Самоковските картофи – традиционен поминък или просто бизнес

Днес изглежда, че картофите са неразделна част от историята на Самоковско от векове. Но това не е така. Те са се появили тук не толкова отдавна. Историята, колоритно разказана от самоковски етнограф, гласи следното:

„Самоковските картофи са емблематично залепени за града ни и като знак за качество на самия продукт, и като подигравателен епитет за самоковци. В исторически план картофите не са с продължително самоковско присъствие. Нашенецът познава този селскостопански продукт от първата половина на 19 век.

Самоковският възрожденец Димитър Смрикаров донася първите картофи в града ни от Турция и по-точно от гр. Смирна /Измир/. Консервативните самоковци посрещат на нож непознатия плод, пренесен няколко века преди това от Америка. С думите „оно е отровно” те категорично отказват да го засаждат из Самоковско.

Смрикаров търси подкрепата на грамотния и прогресивен за времето си самоковски управител Хюсреф бег.

Хюсреф е роден в Самоков и е с потекло от самоковското село Чамурлия /преименувано в 1934 г. на Шишманово и през 1953 г. залято от водите на язовир “Искър”/. Заможният му баща е собственик на мадани, а за майка му се предполага, че е потурчена българка. Като младеж Хюсреф е изпратен да учи в Париж и след завръщането си в Самоков е назначен за управител на Самоковския санджак. По-късно, вече като паша, е назначен за валия /управител/ на Хърватия и Босна – една територия, по-голяма от днешна България. Седалището на Хюсреф паша е гр. Сараево. При назначаването му на този висок пост той взима със себе си за помощници много самоковци, включително и българи, между тях е и Димитър Смрикаров. Високообразованият Хюсреф паша се смята за един от най-прогресивните реформатори за времето си в турската империя…

Но да се върнем към самоковските картофи. Хюсреф разпоредил да сварят един казан картофи. След което привикал самоковските първенци в конака, раздал на всички по паница варени картофи и ги предупредил – който не си изяде картофите, ще му бъдат ударени по 20 тояги на голо. Двадесет тояги не били малко дори и за навикналите на бой самоковци, затова се прежалили и изяли картофите.

Хюсреф бег влизал през час при първенците и ги питал: „Има ли отровени?”. Отначало те отговаряли: „Още нема”. След това започнало да се чува „Не са отровни, пусни ни”, докато накрая дружно извикали: „Много са арни брамбойките, ке ги садиме…”

Самоковци бързо откриват, че този екзотичен плод расте добре на техните бедни почви и при суров планински климат. Така картофът се превръща в основна храна за местното население, а нивите в областта масово се засаждат с картофи.

Но вече не е така. Малко са днес хората, които все още произвеждат картофи в планинския район. По-точно – в района на Говедарци, от където е дядо ми, вече няма нито един производител, а в легендарното картофопроизводително село – Алино, от където е баба ми, са двама-трима с по няколко декара. Но и те предпочитат да не се регистрират и затова и не дават интервюта. За съжаление, напоителната система на Алино, която в миналото също беше легендарна, днес е просто легенда от миналото.

„Самоков е с добър климат за картофите –  високопланински регион с по-малко болести и вредители. Това ни позволява да изкарваме реколтата късно и картофите да са подходящи за съхранение и да издържат зимата“, казва местен производител.

Процесът на отглеждане на културата варира спрямо регионите, но в Самоковско всичко започва през пролетта, и по-точно през април – в по-ниските села и през май – в по-високите, когато стартира процесът по засаждане. „Площите за картофи са изорани и подготвени от есента, защото през зимата естествено се прави част от почвената подготовка“, описва процеса картофопроизводител.

„После фрезоваме, влизаме с наторяващи машини, с които слагаме храната за растенията, засаждаме и трескаво започваме да навръзваме капково напояване, докато дойдат жегите“, добавя той. Избират опция за поливане с капково напояване заради местността и липсата на вода при сух сезон. „Тук сме кът с водата, защото сме високо и не сме водосборна област. Ако не вали, водоемите пресъхват, а капковата система ни позволява по-контролирано поливане“, обяснява друг производител от Ковачевци. Хубавото е само, че в планинските райони рентите са ниски и се плащат предимно в картофи. Битка за земята няма, напротив. Целият регион е включен в обхвата на необлагодетелстваните райони.

Сезонът за прибиране на реколтата идва бързо – в края на август вече са готови най-ранните сортове и процесът по събиране продължава до края на октомври. Специфичното в планинските райони е, че там не може да се отглежда втора култура за допълнителен доход заради климатичните условия. Сортовете, които се отглеждат, варират през годините, като в момента са седем – четири са разновидности на картоф за чипс и три са кухненски картоф, подходящ за готвене.

Глобалното затопляне не подминава и планинските райони

Производителите, които от вече почти 30 години всяка пролет садят картофи, би трябвало да имат точен график за отглеждането им и да знаят какво следва ден за ден. Промените в климата в последните няколко години, характеризирани от нехарактерно дъждовни пролетни месеци, сухи зими и общо взето, температурни крайности, обаче е съвсем вероятно да променят програмата на производството.

„Дали ще е наводнение или суша, и двете пречат на реколтата. Мократа пролет пречи на засаждането, а жегата през лятото изисква да поливаме постоянно и да изразходваме огромни количества вода“..

Защо картофите обичат самоковските планини

Средните температури за този район по време на клубенообразуването са между 15 и 17°С. Общата сума на валежите през април, май, юни, както и разпределението им по месеци, задоволява изискванията на картофите. Почвите са рохкави, с лек механичен състав, сравнително запасени с хранителни вещества, киселинността е средна до висока.

Подходящ район за отглеждане на картофи са местата от високопланинския пояс с надморска височина 1600-1800 м и местата от нископланинския пояс с надморска височина 700-1000 м.

Във високопланинския пояс температурите по време на клубенообразуването са между 13-15°С.  Благоприятният период за развитието на картофите е къс, затова с успех се отглеждат само ранните и средно ранните сортове. Почвите са подходящи, с лек механичен състав, но по-слабо запасени с хранителни вещества и с подчертано изразена киселинна реакция.

За семепроизводство на картофи най-подходящите райони обхващат планинските места с надморска височина 1200-1800 м.

Европейски проблем и пред самоковските картофи…

Основен приоритет на ЕС в следващите години ще бъде декарбонизацията на земеделието, както и опазването на качеството на почвите. Директиви в тази посока водят до всеобщо негодувание, донякъде защото увеличават разходите на земеделците, но и защото е вероятно да повлияят на реколтата.

„Ако от ЕС намалят нивата на азот в торенето, отглеждането на някои култури ще е изключително трудно, защото картофите например се нуждаят от него. С минерален тор е много лесно да контролираш почвата – задаваш точно число от микроелементи и постигаш оптимални условия. С естествен тор се изисква натрупване в почвата, което отнема време. А колко време отнема е трудно да се изчисли“, казват производителите.

Община Самоков…

В Община Самоков земеделската земя е 512.7 кв. км, а обработваема е около 40 % от нея.

През последните десетилетия настъпи значителна промяна в структурата на земеделието. Значително се намалиха добивите и обхвата на обработваемата земя. Картофите и пшеницата са основните култури, отглеждани в общината.

През 2022 г. са били 200 ха. В сравнение с 1990 г., размерът на засятите площи с картофи е намалял с около 80 %, но средните добиви са се увеличили с 30 %.

В общината има 202 регистрирани земеделски производители и 80 фирми със селскостопанска дейност. Броят на земеделските производители реално е по-голям, тъй като значителна част от тях не са регистрирани (около 60%). Около 25 % от тях обработват по-малко от 1 ха земя, 58% – от 1 до 10 ха, а останалите са по-големи и едри селскостопански производители.

Във всички дребни и в 90 % от малките и средни земеделски стопанства работят само членовете на семействата (2 – 3 души). В стопанствата, обработващи до 10 ха са заети средно по 4 души, а в големите, обработващи от 10 до 100 ха, по 7 – 8 души.

Около 70 % от земеделските производители разполагат със земеделска техника, но близо половината от нея е остаряла и неефективна.

Близо половината от земеделските производители продават своята продукция на случайни прекупвачи, а останалите на пазарите на едро, дребно и преработватели.

Опитна станция по картофите и планинско земеделие Самоков

Научноизследователската дейност по картофите в България започва през 1932 г. в Са-
моков, когато е създадено Опитното поле към Земеделския институт в София. От 1954 г. е самостоятелна Опитна станция по картофите. Тя е специализирано научно звено и развива научна, приложна и обслужваща дейност в областта на картофопроизводството.

Опитната станция днес е в недобро положение, но някои от постиженията и в миналото включват сортовете картофи: „Самоковски”, „Плана”, „Верила”, „Вида”, „Струма”, „Руен”, „Ибър”, „Искър”, „Янтра”, „Сирма”, „Бор” и „Калина”. Съвместно с ИЗК „Марица” в Пловдив е разработена технология за семепроизводство на български сортове картофи. Поддържат се и се съхраняват 15 нови селекционни линии картофи, подходящи за отглеждане в страната. Опитната станция предлага сертифициран посадъчен материал от картофи.

Сортове, технологии, пари…

Но производителите все по-малко работят с български сортове. Това, което се засажда на полето в Алино от 2-3 години е предимно сортът Сорая. В Самоковско нивите с картофи намаляват. И това има своето елементарно обяснение – финансово. В новия програмен период те изпаднаха от обвързаното подпомагане. Аргументът на ЕС е прост – свръхпроизводство на картофи в съюза. А че свръхпроизводството не е точно в Самоковско, е ясно.

Много болна е и темата за пазарите. Такива за родните производители почти няма, защото вносът влиза навсякъде и измества родните картофи.

Тук ще припомня едно интервю с покойният вече легендарен картофопроизводител и сортоизпитател от с. Алино – Иван Волев, за развитието на сортовата структура и проблемите в картофопроизводството, което е все така актуално и днес…

Навремето сортът Бинте беше много популярен и до ден днешен в цяла България казват „самоковско Бинте”. Днес холандците го поддържат, но това не е старият сорт. Преди 3–4 години много производители от нашия регион внесоха посадъчен материал от него, но не се получиха тези резултати, които си спомнят от миналото. Най-дълго изпитание е имал сортът Аквила, немска селекция, Триумф също беше много хубав немски сорт, както и холандският Санте, като той издържа най-дълго – над 40 години. Имахме много хубави български сортове като Малоцърковец, Самоков 729, но това е минало и заминало. И докато преди в България се правеше много строго сортоизпитване с цел райониране, за да видим кои условия са най-подходящи за дадена селекция, то сега тази практика е сведена почти до нула. Оттам започват и някои неудачи на картофопроизводителите.

През последните години у нас се внасят много сортове от различни страни. Не се знае дали са подходящи или не за даден район. Просто се прави бизнес. Това нанася големи щети на каротофопроизводителите – особено на дребните и на средните. Едрите фермери се броят на пръстите на едната ми ръка. Старото семепроизводство не съществува. Вече нямаме клонова селекция, нямаме клетъчно размножаване. Имаме едно елементарно мултиплициране, преразмножаване на посадъчния материал. Така не можем да говорим за производството на наш български качествен посадъчен материал.

