В Европа устойчивото земеделие е тема разглеждана с особен приоритет предвид редицата изменения, които съюза предвижда.
Всяка страна членка на ЕС участва със своите проекти, в които отговаря на изискванията с оглед устойчиво земеделие, но някои въпроси будят усилени дебати. Един от тях е предложението за промяна в закона за ГМО.
Брюксел е на прага да финализира закон за легализиране на нови технологии за редактиране на гените за култури в Европейския съюз.
Стриктната регулация на ГМО в Европейският съюз, която предшества по-новите технологии, поставя изключително високи пречки пред отглеждането на генетично модифицирани култури и позволява на страните членки да забраняват редица семена дори след като е доказано, че са безопасни.
Новият проектозакон има за цел да намали бюрокрацията и да позволи по-лесен достъп до пазара за растения, отглеждани с „нови геномни техники“ класифицирани в две категории на NGT.
Натискът се налага от мултинационални компании добре познати и на нашия пазар. Те твърдят, че Европа рискува да изостане от останалия свят в използването на нови култури с по-добри характеристики, които според тях са по-хранителни, ефективни и по-добре адаптирани към променящия се климат. Срещу тях са еколози, групи за защита на околната среда, Био и малки земеделци, както и повече от 400 000 граждани на Европейският съюз, които са подписали петиция срещу новите изменения.
Според проект внесен за разглеждане към Европейската комисия, страните от ЕС вече няма да могат да забраняват отглеждането на генно модифицирани култури.
Преди да разгледаме официалното предложение нека изясним какво представлява ГМО всъщност.
Това е технология за редактиране на гени – генетичната модификация включваща прехвърляне на ген от един вид организъм в друг.
Целта за работа в посока механично вмешателство в гените на растителните видове например е по-голяма устойчивост и по-добра адаптация спрямо промените в климата.
Друга специфика, която дава почва за биоинженерство е стремежа за по-голяма продуктивност с по-малко вложения. Тоест, търси се устойчивост на различни болести, нужда от по-малко торене, по-малко вода за напояване, без загуби в добивите.
Идеалната цел зад труда на учените, както винаги крие своите рискове и всъщност те не са за пренебрегване – просто защото няма яснота и още по-малко контрол над измененията, които ГМО културите биха оказали в екосистемата.
Всъщност ГМО рядко се използват за култивиране в ЕС поради дългогодишните опасения за въздействието им върху околната среда и скритите рискове за човешкото здраве.
Биотехнологичната индустрия от своя страна твърди, че голяма част от редактирането на гените в жизнено важните за нас култури, просто ускорява процесите, които се случват естествено, а регулаторните механизми, които са сериозни в момента за територията на Европейският съюз, биха оковали усилията за разработване на устойчиви култури или напредък в изследванията.
Много сериозно проучване в подкрепа усилията в посока по-устойчиви сортове посредством генно инжинерство, казва че новите геномни техники NGT, имат потенциала да допринесат за устойчивост на добивите на зърнени култури, като същевременно признава, че има опасения относно безопасността, въздействието върху околната среда, а също изтъква и проблема с етикетирането.
Всичко това събужда нагорещен обществен дебат още повече след като в информационното пространство излиза и текст от предложението за изменение. От едната страна категорично стои нуждата от устойчиви добиви, а от друга – изискванията на потребителите и съображенията на еколозите.
Какво предвижда предложението за изменение на наредбите по отношение на подобрените растителни видове, и как се прави разграничение между двете групи NGT?
Цитат на предложението:
- “ Растенията, получени чрез целенасочена мутагенеза или цисгенеза, които също могат да възникнат естествено или да бъдат произведени чрез конвенционално развъждане, са отделени в категория „1 NGT растения“. Те ще бъдат третирани подобно на конвенционалните растения и няма да изискват разрешение, а просто уведомление. Също така се предвижда да бъде създаден регистър с който се цели прозрачност. Ако нотификацията се извършва преди теренното изпитване, проверката на критериите се извършва на ниво държава-членка и националното решение има действие в целия ЕС, като се прилага също и за пускането на пазара. За пускане на пазара, когато не са провеждани полеви опити в ЕС, включително внос, решението се взема от Комисията, след проверка на критериите от EFSA. Не е предвидено да има специално етикетиране.
- Всички растения от NGT, които не попадат в първия случай, се наричат растения от категория 2 NGT и биха попаднали в обхвата на законодателството за ГМО и следователно преминават през процес за разрешаване. Оценката на риска се предвижда да бъде адаптирана, за да вземе предвид различните им рискови профили, а също ще бъдат въведени мерки за стимулиране на растителни продукти, които биха могли да допринесат за устойчива хранително-вкусова система. Проследимостта се предвижда да бъде поддържана, както и точността на етикетирането. На доброволна основа етикетирането на ГМО може да бъде допълнено с информация за целта на генетичната модификация, например за повишаване на устойчивостта на растението. За разлика от ГМО, за тези растения няма да е възможно държавите-членки да ограничават отглеждането или пускането им на пазара. Ще има регулаторни стимули за (потенциални) кандидати за NGT растения от категория 2, съдържащи характеристики с потенциал да допринесат за устойчива хранително-вкусова система, например ускорена процедура или когато кандидатът е МСП,
По отношение на тези две категории NGT, устойчивите на хербициди NGT растения, дори да са в категория 1 NGT, ще останат обект на разрешение и свързаните с това изисквания, за да може да се оцени тяхното въздействие върху хора и животни здравето и околната среда в средносрочен и дългосрочен план.
Що се отнася до органичното производство, според първоначалния проект на Комисията, както NGT1, така и NGT2 ще бъдат забранени в биологичното производство, а за да бъде възможно това, ще бъде задължително да се посочи използването на NGT при етикетирането на семена. Държавите членки ще трябва да предприемат мерки за прилагане за комбинирано приложение.”
От текста става ясно, че се прави усилен натиск генно модифицираните растения да станат достъпни за широко ползване. От друга страна, при ползване на семена от категория 1 NGT, се преджида и облекчение при етикитирането – тоест не е задължителна подробна информация достъпна за крайният потребител.
Дали това е шум без нищо или дим от двигателя на засилилия се монополистки валяк… Предстои да разберем от решението на Европейската комисия.
Моника Господинова
