Мариела Йорданова: ЕС постави каруцата преди коня

“ Най-големите човешки постижения са били продукт на безумни идеи“. С тези думи на Ричард Брансън започна своята презентация по време на конференцията „ЕНП за фермерите“ Мариела Йорданова, земеделски производител.

„Представлявам компания с много дейности в сектор земеделие. Семепроизводство  на сортове и хибриди. Животновъдство, преработка  на мляко.  Говоря като производител. Земеделието ни е  в криза. Случиха се серия от  събития, направиха се грешки, ядосаха се  фермерите и заляха Европа с недоволство. Първи бяхме ние в България. И аз съм част от протестите на българските и европейските фермери. Ние земеделци, собственици, потребители, граждани, политици приехме стабилността в земеделското производство като даденост. И сгрешихме“, каза Мариела Йорданова.

„Впрегнахме каруцата преди коня. В каруцата ни административната тежест нарасна и се усложни, натоварихме скъпи екологични изисквания, големи разходи, скъпа работна ръка, помете ни КОВИД, удариха ни суши и наводнения, война в Украйна, добавяме  бавни и грешни национални и европейски решения. Претоварихме я. Конят не може да изтегли каруцата, пътят се оказа нагорнище. Само с пари не става да  се помага, конски сили не можем да добавим. Идва спешното решение:  Разтоварваме каруцата. Тестваме колко може да носи коня, или в случая  земеделеца, впрягаме го и тогава товарим“.

Бюджетът на Европа за ОСП намалява от 80-е години на миналия век насам, дори без да се отчита инфлацията. По време на събитието Мариела Йорданова сподели своите виждания за ролята на иновациите и инвестициите в земеделието.

„Административна тежест – говорим за опростяване, но то не се случва, напротив нуждата от административен персонал във фермите се увеличава. Не сме земеделски производителиь а бюрократи с всестранни компетентности. ОСП се опрости  само за работата на Европейската комисия.

Може да се облекчи бюрокрацията, за всеки вид бизнес в земеделието, с кратки и прагматични указания за стопаните. Славим  се с добри IT специалисти, но липсва единен програмен продукт за управление. Много са  контролиращите институции, лицензионните и разрешителни режими, само новите са 150 .

Произвеждаме скъпо, защото на пазара за консумативи и материали сме в Европа, изпълняваме екологични изисквания,  подлежим на ограничения и забрани, стандартите за производство на суровини и храна са високи. Не сме конкурентни на световния пазар.

През 2014 година, размерът на субсидията на единица площ беше 30% от приходите. Днес  подпомагането е 10% от разходите. За да покрием разходите за производство от декар пшеница  през 2024 г., средният добив спрямо борсовите цени  трябва да е тон от декар  Практически невъзможно.

На борсите не можем да повлияем, трябва да намалим разходите.

Болезнена е темата за рентите. Започна обратната тенденция, рентите намаляват. За България те са пазарно неоправдани, но това си го направихме ние сами.

Намаляването на разходите ще се постигне чрез инвестиции в по-производителни машини, в модерни технологии за прецизно земеделие, за влагане на променливи норми, за семена, за торове, за пестициди, представят се вече иновации за използване на роботи,  ползваме дронове. Ще се насочим и към интродукция на устойчиви сортове и хибриди и породи животни. Инвестициите в иновативните решения на приложната наука вече закъсняват.

Новият програмен период със Зелената сделка  дойде с голяма амбиция, но катастрофира в реалността. Много от изискванията не са съобразени с националните характеристики и специфики. Някои  са  със спорен екологичен ефект.

Стана ни ясно, че трябва да прилагаме повече  и по- скъпи практики, но за същите средства за подпомагане. Правилата трябва да се променят.

Как да мислим толкова „ зелено“,  когато цялото ни производство е на червено.

Увеличение на бюджет за ОСП трябва да има. Напълно нова фермерска сделка ни трябва, насочена  в инвестиране в модернизация за увеличаване на конкурентоспособността на фермерите.

Липсва работна ръка в земеделието от всички категории във всички държави . Има нужда от хора  – ниско и висококвалифицирани. От агронома до механизатора, от ветеринарния лекар до пастира. Слаб е интересът към обучение и живот на село.

В Източна Европа обезлюдяха селата. Този процес е свързан с едно от престъпленията на комунизма – да откъснат собственика от земята и добитъка му. Поколения израснаха  в отчуждение от земеделие и не познават вкуса на истинската храна.

Има обаче вече примери за фамилен земеделски бизнес. Много от нас образоваха децата си в България и Европа. Наследниците се върнаха и работят и живеят с нас на село. Има второ поколение земеделци. Това са само примери, а може да е модел на земеделието ни.

Защо е трудно да задържим хората в селските райони?

Tрябват инвестиции и модерно мислене  за интелигентни села. Налага се да променим  обучението в средното и висшето образование. Добре е да имаме стипендиантски програми. Ние, фермерите да отидем в училищата и децата да дойдат при нас и да бъдем „Заедно на полето и в час“.

Да мислим за облекчаване на  режима на внос на работна ръка от трети страни,  например от средна и далечна Азия, за да запазим обеми и производства.

На серия от научни конференции се показаха климатични модели, какъв ще е климатът до 2050 и дори 2080  г.  Задълбочава се проблемът със засушаването. Нямаме напояване. Вървим след събитията.

Инвестициите в напояване са отчайващо закъснели. Те са мощен инструмент за управление на риска от климатични промени. Имаме ресурс да възстановим селекцията и производството на позабравени култури  като ръж, коноп,  лен, сусам, цвекло и други. Въпрос на   инвестиции .

Застъпник съм на въвеждането на НГТ в производството. Те не са панацея за справяне с всички проблеми, но са още един инструмент за борба с климатични промени и вредители.  Науката е готова. Светът вече познава и работи с НТГ. /Държа да отбележа – това не е ГМО/. Ние в Европа изоставаме с и се държим колебливо в решенията си.

Войната в Украйна. От тази война пострадахме и украински и европейски земеделци. В стремежа си да помогне на Украйна да реализира продукцията си, Европа развали собствения си пазар .

Решението трябва да е друго. Европейският съюз трябва да съдейства на Украйна бързо да изнася земеделската си стока към трети страни. Инвестициите да се  насочат към изграждане на експортна инфраструктура по суша и вода. Влизането в Европа на суровини и храни, произведени по други стандарти подкопава доверието на  производители и на потребители  на храна.

Колебливи, бавни, закъснели решения

Например  – дерогацията на площите под угар. Решението трябваше да е взето още  миналият февруари. Несигурността и непредвидимостта ни тревожи. Недоумявам и не разбирам решението за внос на земеделски стоки от Украйна. Поставени сме в неравностойно положение. Колкото по-бавно реагира Европа на кризите, толкова по- трудно ще се говори за бъдещето за земеделието.

Докато се разсеят черните облаци над Европейското земеделие –ще трябва да мислим как ще се структурира ОСП след войната, когато Украйна влезе в ЕС. Отсега е ясно ,че плащанията на единица площ ще отидат в миналото. Бюджетът  ще се промени радикално, трябва ни амбициозен бюджет за инвестиции в иновации.

Необходимо е истинско опростяване  в настоящия програмен период.

Стандартите за добро земеделско и екологично състояние спешно да се променят. Сега те са за сметка на доходността.

Иновативни решения и инвестиции в съответствие с климатичните промени.

Инвестиции в създаване и обучение на кадри.

Привлекателни и модерни селски райони.

Бързо стартиране  на  интервенции, насочени към модернизация.

Напълно нова Европейска сделка за фермерите. Амбициозен бюджет, но в посока на конкурентоспособност, управление на кризи , и пазари.

Всичко това на бърза скорост.

Трябват смели идеи, бързи решения и действия.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини