Пъпешите на дядо Иван носят аромата и сладостта от бостаните край Дунава

Аромат на узрели пъпеши се носи из целия фермерски пазар пред Министерство на земеделието и храните. Сряда е – пазарен ден за фермерите, които предлагат тук сезонната си продукция и в почти всички случаи тя е откъсната преди часове от чистите селски градини. Първо визуално те грабва жълтият, слънчев цвят на узрелите пъпеши, на усмихнатите и пъргави фермери дядо Иван Габровски и внукът му Йордан, които ги предлагат зад сергията. Опитваш резенче от ароматния плод и веднага усещаш неповторим вкус, дошъл чак от Свищов, изпълнен със сладост и аромат от бостаните край Дунава.

Дядо Иван Габровски е най-възрастният производител на този фермерски пазар, но и един от най-пъргавите и чевръстите. На 75 години е, от Свищов. За да бъде на фермерския пазар рано сутрин, става в полунощ и заедно с внука си пътува до София. Това прави по няколко пъти в седмицата, за да бъде на различни фермерски пазари в столицата, но и в Габрово, където чакат също неговите дини, дето се топят в устата от сладост и аромат.

По-малкият внук Йордан е компютърен специалист

Вино „Бялата лястовица“

Дядо Иван споделя, че започнал селскостопанска дейност, щом завършил средното училище за младши агрономи, после учил икономика в Свищов. Оттогава до днес не е спирал да произвежда различни селскостопански продукти от цялата палитра на плодовете и зеленчуците, които с голям успех растат в градините му. Започва от пролетта, когато бере 18 дка череши, зреещи по различно време. Обработва земята, сади и бере от зреещите зеленчуци и плодове, наляти с много слънце по поречието на Дунава. Сега няма търпение да започне да бере от гроздето, няколко винени и десертни сорта. Баща му някога бил най-добрият лозар и винар в Свищов.

Днес Иван работи със сина Илиян, правят чудесно бяло и червено вино, а то толкова много е вдъхновило дядо Иван, че измислил песен в негова възхвала: „До вино бяло ще застана, да ме любиш мене във захлас, с вино пей край белий Дунав за Свищов и Бяла лястовица си спомни…“  „Виното ни се казва „Бялата лястовица“, написал съм го на етикета на бутилките заедно с нотите на тази песен“, казва дядо Иван. Питам го, защо точно бялото вино е решил да възпява, а не червеното, както е обичайно – „За бялото вино няма песен, а нашето вино е много добро и заслужава, затова. То призовава към любов и обич към Свищов и Дунава“, и към неговата съпруга Йорданка, която срещнал в черешовите им насаждения някога. Тя била от Силистра, но учела в средното училище в Свищов. Група ученици решили да си понаберат череши в градината на Иван, а той ги видял и ги оставил да си наберат, колкото искат. Там, в групата, срещнал Йорданка, после станали семейство, родили и отгледали двама сина – Момчил и Илиян.

Пелин „Юнак“

Скоро започва първият гроздобер в 83-те дка масиви на семейното лозе, чака ги и винопроизводството. Днес синът Илиян е основният технолог, завършил е специалността в Плевен. Семейството произвежда качествени вина, продават ги на различни места в София и в страната. Имат и едно специално т. нар мъжко вино каберне, пелин „Юнак“, което е незаменимо с друго такова вино, хвали се бай Иван.

„Днес с Йорданка работим на полето, няма много желаещи да се хванат на полска работа. В стопанството гледаме качествена продукция по биологичен начин. За да отгледам тези вкусни пъпеши, купувам по 2 тона коприва и люцерна, още 2 компонента, заливаме ги с вода, престояват две седмици, изваждаме  екстракта и го прецеждаме. С него поливане насажденията – оттам се дължи качеството на продукцията ни“, споделя дядо Иван и допълва: „Имам и чудесни дини, но ми е далече да ги пренесем до София. Доставяме ги на пазара в Габрово. Някога майка ми Еленка правеше маджун от дини, а също и от грозде.“

Как сте го правили, питам – „Вари се само сокът на гроздето на тих и бавен огън за около 3 часа. Става много гъсто сладко вино, вари се докато стане наполовина. Режем на кубчета тиквички, преди това ги обработваме с мляко, после се прибавят в маджуна, стават хрупкави, много вкусни. Отделно от това нанизваме на връв орехови ядки и ги потапяме, първо в брашно, после в маджуна. Потапят се и се вадят няколко пъти, получават обвивка, стават като карамелизирани орехови бонбони, изключително вкусни. Едно време това бяха нашите бонбони, днес няма кой да се занимава. Много често ми се случва да работя по 25 часа на полето.“

Маслобойна

„Освен хубаво вино, правя и много хубаво олио“, споделя опитният майстор и допълва: „Купувам слънчогледа на ишлеме, за него давам олио. Сега започна рекултивирането на слънчогледа. Правя студено пресовано олио от вида Шарлан, което само се филтрира, а също и рафинирано масло, много качествено, без никакви прибавки. Не са премахнати основните съставки, без никакви други примеси. Имаме технология, учил съм се сам как се правят маслата, обикалял и наблюдавал съм.  Използваме технология от основата до днес, с времето я подобряваме и развиваме, даваме маслото произведено по естествен начин. На година съм произвеждал до 43 тона, давам ги на земеделски производители. Срещу слънчогледа  давам олио на собствениците на земи, на които се отглежда.“

„Моето олио е чисто, без добавки, не слагам нищо друго. То е 100% от слънчоглед. Всеки месец идват и правят анализи на олиото, взимат проби. Тази фабрика я подобрих с времето. През 1994 г. купих украинска линия за производство на олио, с годините смених пресата с немска, на „Круп“, тя ми струваше около 16 000 долара. Теглих заем, имаше момент, когато не можех да платя главницата, само лихвата плащам. Къщата бях заложил, но се справих. Трудно е и днес винаги съм в напрежение. Целогодишно работя, според културите. Насажденията с лозята са близо до селата Царевец и Българско сливово, маслобойната е в село Ореш, западно от Свищов. Това са интензивни отрасли, които искат ръчна работна ръка, никъде механизация не може да се вложи. През зимата около два месеца и половина произвеждаме олиото. Лошото е, че няма с кого да работя. Няма работници, на никога не му се работи“, споделя дядо Иван.

Приемственост между поколенията

Най-оптимистичното на фермерския пазар е приемствеността, която се вижда между поколенията –  до дядото застава внукът, до бащата синовете. Наследниците отдавна са зад сергиите, заместили дядо, баба, дори родителите си. Трудът на полето е тежък и почти целогодишен, без почивен ден, в пек и студ, в дъжд и сняг, целогодишно. Младите работят упорито рамо до рамо с близките си тук, на пазарите, предлагат продукцията на своите фамилни ферми. И всички казват, че обичат земята и работата си, наследили са това чувство и отношение от предците си, гордеят се заедно с тях да произвеждат плодове и зеленчуци задружно с цялата фамилия в трудолюбие и отдаденост.

Лилия Александрова

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини