Тони Кичуков днес е животновъд. Неговото ранчо HT Ranch е в пасищата на село Полянци, Ихтиманско. Но преди това 25 години работи в една от най-големите IT компании в София. След това среща Анелия, която работи като лесничей в Ихтиман, и решават тотално да обърнат съдбата си. Имат мечта да направят собствено ранчо. Започват от нулата. Тони е градски човек, който дори и домашни любимци не е имал. Започват с един фургон, в които живеят на средата на пасищата, дори без ток и вода. Без никакъв първоначален капитал, а първите животни купуват от заплатите си. Вече имат 42 крави и 600 дка наети пасища. Кравите се отглеждат свободно. Имат няколко породисти коня и много кучета. Истинска сбъдната мечта. Но само на пръв поглед е лесно. Вече 7-а година Тони и Анелия работят и развиват месодайно животновъдство. Но става все по-трудно.
Разочарованието на Тони Кичуков идва от коментарите на неговите градски колеги по повод на фермерските протести. Той знае, че са умни и образовани хора, но нямат никаква представа какво е земеделието, особено животновъдството, не разбират защо хората са недоволни и той вече е изморен да обяснява проблемите. Затова и ни потърси – за да разкажем.
Много хора от града ни идват на гости в ранчото, разказва Тони. Идват през лятото, природата е красива, скарата е вкусна. И си мислят, че това е животновъдството. Една безкрайна идилия. Нашите животни са пуснати на свобода, стараем се да ги безпокоим минимално и много от приятелите ми не разбират защо се оплакваме, при положението, че те смятат, че ние сме едва ли не на курорт.
Само че те не знаят, че въпреки че имаме пасища, тази зима ни трябваха 40 000 лв за изхранване на животните. По 120 лева балата купувахме. Направиха и това недоразумение в Стратегическия план на 3 крави да имаш 1 реализирано теле. Това е безумно. Ние имаме 25 крави, които раждат, а останалото са юници. Безумно е да продаваш женски телета.
Наистина е много тежко. Да, не можем да си позволим реално да доказваме загуби. Тази година кандидатствахме по подмярка 4.1. Изискването, за да кандидатстваш е да докажеш, че си стабилно стопанство. Ние не сме. И не само ние. Повечето от малките като нас, на които им трябва елементарна техника, не са. Ние не можем да си позволим фуражосмесител или челен товарач. Познавам всички животновъди в Ихтиманско. Никой няма трактор дори. Всичко е на ръка. В животновъдството специално е така. Големите, тези с много техника, нямат нужда да бъдат стабилизирани.
В обществото се показват само тези с Майбасите. Но ние нямаме нищо общо с тях. Започнали сме от нулата. Теле по теле, с помощта на приятели. До скоро дори ток нямахме. Защо се поставят всички на едно ниво? Ние даже сме напред от много колеги, защото имаме трактор и го изплащаме. Наложи се да се върна на работа извън земеделието, за да можем да си плащаме вноските. Въпреки, че се бяхме зарекли да се занимаваме само със земеделие, от скоро ни се наложи да се върнем и на работа, защото непрекъснато сме със заеми.
Започнахме от абсолютната нула. Не сме потомствени животновъди. Никой не ни е дал и 20 крави, над които да надграждаме. От заплата си купих първите 4 телета. А на едно теле, за да порасне му трябват 2 години, да се заплоди и да роди, стават 4 години, в който работим без приходи. Как ще издържи един млад земеделец тези 4 години, ако държавата не им помогне? Няма как да стане.
Проблемите в животновъдството са много и системни. Образованието липсва, селекцията е на примитивно ниво. Подпомагат се всякакви безумни неща, които са извън производството. За милионите за родословни книги, които никой не е виждал, и безбройните организации, да не говорим.
Отношението към фермерите в чужбина от страна на обществото е много различно от това, което получаваме ние. Защото имаме много неуредени неща самите ние. Имаме и милиони организации, които съществуват само, за да взимат пари за такива неща. Не може родословните книги да са тайна. Купувам животни от чужбина, родословното им дърво е по-голямо от моето. Тук никой нищо не знае, но са дадени по 9 милиона лева на година.
До нас беше фермата на братя Гичеви. Модерна ферма, няма такава в Европа сигурно. Но не издържаха и затвориха. Вложиха над 2 милиона лева, 2 години се мъчиха, но накрая се удавиха. Всичко беше автоматизирано, компютризирано и със сензори. Но какво от това?
МЗХ прави срещи и стратегии с някакви асоциации, които съществуват само, за да си дърпат чергите към тях. Дребните, и тези като нас, които изобщо не им вярваме въобще не сме им членове. И познавам много такива хора. Какви са тези браншовици, които съветват министъра? Как са доказали, че въобще разбират нещо от нашите проблеми и животновъдство? Дори постовете им са с правописни грешки от горе до долу. Какви стратегии, какви 5 лева? Това създава лошо впечатление в обществото.
Каква е ролята на тези браншовици? Взимат едни пари за всяко животно. Аз трябва да стана член на асоциация, за да мога да си направя животните под селекция. Добре, но ако работи както трябва. А тук какво получавам? Идва Гошо, шеф на асоциация, вижда една крава с рога, другата без и казва – ще ги пишем с рога. Така се прави селекцията у нас. Ставам член на асоциацията и аз почвам да взимам малко по-високи субсидии, от които и той взима.
Не знам какво искат тези асоциации в момента. Но знам, че за първа година плащанията са забавени с месеци. Всичко поне идваше навреме като плащания и се знаеше кое кога. Можеше да се планира. Сега добре, че имам приятели, които ни помагат, иначе не знаех какво трябваше да направя с животните. Но повечето животновъди нямат такава помощ. Те са отчаяни.
Обществото не може да направи връзката, че за да почнем да храним ние хората, трябва първо ние да сме стабилни. Земеделието е бизнес, но с много по-различен стопански цикъл от останалите бизнеси. Рисковете в него не могат да се прогнозират, а периодите на възвръщаемост на инвестициите са значително по-дълги от тези в останалата част на икономиката. В този бизнес не може да намалиш приходите и да издържиш 2-3 месеца само на себестойност, а като се оправи пазара да компенсираш. Кравата яде всеки ден и без храна не живее няколко месеца. А да не говоря, че въобще не си смятаме труда за разход, защото си работим ние и го минаваме безплатно. Но осигуровки плащаме, и те се вдигнаха 3 пъти миналата година, което е безумно.
За какви милиарди говорят по телевизора? Ние миналия месец получихме първата субсидия. Точно 3000 лева.
