Земеделието на Швейцария: Субсидиите са за опазване на почвата, регионална храна и етично отношение

Независимо дали става дума за долинни или планински ферми, млекодайни крави или овцевъдство, пшенични полета, овощни градини или богати на видове пасища – швейцарското земеделие е разнообразно. То също така е важен стълб за секторите нагоре и надолу по веригата, а оттам и за цялата хранително-вкусова промишленост.

Първичният сектор заема минимално място в швейцарската икономика, защото разходите не позволяват продажби в чужбина без държавна помощ в размер на милиарди франкове. Тези помощи, които позволяват на голям брой ландшафтни фермери да живеят в разумни условия, са определени от специален член в Конституцията на страната.  Исторически погледнато, тази интеграция на селскостопанската политика в швейцарската институционална рамка се обяснява с необходимостта да се гарантира хранителната независимост на страната в рамките на противоречивото европейско геополитическо пространство. Въпреки това, след края на Втората световна война и още повече след конституционните реформи от края на 90-те години, се прилага преориентиране на помощта към опазване на почвите и ландшафтите (независимо от производствените нива).

Според земеделския доклад на Федералната служба по земеделие (FOAG) от 2010 г. в Швейцария има 60 034 земеделски стопанства, а 166 722 души са заети в селското стопанство, предимно семеен труд. От началото на 2000 г. в селското стопанство са изчезнали 10 000 ферми и 37 000 работници. Потенциалът за намаляване на малките структури вече е до голяма степен изчерпан, отбелязва FOAG. Средният доход от селско стопанство е около 60 000 швейцарски франка през 2009 г. От друга страна, селскостопанският сектор е силно задлъжнял – теоретичният брой години за погасяване на заем се е увеличил с повече от година и половина от 2000 г. насам.

Плодородната обработваема земя в Швейцария постоянно се свива. Статистиката за площта за 2005 г. показва, че между 1985 и 1997 г. земеделските и алпийските райони са намалели с 482km2. По-голямата част (64%) от тази площ е разпределена за жилища (урбанизация), останалата част се е превърнала в гора, главно по стръмни възвишения. По тази причина, от 2020 г. е в сила закон, който забранява строежът на нови частни къщи, които заемат голямо пространство. Възможно е само реновирането на стари съществуващи къщи и ферми, а в градовете – строителството на многоетажни блокове, заемащи малко земя.

Биологично земеделие и ГМО
Потреблението на органични продукти и ограниченията за използване на торове и пестициди започват да придобиват все по-голямо значение. Контролът е много строг и е един от основните фактори, облагодетелстващи имиджа на швейцарското селско стопанство, което разчита на качеството на своите продукти, а не на тяхната ниска производствена цена. Най-малко 7% от обработваемата площ на всяка ферма на платото е запазена за необработваеми ливади (екстензивно земеделие), за които получава от Конфедерацията до 1500 франка на хектар компенсация. По принцип поляна не трябва да се коси преди 15 юни. Освен това от 2004 г. от тях се изисква да предприемат мерки за ограничаване на въздействието на техните дейности върху фауната и флората.

Генетично модифицираните организми са особено спорни в Швейцария. Четвърти мораториум беше приет на 2 декември 2021 г. почти единодушно от Съвета на провинциите: използването на тези организми в селското стопанство остава забранено до края на 2025 г. Преди това, по време на референдум на 27 ноември 2005 г., швейцарците гласуваха (55,7%) за петгодишен мораториум върху използването на ГМО, като по този начин се противопоставиха на волята на своето правителство по това време и валидираха прилагането на принципа на предпазните мерки, одобрен на срещата на върха в Рио де Жанейро през 1992 г.