През моите ръце са минали почти всички сортове картофи, които са внесени в България. Има такива, които ще останат задълго в паметта на нашите производители. За съжаление навремето имахме и наши български сортове – и от института „Марица”, и от Опитната станция в Самоков, но впоследствие всичко е унищожено – тук-таме може да се срещнат три сорта на Лидия Димитрова, на проф. Стоян Димитров. Сортовете на проф. Петко Вълчев, за които самоковци все още пазят прекрасни спомени, отдавна вече са унищожени, защото нашата банка за съхраняване на сортимента, която беше в Копривщица, отдавна вече не работи. Да не говорим за клетъчното размножаване, което също беше ликвидирано. Сега дочувам, че има някакви жалки опити…

В България в момента основно се работи със сортове от Германия, Холандия, като имаме и от Чехия, Словакия, Дания, Англия, Ирландия.

Самото растение и непознаването на неговата биология и физиология водят до ниски средни добиви в България. Не може да се садят картофи и да се отглеждат, без да се познават до съвършенство. „Самоковски картофи” означава продукция, получена при определени климатични условия. Това растение изисква специална температура, надморска височина над 700 м, аерация на въздуха, влага, валежи и т.н. Това са предпоставките за уникалния вкус на самоковската продукция.

Добивите са към 1200–1300 до 1500 кг/дка. А като се има предвид, че цените на посадъчния материал, на торовете, на препаратите, на горивата, на помощната работна ръка, на техниката и степента на нейното отдаване са високи, става ясно, че тези добиви не водят до икономическа ефективност. Нашите средни земеделски стопани все още нямат възможност да купуват модерно оборудване. Те работят със стари, допотопни машини. Да не говорим за специализирана техника в картофопроизводството. При него у нас има много ръчни операции и това още повече оскъпява продукцията. Ако се стигне едно ниво като в Холандия и Германия, при средни добиви 3,5–4 т/дка, вече може да се говори за някаква печалба. Ние сме принудени да отглеждаме това растение, защото нямаме алтернатива за планинските райони. Тъй като използваме много домашна ръка, трудът ни не се калкулира. При някои едри фермери – с добра техника и материална база, които ползват добри специалисти, нещата стоят по-другояче. В по-крупните стопанства се получават добиви много по-високи от 3500 кг/дка.

– Кое е най-важното за каротофопроизводството?

– На първо място подходящ сорт, благоприятни климатични условия и най-важното – балансирано торене. Нашите фермери се юрнаха да сеят без необходимите познания. Те не знаят, че има научнообосновани торови норми. За тяхното прилагане е необходимо да се извърши почвен анализ и съобразно с това да сме наясно какъв добив планираме, колко се извлича с тон картофи, колко трябва да се внесе. Трябва да се знае, че фосфорът прави кореновата система. Азотът изгражда вегетативната маса. Калият и магнезият гарантират качеството на картофите и всичко това, съчетано с подходящите климатични условия. Ако се прилага елементарно торене с макроелементи, без да се спазват подходящите съотношения, не може да бъде реализиран потенциалът за добив и качество. Понякога недостигът на калий може да се идентифицира с алтернария. Така производителите хвърлят пари на вятъра.

И още повече проблеми …

Липсата на контрол при вноса на посадъчен материал е голям кошмар за производителите. С посадъчния материал у нас влязоха изключително много карантинни болести. Затова би следвало контролните органи да взимат пробите от фирмите, оторизирани да внасят посадъчен материал.

Друг проблем е и произходът на посадъчния материал. Адаптацията на даден сорт може да продължи една–две години и чак на третата той да покаже своите качества и възможности. По принцип в началото сортът не е аклиматизиран. В повечето случаи ние внасяме от страни, където обективните предпоставки са съвсем различни. В Холандия производството е под морското равнище, но там климатичните условия са нормални за това растение, защото и влажността е висока. Сортовете са създадени за техните условия. Затова фермерите, особено по-големите, трябва да правят свое сортоизпитване. Да установяват сами кой сорт е най-добър за тяхното стопанство. И в световната селекция няма сорт, който дълги години да остане в производството. С малки изключения – става дума за Санте, Агрия и някои други. Сега се създават сложни хибриди, от по-интересни изходни материали, които са силно интензивни година–две–три. Климатът у нас оказва негативно влияние, защото материалът бързо се овирусява при условията на страната. А борбата с вирусните болести е извънредно трудна. Основната защита е здрав посадъчен материал. Нашите семепроизводители почти никога не правят дефолиация с цел през август и септември да няма нападение от вирусите. И като се има предвид, че голямо влияние оказват и инсектите – молци, въшки, трипсове, бръмбари, ларви на телените червеи, нощенките, които напоследък много силно се намножиха поради монокултурното отглеждане, картината става още по-сложна. Всички тези гризещи и смучещи инсекти пренасят вирусите. Една въшка е в състояние да зарази 500 растения за един ден. А при това положение качеството на посадъчния материал, произведен от обикновените стопани, пада. При тях обикновено едрата фракция от картофите отива по съответните направления – за консумация, за преработка. Средните и дребните остават. Но на производителите им е жал да ги изхвърлят. Затова ги оставят за собствени семена – на трета, четвърта, пета година. Но този материал вече не е здрав. Добивът пада чувствително и себестойността е висока.

Всички картофопризводители, които купуват оригинален вносен посадъчен материал, го използват между една и пет години. Дори понякога оставят непродадените фракции за семена. Има някои, които правят наблюдения, правят си собствено семепроизводство така, както се изисква от науката. Но тези хора се броят на пръсти. Имаме картофопроизводители, които са регистрирани като семепроизводители.

Но тук отново ще цитирам думите на покойния Иван Волев …

„Господи, в името на истината трябва да кажа, че това не е истинско семепроизводство. Серологичните реакции не се правят. Елайза тестовете вече не са задължителни, защото всичко е свързано с пари. Той например има 20 дка за семепроизводство, но отглежда и 50 дка стокови масиви. Идват от ИАСАС, проверяват го, наблюдават го, дават му карт бланш за 50 тона, но той е извадил 30 тона от семепроизводствените посеви, другите ще добави от елементарното производство. Слабото звено е контролът, който е почти невъзможно да се направи както трябва на този етап“.

Как може да се оползотвори дребната и средната фракция?

Това е още един проблем в България. Няма предприятия, които да преработват тези количества. Било на картофен спирт, на пюре, на люспи, на кори, на нишесте и т.н. Складовете на картофопроизводителите са препълнени с такива фракции. А едрите купувачи търсят екстра качество. Внасят от Полша и отвсякъде другаде продукция с лоши вкусови качества. А нашите картофи са изключителни.

„Някои фермери, които имат по 100–120 тона на склад, се чудят какво да ги правят. Те са принудени да ги продават далеч под себестойността. А не може да произведем само едри картофи. Още повече при непознаването на технологията на растението и неспазването на агротехниката. В главите на нашите производители е набито, че трябва да засаждат по-гъсто и по-дълбоко. Това е крайно неправилно. При по-голяма гъстота просто няма достатъчно почва, която да даде възможност на растението да изхранва клубените. Оттам идват и по-дребните фракции. Трябва да се използват подходящи разстояния за съответния сорт. Нашите самоковци казват така: „Не компиро у земята, а земята връз компиро”. Плитко сади, високо загърляй. Влияние върху едрината оказват и киселинността, влагата на почвата, валежите, които в последно време не достигат“, обяснява картофопроизводител от Алино.

Въпреки това нашите картофи са най-вкусни. Преди време немски учени дегустираха у нас продукция от техни сортове. Те не можаха да си ги познаят по вкусови качества. Тогава специалист от известна селекционна къща в Германия обеща, че ще доведе техни фермери, за да видят как се отглежда немски картоф. Климатичните условия у нас правят немските картофи по-вкусни.

Самоковски кооперативи ще има ли?

Ако трябва да говорим на теория, биха могли да са решение. Но на практика – едва ли.
Стопаните с по-солидно производство – от 1000 и нагоре декара, са 6–7 души в България. Средни – почти няма. Дребните с по 1-2 до 10 декара, предпочитат да не се регистрират въобще.

В развитите картофопроизводителни страни има такива структури. Чрез тях например се купува посадъчният материал за всички членове на сдружението на по-ниски цени. Семепроизводствените къщи са създадени на кооперативен принцип и много стопани са техни членове. Така е във Франция, Германия и Холандия. При нас няма такова нещо.

„Имаме едно сдружение на частните картофопроизводители, подразделение на Националната браншова асоциация. Това сдружение е на книга, а и асоциацията има символична дейност. Две–три събирания през годината и нищо наяве. Никаква помощ за стопаните“, разказва картофопроизводител от Алино.

Другият проблем е свързан със съхранението на продукцията – необходимо е да има нормални складове с климатични инсталации. Ако картофите лагеруват в мазета, където няма аерация, често се появяват болести на съхранението. Да не говорим, че фирите са много високи и стопаните губят. Едни бъдещи кооперации биха могли да изграждат модерни складови бази, да изкупуват картофите и те да бъдат борси. Тогава ще отпаднат прекупвачите, които не плащат данъци. Садят някъде по няколко декара, водят ги земеделски производители и търгуват без контрол, както си искат.

Реализацията – проблем номер едно

„Това е голям кошмар в България. Нямаме кооперации, които биха могли да реализират картофите. Имаме мошеници прекупвачи, които на практика ограбват печалбата на производителя. Идват с два–три тира от Русе, от Варна, от Бургас, пазарят се, а ти си притиснат, защото трябва да плащаш за техниката, на работниците, за инвентар, амбалаж и си принуден да се съгласиш с цената, която се предлага“, продължава разказът си производителя.

„Другият проблем е свързан с безконтролния внос. Търговците взимат български мрежи, за да покажат, че предлагат наши картофи, защото българският консуматор търси родната стока. След като гърците продадат техния картоф, преди всичко от сортове за прясна консумация, идват у нас, купуват хубави, качествени картофи и ги предлагат при съседите с много по-висока цена. Така правят и онези, които купуват количества с полски произход – слагат ги в наши опаковки. Казвам на търговците, че тези картофи не са вкусни, те са по-скоро за фураж, за спирт, за нишесте. Отговарят ми, че не ги интересува, те не ги ядат, продават ги и искат стоката им да има лице. А поляците са в състояние при техните условия да получат и 6–7 т/дка. Качеството не ги интересува, гледат едрината и лицето. При това положение те са конкурентоспособни. Така цената на нашите картофи е смазана“, разказва търговец на пазара в Самоков, който твърди, че продава само български картофи.

До 1989 г. в общината се реколтираха около 50 000 дка. Днес толкова са останали в цяла България. Въпреки това картофи на пазара – колкото искаш и на повечето от тях пише – български.

„Там, където се прилага наука – засаждат се районирани сортове и се прилага правилна агротехника, картофите са вкусни и добивите са добри. Според мен най-вкусни си остават самоковските. Специално в село Алино…“, обяснява решението си да продължи млад производител. Той реализира продукцията си изключително чрез мрежа от познати, които сам е създал през годините. Миналата година на около 1 лв/кг.

Какво казва официалната позиция …

Пазарът на картофи и картофени продукти  за човешка консумация в страната се оценява на между 230 и 300 хил. т. (в пикови години) по данни на ФАО. Това означава потребление на човек от  населението в рамките на 31-40 кг. годишно. Стойността е значително по-ниска от  средната за почти всички страни в Европа,  включително съседни на България със сходни традиционни предпочитания в избора на храни. Възможни обяснения са  значителни неотчетени от производителите  количества, както и по-трудното  проследяване на производството за  собствена консумация. С тази уговорка местното производство не успява да  задоволи нуждите за храна и посадъчен  материал.

Вътрешният пазар е концентриран почти  изцяло в картофите за директна консумация, а декларираните количества  преработени картофи са символични. В  сравнение с другите основни зеленчукови  култури, впечатление прави и високият дял производство за собствена консумация. Широкото разпространение в малки семейни градини ограничава търговията на  вътрешния пазар.  Съществено негативно влияние на търсенето оказва намаляването на населението през последните повече от две десетилетия. Спецификата на демографските процеси предпоставя продължаване на този ограничаващ фактор в средно и дългосрочен план. Подобряването на доходите и стандарта на живот на българските граждани също влияят в посока ограничаването на потреблението на картофи за сметка на повишено потребление на по-скъпи или (приети за) по-здравословни стоки

България се намира в близост до едни от най-големите производители и износители в Европа и Северна Африка. С присъединяването към ЕС и постепенното либерализиране на търговията с трети страни, българските производители губят конкурентноспособност.

Делът на най-големите стопанства, както в общия брой стопанства, отглеждащи картофи, така и спрямо площите с културата изостава осезаемо в сравнение със страните от ЕС с най-високи средни добиви. В Холандия дори категорията над 200 дка е най-многобройната, а фермите с до 20 дка имат символичен дял. Относително малкият размер на мнозинството от стопанствата не им позволява добро позициониране на пазара.

Невъзможността да се формират големи, еднородни, качествени партиди с подходяща опаковка затваря вратите на търговските вериги, и оставя на малките фермери възможността за работа с прекупвачи – при по-ниска цена и по-висока степен на несигурност, или за самостоятелна реализация на продукцията на дребно, което също е неефективно. Това по естествен път ограничава шансовете им да се разрастват и ги поставя в своеобразен омагьосан кръг.

За малките, а дори и средните (до 100-200 дка) производители, инвестициите във високопродуктивна техника, технологии за напояване, складова база и др. скъпи активи, са трудно възвръщаеми, което намалява тяхната производителност, вреди на конкурентоспособността им и не им позволява да са гъвкави при продажбите.

Това от своя страна ги прави по-уязвими за другите проблеми в бранша – работна ръка, качествени семена, торове и препарати. На този фон съществува голямо недоверие между производителите, без значение техния размер. Вместо да се ускорява сдружаването, което е приоритет и на европейската, и на българската земеделска политика, броят на сдруженията и обработваните от тях площи намалява.
Сътрудничеството между стопаните означава не само по-добра реализация, но и по ниски цени на техника, семена, торове, препарати и др. Общото използване на машини и складова база би довело до по-висока ефективност на капитала.

Непостоянните добиви подлагат на сериозен финансов стрес стопанствата. Това затруднява не само планирането и осъществяването на инвестиции, но и понякога ги оставя без достатъчно оборотни средства. Колебанията смущават и обслужването на задълженията към банките, което от своя страна прави последните по-консервативни към бранша.

Прагът на добивите от картофи у нас е над 4 пъти по-нисък от средните добиви в най-производителните страни в ЕС и 2,5 пъти от тези в Гърция. Този праг вероятно е базиран на официалната статистика за добивите в страната през последните години, но както вече отбелязахме към нея следва да се подхожда с резерви.

Днес се търсят начини за подпомагане на картофопроизводителите, след отпадането на обвързаното подпомагане. Но въпросът за това какво искаме да постигнем с подпомагането в отрасъла трябва да бъде поставен ясно:

По-конкурентно картофопроизводство, или социално картофопроизводство.

За съжаление или не, в туристическия самоковски район хората вече трудно ще се върнат към тежкия труд на картофопроизводството. Те отдавна са намерили алтернативи, а тези, които не са – просто са напуснали. Така, че безкрайните картофени ниви по Лакатица, най-вероятно ще останат само спомен от детството. И предпочитание към марката „Самоковски компир“ в магазините. За които е достатъчен само един добре механизиран производител, обаче.

Ася Василева

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини