Михаил Михайлов, НСГБ: Положението в животновъдните ферми излиза извън контрол

Господин Михайлов, защо се създаде това огромно напрежение в сектора?

За тази статия искам специално да подчертая, че не говоря от името на организацията, а от мое лично име. Създаде се едно напрежение, което за мен лично не е понятно. Министърът всеки ден се явява по медиите, за да говори неща, част от които са истини, а друга част – не дотам. Лидерите на организациите също са прави да имат своите искания. И от цялата тази работа обществото се настройва срещу фермерите. Разнасят се едни милиони, вече спряха да правят впечатление, и минахме на милиарди – 3,2 милиарда лева. А обществото не знае, че обвързаната подкрепа не случайно се казва така. Защото за да получат тези пари, фермерите трябва преди това да са направили разходи, за да произведат нещо.

И никой в обществото не знае за какво става дума във фермите. Не знае какъв труд е там. Особено сега. Работна ръка няма въобще. Дори поканихме някои от министрите да остане един работен ден с който и да е от фермерите. Само да ходи до него и да го гледа какво прави. Гърчат се. Особено модерните ферми, които произвеждат много мляко. Разбира се, и останалите. Всички имат кредити. Фермите, които действително са решили да инвестират, да се развиват и да произвеждат, при тях да видите за какви кредити става дума. И тези проблеми не бива да се решават по и чрез медиите. Трябва веднага да се седне, да се направи анализ на ситуацията и да се каже как ще продължи да се помага на фермерите. А в момента помощ действително е необходима.

Нека да се видят реалностите във фермите. Има три научни института по икономика на селското стопанство. Да се активират научните им колективи, анализаторите им. Нека да опишат точната ситуация във фермите и да дадат решения какво трябва да се прави. Да дадат икономически решения на фермерите как да изплуват. Защото иначе отиваме на сръбския вариант от преди 6 месеца да няма мляко по магазините. Следобед в Белград в магазините имаше само кокосово и соево мляко. Проблемът се реши след като държавата започна да заплаща на животновъдите допълнително по 32 ст/кг  над мандрите. Ние все още не сме стигнали дотам, защото както чувам, контролът за внос на мляко в момента го няма. Не мога да го твърдя, но вероятно е така.

Години наред следя и вашия сайт, и вашите изяви. Последното, за което говорите са пари. Дори – напротив. Вие сте от малкото, които говорят за правила, а не за пари на калпак. Какво се случи? Защо стана толкова тежко положението?

Лесно обяснимо е. Първо – енергията. Тя стана изключително скъпа. Второ – работната заплата. Работник-дояч под 1300 лв няма. А за квалифицирани кадри, които не повреждат кравите и дума не може да става.

Има и много други проблеми. В Сандански говедовъдите имат проблем със заплождането на кравите. От известно време в района плодовитостта при кравите е много малка, дали заради климата, дали заради имбрийдинг депресия. В същото време се увеличават изискванията за 5 телета, предадени на кланица, за животни, които не са под селекция. Но някой трябва да разбере, че условията не го позволяват. И както се прави в целия свят, за този район да се намали изискваната бройка.

Закъсняваме и с въвеждането на програми за подпомагане на производството на месо в България. Изпратили сме в МЗХ становище как да се увеличи производството на месо. Очакваме да се разгледа след нова година. Защото следващият проблем ще настъпи в месодайното говедовъдство. Самият министър съобщи, че си е купил 20 тона месо, защото нямало такова в България.

Този аргумент министърът го използва, за да обвинява производителите, че не произвеждат…

Веднага следва въпросът – защо не произвеждат? Не трябва ли да се разбере защо не произвеждат, какви са причините, какво трябва да се направи, за да се промени това. А не да си хвърляме нападки по медиите.

Четох наскоро една справка за производството на месо, в която се казва, че общото количество на произведеното месо е по-голямо от миналата година, обаче през кланиците е минало с 6% по-малко. А увеличението е заклано в личния двор за консумация във фермите. Оказва се, че на една ферма се пада да изяде годишно 800 кг месо или 3-4 телета. Това месо няма никаква стойност. Няма данъци, няма приходи. МЗХ отчита, че има увеличение на месото, но него го няма.  Затова трябват анализи. Три института по икономика има. Да излязат на първа позиция както са фермерите. И да се спре тази ненормална работа, която се случва в момента, да се нагнетява обстановка между фермери и министър. Не съм чувал в друга държава да се е случвало такова нещо.

Искам да коментирам и злободневния въпрос за големите ферми, които искали доплащания. Не е зле да се направи един анализ на големите ферми. Онзи ден бях във фермата на Минчо Иванов от Кортен. 40 тона производство на мляко. Производството на Недко Митев е 80 тона. Но тези големи ферми са пълни с кредити. Те инвестират милиони, за да бъде всичко така, както трябва. Те произвеждат мляко и на практика хранят страната. Минчо Иванов има 40 души работници от неговото село, дава им изключително добри заплати. Това са 40 семейства в селото, които ще останат там. И тази страна на нещата трябва да се вижда. Не може да се спекулира с противопоставянето на малкия и големия бизнес.

Вчера разговарях със собственика на една от най-модерните кравеферми в България в Поликраище. Буквално предишния ден той е седнал със счетоводителя и ветеринарния лекар и са установили съвсем точно, че вече 18 лв е разходът на изхранване на 1 крава на ден. Става въпрос за тези, които дават 35 литра и нагоре. Оттам нататък се трупат останалите разходи. За изхранване на сухостойни животни, на телета, на подрастващи юници. Разходи за ток, гориво, за заплати. И ако една крава дава 35 лв приход на ден, а фермерът има 30 лв разходи, с останалите 5 лв какво да направи? Дори и да си представим, че му изкупуват млякото по 1 лв/кг. А банките, към които има кредити за тези роботи? Трябва да се знае, че голямата ферма означава и големи разходи. Големите ферми не могат да изкарат животните по баирите да се хранят. Това са друг тип животни и тези ферми, въпреки че са големи, не могат да си покрият себестойността на млякото. Това също води до голямо напрежение сред по-модерните и големи стопанства у нас.

И тук искам да обърна внимание на още един въпрос. В свое изказване министърът на земеделието каза, че фермерите са въздействали на хората, които изготвиха анализа за себестойността на млякото по някакъв начин. А аз, доколкото знам тъпанът го бие този, който плаща музиката. В случая Министерството на земеделието е платило на външна, неутрална фирма, която да изчисли тази себестойност. Не мога да си обясня как са й въздействали фермерите. Себестойността, която е изчислена от тази външна фирма за литър мляко се движи между 1,2 и 1,4 лв за различните ферми. При официална изкупна цена за литър мляко на Евростат за България 40 и няколко евроцента, трудно 90 стотинки взимат фермерите за литър мляко. Виждате каква разлика се получава в официален документ. Ако МЗХ не вярва на фирмата, да си изясни нещата с нея, а не да обвинява фермерите.

Най-малко днес е желано от когото и да било такова напрежение. Трябва да се решат проблемите. Където може с пари, където не може – да се търсят други механизми. Тези хора няма да се предадат, защото са фермери. И тези хора, дали са във фермата, дали са на барикадите, те трябва да се уважават от всички. Така или иначе те до някаква степен хранят България. Да, фермерите са изнервени. Но това е нормално, когато всеки ден банките ги притискат за пари. Работниците си чакат заплатите, а животните искат да ядат. А никакви реални решения, освен много приказки през последните 2 месеца, не виждат. Водят се едни безсмислени спорове, например за едни 20 лв за модулираната ставка. А в същото време не се гледа какво става във веригите. Щандовете са отрупани с вносни продукти. Килограм сирене на 14-15 лв не е скъпо. За съжаление, това вече е реалната му цена. Обществото трябва да го приеме. Напрежението ще се увеличава.

А пред животновъдството седят още два големи проблема, свързани с много финансови разходи, за които у нас засега не се говори – климатичните промени и емисиите. За тях – в продължението на разговора ни с Михаил Михайлов, Изпълнителен директор на Националния съюз на говедовъдите в България.

 

Интервю на Ася Василева

 

 

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини