Ралица Иванова, инициатор на проекта: Всяко дете има потенциал, стига да му се даде възможност
Професионалната гимназия по селско стопанство в Пазарджик вече има свой вестник. Изданието, наречено “Земя и слово“ е плод на ентусиазма и младежкия устрем на ученическия Клуб по журналистика, воден от преподавателката по български език и литература Ралица Иванова. По нейна идея момчета, които иначе се обучават в специалността “Техник на селскостопанска техника“, се впускат в едно различно занимание – да бъдат репортери и журналисти. Да пишат увлекателни репортажи, дописки и интервюта. Да се изразяват правилно и да пишат книжовно – нещо, което ще им е необходимо през целия им живот. Новото поприще така ги увлича, че репортерстването за тях се превръща и в красива емоция.
Резултатът – пилотният брой на вестник “Земя и слово“, дело на младите хора и тяхната преподавателка, е отпечатан и се приема с голям интерес в учебното заведение. Страниците му са посветени на училищния живот, успехите, има и интервюта с директора на гимназията Георги Гатев, както и с други обичани учители.
“Голямото желание и трепет при създаването на вестника дават заявка това да е само началото. Благодарим на нашите смели, всеотдайни и любопитни млади журналисти – Запрян Гаджев от 8 а, Асен Ковачев от 8 а, Ангел Иванов от 8 а, Тони Георгиев от 8 а, Богомил Йорданов от 11 а, Васил Главинов от 10 б и Запрян Янков от 10 б“ – написаха от учебното заведение.
А ръководителката на Клуба по журналистика Ралица Иванова е още по-удовлетворена, защото вестникът е нейна сбъдната малка мечта. Това сподели тя пред “Гласът на земеделеца“. Вижте как отговори г-жа Иванова на нашите въпроси.
– Г-жо Иванова, разкажете за вестника, за емоциите, за въодушевлението, което той предизвика в Селскостопанската гимназия.
– Вестникът всъщност е крайният продукт, с който финализирам работата ни в Клуба по журналистика, който водя от началото на тази година. Причината да избера клубът да бъде точно по журналистика, е тази, че преди да започна преподавателската си дейност, работех като журналист и може би тази професия винаги ще си остане моя страст. По този начин съчетах две неща, които много обичам – и сегашната ми работа като учител, и предишната, която за мен си остава топъл спомен. Намерих деца, които много се запалиха по идеята. Участниците в моя клуб са страхотни момчета! И наистина бяха страшно развълнувани да “влязат в обувките“ на журналисти. Нещо, което иначе няма как да им се случи или поне досега не им се е случвало. Затова им беше страшно интересно. Най-интересно им беше да правят интервюта – предварително се подготвяха, сами си измисляха въпросите и беше много вълнуващо. Сами избираха своите събеседници. Имаме интервю с директора на гимназията г-н Гатев, който също откликна на нашия ентусиазъм, прие ни и ни отдели доста от своето време, за което ние сме щастливи. Други интервюирани са колеги, тях децата също сами си избраха. Освен стандартните въпроси като „Защо избрахте да станете учител?“, “Кой Ви е любимият ученик?“ и така нататък задаваха и изключително забавни въпроси като „Госпожо, какво е да си космонавт?“. Забавляваха се истински, отвориха си сърцата. Техните интервюта са съвсем непринудени и очарователни. Това си беше за момчетата някакво приключение – да усетят тръпка и емоция, каквато до този момент не са изживявали. Справиха се много добре. Аз лично съм истински удовлетворена. Вестникът представя работата, която сме свършили в занятията по журналистика. Поне засега той много се харесва в училището. Щастлива съм да го видя като една моя мъничка сбъдната мечта за тази учебна година.
– А за следващата учебна година децата имат ли хъс отново да се впуснат в ролята на репортери и журналисти?
– В интерес на истината, даже имам кандидати, които досега не са били в Клуба по журналистика, но вече имат желание да се включат. Те гледаха момчетата от клуба с какво се занимават, а накрая, като видяха и вестника, казаха: “Искаме и ние!“. Очаквам през следващата учебна година клубът ни да се разрасне и мен това само може да ме радва!
– Това си е сериозно постижение, като се има предвид, че това са деца от общности, в които образованието не е приоритет. На фона на това успявате да ги мотивирате да пишат книжовно, да се изразяват правилно – все неща, които ще им трябват цял живот. Те осъзнават ли каква е истинската полза от Клуба по журналистика?
– Да, смятам, че го осъзнават и аз също го отчитам като техен успех. Всяка малка стъпка напред е много важна. А когато се стараят, те наистина виждат че нещата се получават. А на нас – техните учители – ни остава да се гордеем с тях. И да сме удовлетворени, че имаме принос. Стараем се. Всички преподаватели в нашата гимназия наистина много се стараем, за да постигаме целите, които сме си поставили. Така че – да, всичко е много важно за тези деца. Всяка информация, когато им е представена по интересен и достъпен начин, я възприемат. Те са много схватливи и си справят. Всяко дете има потенциал, стига да му се даде възможност.
– Какви са като хора репортерите на Вашия вестник? Амбициозни ли са, мечтаят ли да станат успешни земеделци след завършването си?
– Всички момчета от моя клуб са в специалност “Техник на селскостопанска техника“. Това е водеща специалност в нашето училище. Така че – да, журналистиката за тях е по-скоро хоби. Надяваме се да станат наистина успешни техници на селскостопанска техника! Учат се, полагат усилия, амбициозни са. Има го и това, че нещата, които са им интересни и ги грабват, по-лесно ги усвояват, имат по-голямо желание за тях. Те много обичат практиката си, интересно им е. Затова смятам, че имат потенциала да успеят в своята бъдеща професия. Всичко зависи от тях.
– А кой измисли наименованието на вестника – “Земя и слово“?
– Специално името на вестника аз го измислих, защото все пак ние сме земеделско училище, а словото – то е неизменна част от нашия клуб, а и от моя живот – все пак аз съм учител по български език и литература. Затова съчетахме това, че сме земеделско училище с часовете по български език и с това, което учим – все пак имаме и теми за публицистичен стил, както и със заниманията по журналистика, където пък момчетата приложиха наученото на практика.
– Кой от жанровете най-много им хареса? Виждам, че има и дописки, и репортажи…
– Интервюто, със сигурност. Но те много обичат да правят и снимки, така че фотожурналистиката също бързо я усвоиха. Хареса им да правят и снимки, беше им лесно и забавно.
– Има ли вече планове кога ще излезе следващият брой на “Земя и слово“?
– Първоначално вестникът беше замислен като финален проект за клуба. Но виждайки ентусиазма на децата и подкрепата от ръководството на гимназията и от колегите, смятам, че добрите отзиви след излизането на вестника ще ни отведат и дотам да има и следващ такъв. Но на този етап не мога да кажа дали ще излиза всяка учебна година и с каква периодичност. Сега просто се радваме на плодовете от нашия труд и ще видим как ще се развиваме нататък. Със сигурност ще продължим, но под каква форма, бъдещето ще покаже.
Стоимена Александрова
