Днес над страната най-накрая заваля. Дъждът е чакан с надежда от земеделците в цялата страна. Какво се случва на полето и за това какви мероприятия трябва да предприемат сега земеделците, разговаряме с агроном Димитър Витковски, председател на Националната асоциация на професионалните агрономи в България.
Хубавата новина е, че заваля. Прогнозата за следващите десетина дни е за дъжд. Дано да се сбъдне. Надявам се обстановката на полето да е добра. Пшеницата и есенните култури започнаха доста рано да изкласяват, но това е свързано с физиологията на растенията. Топлото време накара културите да натрупат температурната сума и рано да преминат към последните фази от развитието си.
Преди дъждовете имаше доста сериозни дебати сред земеделците трябва ли или не трябва сега да се тори и колко да се тори. Разбира се, отговорите са много специфични и трябва да се преценяват с оглед на спецификите на всяко едно стопанство. Моето мнение е, че сега е последният момент, в който може да бъде извършено някакво подхранване с азот на есенниците. Те още са във фази „флагов лист“ и „изкласяване“, предстои фаза „цъфтеж“. Това е един от най-важните моменти за усвояване на хранителните вещества, особено на азот, и залагане на реалния добив при пшениците. Разбира се, надяваме се валежите да са малко повече, така че културите да могат да получат оптималният ефект от това торене.
Другото, което е важно да се направи, след като дъждовете отминат, е растителната защита по отношение на болестите. Използването на съвременни хербициди, които са три основни групи, триазоли, стробилурини и SDHI e важно. Те имат много добро действие за справяне с болестите. Но от практиката е доказано, че имат и много добро въздействие върху физиологията на растенията и особено след продължителна суша им помагат по-лесно да преодолеят стреса. При тях говорим за „зелен ефект“, по-добро усвояване на хранителните вещества.
В литературата има данни, че тези продукти оказват положително влияние върху т.нар. калиево-натриева помпа. Това е механизмът на растенията, които им дава възможност за обмяна на хранителните вещества и им позволява да усвоят максимално наличните в почвата торове.
Калият е елемент, определящ качеството на продукцията, има изключително важна роля при регулирането на постъпването на вода в растенията и транспирацията. При сухо време растението употребява два пъти повече калий. Затова, например слънчогледът, е известен като калиеволюбива култура. Развива се в по-сухи условия на годината и трябва да регулира водния обмен. Взаимодействието на натрия и калия е изключително важно. Натрият премества калия от местата, където не е нужен към такива, където има нужда, като го замества. Но това може да се случи само когато има наличие на калий в растенията. При приложение на стробилурини това взаимодействие се ускорява и оказва влияние на водния обмен в растенията.
Препоръките на Националната асоциация на професионалните агрономи са за извършване на тези мероприятия – защита на растенията срещу болести и неприятели, които вече са налични. Вече има данни за наличието на яйца на дървеници, за развитие на житна пиявица, листни въшки и др. Продукцията на полето трябва да бъде защитена. Но засега изгледите са добри и има надежда. Дано дъждовете да са повече.
При пролетниците картината също е интересна. Заради новите екологични схеми за обработка на почвите и оставянето на заплевелени площи, плевелите успяха да дадат по няколко милиона семена на декар. Те вече са налични на полето и покълват, някои са поникнали, има доста замърсени с плевели полета. Сега е моментът да започне и по-усилена борба с плевелите, особено в слънчогледа. При сулфотехнологията може би ще се наложи и двукратно третиране.
При царевицата моментът е доста специфичен, тъй като при тази култура, докато тя направи трети лист, не трябва да се обременява с хербицидни третирания. Там нещата трябва да бъдат доста по-прецизни, докато слънчогледът е устойчив на трибенорон метил и имазамокс още в ранни фази. В литературата е посочено, че тези третирания трябва да станат във фаза втора-трета двойка, но практиката показва, че могат да станат и в доста по-ранни фази без да имат негативно отношение към културата.
Нека фермерите да направят огледи на полето, да се консултират със специалисти и да направят планове за справяне с проблемите, за да може да си гарантират добри добиви. Но за момента надеждата за добра реколта е сериозна и искам да я предам на всички колеги в страната. Надявам се, заедно да успеем да постигнем добри добиви тази година.
