Отглеждането на шипки е печеливш агробизнес за сливналията Александър Георгиев. Тя е перспективна и доходна култура, която дори не е капризна, признава той и споделя, че да гледаш шипки в район, познат с прасковените си градини изглежда странно на хората отстрани, но той обича да е различен от останалите.
Насажденията му от 56 декара са разположени в землището на сливенското село Мечкарево и са от сорта „Пловдив 1“. Първите храсти е посадил през 2019-2020 година като всяка година добавя нови. В плододаване са 40 декара от шипките, а нови 10 декара ще дадат плод тази година.
„Сортът, който гледам е с едри плодове, които са лъскави и малиненочервени на цвят. Имат голяма родовитост и от едно съцветие могат да се образуват по 10-12 до 20 плодчета. Те са богати на месеста част и се отличават с относително високо съдържание на витамин C, имат и отлични вкусови качества. Друго преимущество на този сорт е, че храста е без бодли и листа в участъка на плодообразуване, което значително ни улеснява при събирането на реколтата“, пояснява стопанинът.
Смята, че шипката е изключително подходяща култура за прилагане на биологично земеделие и се е възползвал от това.
„Растението не е капризно, но трябва да се прилагат правилно грижите за него. Аз използвам система за вдигнато капково напояване. В момента в градините се изгражда система за напояване, която да се зарежда с дневна светлина от слънчеви панели и се задейства дистанционно. Шипката не е придирчива и към състава на почвата, на която вирее. Ние всяка година правим изследвания на почвата в Англия. От тях разбираме какво липсва в състава й и го добавяме. Тъй като продуктът ми е биологичен и през 2024 ще излезе сертификатът за това, торя и пръскам само с биологични и скъпи препарати. Единственият по-сериозен проблем в грижите за растенията е брашнестата мана, но успявам да с справя и с това“, разказва земеделецът.
Надява се тази година реколтата да е още по-добра и с по-големи добиви. През 2022 г. е прибрал около 250 до 300 кг. от декар.
„Направих нетрадиционен избор да се занимавам с отглеждането на шипка, но резултатите досега показват, че не съм сбъркал. Колегите, които гледат праскови и череши тази година са със почти на 100 % съсипани градини, защото пъпките измръзнаха, а шипката издържа на студ и ниски температури, и няма поражения. Тя не измръзва, издържа до към -15 градуса“, допълва Александър Георгиев.
По думите му, трудности създава не отглеждането на самото растение, а беритбата на реколтата заради липсата на работна ръка. „Трудно намирам работници, те са предимно от малцинствата, а като разберат и че трябва да сключват еднодневни трудови договори, се отказват“, казва той.
За да вдигне добива и да спомогне за опрашването Александър е сложил 13 кошера в градините си, а меда от шипката е с интересен вкус и се оказал търсен продукт сред клиентите му. Направил и шипково брашно, а тази година е ред на мармалад, който ще предлага в големите търговски вериги.
Голямата част от продукцията си пласира у нас, но е в процес на преговори с клиенти от Обединените арабски емирства. „За сега продаваме на голяма фирма контрагент от Пловдив, а доколкото знам те я изнасят за Англия и Америка. Тя се преработва, изсушава се, извличат се семената и се изнася на люспа, като се използва се за брашно, мармалад и витамин С.
Яна Дамянова
