Минималната заплата вече е 933 лв. Увеличението спрямо миналата година е с 19.6%, или със 153 лв. Размерът й е определен през октомври 2023 г. от Министерския съвет по формулата, записана в Кодекса на труда: 50 на сто от средната брутна работна заплата за последните две тримесечия на предходната година (2022 г.) и първите две тримесечия на текущата (2023 г.) .
Максималният осигурителен доход нараства от 3400 на 3750 лв. Тоест хората, които получават брутен месечен доход от заплата или по договор за управление в размер на тази сума или по-висока, на месец дължат за осигуровки 1111 лв. или с около 100 лв повече, отколкото досега. Увеличението засяга около 163 хил. души, които по данни на НОИ към началото на 2022 г. са били с облагаем месечен доход над 3400 лв. Около 25% от тях са IT специалисти, 11% са от здравеопазването, държавното управление е около 6%, следвани от консултантския бизнес с 4.2% и финансовия сектор – 2.5%.
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се вдига до размера на минималната заплата – 933 лв. Това не се отнася за регистрираните земеделски производители, които не определят окончателен размер на осигурителния доход за дейността по производство на непреработена растителна и/или животинска продукция.
Увеличават се размерите на минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности и групи професии. Увеличението засяга само хората, осигурявани на нива, по-ниски от минималната заплата, която действа през 2024 г. Прагът за тях се изравнява с нея и е 933 лв. За останалите няма промяна.
Линията на бедност вече е 526 лв. Стойността ѝ се повишава с 22 лв. или с 4.4%, в сравнение с 2023 г. Линията на бедност е показател, по който се изчисляват социалните помощи.
Работодателите вече ще плащат първите два, а не първите три дни болничен. Запазва се размерът на обезщетението – 70% от надницата.
Увеличава се максималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица от 85.71 лв. на 107.14 лв. Без промяна остава минималното обезщетение за безработица от 18 лв.
Продължава плавното увеличение на възрастта и стажа за пенсиониране при най-разпространената трета категория труд. През 2024 г. жените се пенсионират при навършени 62 години и 2 месеца, а не 62 г., както досега. Изискването за осигурителен стаж за тях също нараства с 2 месеца до 36 години и 6 месеца.
Мъжете могат да се пенсионират, ако са навършили 64 години и 7 месеца, нарастването е с 1 месец. Осигурителният им стаж трябва да е с два месеца по-дълъг – 39 години и 6 месеца.
Ако политиците не решат друго, плавното нарастване на тези две изисквания ще продължи в годините – за мъжете до 2029 г. , когато ще могат да се пенсионират навършилите 65 г., ако имат 40 г. стаж. За жените процесът ще продължи по-дълго – до 2037 г. като съответно изискваната възраст ще е 65 г., а стажът – 37 г.
През юли тази година пенсионерите, които са получили този статус преди 2023 г., ще получат увеличение на пенсиите с 11 на сто.
По план, приет през 2022 г., стандартният акциз на цигарите се увеличава до 194 лв. на 1000 къса, при досегашни 185 лв. Това ще доведе до поскъпване на цигарите с около 30 стотинки.
Двойно скача акцизът на бирата, която се произвежда от т.нар. независими малки пивоварни – тези, чието производство не надхвърля 200 000 хектолитра годишно. Досега тяхната бира се облагаше с по-ниска ставка от продукцията на останалите.
От 1 януари 2024 г. Националната агенция за приходите създава нова териториална дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ с национален обхват. Целта е да се осигури фокус върху фирмите, които имат съществен дял за приходите в бюджета, както и преминаване от последващ към текущ контрол. Пререгистрацията в новата дирекция ще става служебно. Промяната се отнася за дружествата, платили през 2022 г. над 1.5 млн. лв. данъци и осигуровки след приспадане на възстановените през годината суми, или нетните им приходи от продажби да са повече от 15 млн. лв.
Пластмасовите чаши и кутиите за храна поскъпват с 5 стотинки и вече струват съответно 10 и 25 стотинки при 5 и 20 ст. досега. Поскъпването беше предвидено още в наредбата за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, която през 2021 г. въведе задължителна цена за пластмасовите чаши и кутии от 2023 г., чиято стойност ще се повишава постепенно до 2027 г., когато трябва да достигне 40 стотинки за кутия и 25 стотинки за чаша.
Една от най-обсъжданите идеи на финансовия министър Асен Василев за изсветляване на оборотите, т.нар. „безплатен обяд“, вече е действащ законов текст, в сила от 1 януари. Според новата разпоредба в Закона за ДДС, когато търговец не издаде касова бележка, клиентът има право да задържи плащането.
Мярката първоначално бе предвидена за дисциплиниране на рестораньорите, които крият обороти, но бе определена като дискриминационна и затова финансовото министерство предложи да се прилага за всички видове бизнеси и доставки. Различните комисии в Народното събрание отхвърлиха текста наред с други спорни предложения на финансовия министър като „донос-бонус“, „данък бакшиш“ и събиране на касови бележки с цел ползване на данъчни отстъпки. Изненадващо обаче разпоредбата да не се плащат доставки, за които няма издадена касова бележка, бе гласувана в последния момент при второто четене на Закона за ДДС в зала по предложение на депутата от ПП Венко Сабрутев.
Как точно ще се прилага тази мярка, не е много ясно. Тя вече получи много критики заради възможните колизии, които може да породи между продавачи и купувачи. Няма яснота и как ще се докаже, че търговецът не е имал намерение да издаде касова бележка.
В същото време двойно скача размерът на глобите за неиздаване на касови бележки – физическите лица, които не са търговци, ще бъдат глобявани с 200 до 1000 лв., а фирмите и едноличните търговци – с 1000 до 4000 лв. При повторно нарушение тези санкции стават от 400 до 2000 лв., и съответно за фирмите – от 2000 до 8000 лв.
