Историята на едно сплотено семейство, което само се измъкна от фалит и днес има успешен агробизнес
Възможно ли е млякото да струва за крайния потребител 2 лева за литър и същевременно фермерът да е доволен? Възможно ли е да купуваме сирене по 10-11 лева и кашкавал по 13-14 лева, те да са от мляко, а животновъдите, които са го произвели, да печелят? Възможно е. Колкото и да звучи нелогично на фона на болната тема за млекопроизводителите, получаващи тази година по 50-70 стотинки за литър мляко, което после се продава по 3,60 лева в магазина.
Това са реални числа. Взети са от един успешен агробизнес, който вече години наред се утвърждава и гради доверие, а в основата му е една голяма и много сплотена фамилия.
В “Гласът на земеделеца“ вече сме разказвали за семейство Терзийски, собственици на кравеферма в китното село Мухово на брега на язовир “Тополница“ и на три млекарници, които навремето буквално преобразяват живота им и благодарение на които днес от губеща дейност на ръба на фалита те вече са стигнали до печеливш и стабилен агробизнес. Затварянето на цикъла и избягването на посредници им позволява да работят с малка, но достатъчна надценка. Да не продават скъпо и да имат печалба. Да запазват приходите от труда си, а не да го дават на посредници по веригата, които да им извиват ръцете с цел да получат продукцията им колкото може по-евтино.
И така, разказваме отново за тримата братя Методи, Валентин и Румен Терзийски и трите им съпруги Елена, Людмила и Стоянка. Шестима души с различни характери и мнения, които обаче дори в най-трудните моменти са се държали един за друг и са се водили преди всичко от максимата, че съединението прави силата. Това е и главната причина да успяват.
Иначе са пробвали какво ли не. В наследствен имот, купен навремето от бащата на тримата братя първо развъждат свине, после – телета за месо, след това купуват крави. В началото условията във фермата са прекалено скромни, условията за добитъка – също. Скромен или на моменти дори отрицателен е и резултатът от дейността, докато се намери правилната формула.
Днес фермата е модернизирана, има всичко необходимо за животните които вече са над 200.
“Имаме техника, обработваме около 500 дка земя за фураж, сами си го произвеждаме – разказва Елена Терзийска. – Така си помагаме с изхранването. Имаме около 300 декара пасище. Животните са по цял ден на паша от ранна пролет до късна есен. Има период през зимата, когато не излизат и са на фураж и силаж, но той е около 3-4 месеца в годината. Най-новото подобрение във фермата са соларни панели, с които тя се захранва. Те са в експлоатация вече 2-3 месеца. Това са важни неща, които свалят себестойността и правят възможно предлагането на по-нормални цени на продукцията. А мандрите и в момента изкупуват под себестойността“.
Терзийски отдавна не си късат нервите с прекупвачи и преработватели. На незабравимата за тях ата 1 март 2016 година разкриват първата собствена млекарница в Пазарджик с цел да продават директно на потребители млякото от фермата си и продуктите от него. Тръгват към новото за тях начинание “с малката кошница“, без големи очаквания, но са приятно изненадани от шеметния успех. Потребителите бързо прегръщат възможността да купуват за трапезата си истински млечни изделия без вредни примеси, и то на нормална цена. Това е първата фермерска млекарница в града, а след нея Терзийски разкриват още две. Именно тези магазинчета дават възможност на фамилията да получава за труда си достойна отплата и осмислят усилията им да поддържат фермата.
“Три ще останат млекарниците, просто защото нямаме продукция за повече – казва Елена. – Иначе трябва да увеличим животните, да вдигнем добивите, за да увеличим и млекарниците. Но на три сме се спрели, защото нямаме възможност за повече. Нямаме възможност да разрастваме стопанството. Това е оптималният вариант“.
Към настоящия момент стадото от 200 глави добитък включва и теленца, както и бик, защото размножаването на животните е по естествен начин. Както и всичко в средата, в която живеят – сред природата, на паша от поляните, на чист въздух в планината.
Но невинаги нещата са били толкова оптимистични. Допреди 2016 година фермерското семейство също се е сблъсквало с проблемите, които сега имат повечето други животновъди.
“Сменяхме няколко мандри, прекупвачи и все бяхме излъгани. Не стига, че цените им са ниски, ами на всичко отгоре плащат отложено, мотаят ни. А кравите всеки ден искат да ядат, нали? Ние също сме преминали през всички перипетии, които имат колегите – забавени плащания, орязване на цената без основателни причини, и то за минали периоди. Без предупреждение, едностранно решение. И ти няма какво да направиш – примиряваш се. И си на такова положение, че се съгласяваш с всичко. С вързани ръце си, не можеш да си търсиш правата, натикан си в ъгъла. Тогава обаче излезе наредба, според която фермерите можеха да организират директни продажби на продукцията си. Започнахме да мислим за млекомати, за бус с охладителна система. Но в крайна сметка решихме да е магазин, защото така условията за продукцията са най-добри. Направихме го, като смятахме че поне 5-6 месеца или дори година ще трябва да се разработва, докато започне да печели. Бяхме се въоръжили с търпение. Обаче бяхме много приятно изненадани – всичко потръгна изведнъж, хората харесаха идеята“.
Млекарниците са хит и досега. Близо 8 години по-късно потребителите си ги знаят и си ги търсят. Всеки си има любими и предпочитани продукти измежду видовете сирене, кашкавал, извара, масло, прясно и кисело мляко и други. Прясното мляко се продава от млекомат в магазина и струва 2 лева за литър. Потребители твърдят, че ухае на билки. И има логика в това – както вече споменахме, кравите по 9 месеца в годината се хранят по поляните.
“Държим на качеството, защото не сме за един ден. Не си правим експерименти и не си играем с доверието на хората, защото то ни е много важно – казва още Елена. – Това ни помогна да пожънем успехи още от първите дни, да останем на пазара вече толкова години, да се радваме на уважение. Хората много харесват продукцията ни. След голямата инфлация и ние повишихме цените, няма как това да се избегне. Всичко се вдига – заплати, осигуровки, транспортни разходи, така че беше неизбежно повишаването на цените. Но се стараем увеличението да е минимално и да си запазим клиентите. А те оценяват старанието ни. А всичко това можем да си позволим, защото работим без посредници. В днешно време посредникът прибира най-голямата печалба. Тя не отива при онези, които целогодишно и всекидневно се грижат за животните и произвеждат храната за българския пазар“.
Модернизацията на фермата със соларна система също се случва под влияние на обстоятелствата, както и млекарниците преди това. След излизането на свободния пазар на електроенергия Терзийски започват да плащат застрашително високи сметки за ток. А един животновъден обект харчи доста – има хладилни съоръжения, има доилни агрегати. Така стигат до решението да станат по-малко зависими от доставчици на електроенергия. Речено – сторено. Днес вече са убедени, че това е поредното им далновидно решение, защото сметките драстично падат след пускането в експлоатация на фотоволтаиците. Инсталацията е монтирана изцяло със собствени средства, без да се чака отварянето на новите европрограми. Което показва, че когато човек иска да направи крачка напред, винаги има начини.
На финала Елена отново припомня, че положителните неща до момента нямаше да се случат, ако тримата братя и съпругите им не са били толкова единни и сплотени и в добро, и в лошо. Никога не са се карали, а ако има спорове, те помагат за вземането на по-доброто решение според ситуацията.
*Снимки – личен архив на семейство Терзийски
Стоимена Александрова
