Ивайло Иванов, зеленчукопроизводител и овощар: „Държавата трябва да обърне по-сериозно внимание на секторите“

52-годишният дипломиран аграрен икономист от село Бутан, община Козлодуй завършва висшето си образование през 1997 г в гр. Свищов и веднага решава да се „потопи“ в дълбоките води на земеделието. Приема предизвикателството, като първоначално закупува земя около къщата си, в която обособява малък разсадник и овощна градина със сини сливи на площ от 30 дка. Поучава държавно подпомагане. „Сливата е културата, за която субсидиите са на половина от другите овошки, например, а разходите не са никак по-малко от тях“, разказва Ивайло.

От 10 години той разширява дейността си и със зеленчукопроизводство, като на площ от над 60 дка отглежда български и хибридни домати, пипер, патладжан, карфиол и зеле – подбрани сортове с доказани вкусови качества. Тук на финансиране не разчита, поради многото бюрократични изисквания. За продукцията си подбира био препарати, признава и, че температурните аномалии сега са наложили допълнителни пръскания в годината. „Не е лесно, но се справяме. Наложили сме се като производител, който предлага чиста продукция. Държим така да бъде и занапред, като не правим компромис с предлаганото качество“. Пазарът става на място в градината, както и на местното тържище в селото при цени от 1 лв до 1,50 лв  за килограм от сините плодове.

Всеизвестен факт е, че сливите обичат влагата, за това Ивайло Иванов е изградил и капково напояване за всички култури. Все още продължава беритбата на овошките, но въпреки тежката година, добивите са ежегодни и задоволителни, признава той – над 2 тона от дка. „Овощарството и зеленчукопроизводството създават заетост в малките населени места, жизнено необходими са в българското село, за да се спре процесът на обезлюдяване“, на мнение е Ивайло. Той определя семейния си бизнес като успешен за това и не престава да се бори с трудностите. „Здрави нерви, труд и упоритост – носи успеха. Тези, които искат да го направят: богати няма да станат, но и гладни няма да останат“, категоричен е земеделецът. Интензивно в селскостопанската работа се включват и двете му деца 18 – годишният Борислав и второкласничката Радина. Ивайло споделя още, че надделява ръчният пред механизирания труд, за това разчита и на помощта на сезонни работници.

За бъдеще Иванов обмисля идея да разшири площите със сини сливи от сорта „Чачанска лепотица“, както и да инвестира финансов ресурс в закупуването на земеделски инвентар, за да не се налага да наема, както прави до сега.

Десислава Андреева

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини