Цената на пшеницата се качи с една пета за две седмици и върна десет евро за един следобед — без нито една новина, насред жътва. Усещането „за пореден път“ е разбираемо, но има и публичен документ: седмичният отчет на американската комисия CFTC за позициите на борсата в Чикаго показва купувачи, които купуваха, за да спрат да губят — и спряха, когато нямаше какво повече да спасяват. Европейските отчети за Париж още не са публикувани; четем американските.
В петък сутринта септемврийската пшеница в Париж направи нов двегодишен връх от 248,25 евро на тон. До четири следобед цената пропадна с 22 евро, до 226,25, и затвори на 232,75 — минус 10,25 за деня. Чикаго очерта същия ден в собствената си сесия: отваряне на 694,75 цента за бушел, връх от 711,25, дъно на 659,50 и затваряне на 678 — минус 18,25. Нито една новина не разделяше върха от дъното. Предупреждението на руското Министерство на отбраната за опасните води беше отпреди два дни и пазарът се качваше върху него; Керченският проток си остана затворен; изгорялата френска реколта не се възстанови следобед.
Реакцията сред производителите беше очаквана: за пореден път. За пореден път цената тръгва надолу точно когато зърното е прибрано и трябва да се продава; за пореден път поскъпване, обяснявано с война, се изпарява, преди да е стигнало до изкупните цени. От това наблюдение до извода, че някой мести пазара нарочно — Москва, Вашингтон, фондовете, „те“, — крачката е къса. Наблюдението е точно и заслужава сериозно отношение. Обяснението обаче подлежи на проверка, защото за разлика от повечето неща на този пазар, за позициите на играчите съществува публичен, задължителен и седмичен документ. Този текст го чете ред по ред.
Документът, който брои всички
Комисията за търговия със стокови фючърси на САЩ (CFTC) е федералният регулатор на американските борси за срочни контракти. Всеки петък вечерта тя публикува отчет с името Commitments of Traders — преброяване на позициите на пазара към предишния вторник, разделено по категории участници: търговци и преработватели (компаниите, които притежават, преработват или изнасят реално зърно), управлявани пари (хедж фондовете и стоковите фондове — по-нататък в текста: фондовете), суап-дилъри (банките, обслужващи чужди позиции) и дребни неотчетни играчи. Отчитането не е доброволно: всяка позиция над определен праг се декларира по закон. Никоя друга публично достъпна информация не показва толкова отблизо кой стои от двете страни на една цена — и ако на пазара имаше таен купувач или таен продавач с план, следата му щеше да минава именно оттук.
Залогът за спад, обяснен отначало
За да проговори отчетът, първо трябва да е ясно едно устройство на борсовата търговия, което отвън изглежда противоестествено: на фючърсния пазар може да се печели от поевтиняване. Механизмът е следният. Участник продава днес контракт за доставка на зърно, което не притежава — по същество го взима назаем, — срещу днешната цена. Ако до падежа цената падне, той откупува контракта по-евтино и разликата остава за него. Ако цената се качи, той губи — при това на теория без таван, защото поевтиняването спира на нулата, а поскъпването не спира никъде. Това се нарича къса позиция; обратната, обикновената покупка с очакване за ръст, е дълга.
Късата позиция не е екзотика и не е непременно спекулация. Мелничарят, договорил брашно на фиксирана цена за месеци напред, продава фючърси, за да не го съсипе поскъпването на суровината; износителят с подписан кораб за октомври прави същото. Но къси позиции държат и фондовете — като чист залог върху посоката. И в началото на юли този залог изглеждаше очевиден: рекордна руска реколта на прага, пълни складове след слаба износна година, жътва, заливаща пазара от Тексас до Добруджа. Към 7 юли фондовете в чикагската мека пшеница държаха залози за спад, надвишаващи залозите за ръст с 62 хиляди контракта — по 5000 бушела всеки, това е нетен залог срещу повече от осем милиона тона зърно.
Двете седмици: кой всъщност купуваше
На 10 юли Украйна порази тринайсет съда в Азовско море и Русия спря Керченския проток. Цената тръгна нагоре — и капанът щракна. За държащия залог за спад всяко евро нагоре е течаща загуба, а изходът от такъв залог е само един: купуване. Не по убеждение, а за да спре кръвотечението.
