажа само добри неща, даже повече от добри. Наистина за нас е чест това партньорство. И то не е само на книга. Самият факт, че след толкова години работа заедно най-накрая решихме, решиха и нашите колеги, да подпишем нещо черно на бяло, както се казва, говори за това, че нашата съвместна работа никога не е била формална. Това не е едно празно споразумение просто за добри намерения. Това е много голям обем, изключително голям обем от свършена работа с постигнати значителни резултати. Затова се надявам това партньорство да продължи и съм сигурен, че ще продължи, защото от него има смисъл. Ние сме такъв регион, в който аграрната политика, политиката по опазването на горите са водещи. Споменавам това, защото водим този разговор точно в Седмицата на гората и ако ми позволите, ще използвам момента, за да поздравя всеки ангажиран служител, всеки лесовъд, всеки човек, който милее и опазва нашата гора със Седмицата на гората и техния професионален празник. И нека напомня на всички, че най-доброто, което можем да направим за гората, е да я опазим за децата ни и да им я предадем, учейки ги и те да я пазят.
– С други думи – партньорството Ви с Аграрния университет вече има дългогодишна история и постигнати значителни резултати, а сега се официализира със споразумението. Но то така или иначе вече работи.
– Ние имаме няколко споразумения с Аграрния университет и те са били винаги насочени към конкретен проект. А сега направихме едно генерално, за да е ясно, че нямаме нужда да се питаме всеки път за отделни съвместни проекти и дейности. Доказали сме се – и ние и те, като лоялни партньори, като работещи институции. И пак казвам – всичко, което се случва в тази сфера, го дължим на колегите, които цитирах в началото на разговора. За мен е чест да работя с тях. Това партньорство донася реални ползи за земеделските производители, за стратегическото планиране на аграрната политика в нашия регион – нещо изключително важно, защото във времената, в които живеем, забързани в правенето на избори и на неразбории, забравяме за стратегическите въпроси. А те не може и не бива да се решават без участието на хора от научните среди. Всеки, който Ви каже – политик, управленец – че е направил стратегия и в нея няма експертната оценка на специалисти, с каквито разполага и Аграрният университет, ако някой седне да Ви убеждава, че може да направи стратегия или даже тактика за сектора и там не видите имената на някой от нашите бележити учени, специално за аграрната сфера и от този университет, просто не четете и не вярвайте.
– Да кажем и няколко думи за дейностите, които предвижда договорът. Забелязва се, че залага доста на аграрното образование.
– Да, и ние сме длъжни да го направим. Няма как да възродим селското стопанство и то да бъде адекватно, докато не разберем, че без образование, без да използваме капацитета, който –слава Богу, има в Аграрния университет, ние няма как да говорим за модерно земеделие. А когато няма как да говорим и да реализираме модерно земеделие, е безсмислено да водим спор защо краставиците са по 7 лева, а доматите – по 8 лева. Това няма да се промени, докато ние не се научим как да структурираме земеделието си, как да направим работещ закон за кооперациите, как кооперирането на земеделските производители и тяхното субсидиране да бъдат такива, че да дават най-добрия продукт за българската трапеза. Правили сме го и слава Богу има доста хора в това учебно заведение, които могат да ни кажат как да го направим отново. А нашата работа е проста – да ги чуем, да имаме куража да ги защитим, да защитим тези стратегии на европейско ниво, за да можем да отвоюваме това, което загубихме – родното си производство, най-вече на плодове, зеленчуци. За съжаление, покрай войната в Украйна, сме напът да загубим и това на зърнени и маслодайни култури, но това е една много дълга тема. При всички положения това, което трябва да направим и което си мисля, че правим с тези малки стъпки, най-малката е да дадем примери и да привлечем внимание към темата. Аз ще се радвам, ако и други колеги от други области и особено от нашия регион на планиране последват този пример. И когато нашите областни съвети по земеделие, регионалните ни съвети, националните съвети към министъра на земеделието започнат все по-често да обръщат внимание на становището на нашите учени.
– А с кои учебни заведения ще се работи освен с Аграрния колеж в Пазарджик, който е филиал на Аграрния университет? Вероятно със селскостопанските гимназии в Пазарджик и Септември?
– Разбира се, да. Двете селскостопански гимназии са емблематични за нашия регион, бих казал – и за държавата. Така че нашата цел, която аз приемам и като лична кауза, когато подготвяхме това споразумение, е да ангажираме колкото се може повече хора с възраждането на българското селско стопанство, на аграрната наука и връщането на добрите традиции в този сектор.
Бих искал да пожелая на всички български граждани едни прекрасни великденски празници! И понеже идва деня на Възкресението, да си пожелаем да видим възкръснало отново нашето селско стопанство и аграрния ни сектор заедно с нашата аграрна наука!
Стоимена Александрова
*Снимки – пресцентър на Областната администрация