Европейските политици ограничиха правилата за защита на природата, наложиха ограничения върху вноса на безмитно украинско зърно и премахнаха новото законодателство, ограничаващо употребата на пестициди, тъй като протестите на фермерите отекват сред избирателите преди изборите за Европейски парламент през лятото. От Полша до Португалия земеделците спечелиха забележителни отстъпки в отговор на вълните от протестни действия, променяйки зелената политика на Европейския съюз.
Екологични активисти и анализатори казват, че отстъплението на политиците илюстрира значителното политическо влияние, което имат фермерите на фона на стремежа на основните партии да възпрепятстват загубата на гласове от селските райони в полза на крайнодесните и националистическите организации.
Фермерите отново блокираха улиците около централата на Европейския съюз в Брюксел миналата седмица, разпръсквайки тор в знак на протест срещу ниските доходи, евтиния внос на храни и тежката бюрокрация. В резултат на това министрите на земеделието от блока подкрепиха нов набор от промени за отслабване на зелените правила, свързани с изплащането на десетки милиарди евро субсидии за земеделския сектор.
По време на последните европейски избори през 2019 г. „Зелените“ спечелиха широка подкрепа, а активистката за климата Грета Тунберг беше избрана за Личност на годината от списание Time.
„Изборите през 2024 г. обаче ще бъдат избори в годината на гневните фермери“, казва Франц Богович, словенски депутат в Европейския парламент и самият той фермер, цитиран от Reuters.
Във Франция през март сенаторите гласуваха против ратифицирането на споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада, символ на желанието на блока да отвори пазарите и да засили конкуренцията.
Не на последно място, въпреки че разшири безмитния достъп за украинските производители на храни, ЕС се съгласи миналия месец да наложи мита, ако вносът надвиши определено ниво. Отново в отговор на протестите на фермерите.
Някои земеделски групи признават, че отговорът на политиците на протестите вероятно е свързан с изборите през юни – но казват също така, че на практика не искат отслабването на зелените правила.
„Нашите искания за справедливи цени всъщност не бяха изпълнени“, казва холандският фермер Леонардо ван ден Берг, представител на фермерската асоциация La Via Campesina.
Фермерите съставляват 4,2% от работната сила в ЕС и генерират едва 1,4% от брутния вътрешен продукт на блока. Техните протести обаче намират отзвук в извънградските райони, където недоволството към далечния Брюксел и въпросите за културната идентичност са сериозни теми.
Доклад, поръчан от Комитета на регионите на ЕС, публикуван миналия месец, установява, че евроскептичните настроения са широко разпространени в много селски райони, където опасенията, включително относно миграцията и по-ниските икономически възможности, стимулират гласуването за популистки партии.
Проучване на Elabe от януари показва, че 87% от французите подкрепят каузата на фермерите. В Полша почти осем на всеки 10 души са подкрепили исканията на фермерите, според проучване на Института за пазарни и социални изследвания.
Крайната десница във Франция и на други места обрисува протестите на фермерите като симптом за разрива между градския елит и закоравелите хора от провинцията. И въпреки че фермерите са малка група, крайната десница смята, че може да привлече много по-широко гласуване в селските райони чрез подкрепата за тях, казва анализаторът на Teneo Антонио Барозу.
Крайнодесните партии се борят да бъдат знаменосци на недоволството на фермерите, като ги използват, за да илюстрират нещо, определяно от тях като провал на елитарните зелени политики, казва и Симоне Талиапиетра, старши сътрудник в мозъчния тръст Bruegel:
„Това тласка основните политически партии към това да прекалибрират собствените си програми“.
Във Франция фермерите са нарастващ електорален кръг за крайнодясната партия Национално обединение (National Rassemblement). Именно тя призова за спиране на споразуменията за свободна търговия на ЕС.
Запитан защо фермерите се оказват толкова ефективни при налагане на влиянието си върху създаването на политики, министърът на земеделието на Финландия Сари Есая посочва: „Всеки трябва да яде всеки ден. Селското стопанство е един от основните сектори, които трябва да подкрепяме.“
Неговият ирландски колега Чарли Макконалог добавя, че Европа трябва да се поучи от катаклизма във веригите за доставка на храни, причинени от войната в Украйна.
„Не можем да приемем продоволствената сигурност за даденост“, казва той.
Екологичните организации обаче предупреждават, че темповете, с които зелените политики се разхлабват зарди „политическа целесъобразност“, се засилват.
От Greenpeace например посочват, че промените за отслабване на екологичните критерии, свързани с изплащането на субсидии по Общата селскостопанска политика на ЕС, са извършени със светкавична скорост и без подходящи консултации.
„Това, което сега представят като набор от корекции за опростяване, е буквално реформа на цялата политика, разработена за едва една седмица“, казва Марко Контиеро, директор на групата по селскостопанската политика на ЕС. „Това е политическа, електорална карта, която се разиграва“.
Говорител на Комисията контрира, че предложенията за изменение на Общата селскостопанска политика на ЕС са „внимателно калибрирани и са насочени към поддържане на високо ниво на амбиция по отношение на околната среда и климата“.
„Комисията се консултира с четири земеделски асоциации на ниво ЕС и държави-членки на блока, преди да предложи мерки за намаляване на бюрокрацията за фермерите“, категоричен е говорителят.