Точно това показват отчетите, седмица по седмица. Нетният залог за спад на фондовете се топи: 62 хиляди контракта към 7 юли, 37 хиляди към 14-и, 18 хиляди към 21-ви. А решаващата подробност, заради която този текст съществува, е в другата колона: през същата седмица, в която цената летеше най-стръмно, новите залози за ръст не се увеличиха. Намаляха — с 1814 контракта. Купуването, което движеше пазара, беше почти изцяло закриване на стари залози за спад; нито един голям играч не влезе с ново убеждение, че цената ще продължи нагоре.
| Дата на отчета (вторник) | Нетна позиция на фондовете, контракти |
| 7 юли 2026 г. | −62 325 |
| 14 юли 2026 г. | −36 798 |
| 21 юли 2026 г. | −18 399 |
Отрицателното число означава превес на залозите за спад над залозите за ръст. Един контракт е 5000 бушела — около 136 тона. Източник: CFTC, Disaggregated Commitments of Traders, мека червена пшеница (SRW), Чикаго.
Картината прилича на търг, на който половината вдигащи ръка са хора, обзаложили се предварително, че картината ще се продаде евтино. Всяко вдигане ги съсипва, но нямат избор — наддават, за да ограничат загубата от собствения си залог. Цената лети от ръка на ръка. После последният обложен си плаща и сяда. И в залата изведнъж става тихо — защото желаещ да притежава картината не е имало нито един.
Купуваха онези, които трябваше да спрат да губят — и спряха, когато нямаше какво повече да спасяват.
Кой продаваше насреща
Отчетът показва и отсрещната страна, и тя е също толкова красноречива. През седмицата до 21 юли търговците и преработвателите — категорията с реално зърно в ръцете — добавиха 12 318 нови контракта за продажба. Това е жътвеното хеджиране в чист вид: производителят и търговецът, които на 240 евро в Париж и 700 цента в Чикаго за пръв път от месеци виждат цена над себестойността, продават фючърси, за да я заключат за зърното, което вече е в силоза или още в комбайна. Поведение нормално, разумно и старо колкото самите борси — те са създадени именно за него.
Съединени, двете колони описват пазар с необичайна конструкция: купуваха почти само принудените, продаваха почти само застрахованите. Такъв пазар се изкачва бързо, защото принуденият купувач не се пазари — и стои на върха слабо, защото под цената не чака нито един купувач по желание.
Петъкът: пазар, останал без принудени купувачи
Кога свършва поскъпване, движено от принуда? Когато свърши принудата. Всеки закрит залог за спад е закрит веднъж: платил е, излязъл е и повече не купува. Към вторник от 62-те хиляди контракта принуда бяха останали 18 хиляди; при запазено темпо до четвъртък вечер — почти нищо. И в петък сутринта, на самия връх, пазарът за пръв път от две седмици зададе въпроса, който дотогава не се беше налагал: има ли на тази цена купувач по желание? Отговорът дойде за четири часа.
Какво точно натисна първото „продай“ следобед, публичната информация не казва — съвпадението е с общото разведряване на пазарите, в което брентът се смъкна от над 100 към 96 долара за барел, а американските индекси се отлепиха от дневните си дъна. Но какво направи натискането толкова резултатно, казва отчетът: под цената нямаше поръчки. Между 248 и 226 евро тя пропадаше през празни етажи — като по стълба, на която липсват стъпала.
Защо тогава спря и се върна? Защото купувачи по желание съществуват — само че по-долу. Мелничарят, който при 248 изчакваше, при 227 купува месечната си нужда. Износителят с продадени кораби, който на върха плащаше със стиснати зъби, на дъното се запасява. Спекулантът, според когото войната не е свършила, харесва риска на 227 повече, отколкото на 248. Всички те стояха под пазара с готови поръчки — кофи, наредени под стълбата — и падащата цена ги напълни една по една. Добави се и петъчното обстоятелство: продалият сутринта на 245 гледаше следобед 227 и пред два почивни дни, в които в Черно море може да се случи какво ли не, прибра печалбата си — а прибирането на печалба от продажба става с купуване. Затова денят затвори на минус десет, а не на минус двадесет и две: върхът се оказа кух, дъното — твърдо.
Още една подробност заслужава отбелязване: цената спря почти точно там, където цяла седмица стоеше цената на реалните черноморски сделки — около 235–240 долара за тон — и накъдето празният йордански търг и мълчаливите купувачи по оста Констанца–Варна–Бургас сочеха през цялото време. „Досега се търгуваха новини, а не зърно“, обобщи в петък зърнопроизводителят Трендафил Василев. Отчетът придава на изречението буквален смисъл: дори парите, които купуваха, не купуваха новините като убеждение — плащаха изхода от залозите си срещу тях.
Какво остава от теориите
Подозрението, че някой люлее пазара нарочно, не е глупост — то е разумна реакция на непълна информация. Пазар, който се движи с проценти на ден около геополитически заглавия, отстрани наистина изглежда дирижиран. Но дирижирането оставя следи в позициите, а позициите са публични. В отчета към 21 юли няма скрит купувач, трупал контракти преди срива, нито скрит продавач, застанал срещу пазара в навечерието: има застраховащи се компании със зърно, наказани фондове без зърно и почти никого помежду им. Люлеенето не е план; то е формата на пазар, в който едната страна действа по принуда, а другата по календар, и липсва онзи, който действа по убеждение. Такъв пазар се движи рязко и в двете посоки, защото убеждението е единственото, което движи плавно.
Две уговорки дължи всяко честно четене. Първата: отчетът е снимка към вторник, 21 юли — самият петъчен срив ще се види едва в следващия, идния петък, и той е задължителното продължение на този текст. Втората: това са данните за Чикаго; европейските отчети за парижката борса не са публично достъпни към момента и макар двете борси да извървяха в петък огледален път, преносът на извода към Париж остава предположение до появата на европейските числа.
Заговор не е нужен като обяснение, когато всяка стъпка има категория и число в публична таблица.
Какво означава това за българското зърно
Българските изкупни цени поеха малка част от борсовия ход нагоре — около пет евро на седмица срещу четиридесет на борсата за две седмици — и по неприятната симетрия на изкупния пазар имат по-малко за връщане при спада. Понеделник ще покаже дали изкупвачите ще свалят офертите със скоростта, с която три седмици не ги вдигаха; опитът подсказва, че надолу изкупната цена върви по-бързо, отколкото нагоре.
А наблюдението, от което тръгна този текст — че цената пада точно когато производителят има какво да продава, — остава вярно и след всички таблици. Само че обяснението му не е план, а календар. Жътвата е сезонът, в който продавачите на пазара са най-многобройни и най-притиснати: складът е пълен, рентата е дължима, кредиторът чака. Купувачите в същия този сезон могат да си позволят да изчакат. Всяко поскъпване през юли стъпва на тънка основа, защото среща структурните продавачи в лицето на хеджърите и рядко намира убедени купувачи — убеденият купувач на зърно по жътва е противоречие в определението, зърно тогава има навсякъде. Производителят, който познава тази механика, чете петъчния ден не като поредната кражба, а като карта на пазара: тя показва къде цената има под — при реалните сделки — и къде няма таван — при новините. Новините се търгуваха две седмици. В петък купувачите им свършиха. Зърното и цената му останаха там, където физическият пазар ги държеше през цялото време.
Ася Василева
Източници
CFTC — Disaggregated Commitments of Traders, фючърсни позиции в мека червена пшеница (SRW), Чикаго: отчети с данни към 7, 14 и 21 юли 2026 г. (последният публикуван на 24 юли 2026 г.).
CME Group — сетълменти на чикагската мека пшеница по контракти, 24 юли 2026 г.
Euronext — котировки и сетълмент на мелничарска пшеница, 24 юли 2026 г.
Reuters и Bloomberg, 24 юли 2026 г. — следобедното движение на петрола и американските индекси.
Трендафил Василев, зърнопроизводител — коментар от 24 юли 2026 г., цитиран с негово съгласие.
Архив на zemedeleca.bg — анализът и вечерната новина от 24 юли 2026 г.
Понятия
Фючърсен контракт — договор за покупка или продажба на стандартно количество зърно на определена бъдеща дата по цена, фиксирана днес; в Чикаго един пшеничен контракт е 5000 бушела, около 136 тона.
Къса позиция — продажба на контракт за зърно, което продавачът не притежава, с намерение да бъде откупен по-късно на по-ниска цена; печели от поевтиняване, губи без таван при поскъпване.
Дълга позиция — обикновената покупка на контракт с очакване за поскъпване.
Закриване на къса позиция — купуването, което прекратява залога за спад; на таблото то изглежда като всяко друго купуване и вдига цената по същия начин.
Хеджиране — застраховане на цена: продажба на фючърси срещу реално зърно, така че спад на пазара да бъде компенсиран от печалба по контрактите.
Commitments of Traders (COT) — седмичният отчет на CFTC за позициите по категории участници към всеки вторник, публикуван в петък вечерта.
CFTC — Комисията за търговия със стокови фючърси на САЩ, федералният регулатор на американските борси за срочни контракти.
Спред — едновременна дълга и къса позиция в различни месеци на един и същи контракт; залог върху разликата между месеците, не върху посоката на пазара.
