Една от водещите теми на Десетата юбилейна среща на АЗПБ, на която Агрополихим бе генерален спонсор, бе декарбонизацията, като част от Зелената сделка. Тема, която засяга всички, но която много от компаниите тепърва откриват. За разлика от тях, Агрополихим отдавна подготвя производството си за зелен преход. Въпреки това затруднения не липсват. Тихомир Вичев, Мениджър продажби в Афер България ЕООД, разказа повече за опита на водещия производител на торове на Балканите по този път – какво е направено досега и какво предстои.
С гордост можем да кажем, че “Агрополихим” АД е стратегически визионер не само в своя бранш, но и по отношение на всички изискуеми политики за опазване на околната среда. През 2023 г. имахме възможността да пуснем на пазара пилотна за Европа партида „син“ амониев нитрат, посочи Вичев. Проектът беше реализиран чрез посрещане на първи кораб със „син” амоняк, при производството на който са уловени над 90% от въглеродните емисии. В допълнение – производствената ни инсталация в град Девня е почти изцяло независима от употребата на природен газ, и разчита на изгарянето на над 50 000 т биомаса на година.
Декарбонизацията в момента може да бъде разглеждана като част от Зелената сделка на Европейския съюз. Това е гореща тема за целия Европейски съюз покрай проблеми като глобално затопляне и климатични промени. Свързана е най-вече с желанието на Европейския съюз да създаде предпоставки за потребление на земеделска продукция и земеделски торове в нашия конкретен случай, които са с намален въглероден отпечатък.
В Агрополихим идентифицирахме нуждата от декарбонизация още през далечната 2005 г, обясни Тихомир Вичев. Тогава инсталирахме допълнителен катализатор на азотни съединения, с който практически елиминирахме изхвърлянето на парникови газове при производството на азотна киселина. А през 2015 г. осъществихме още един проект, в който цялото паропроизводство, необходимо за производството на торове в компанията, беше заменено с пускането в експлоатация на два парогенератора с номинална мощност 32 мегавата, работещи изцяло на биомаса. След това станахме напълно независими от употребата на природен газ. През 2016 г. изградихме и пуснахме в експлоатация първия си парк за течен амоняк, който е с капацитет 11 000 тона.
Всеки от посочените проекти е стъпка в правилната посока, но в същото време е недостатъчна мярка с оглед на политика на ЕК, която се предвижда да влезе в пълна сила 2026 – 2030 – механизъм за коригиране на въглеродните емисии на границата (CBAM).
Механизмът цели да стимулира вносителите на суровини и крайни продукти в Европа да декарбонизират производствата си, вместо да заплащат висок налог на въглеродните си емисии, което участниците на пазара в ЕС вече правят. Това ще защити конкурентоспособността на европейските производители, като направи себестойността на предлаганите от тях стоки (с включени плащания за въглеродни квоти) съпоставими с цени на вносни стоки (в които до момента няма заложени въглеродни квоти). Не виждаме обаче как този механизъм ще помогне на европейските производители да бъдат конкурентоспособни като износители на пазарите извън Европа. Напротив, очакванията са, ако няма отворен диалог и отстъпки, CBAM да ни изхвърли извън обичайните ни експортни пазари, защото цената на квотите за лимитиране на въглеродни емисии в атмосферата ще се покачва многократно на чисто пазарен принцип и това ще покачи цените на суровините и стоките, произвеждани в ЕС.
Според нас, този механизъм ще вкара Европа в една неконтролируема инфлация. С този допълнителен налог ще бъде обложена не само химическата промишленост – производствата на торове, цимент, стомана, желязо, алуминий, но в последствие с него ще се обложат абсолютно всички стоки, влизащи в Европа, които са с недоказани уловени въглеродни емисии.
От началото на настоящата 2024 г. на допълнително облагане заради изхвърляните въглеродни емисии в атмосферата е подложен и морският транспорт. Всички кораби над 5000 БТ тона, които пристават на европейски пристанища и не могат да докажат уловени въглеродни емисии при горенето на фосилни горива, ще бъдат облагани. В момента този налог е 40% от стойността на една квота емисии, идеята е до 2032 г. е да достигне 100%. Морският транспорт, бидейки най-разпространеното логистично решение за всякакъв вид стоки, дава реално отражение върху себестойността на всевъзможни продукти. Опасността, за която всички трябва да сме наясно, е европейските производители от различни сектори на икономиката да бъдат поставени в една силно неконкурентна среда, излизайки на външни пазари.
Синият амониев нитрат ще помогне ли?
Агрополихим е визионер. Ние се опитваме да гледаме поне едно десетилетие напред. Синият амоняк е нашето виждане за това производството ни да остане конкурентоспособно на фона на Зелената сделка и призивите за декарбонизация. Това е един от инструментите ни да гарантираме на партньорите си в бъдеще продукт, чиято цена е разумна. Агрополихим беше пионер във вноса и внедряването в производството на син амоняк. Това реално е един продукт, който занапред би трябвало да бъде освободен от допълнителния налог за въглеродни емисии, защото те вече са уловени и складирани при неговото производство. Синият амоняк е нашето решение как да останем конкурентоспособни на пазарите, на които оперираме в момента. Работим много усилено с нашите партньори от саудитско-арабската компания Ma’aden, която на този етап изразява готовност за производство и доставки на син амоняк за Агрополихим. В момента опитваме да подсигурим дългосрочни доставки и производство на син амониев нитрат като краен продукт.
Отделно от чисто практическите решения, които имаме и вече реализираме, и отново с оглед на декарбонизацията и намаляването на въглеродния отпечатък, работим върху нов проект. Той представлява индустриална симбиоза между двамата големи представители на химическата индустрия в България – Солвей Соди, като най-големия производител на калцинирана сода в Европа, и Агрополихим, като най-големия производител в региона на азотни и фосфорни торове. Този проект има за цел да внедри процесен отпадък от производството на фосфорна киселина в Агрополихим – фосфогипс, и въглероден диоксид – изхвърлян в атмосферата от производството на калцинирана сода на Солвей Соди, до получаването на полезни крайни продукти .Единият от тези крайни продукти ще бъде амониев сулфат, който може да се ползва като тор за директна употреба или като суровина за производство на различни комбинирани NP и NPK торове. Другият продукт е калциев карбонат, който може да бъде използван като суровина в строителството. В рамките на 3-4 години предвиждаме да разполагаме с една работеща инсталация.
Тази година е и първият сезон, в който работим с ново логистично решение за доставка на течни торове. В края на миналата година стартирахме с доставките на течен азотен тор и течен азотен тор със сяра с наши собствени цистерни. Отчитаме проекта като успешен. Обратната връзка, която имаме от крайните ползватели за бързина на доставка и качество, е изключително положителна.
Тази година Агрополихим прави 50 години. Ще се постараем нашето послание за 50 години устойчиво земеделие да стигне до всеки един от нашите клиенти и партньори. Тези 50 години история ни дадоха безценен опит. И предстоят още поне толкова.
