Египет внесе 144 хиляди тона пшеница вместо 876 хиляди и назова България за доставчик, а Русия премества износа си на 2700 км до Мурманск: къде е таванът на цената в Париж

Русия и Украйна изнасят около 8 милиона тона пшеница за тримесечие вместо 16. Кайро не е отказало черноморска пшеница — корабите просто не товарят, а много от египетските мелници работят на 30 на сто и чакат примирие. Анкара продава от държавния резерв от 1 септември, а Москва субсидира железницата, за да прати пшеницата си до пристанище, което досега е товарило въглища, руда и торове. Контрактът за декември в Париж поевтиня с 15 евро от върха си, докато всеки четвърти анкетиран руски стопанин се отказва да сее есенна пшеница. За българския производител това означава две решения, които се вземат в същите седмици — кога да продаде и колко пшеница да засее, — и няколко числа, по които да се ориентира през октомври.

Данните са към сетълмента на Euronext от 21 септември 2026 г. Цените в долари са преизчислени по 1,147 долара за евро — курсът, с който Reuters превежда котировката от същия ден.

Египет: 144 хиляди тона за две седмици

През първата половина на септември Египет е внесъл 143 870 тона пшеница — това са официалните данни, които Reuters цитира. В същите две седмици на миналата година вносът е бил 876 139 тона, и тогава основната част от него е идвала от Русия и Украйна. Най-големият вносител на пшеница в света, който с това зърно храни програмата си за субсидиран хляб за десетки милиони души, е купил с 84 на сто по-малко за две седмици. За септември и октомври заедно Кайро е насрочено да получи по-малко от една десета от количеството, което същите два месеца миналата година са донесли от двата черноморски износителя.

Обяснението от египетска страна дойде в неделя, 20 септември, от министъра на снабдяването Шериф Фарук, цитиран от телевизионен водещ и потвърден по-късно от говорител на министерството: Египет разнообразява източниците си към Франция и други европейски доставчици, засилва ангажимента си с България и Румъния, има 50 000 тона френска пшеница на път и стратегически резерв за повече от шест месеца. Това е официалната позиция и тя описва намерение. Какво правят самите купувачи, се вижда от друго място. Търговци от Кайро казват пред Reuters, че част от египетските мелничари избягват алтернативните доставчици, защото предпочитат сортовете, с които са свикнали да работят, и разчитат засега на местна суровина; много мелници работят на 30 на сто от капацитета си и чакат цена, която може да падне с една пета, ако черноморското корабоплаване се възстанови. Хешам Солиман, търговец от Александрия, го казва направо: „Всички чакат Русия и Украйна да седнат на масата. Пазарът е параноичен, че ако това стане, изведнъж ще падне с 50–60 долара на тон“ — 44 до 52 евро. Казано на езика на пазара, египетската търговия не смята сегашната висока цена за реална и трайна: за нея това е премия за блокадата, която ще изчезне с първото споразумение за корабоплаването, и затова никой не купува повече, отколкото му трябва за следващите седмици.

Разликата между държавата и мелниците е в запасите. Държавният резерв покрива над шест месеца по думите на министъра, докато частните запаси на мелничарите са около един месец по оценка на Platts от края на август — тогава цената на пшеницата с доставка в египетско пристанище стигна рекордните 262 евро на тон. Държавата има с какво да чака, мелничарят няма, и затова точно той купува малки партиди на висока цена, когато брашното свърши. Има и още една подробност, която пречи да наречем това отказ: през втората десетдневка на септември Египет отново е бил най-големият купувач на руска пшеница с 81 000 тона по данни на Руския зърнен съюз — 3,6 пъти по-малко от миналата година, но не нула. Зависимостта е дълбока: по USDA от юли 2025 до януари 2026 г. страната е внесла 8,8 млн. тона пшеница, от които 7,44 млн., или почти 85 на сто, от Русия и Украйна. Тоест Кайро не е отказало черноморска пшеница; то купува толкова, колкото успява да стигне до него, и отлага всичко останало с надеждата да го купи по-евтино след примирие.