Швейцария има едни от най-строгите закони за защита на животните в света. Нещо повече, много земеделски стопани участват в множество доброволни схеми за хуманно отношение към животните и етикетиране. Има много региони, където зърнопроизводството или отглеждането на плодове са невъзможни. Въпреки това, пасищата в хълмовете са напълно подходящи за пасторално отглеждане на крави, овце или кози, които превръщат вкусната трева във вкусно месо или мляко. В същото време животните предотвратяват деградирането на почвите в алпийските райони и по този начин поддържат типичния швейцарски пейзаж.

Кравата е национално животно. Тя е у дома във всеки регион на Швейцария. Разнообразието на породите е впечатляващо: Braunvieh, Holstein и швейцарските говеда Fleckvieh са най-известните породи млечни крави. Породите с двойно предназначение се използват както за месо, така и за мляко. Simmentaler, който се отглежда по целия свят, е един типичен пример.

Но да се мисли само за крави, когато се говори за швейцарско земеделие, би било погрешно. Домашните птици за производство на яйца и птиче месо, както и свине, кози и овце също са често срещани селскостопански животни.

Има различни местни породи като Valais Blackneck коза или Engadine овце. Някои от тези породи са изложени на риск от изчезване.

Швейцарските пчелари отглеждат до 65 000 пчелини. Те опрашват културите и дават възможност за производство на плодове и зеленчуци. В допълнение към тази важна функция като помощници на фермерите, те произвеждат и вкусен мед.

Висококачествените продукти са най-ценният актив на швейцарските земеделски семейства. Ето защо те отдават голямо значение на ефективното и устойчиво производство – от етапа на сеитба до прибирането на крайната реколта. Швейцария е дом на някои от най-строгите закони за хуманно отношение към животните в световен мащаб в областта на животновъдството.

„Да си фермер е най-добрата работа! За разлика от други работни места, мисленето в тримесечия, половин години и години просто няма да свърши работа. Ние мислим и действаме дългосрочно, в поколения“, казва мениджърът на фермата за отглеждане на бъз Маркус Мааг. Днес три поколения живеят и работят заедно в Маагфарм.

Доменик Ледергербер от 2019 г. управлява заедно с брат си Андрин животновъдна ферма. Те са трето поколение фермери. За Доменик, както и за много швейцарски фермери, регионалната храна е много важна.

„За мен „регионално“ означава цялата верига на стойността да се намира в рамките на един регион – и колкото по-малък е радиусът, толкова по-добре. Желателно е всичко да се произвежда в рамките на отделна община или област, но това често не е възможно. Но докато всичко идва от един и същ кантон, това е регионално за мен. Органичното никога не е било проблем за нас, защото нашите родители вече са се фокусирали върху регионалността и са изградили марката Schlattgut на тази основа.

Тенденцията към регионална, устойчива храна е особено очевидна в нашия фермерски магазин. Тук продаваме нашите домашно приготвени специалитети и винаги предлагаме сезонни плодове и зеленчуци. Нашите най-продавани продукти са нашите пресни яйца и нашият домашен сладолед Schlattgut, който сега продаваме през цялата година. Докато родителите пазаруват, децата могат да гледат нашите 950 пилета през прозореца във фермерския магазин или да посетят нашите крави и магарета.

Нашите клиенти особено ценят близостта до нашите животни и до нас като семейство. Пазаруването в нашия фермерски магазин е преживяване за тях. Този компонент на преживяването – предаването на емоции – също е част от регионалността за мен.

През последните няколко години успяхме да разширим още повече маркетинга на нашите продукти чрез партньорства. Ние доставяме яйца на Confiserie Honold за техните сандвичи и сладолед на местните плувни басейни, например. Ние сме много щастливи, че сме членове на The Living Circle, група от луксозни хотели и ресторанти. Познавате ли хотелите Storchen или Widder в Цюрих? И двамата сервират яйца Schlattgut за закуска. Този вид лукс, а именно пресни продукти от собствената ни ферма, които са пропътували не повече от 15 км и идват от щастливи животни, представлява идеалният пример за регионалност за мен“.

Така мислят швейцарците.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X