Средно 15% от добивите се губят при съхранение

ФАО е изчислила, че загубите на зърно заради лошо съхранение възлизат на 15% от общото производство на зърнени култури или иначе казано – около 2,78 милиарда тона! Стойностите варират през годините и спрямо региона.

Повечето развиващи се страни, разположени главно в тропическите и субтропичните райони на земното кълбо, са с до 35% повече загуби в сравнение с развитите страни, поради по-ниските инвестиции в подходяща инфраструктура. Нужно е надграждане на системите за съхранение, за да се намалят загубите и да се осигури качество на храните, особено за хора с оскъдни икономически ресурси. Категорично се твърди, че ако бъдат построени нови и по-добри съоръжения за съхранение, светът може да намали загубите от така нужните му храни.

Съхраняването на зърнени култури е критично по отношение на продоволствената сигурност за вече повече от 7,88 милиарда души, населяващи света. Основната цел на съхранението на зърно е да балансира търсенето и предлагането, защото тази операция след прибиране на реколтата е ключова стъпка в сложната логистика на придвижване на зърно от производители до преработватели и последствие  до потребителите.

Повечето зърнени култури трябва да се съхраняват във ферми или търговски елеватори за зърно, тъй като се събират в определени сезони на годината и постепенно се използват от различните сегменти на индустрията. Като цяло вносните зърна също се съхраняват за значителни периоди от време, тъй като обикновено се придобиват в големи количества, за да се поддържат ниски разходи и големи запаси. Основната цел на съхранението е да осигури здравословни зърнени култури, без насекоми, фрагменти от насекоми и мръсотия от гризачи, увреждане от плесени, микотоксини и пестициди.

Крайната цел е разумно управление на складираното зърно с незначителни загуби, като същевременно се запазят неговите хранителни и функционални качества.

Съоръженията за съхранение в световен мащаб са изчислени в по-малко от 65% от цялото производство, което показва липса на инфраструктура, особено в развиващите се страни.

Непрекъснато нарастващото население и продоволствената криза изискват нови съоръжения за съхранение в пунктове за събиране близо до зоните за прибиране на реколтата, особено в региони, където индустриализацията все още не е завършена.

До 70% от световните запаси от хранителни култури все още се съхраняват на открито в торби, натрупани върху повдигнати земни платформи или съхранявани в торбички. Само около 20% се съхраняват в модерни силози.

Зърнените култури се влошават поради вътрешни и/или външни причини. Вътрешното влошаване се дължи на дишането, докато външното влошаване се причинява от биотични агенти като насекоми, плесени и гризачи. Независимо от вида на загубите, зърната губят сухо вещество, качество и хранителна и икономическа стойност като суровини. От здравословна гледна точка консумацията на плесенясали зърна може да доведе до микотоксикоза при животни или хора.

Обработка от фермата до терминала за съхранение

По целия свят безопасното съхранение на зърнени култури е жизненоважна, но скъпа дейност. Твърде много зърнени култури все още се използват в хранително-вкусовата промишленост въпреки лошото качество в резултат на неподходящи условия на съхранение.

Съхраняването на партиди зърнени култури на ниво ферма или в производствени силози може да се разглежда като най-важната фаза след прибиране на реколтата по отношение на производството на микотоксини. Водата е най-важният отделен фактор, ограничаващ растежа на микробите.

  • Зърнените култури трябва да се изсушат веднага след прибиране на реколтата поне до съдържание на влага – 14%, ако се съхранява за някакъв период от време, и до – 12,5%, за да се изключи растежа на гъбичките по време на съхранение. По време на съхранение съдържанието на влага в зърната е в равновесие със съдържанието на влага във въздуха. Следователно зърната могат да бъдат допълнително изсушени или могат да абсорбират вода от околния въздух по време на съхранение. Срокът на съхранение се увеличава чрез охлаждане.
  • Зърнените култури винаги трябва да се съхраняват в суха и хладна среда, за да се избегнат потенциалните рискове, свързани с растежа на гъбичните патогени и възможното натрупване на микотоксини. Освен това празните силози трябва да се почистват, за да се отстранят остатъците от зърно и от време на време да се фумигират, за да се елиминират замърсителите.
  • Контролът на вредителите е много важен, тъй като те са вектори за токсигенни гъби. Метаболитната активност на насекомите и акарите повишава съдържанието на влага и температурата на замърсените зърна и по този начин създава благоприятни условия за растеж на гъбички.

Основно вредителите по съхраняваната храна причиняват по-голямата част от щетите от насекоми при съхранение и транспортиране. Това са житните, оризовите и царевичните дървеници; едрият и дребният зърнопробивач; зърнен молец Angoumois.

Насекомите, които нападат конкретно съхраняваните зърна, принадлежат към разредите Coleoptera или Lepidoptera. Повечето насекоми принадлежат към разред Coleoptera, който включва бръмбари, зърнопробивач и дългоносици. Разред Lepidoptera, който включва всички пеперуди или молци има три важни космополитни вида, които атакуват съхраняваните зърна – зърнените молци Angoumois

Температурата е най-важният фактор на околната среда, който влияе върху развитието и размножаването на насекомите. Повечето насекоми не се размножават при температури по-ниски от 12  °C или по-високи от 34  °C. Оптималната температура за размножаване е около 26 °C. Други важни фактори са влажността на зърното и водната активност. Наличието на чужд материал, докедж и повредени зърна подобрява развитието, растежа и размножаването на насекомите. Зърната, съдържащи повече от 14% влага, имат по-висока скорост на дишане и това дава възможност да създадат топлинни петна и да засилят растежа на насекоми и плесени.

Тези условия ще повишат температурата и влажността на съхраненото зърно, правейки го по-податливо на по-нататъшно увреждане. Повредените от насекоми зърна губят 25–60% тегло и хранителни вещества и запазват сериозни замърсители като части от тялото, пашкули, изпражнения и яйца от вредителите. Някои насекоми като брашнен бръмбар и червения бръмбар обикновено се хранят с брашна и преработени продукти, отделяйки миризливи съединения и дразнители. Тези вещества придават розово оцветяване на бялото брашно.

Други насекоми като червеите или ларвите на молците оставят копринени нишки и мрежи, които развалят външния вид на брашната.

Цялата сложна структура обвързана с много потенциални загуби, до голяма степен влияе и на изкупната цена на зърнените култури от производителите им. Натиска от обществото свързан с нуждите му, но и с финансовите възможности оказват сериозно влияние на пазарите.

Да отгледаш културите е сложно, но всъщност всичко започва със събирането на реколтата.

Моника Господинова

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X