Какво може да значи „ангажимент с България“ в такова изявление, засега не се вижда от нищо, което може да се провери. От декември 2024 г. вносът на пшеница в Египет е в ръцете на Mostakbal Misr — Агенцията „Бъдещето на Египет“, която наследи търговете на старата държавна агенция GASC и работи и с преки сделки, които не минават през публичен търг. Данните на Fastmarkets за последните два сезона показват как се дели работата между двете съседни страни в общия износ през Констанца, Варна и Бургас: Румъния работи с големите кораби и е пренасочила обеми към Саудитска Арабия и Алжир за сметка на Египет, а България е силна с по-малки партиди към Алжир. Дали думите на министъра ще станат кораби от Варна, ще се види в митническата статистика след месеци. Ясен отказ този месец даде друг голям купувач — Саудитска Арабия: нейната Агенция за продоволствена сигурност отмени търг за 535 000 тона твърда мелничарска пшеница, защото подадените оферти били неподходящи.

Защо цената едва ли ще се вдигне много над върха от 2 септември

Когато най-големият купувач чака, единственото, което може да спре растежа на цената, вече е започнало — търсенето се отдръпва. Reuters описва в анализ от 23 септември как повечето големи вносители в Азия, Близкия изток и Африка месеци наред отлагат покупки с надежда за споразумение между Русия и Украйна, докато местните им запаси изтъняват, най-остро в зависимата от внос Азия. Индонезия, вторият вносител в света, е получила около 60 000 тона от Черно море този месец срещу половин милион миналия септември; мелничарите ѝ купуват австралийска пшеница с 20–25 на сто по-скъпо от черноморските партиди, които са били резервирали преди кризата, а някои вземат контейнери вместо цели кораби, защото, както обяснява ръководител на мелничарска компания от Югоизточна Азия, не могат да прехвърлят цялата разлика върху купувачите на брашно. Румънската пшеница се котира около 296 евро на тон с превоз до Югоизточна Азия, австралийската — 301.

Вторият начин, по който купувачът спира растежа на цената, е да продаде от собствените си складове. Турската зърнена агенция ТМО започна да продава от държавния резерв на 1 септември — по-рано, отколкото търговците очакваха — при продажна цена от 18 500 лири, около 331 евро на тон франко склад. От тази цена, от цената на вносната лицензия и от логистиката пазарът изчислява така наречения вносен паритет — нивото, над което вносната пшеница става по-скъпа от държавната: около 257 евро на тон с доставка в пристанищата на Мраморно море. Оферти над това ниво губят срещу зърното от резерва. Числото си струва да се запомни, защото върхът на декемврийския контракт в Париж беше 259,25 евро. Сравнението е приблизително, защото качеството и условията на доставка се различават, но на практика Турция, доскоро един от най-големите купувачи на руска пшеница, е обявила докъде ще плаща за вносна.

Третото ограничение е календарът. Reuters очаква конкуренцията за товари да се изостря до края на годината, защото тогава идва реколтата от южното полукълбо — Аржентина и Австралия жънат от ноември до януари; дотогава купувачите, които се върнат на пазара, ще платят чувствително повече. Затова таванът е по-скоро срок, отколкото число: до декември има място нагоре, след декември предлагането се увеличава и натискът пада.

Трябва да се чуе и обратното мнение, защото идва от най-добрия познавач на черноморския пазар. По изчисленията на SovEcon, публикувани от Bloomberg на 16 септември, Русия и Украйна са изнесли около 8 млн. тона пшеница за юли–септември — най-слабото първо тримесечие от сезон 2010/11 — срещу 16,2 млн. тона година по-рано и 18,2 млн. средно за пет години. Иначе казано, за три месеца светът е получил осем милиона тона пшеница по-малко, отколкото миналата година. Ръководителят на SovEcon Андрей Сизов казва, че пазарът очаква сравнително бързо възстановяване на черноморските доставки, но ясен път към нормализиране няма, и че рискът от продължително прекъсване остава съществено подценен. Ако той е прав, сегашните 243 евро в Париж не са висока цена, защото са изчислени с надеждата, че липсващото зърно скоро ще се появи.

Реална въздушна фотография на Мурманското търговско пристанище.  Източник: PortNews, публикация за товарооборота на пристанището.