Двойно по-висока ще е глобата и за потребителите, които не съхраняват касовата си бележка до напускане на търговския обект – досега тя беше 5 лева, но от 1 януари става 10 лв.
Наред със затягането на контрола в Закона за ДДС се създава и нова възможност – търговците да може да издават и електронни фискални бонове, които да предоставят на клиентите по електронен път. Допускането на тази възможност бе поставяна от бизнеса в последните години като по-модерен начин на разплащане, вместо всички да бъдат задължени да купуват и ползват касови апарати с хартиени бележки. Финансовото министерство най-после се е съгласило, но поставя условие пред търговците, които искат да издават фискални бонове по електронен път – задължително да ползват одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите. За да влезе тази нова разпоредба в сила, трябва да бъдат направени и съответни обяснителни текстове в Наредбата Н 18 за касовите апарати и отчитането на продажбите.
Както вече е известно нулевата ставка на ДДС за хляб и брашно се удължава до 30 юни 2024. Дотогава ще действа и намалената 9% ставка ДДС за фитнеси, спортни съоръжения и общата туристическа услуга. Най-голямата данъчна привилегия получиха ресторантьорите – ставката от 9% ДДС за техните услуги ще действа до 31 декември 2024 г.
В търсене на повече приходи в хазната парламентът подкрепи предложението на финансовия министър събирачи на гъби, трюфели и диви плодове вече да се облагат с алтернативен данък – по 30 лева за всеки месец, в който извършват тази дейност. Налогът ще се събира от пунктовете за изкупуване на дивите растения, които пък ще трябва да се регистрират в Агенцията по горите. От новия вид облагане са изключени само хората, които събират и предават билки. Дори и без тях финансовото министерство твърди, че със събиране на диворастящи гъби и плодове се занимават близо 30 000 души у нас. Освен, че вече ще плащат данък, те ще трябва да се самоосигуряват за пенсия и здраве върху месечен осигурителен доход в размер на половината от минималната работна заплата за страната.
Земеделските стопани – физически лица получиха неочакван подарък преди Коледа. Техните субсидии до 100 000 лв. стават необлагаеми. За да влезе в сила тази данъчна преференция, първо трябва да получим одобрение от Европейската комисия, тъй като може да се окаже несъвместима държавна помощ. Ако Брюксел се произнесе до 30 април 2024 г., данъчното облекчение ще може да се приложи за раздадените земеделски субсидии през 2023 г.
По-ниски данъци вече ще има и за доходи от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута. За тях данъчната основа вече ще се намалява с 10% нормативно признати разходи. Към данъчното облагане на печалбите от сделки с акции и финансови активи вече се включват и печалбите от виртуална валута, която до момента изобщо не беше включена в схема за облагане.
ПОВЕЧЕ БУМАЩИНА
Тази година за фирмите се отваря и допълнителна административна тежест. Работодателите ще трябва да декларират пред НАП почти всички добавки и разходи, които правят към заплатите на всеки свой служител, дори и когато тези плащания не са облагаеми. Например какви пари са отпуснали за дневни командировъчни, когато в рамките на една година сумата надхвърля 1000 лв. за един работник. А също така какви допълнителни осигуровки или застраховки са правили през годината за своя сметка на всеки един служител, както и какви помощи за лечение, за транспорт до местоработата или доходи в натура са давали.
Освен това поименно фирмите ще декларират раздадената безплатно храна или порционни пари, които в повечето случаи се полагат при специфичен режим на работа, например работа на смени. На деклариране вече подлежи и раздадено работно облекло и предпазни средства, или парите, дадени за закупуване на работно облекло.
Новост е, че при поискване от служител работодателят ще трябва да опише в служебната бележка за изплатения облагаем доход по трудови правоотношения и всички необлагаеми добавки, които е дал през годината.
Арендаторите пък ще декларират пред НАП на кого са изплатили ренти над 3000 лв.
МЕСТНИ ДАНЪЦИ И ТАКСИ
Народното събрание отхвърли предложенията на сдружението на общините за осъвременяване на данъчните оценки на жилищата и доближаването им до пазарните стойности. Данъчните оценки не са променяни повече от десет години и в пъти изостават от реалната цена на жилищата. Затова актуализацията им щеше да доведе до рязко покачване на данъците върху недвижимите имоти, дори по места общинските съвети да намалят данъчните ставки.
Тази актуализация обаче е неизбежна и предстои през новата година темата отново да влезе в дневния ред, като вече се чуват призиви за поетапни, плавни промени в начина на изчисляване на данъчните оценки на жилищата.
Тази година се въвежда едно улеснение за данъкоплатците в Закона за местните данъци и такси. При преустройство и при промяна на предназначението на дадена сграда, както и при промяна на други обстоятелства, които имат значение за определяне на данъка, общинските администрации служебно ще отразяват тази промяна и ще информират за това данъкоплатеца. Те ще ползват данните от имотния регистър или кадастралните регистри като Агенцията по вписванията или Агенцията по геодезия, картография и кадастър трябва да уведомяват общините в 7-дневен срок за променените обстоятелства около имота.
Новост от тази година е по-високият размер на годишния оборот за облагане с патентен данък – от 50 000 лв. той бе увеличен на 100 000 лв. Това отваря врати повече предприемачи да изберат този начин на облагане, вместо да плащат данъци върху доходите или данък печалба. По принцип патентният данък бе въведен за улеснение на дребни търговци, занаятчии, собственици на заведения и места за настаняване с една и две звезди, фризьори, козметици и разнообразни други услуги. Те плащат веднъж годишно една твърда сума, определена от съответната община, което значително намалява счетоводни и административни разходи.