Нормално е да се внасят суровини, но не бива да е за сметка на спад в българското производство
Статистиката е полезна, анализаторите трябва да я разгадаят и да набележат мерки за подкрепа на фермерите
България внася десетки хиляди тонове мляко на фона на ниски изкупни цени за българските животновъди и дори невъзможност за някои от тях да реализират продукцията си. Факт, отразен в официалната агростатистика на Министерството на земеделието и храните, базирана на информация от 240 преработватели. Данните за 2022 година, сравнени с тези за предходната, показват и още притеснителни факти. Например – намаляват произведените количества при почти всички млечни продукти. Включително традиционните за трапезата на българина – кисело мляко, сирене, кашкавал. Дори да се абстрахираме от нездравословното черногледство, не можем да не отбележим, че всичко това не звучи никак добре.
“Гласът на земеделеца“ потърси коментар по този повод от представител на местните производители – Михаил Михайлов от Националния съюз за говедовъдите в България.
– Г-н Михайлов, вероятно сте видели последната агростатистика по отношение на преработката на мляко и производството на продукти от него. Реалистична ли Ви се вижда тази статистика? Задавам въпроса, защото Ваши колеги много пъти в интервюта и изявления пред медии са казвали, че у нас повече от половината преработвано мляко е внос, докато според представените официални данни са импортирани 23 хиляди тона от общо над 716 хиляди тона преработено мляко.
– Първо искам да кажа, че за разлика от други години през тази сме затрупани от статистика под най-различни формати, в което няма лошо. Въпросът е, че доста трудно се разчита. Аз също прочетох, че сме внесли 23 хиляди тона мляко от ЕС и трети страни. Обаче в същото време се говори, че през преработвателните предприятия са минали около 4400 тона концентрирано мляко – знаете то по колко се умножава, още едни 6634 тона мляко на прах, както и други 4856 тона млечни концентрати. Ако ги прибавим и тях към тези 23 хиляди тона, с които започнах, и като ги умножим по литрите, до които трябва да се разреждат, се получават около 100 хиляди тона внесена суровина, която е минала официално през преработвателните предприятия. Това число е сравнимо с производството на българските говедовъдни ферми за два месеца. И ако е така, това не е най-лошото.
Но преди да заговорим за лошото, да споменем още нещо положително – за качеството. Определено показателите за качество са по-добри отколкото за 2021 година, мазнините вече отиват на 3,66%, средно говорим, за страната, белтъчините или протеините са 3,31 процента, което е много добре. Така че увеличението на тези качествени показатели е един плюс. Другото хубаво е, че ние продължаваме износа на краве сирене, това също е много добре.
И оттам нататък се връщаме на негативните неща. Пак се базирам на тази статистика. Това, което е дадено, е една малко скрита картинка, много трудно може да се разбере, макар че има и точно количество на млякото, произведено в България. При готовата продукция обаче бележим минуси по почти всеки показател. Общо преработеното мляко е надолу, съответно и производството ни на продукти от него е с минуси – и при пакетираното прясно мляко, и при заквасеното мляко, и при сиренето, а това не звучи добре.
Прави впечатление също така, че изключително нисък е делът на козето, овчето и биволското мляко. Просто са смешни количествата от тези видове мляко, които са влезли в преработвателните предприятия. И вероятно има причини за това. Работа на анализаторите е да ги разберат и да ги разгадаят.
Може да кажем и как започна тази година, пак обосновавайки се на статистиката. Пак казвам, напоследък излизат повече данни, но таблиците явно трябва малко да се подредят, за да са по-ясни и данните от различните периоди да са лесни за сравняване. Изкупната цена на млякото по статистиката за март е била 0,88 лева, като на месечна база в сравнение с февруари имаме минус 4,3 процента, тоест – спад. Тук трябва да отбележа, че до юни цената се задържа, а през юли вече имаме първите наченки на леко повишение – преработвателите дадоха по 3-4 стотинки повече на фермерите, отколкото през юни. Интересното е обаче, че цените на фуражите не падат. Въпреки твърденията, че складовете са пълни и няма на кого да продават зърното, по статистика от последния месец дори има увеличение в цените на смеските за телета, например. Малко намаление имаме при фуражите за крави.
Пропуснах нещо много важно, когато говорехме за цената на млякото. България се нарежда на опашката в това отношение, след нас има само две държави – Литва и Латвия, където цената е по-ниска. Докато средната цена за ЕС е далече преди нас, а за тази на водещите държави да не говорим – тя е още по-далече. Това показва, че на нашите говедовъди в сравнение с колегите от целия ЕС им е най-трудно. И все пак имаме повече производство в сравнение с 2022 година на краве мляко за пиене, заквасено мляко, масло, краве сирене.
Важен въпрос е и вносът на млека, от който най-много страдаме. Нормално е да се внася мляко, защото в Европа се отчита с над процент и половина производство повече в сравнение с миналата година. Хората там вземат маслото, другото го продават, то идва в България на по-ниски цени и съответно преработвателите се възползват. Въпросът е докога ще продължава това, защото същевременно спада производството на българско мляко. Чакаме с нетърпение справката за юни, за да видим докъде сме стигнали. А то ще пада, определено, като производство. От 15 дни започнаха горещините, а всички знаем, че при над 22 градуса кравите могат да преживеят топлинен стрес, което значи намаляване на млякото с 5-6 литра на ден. Към всичко това, ако прибавим некачественото хранене (фермерите не са оставили животните, хранят ги, но намаляват най-вече скъпите съставки – протеини, витамини, шротове), както и това, че тревата вече я ням, почти всичко е изсъхнало. Затова смятам, че занапред добивът на мляко все повече ще пада. Към това трябва да прибавим и многото ферми, които ликвидират животновъдството. Съответно на вносното мляко ще му се повиши цената. И дано да не стане така, че да изпаднем в млечна криза, както преди няколко месеца се случи в Сърбия – следобед в магазините да няма мляко. Сърбите, доколкото знам, забраниха износа на всякакви млечни продукти от страната си, само с изключение на този за Северна Македония. И това може да ни се случи – дано да не съм пророк! Защото говедовъдството в момента е изправено пред големи изпитания. Знаете, удължи се срокът за подаване на заявленията – 21 юни е обявен, но дали ще бъде спазен, е друг въпрос. Това означава, че се закъснява с тези, които искат да вземат подпомагане от банките срещу субсидии. Това се прави от 15 години. Даваш си удостоверенията, получаваш си кредита в началото или средата на юни в най-лошия случай. А по това време на годината хората разполагаха с пари за закупуване на зърно, за осигуряване на грубите фуражи. Всичко това са пари. Знаете, че повечето от фермерите минаха на ролонни бали. Трябва да Ви кажа, че на една ферма ѝ трябват десетина хиляди лева, само за да плати по-скъпите опаковки на тези бали. За горивата да не говорим – там поскъпването е страхотно. Машините вече са модерни, но пък изискват и доста по-скъпа поддръжка. Така че важен въпрос е дали тези хора ще могат да се подготвят за зимата. Някои се принудиха да си продават зърното по 35-37 стотинки, защото нямат оборотни пари и няма откъде да вземат – млякото се изкупува евтино, а и пада като количество в горещините.
Да не забравяме и липсата на реактива, с който трябваше да се направи туберкулинът на кравите. С триста зора успя да се уреди, но пак фермерът трябваше да бръкне в джоба си и да си го плати, независимо че програмата е държавна. Сега пък липсва ваксината срещу Нодуларен дерматит. На практика, докато не се имунизират кравите, нямат право да напуснат обекта. Което пък значи, че след като се имунизират (а кога ще дойде ваксината, един Господ знае!), трябва да останат още 28 дни в обора, докато изтече карантинния срок. В същото време има животни, които трябва да излязат на пасище, за да могат да се спазят изискванията на програмите и интервенциите, по които участват стопаните, за да имат право да получат пари. Непрекъснато повтарям едно и пак ще го кажа – тези пари, които получават фермерите, тези милиони, за които се тръби по медиите – това са предварително похарчени пари. Примерно – хуманно отношение към животните. Ами стопанинът трябва да осигури с 10% по-голяма площ, трябва да осигури пръскалки, трябва да осигури дюшеци – всичко това струва пари. И човекът ги прави тези вложения, съответно проверяващите се уверяват, че ги е направил и чак тогава разписват след много проверки и прегледи на дневниците, че фермерът си е изпълнил задълженията и той си получава парите, които му се полагат. Но те вече са похарчени. Не се дават бадева. А проверките нашите фермери ги приемат, все едно са на изпит при строгата учителка по български или математика, притесняват се.
– Вие казвате, че е нормално да има внос. А не е ли по-нормално да се увеличи българското производство, ако то не покрива нуждите на пазара?
– Това е най-добрият вариант. Обаче ние сме изостанали с не знам колко години, и то в много неща. Себестойността ни е висока и все пак е пазарна икономика. Не можем да забраним на страните от ЕС да внасят у нас своите продукти. Може да се направи нещо в тази насока и някои държави го правят. Нито ги глобяват, нито нищо. Макар че ние, когато поискаме от нашите ръководители да предприемат по-драстични мерки, те казват, че Европа не разрешава. А Румъния как го прави? 50 на 50 – ако половината стоки в хипермаркета са вносни, останалите 50 на сто трябва да са местни. Дори и повече. Техните държавници са успели някак да накарат тамошните хипермаркети да сключат такива договори. Онзи ден успяха да склонят преработватели и търговци да свалят с по 10% цената на млечните продукти. Но – забележете – от мляко, което е произведено в Румъния. Бях там онзи ден. Навсякъде в магазините пише минус 20% и че е от румънско мляко. А производители и търговци ще започват да печелят от по-голям оборот но от румънско мляко. По този начин там ще предизвикат интереса към родното си производство и ще започнат да произвеждат повече мляко.
Не сме още конкурентни, защото нашият старт беше по-късен от други държави в ЕС, минахме през много препятствия, включително пълна ликвидация на селското стопанство. Другите държави, като Унгария, Полша, ГДР извървяха съвсем друг път, по много по-елегантен начин, запазиха всичко от миналото, надстроиха го и сега могат да си позволят да продават по-евтино мляко.
– Зададох въпроса, защото само преди около месец разговарях с говедовъд от Пловдивско, който заедно с колегите си от околни села е бил принуден да предава млякото от фермата си по 50 стотинки, не по 88 като в статистиката. После мандрата, която изкупувала млякото, решила от днес за утре, че вече не го иска. Без да се интересува фермерите какво ще го правят. А те започнаха да подаряват мляко. Редно ли е да внасяме мляко, а същевременно да се случва това с тукашните производители?
– Много добре съм запознат с този случай. Той иска специално разглеждане от компетентни органи. Тези хора са направили кооператив – това са 7-8 ферми, все с млади стопани, в силите си. Техните крави дават по 7-8-10 тона мляко дневно. Те са се обърнали към 20-30 мандри, а изведнъж се оказва, че няма кой да купи 8 тона мляко. А само допреди няколко месеца преработватели бяха готови да се избият, за да получават това нещо от едно място. Но тук вече има нещо върху което трябва да се помисли. Същия случай имаме и с козевъдите. Когато направиха кооперативите, също в началото са ги разигравали. И просто ги е страх в момента някои хора от такива обединения, защото те стават силни и започват да командват цената. Но все пак да Ви успокоя – онзи ден говорих с момчетата от Пловдивско, а те бяха много радостни, защото от 1 юли мандрата им е дала цена с 5 стотинки повече – 55 стотинки! В тази връзка искам да добавя още нещо. Всяка област си има областен управител – представител на държавата. Много ми е интересно този областен управител на Пловдив не пие ли мляко, да беше отишъл, за да си вземе едно шише мляко поне. Пълно безхаберие за това какво ще стане с тези 8 тона продукция, какво ще пият децата утре. Тези момчета все още издържат, ама ако си ликвидират фермите, откъде ще дойде това мляко? Подобен случай имаше преди няколко месеца в Гърция – ами те там областните управители бяха начело заедно с протестиращите говедовъди и овцевъди. Задавам си въпроса тези областни управители у нас какво правят, с какво се занимават. Как не можаха поне веднъж да отидат за цял месец, докато цяла България тръбеше за проблема – вестници, телевизии отидоха да снимат протестите в Пловдивско, . Как не се намери поне един държавен служител да отиде поне да ги види тези момчета, да си вземе два литра мляко, за да ги подкрепи! 
– Извън частния случай с този проблем – извиването на ръце и изкупуването на безценица – се сблъскват почти всички животновъди в България.
– Това е пазарът. Аз вече казах, че ние сме третата страна отзад напред по ниски изкупни цени на млякото. Пазарът я определя. А при нас фермерът е господин Никой. Колкото стотинки му даде преработвателят, толкова вземат. И те сега, като стана това в Пловдивско, не смеят да се обадят, за да не стане и с тях същото и да се налага да си подаряват млякото. И си казват – 60 стотинки – 60. Не всички обаче получават толкова ниска цена. Има фермери, които получават и по 1 лев – една достойно цена към днешния ден. Но масовката е там – към 70-75 стотинки. Но аз смятам, че след няколко месеца цената ще се повиши.
– А какво мотивира мандрите да предпочитат вносно мляко – по-евтино ли им излиза от българското?
– Разбира се, че е по-евтино. Какво друго може да ги мотивира? Идва камионът с 10-20 тона, завърта кранчето и го изсипва в съдовете. Тука, за да събере тези 20 тона, той трябва да обиколи 20 ферми, примерно. Той ще изгори повече гориво, отколкото да му дойде камионът от Унгария, примерно.
– А защо да не може да се организира събиране на такова количество и от България?
– Мандрата има опция – цена до рампата. С други думи, фермерът може да си закара млякото със собствен транспорт и съответно да получи по-висока цена, но пък разликата я дава за гориво. Въпрос на търсене – като намалее сега млякото в Европа, ще видите какво ще стане. Както момчетата от Пловдивско търсеха 20-30 мандри, сега те ще търсят производителите.
За цената на млякото искам да кажа, че средната цена за литър е 3,60 лева. Добра цена, защото 60 стотинки има ДДС, те отиват в бюджета. Има един прост закон, който се ползва в развитите страни – би трябвало цената на млякото да се дели на три. Значи без ДДС – по един лев за фермера, за преработвателя и за търговеца. Въпросът е от тези 3 лева колко процента къде отиват. При фермера отиват 70-80 стотинки. Другите 2,20 лева как се разпределят, колко процента е печалбата – това трябва да го уточнят анализаторите.
А когато няма мляко, цената ще бъде по-висока и обществото трябва да се подготви. Хората приемат всичко друго да поскъпва, само не и млякото или сиренето. Хората плащат паркинг по 2 лева минимум, по 2,60 за чашка кафе еспресо, по 2,80 за най-евтината бира в кенче, купуват си цигари по 6 лева, а в същия момент казват, че 3,60 лева е много скъпо мляко. Обществото трябва да свикне да цени млечните продукти и да дава достойна цена за тях, за да стигат те и до фермерите. Иначе няма да има мляко, няма как да стане. Няма да се спираме на проблема с работната ръка, за технологиите, използвани във фермите, няма да се спираме върху 2025 година, когато ще влязат правилата за въглеродните емисии… Добре, че нямаме животни, та не можем да разберем какво става. Но тогава пак ще изгърмят най-големите ферми с по над 300 крави – тогава те ще трябва да дават маса пари, за да отговорят на новите изисквания. Няма да казваме, че ЕС иска да се забрани вързаното отглеждане, а нашите крави половината са вързани, иска и други големи работи да се правят, които аз не виждам как ще станат за 2-3 или 4 години.
– В едно предходно интервю казвате, че животновъдството – и месодайно, и млекодайно, изчезва. Продължава ли тази тенденция?
– Не съм го казал аз, казва го статистиката. Доскоро бяха регистрирани 216 хиляди крави за мляко (говоря по памет). Към ноември 2022 г. станаха 180 хиляди, към момента са вече 160 хиляди. Данните са красноречиви – кравите намаляват. Не е реалистично тези хора, които отглеждат млечни животни, да продължават да работят. Дори аз им се чудя, че още продължават.
– А какво е решението, за да се спре този спад, да се обърне тенденцията?
– Такива кризи е имало много – с падане на цената на млякото. Преди десетина години имаше един такъв период, когато цените се сринаха. Звъня на приятели говедовъди, питам ги какво правят. Единият казва – в кафенето съм, другият – на море съм, третият – за риба съм. Мина време, цената се нормализира. Пак им звъня. И всички казват: “В обора съм“. Значи всичките се върнаха в оборите, защото има стимул, цената стана двойна. Това е положението – стане ли цената 1,20 лева, ще видите как ще има и мляко, и как хората ще стоят в оборите, как ще работят с мерак, как ще започнат да правят подобрения. По наши изследвания – на Националния съюз на говедовъдите и научни работници, себестойността на продукцията ни отива на 1,20-1,22 лева до 1,50 лева, средна – 1,32 лева. Това беше през февруари, цените на фуражите, на тока, бяха по-високи. Но тогава пък и изкупната цена беше по-висока – беше 1,10 лева. Сега сме горе-долу на същата себестойност, но изкупната цена вече е 80 стотинки.
Всяка действаща ферма, ако си направи сметка стопанинът, той е вложил в нея около 1 милион лева назад в годините, с подобренията може да стигне и милион и половина. Е, не може с лека ръка да каже: “Дотук бях!“, след като 20 години е живял така. И всеки се надява в утрешния ден нещо да се оправи. Но това чакане е изгубено време. Определено нещата не са добре.
И пак да кажем, напоследък имаме добра статистика – аз винаги съм ги критикувал тези от агростатистиката, но сега те ни заливат с поток от данни. Досега нямаше такова нещо, а сега, като го имаме, трябва с това нещо трябва да се заемат анализаторите. Министърът би трябвало веднага да направи екип от такива експерти, които да се занимават само с тези проблеми – цената на млякото, цената на фуражите, себестойност на продукцията, случващото се в преработката и в търговията. С други думи – хора, които на базата на своите познания и анализи да подскажат и на министъра, и на краварите какво може и трябва да се направи. Ние искаме анализатори, които могат да прогнозират, примерно, след 6 месеца каква ще е цената на млякото, на фуражите. Но за това се иска много информация, следене на борсите, много работа. Ако имаме такъв екип, ние можем да направим център и съответно както го има в Европейския млечен борд, при определен спад на цената, да определя какви мерки да се вземат. Примерно, при спад с 10%, се прилагат едни инструменти, при спад с 20% – други, при 30% – трети. Или ако продължи да пада и се стигне до ликвидиране на фермата – със съответното заплащане. Хората са го измислили, ние само трябва да го копираме.
*Снимки – архив на “Гласът на земеделеца“ и pixabay
Стоимена Александрова
