2023 г. в селскостопанската политика на ЕС: под знака на фермерските протести

Между изборите в ЕС, продължаващата драма около вноса на селскостопански продукти от разкъсаната от войната Украйна и борбата за зелената програма на блока за сектора, напрежението беше високо и навигацията в ориентирания към консенсус процес на разработване на политики на ЕС ставаше все по-трудна.

Дебатите и разработването на политики относно селското стопанство и храните са традиционно емоционални и често силно поляризирани, но през 2023 г. се наблюдават нови нива на недоволство и драма в политиката на ЕС в областта на селскостопанските стоки.

Между изборите за ЕС (както и някои национални през цялата година), продължаващата драма около вноса на селскостопански продукти от Украйна и борбата за зелената програма на ЕС, напрежението беше високо и навигацията в ориентирания към консенсус процес на разработване на политики на ЕС ставаше все по-трудна.

От фермата до вилицата под натиск

В известен смисъл политиката на ЕС в областта на селското стопанство и храните през 2023 г. беше по-малко за това, което се случи, и повече за това, което не се случи, тъй като много закони и реформи, които трябваше да бъдат ключови части от водещата стратегия „От фермата до трапезата“, пропаднаха или заседнаха на различни етапи в политическия процес.

Междувременно предложенията, които успяха да стигнат до етапа на гласуване, като например регламентът за пестицидите SUR и предложението за либерализиране на нови геномни техники (NGTs), се сблъскаха с препятствия в Европейския парламент или с националните министри, тъй като дебатите в агросферата станаха все по-поляризирани преди изборите в ЕС през следващата година.

Въпреки че и двете са все още официално на масата, не е ясно дали те могат да бъдат приключени преди края на мандата на този европарламент, а съдбата на регламента за пестицидите е висяща, след като гласуването в парламента блокира не само досието, но и по-нататъшните разговори по него.

Междувременно много елементи, които Комисията първоначално предвиждаше като част от „От фермата до трапезата“, остават „непредложени“ като цяло, тъй като изпълнителната власт на ЕС се въздържа от внасянето на обещания закон за устойчивите хранителни системи, както и по-голямата част от преразглеждането на законодателството на ЕС за хуманно отношение към животните.

Компромис за Украйна

Войната в Украйна продължава да оказва голямо влияние върху селскостопанския сектор на Киев, като общите загуби до края на 2022 г. възлизат на повече от 40 милиарда долара (36,9 милиарда евро). Междувременно напрежението в Брюксел нараства заради изкривяванията на пазара, причинени от скока на украинския внос.

Решението на ЕС да либерализира търговията с Киев през юни 2022 г. доведе до приток на украински стоки на пазара на ЕС, което тласна цените надолу, предизвиквайки някои опасения, особено в страните на първа линия – а именно Унгария, България, Полша, Словакия и Румъния.

Това доведе до въвеждането на временна забрана за внос на украинско зърно и маслодайни култури в ЕС през май. След като Комисията реши да не удължава срока на действие на мярката, след като тя изтече, Унгария, Полша и Словакия едностранно наложиха национални забрани, които все още са в сила – ход, който вероятно е в нарушение на правото на ЕС, тъй като търговията е изключително от компетентността на ЕС.

Списъкът на земеделски стоки, подложени на лицензионен режим за внос от Украйна,  наскоро беше разширен и освен зърнени култури, вече включва и  птици, яйца и захар. Комисията настоява, че търговията тече добре, но също така призна „известен риск“, че такъв внос може да понижи цените и да застраши местното производство.

Още една ОСП, още една реформа на ОСП

Въпреки че новореформираната ОСП влезе в сила едва през януари тази година, дебатът за бъдещето на политиката на ЕС за земеделските субсидии вече е в ход, три години преди очакваното предложение на Комисията по въпроса за следващия програмен период на ЕС 2028-2034 г.

Междувременно бяха повдигнати много въпроси, след като ЕС предприе стъпки към присъединяването на Украйна към блока – като някои изразиха тревога за въздействието на наличието на глобална селскостопанска сила като Украйна като получател на земеделски субсидии от ЕС.

Еврокомисарят по земеделието Януш Войчеховски вече представи идеи за приспособяване на потенциалното присъединяване на Киев. За Войчеховски определянето на таван на плащанията по ОСП би било начинът за справяне с концентрацията на земя и факта, че средното украинско стопанство е дори по-голямо от това в ЕС.

Вместо това мнозина в Германия многократно призоваха за широкообхватна реформа на ОСП, постепенно премахване на безусловните, базирани на площ директни плащания в полза на финансови възнаграждения за предоставяне на обществени услуги, като например опазване на климата и биологичното разнообразие.

Суматоха за безопасността на храните

Темите за безопасността на храните продължиха да бъдат вечнозелена тема в агродневния ред на ЕС.

През март проучване на вноса на мед в ЕС предизвика вълна от недоволство, когато беше установено, че почти половината от меда, внесен в блока, е фалшив и подправен с добавени сиропи. Като част от преразглеждането на така наречените директиви на ЕС за закуската, Европейският парламент наскоро призова за по-строги правила за етикетиране на меда с цел борба с измамите.

Междувременно през март се наблюдава и друго раздвижване в областта на безопасността на храните, когато агенцията на ЕС за безопасност на храните EFSA установи, че 10 нитрозаминови вещества, открити в много преработени храни, са канцерогенни, т.е. причиняващи рак. Агенцията заключи, че настоящите нива на експозиция са „проблем за здравето“ за всички възрасти.

Глифозат конфронтация

2023 г. стана и годината на подновяването на разрешението за употреба на глифозата, когато Комисията реши да одобри отново най-широко използвания, но силно спорен хербицид в ЕС за още десет години.

Решението от страна на изпълнителната власт на ЕС дойде, след като държавите-членки не успяха да намерят необходимото мнозинство за или против повторното разрешение, като по този начин оставиха въпроса на Комисията.

Комисията основава решението си за удължаване на одобрението на оценките на Органа на ЕС за безопасност на храните EFSA и Агенцията на ЕС по химикали ECHA, които не изразиха „критични“ опасения относно използването на веществото за растителна защита.

Въпреки това, критиците, включително някои министри, посочиха пропуските в данните, идентифицирани от EFSA, и твърдят, че потенциалните рискове от продължаване на прилагането на хербицида за човешкото здраве и околната среда са твърде високи.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X