Колко изнася Русия — две числа за един и същи месец

Колко изнася Русия в момента, зависи от това кой брои и какво брои. Руският зърнен съюз — браншовата организация на износителите, тоест заинтересована страна — вижда срив. По думите на Елена Тюрина пред „Интерфакс“ за втората десетдневка на септември са изнесени 347 000 тона пшеница срещу 1,3 млн. година по-рано, за целия месец се очакват около 1 млн. тона срещу 5,7 млн., купувачите са осем страни вместо 29, износителите — десет компании вместо 51, а пристанищата, през които минава зърно — девет вместо 35; претоварването в Новоросийск е паднало 9,6 пъти, до 72 500 тона. Аналитичната компания Kpler дава същата оценка — около милион тона за септември срещу пет. Консултантите обаче броят по-високо: ИКАР оценява, че Русия е успяла да изнесе над 2 млн. тона пшеница през септември, SovEcon вдига прогнозата си до 2,1 млн., „Русагротранс“ — до 2,2 млн. Никоя от двете страни не обяснява разликата; най-вероятното обяснение е, че Зърненият съюз и Kpler броят отплавалите кораби, а консултантите включват и партидите, договорени до края на месеца през Балтика, накъдето по ИКАР вече се пренасочват повечето товари, докато южните пристанища стоят затворени. За първите три месеца на сезона износът е 5,4 млн. тона — с 53 на сто по-малко от миналата година и вероятно най-ниското тримесечие от 2010/11 г. — и това при прибрани 120 млн. тона зърно, от които над 90 млн. тона пшеница, с по-високи добиви от миналата година. SovEcon вече свали прогнозата си за целия сезон до 41,4 млн. тона, USDA — до 43 млн.

Балтийските пристанища не могат да заменят южните по простата причина, че са малки за такъв товар: общият им капацитет за зърно се оценява на 2 до 7 млн. тона годишно срещу над 60 млн. на юг. Затова Reuters съобщи на 21 септември, като се позова на пет източника от корабоплаването и търговията, че руски компании преустройват терминали за торове, въглища и други товари, за да минава през тях зърно: частният терминал Ultramar в Уст-Луга, с обявен капацитет 37 млн. тона и специализиран за минерални торове, е бил бързо пригоден; РЖД дават предимство на зърнените влакове към Балтика и Арктика, а тези превози вече получават държавни субсидии. Естония отговори още в началото на септември — премиерът Кристен Михал и външният министър Маргус Цахкна заявиха, че използването на естонски пристанища за руско зърно е неприемливо и че трите балтийски държави търсят общ подход, така че и тази врата се стеснява.

Мурманск: пристанище, което досега е товарило въглища и руда

Точно затова се появява Мурманск. Търговското пристанище на Мурманск — четвърто по големина в Русия, с капацитет до 24 млн. тона годишно — досега не е обработвало зърно, но на 22 септември обяви, че ще натовари първата пшеница от Южна Русия още през октомври, и то по метода, по който се товарят калиеви торове: директно от вагона в трюма на кораба, без силози и без междинно съхранение. Пристанището е на 2700 км от Новоросийск, приема големи кораби клас панамакс, стои много по-далеч от Украйна, отколкото балтийските пристанища, и за разлика от тях се достига през неутрални води. Първите 40 000 тона от Ставрополски край са одобрени от РЖД — по The Moscow Times това е товар на „Деметра“, един от големите зърнени холдинги. Има и историческа подробност, която самата Reuters припомня: през Втората световна война същото пристанище е приемало съюзническите конвои със снабдяване за СССР.

Погледнато от самия Мурманск, историята е по-обикновена и по-показателна. Изпълнителният директор на пристанището Павел Олейник казва пред РБК, че старта засега спъва сертификацията, а дали потокът ще стане редовен, ще реши тарифата на РЖД за дългото разстояние. Пристанището търси заместител на въглищата, които го хранеха доскоро: обработените товари падат с 20 на сто през 2024 г. и с още 30 през 2025 г., за януари–август 2026 г. са 6,34 млн. тона срещу 7,45 година по-рано, а рентабилността към края на миналата година самото ръководство описва като критично ниска. Тоест зърното отива в пристанище, което има свободни кейове, защото е загубило основния си товар, а държавата субсидира превоза по две хиляди километра железница. Това е цената, която Москва плаща, за да не остане без износ, докато Черно море е затворено.

Руските стопани засега сеят с една четвърт по-малко пшеница

По-важна от всички пристанища обаче е новината от руското поле. Към началото на септември в Русия са засети около 2,6 млн. хектара есенни култури, от които 2,4 млн. хектара пшеница — по SovEcon това е около 25 на сто под средното за последните години. Анкета сред около 1000 стопани показва, че 26 на сто изобщо се отказват от есенна пшеница тази година, 32 на сто ще намалят площите и само 29 на сто ще ги запазят; като причина стопаните посочват липса на пари за гориво, семена и торове. Bloomberg го изведе на 18 септември като заглавие: руските стопани сеят по-малко, защото пристанищата стоят, вътрешният пазар е задръстен и разходите растат, а това подготвя по-малка реколта 2027 от най-големия износител в света.

Причината за анкетата е в цените на полето. Изкупната цена на пшеницата в Русия е 92 евро на тон срещу 112 евро през септември 2025 г.; по думите на Тюрина такива цени през септември не са виждани от осем години. Ростовска област, която дава около една десета от руското зърно, обяви извънредно положение на 28 август, защото затворените пристанища са натрупали непродадено зърно в стопанствата; „Русагро“, един от най-големите агрохолдинги, отчете за първото полугодие печалба, паднала с 99 на сто. В песимистичния сценарий на ProZerno до 35 млн. тона зърно от реколта 2026, от които около 22 млн. тона пшеница, могат да останат непродадени, ако износните проблеми продължат.

За нашия въпрос това означава следното. Същата блокада, която вдига цената тази есен, намалява предлагането за следващата година, защото стопанин, който не може да продаде пшеницата си при 92 евро, няма с какво да купи тор и семена за есенната сеитба. Това е механизъм, който руското министерство на земеделието не може да отмени с изявление, и той ще се види в реколтата от 2027 г. независимо дали дотогава има примирие.

Едно и също зърно, седем различни цени — разликата е превозът

Източници: Руски зърнен съюз, ИКАР, Euronext, Reuters, Platts, Atria Brokers. Преизчисление по 1,147 долара за евро.

Таблицата се чете отдолу нагоре: колкото по-далеч от полето, толкова по-висока цена, и разликата между всеки два реда е цената на превоза и на риска по пътя. Между полето в Ставропол и балтийския кей стоят 142 евро — железница на две хиляди километра, държавна субсидия и терминал, строен за торове. Между балтийския кей и Париж разликата е около десет евро. По същото сравнение, което прави Зърненият съюз, европейската пшеница на кея е около 252 евро — руската през Балтика остава с 18 евро по-евтина, но не с 67, както излиза от котировката в Новоросийск (185 евро), защото тя е цена на пристанище, от което не тръгва кораб, и не значи нищо за купувача. Между украинския кей и Александрия стои превозът, и той поскъпва най-бързо от всичко: около 24 евро на тон през март, 52 евро на 4 август по Platts, а по румънски пазарни данни от средата на септември — 87 до 92 евро; Reuters и Platts нямат по-нова оценка от август, затова последното число е с уговорка. Зърното на кея е поскъпнало за половин година с малко, а превозът му до Египет — двойно по потвърдените от Platts данни до август и над три пъти, ако септемврийските числа се потвърдят.

Част от това поскъпване е застраховка. Съвместният военен комитет на лондонския застрахователен пазар разшири на 16 септември списъка на високорисковите зони почти до цялото Черно море — извън списъка остават само териториалните води на Турция, Грузия, България и Румъния, а секретарят на комитета Нийл Робъртс уточнява, че плаване в тях не изисква уведомяване; премиите за военен риск вече добавят стотици хиляди долари за всеки седемдневен рейс. За българския износител в това има въпрос, който заслужава едно обаждане до корабен агент във Варна: дали кораб до Босфора може да остане в български и турски териториални води докрай. Ако може, зърното от Варна, Бургас и Констанца е единственото в басейна, което тръгва без новата такса.

Най-ниската цена, на която руска пшеница реално се предлага на световния пазар днес, е цената на балтийския кей — около 234 евро на тон за доставка през ноември по ИКАР. Докато южните пристанища са затворени, това е долната граница, от която тръгва всяко сравнение, и я задава Балтика; Мурманск само ще я потвърди, когато натовари първия кораб.

Какво казва самата борса за следващата реколта

Контрактът за доставка на пшеница през декември затвори на 21 септември на 243,75 евро — с 0,9 на сто нагоре след два дни спад; върхът му беше 259,25 евро на 2 септември — най-високата цена за втори по ред контракт от две години. В Чикаго пшеницата стигна на 28 август най-високото си ниво от три години и половина и оттогава се е върнала на най-ниското от три седмици; преизчислена, американската котировка е около 228 евро на тон. Отстъплението има една причина — преговорите за примирие. Турция даде на двете страни проект за меморандум, който по думите на турски дипломат пред AFP е вдъхновен от зърнения коридор от 2022 г.; Кремъл потвърди на 22 септември, че предложението е било обсъдено на срещата между Путин и Ердоган на 1 септември и после е минало по дипломатически път, а Анкара казва, че е пратила текста на двете страни и чака отговор. Срещу това стои изречението на Лавров от този месец, че забрана за удари по кораби с цивилни товари е невъзможна за наблюдение, и отказът на Русия през август от отделно черноморско примирие.

Кривата на контрактите — цените за различните месеци на доставка, подредени по време — показва къде търговците в Париж виждат тавана. Май 2027 се търгува на 248,25 евро, септември 2027 — на 238: следващата реколта е с десет евро по-евтина от тази, което значи, че търговците смятат сегашната премия за временна и очакват тя да изчезне с новата жътва. В тази оценка обаче още не е влязла анкетата от Ставропол. Ако Русия влезе в 2027 г. с площи, свити с една четвърт, тези десет евро могат да се окажат сметнати в грешна посока и следващата реколта да излезе по-скъпа от очакваното. Прецедентът от 2022 г. е в архива ни: на 16 май 2022 г. пшеницата в Париж докосна 438,25 евро и до края на 2023 г. върна половината — но тогава срещу високата цена стоеше рекордна руска реколта от 104 млн. тона пшеница и запазени площи за следващата година. Сега срещу нея стои сеитба, засега свита с една четвърт, и изкупна цена от 92 евро.

За българския производител тази картина се подрежда така. Цената в Париж едва ли ще се вдигне много над върха от 2 септември, защото големите купувачи спряха да купуват и чакат, Турция продава от резерва си, а в края на годината идва реколтата от Аржентина и Австралия; в същото време тя едва ли ще падне под 234 евро, докато Русия може да изнася само през Балтика, защото толкова струва руската пшеница там. Който има непродадена пшеница, има време до декември да я продаде на цена, в която още стои блокадата — с уговорката, че примирие може да свали цената с 44–52 евро за няколко дни, както се опасяват египетските търговци, и сигналите за него ще дойдат от Анкара, преди да се видят в Париж. Който сега решава колко да засее, има пред себе си най-сигурното число в цялата история: руската есенна сеитба, засега с една четвърт по-малка, ще се потвърди или опровергае в данните на Росстат през ноември, и от нея зависи дали 2027 г. ще е година на евтина пшеница. Останалото се следи по три числа през октомври — отговорът на Москва и Киев на турския меморандум, седмичната цена на руската пшеница на балтийския кей и разликата между контрактите за май и септември 2027 г. в Париж; когато тази разлика се стопи, ще значи, че търговците вече смятат с по-малка руска реколта.

Понятия

FOB (франко борд) — цена на зърното, натоварено на кораба в пристанището на износителя; навлото и застраховката до купувача не са включени.

CIF / C&F — цена с доставка до пристанището на купувача; CIF включва навло и застраховка, C&F — само навло.

Навло — цената на морския превоз за тон товар.

Вносен паритет — цената, над която вносната стока става по-скъпа от местната алтернатива — тук от зърното, което ТМО продава от резерва си.

Контракт за доставка (фючърс) — борсов договор за покупка или продажба на стандартно количество пшеница на бъдеща дата; „декември 2026“ е месецът на доставка, а котировката му е цената, на която търговците сключват такива договори днес.

Сетълмент — официалната цена на затваряне на борсов контракт за деня.

Крива на контрактите — цените на контрактите за различни месеци, подредени по време; когато по-далечният месец е по-евтин от близкия, търговците очакват поевтиняване.

Съвместен военен комитет (Joint War Committee) — орган на лондонския застрахователен пазар (Lloyd’s и Международната застрахователна асоциация), който определя зоните с повишен военен риск; вписването в списъка не забранява плаването, но позволява на застрахователите да искат отделна премия за военен риск.

Mostakbal Misr — Агенция „Бъдещето на Египет“ за устойчиво развитие; от декември 2024 г. единственият държавен вносител на пшеница в Египет, наследил функциите на GASC.

ТМО — Турската зърнена агенция (Toprak Mahsulleri Ofisi) — държавен купувач и продавач на зърно, който управлява резерва.

Панамакс — клас кораби с товароподемност 60–80 хил. тона — най-големите, които минават през Панамския канал.

Десетдневка — период от десет дни, по който Руският зърнен съюз отчита износа.

Източници

Reuters — изявление на министъра на снабдяването на Египет Шериф Фарук, 20 септември 2026 г.; анализ „Wheat buyers brace for higher costs as Russia-Ukraine war drags on“ (Н. Тукрал, С. Ел Сафти), 23 септември 2026 г. — вносът на Египет за първата половина на септември, Индонезия, оценките на Kpler, цитатът на Хешам Солиман, котировките с навло до Югоизточна Азия.

Reuters (Г. Столяров, О. Попова) — „Russia adapts fertilizer, coal terminals in Baltic, Arctic ports to export Black Sea grain“, 21 септември 2026 г.; съобщение на Мурманското морско търговско пристанище, 22 септември 2026 г.

Reuters — руски експортни цени и оценки на ИКАР, SovEcon и „Русагротранс“ за септември, 22 септември 2026 г.; данни на Министерството на земеделието на Русия за реколтата и есенната сеитба към 18 септември 2026 г.

Reuters — котировки на Euronext и Чикаго, 18 и 21 септември 2026 г.; върхът на декемврийския контракт от 2 септември 2026 г.

Reuters (Дж. Сол) — Joint War Committee, списък JWLA-035 от 16 септември 2026 г., бележка на Нийл Робъртс, 18 септември 2026 г.

Bloomberg по данни на SovEcon — износ на пшеница от Русия и Украйна за юли–септември, 16 септември 2026 г.; Bloomberg — „Russian Farmers Cut Wheat Planting as Black Sea Port Disruptions Persist“, 18 септември 2026 г.

SovEcon (The Sizov Report) — прогноза за септемврийския и сезонния износ (41,4 млн. т), началото на септември 2026 г.; данни за есенната сеитба и анкета сред около 1000 стопани, началото на септември 2026 г.

ИКАР — експортни цени FOB Висоцк и Уст-Луга за доставка ноември, седмицата до 19 септември 2026 г.

Руски зърнен съюз — Елена Тюрина пред „Интерфакс“, 23 септември 2026 г.: износ за втората десетдневка на септември, брой купувачи, износители и пристанища, FOB Новоросийск, изкупни цени (оценки на заинтересована страна).

ProZerno — песимистичен сценарий за непродадено зърно от реколта 2026, септември 2026 г.

РБК (Мурманск) — Павел Олейник, изпълнителен директор на Мурманското морско търговско пристанище: сертификация, тарифи, обработени товари, 21 септември 2026 г. The Moscow Times — товарът на „Деметра“ от Ставрополски край, 22 септември 2026 г.

ERR — премиерът на Естония Кристен Михал за транзита на руско зърно, 9 септември 2026 г.; Министерство на външните работи на Естония — Маргус Цахкна, 10 септември 2026 г.

S&P Global Platts — CIF Източно Средиземноморие (Египет) рекорд 301 долара/т, оферти 300–306 долара/т и частните запаси в Египет, 26–27 август 2026 г.; навло 60 долара/т и цени на крайбрежни кораби, 4 август 2026 г. ASAP Agri — навло Украйна–Източно Средиземноморие, март 2026 г. Agrointeligența (Румъния) — навло 100–105 долара/т и цени за Египет, средата на септември 2026 г. (непотвърдено от Reuters и Platts).

Atria Brokers (чрез UkrAgroConsult) — продажби на ТМО от резерва от 1 септември 2026 г., продажна цена и вносен паритет, 2 септември 2026 г.

AFP — турски дипломат за меморандума за Черно море, 17 септември 2026 г.; Кремъл (Дмитрий Песков), 22 септември 2026 г.; изявление на Сергей Лавров, септември 2026 г.

USDA — внос на пшеница в Египет юли 2025 – януари 2026 г.; доклад WASDE, септември 2026 г. (прогнози за износа на Русия и Украйна).

Fastmarkets — „CVB wheat market: strong harvests, weak prices reshape export flows“, 12 март 2026 г. S&P Global — назначаването на Mostakbal Misr за единствен вносител, 9 декември 2024 г.

Обща агенция за продоволствена сигурност на Саудитска Арабия (GFSA) — отменен търг за 535 хил. т, началото на септември 2026 г.

Reuters — извънредното положение в Ростовска област заради натрупано непродадено зърно, 28 август 2026 г. „Русагро“ — отчет за първото полугодие на 2026 г., цитиран в публикации от началото на септември 2026 г.

Euronext — котировки на контрактите за мелничарска пшеница по месеци на доставка, екран от 23 септември 2026 г. преди откриване на сесията.

Архив на zemedeleca.bg — „Черният лебед от 2022 се сглобява отново“, 16 юли 2026 г. (вкл. върхът от 438,25 евро на 16 май 2022 г.); „Непреодолимите 35 евро“, 27 юли 2026 г. Росстат — реколта пшеница 2022 г. (104 млн. т).