Столична община дължи обезщетение със земя за 50 852 декара на стойност 15,7 млн. евро, а е дала 9 553 — останалото по проекта ще се плаща с ценна книга, която се търгува на борса с оборот 2 хиляди евро на ден. Поземленият законопроект от 15 юли влиза в пленарната зала с доклад от комисията, приет с 14 гласа „за“, с шест становища от собственици, общини, производители и омбудсмана и с три въпроса без отговор: по каква оценка ще се смятат боновете, кой ще ги купува и къде е наредбата за средното рентно плащане, чийто срок е 1 октомври. Разбор на целия закон, на предложенията и на хронологията — от Решение № 359 от 2022 г. до 31 декември 2027 г.
Сумите в левове от документите отпреди 2026 г. и от мотивите на законопроекта са преизчислени по фиксирания курс 1,95583 лв. за евро; в скоби е дадена стойността, както е записана в източника.
Омбудсманът и ценната книга, с която ще се плаща на последните чакащи
В Столична община дължимото обезщетение със земя на собственици с признато, но неосъществено право на възстановяване е 50 852,518 декара на стойност 15,71 млн. евро (30 733 910 лв.), а предоставената земя от общинския поземлен фонд е 9 553,172 декара. Числата са от становището на омбудсмана Велислава Делчева, изпратено на 16 септември до председателя на Комисията по земеделието, храните и горите Явор Гечев, до министъра на земеделието Пламен Абровски и до министъра на правосъдието Николай Найденов, и те казват нещо, което мотивите на законопроекта не казват: в най-голямата община в страната за всеки пет декара дължима земя има един декар налична. Останалите четири по действащия ред се обезщетяват с редукционен коефициент и с поименни компенсационни бонове, „чиято реална стойност на пазара е чувствително по-ниска от номинала“, пише омбудсманът. За столичните собственици това означава, че боновете ще са редовният път на обезщетяване по процедурата, която парламентът гласува на 24 септември, защото земя за четири от всеки пет декара няма.
Омбудсманът подкрепя ключовите текстове на проекта — правото на възстановяване да се превръща в право на обезщетение, земята да идва от общинския фонд и от съседни землища, областният управител да се намесва при мълчание на общинския съвет, ограничението за разпореждане със земите по чл. 19 да се удължи. Възражението ѝ е точно там, където проектът мълчи: „Смятам, че предметът на законопроекта би следвало да се разшири с предложения за подобряване на режима за обезщетяване с ПКБ, като се разшири приложното поле на плащанията с ПКБ по номинал, или се предложат нови способи за обезщетяване, гарантиращи равностойност.“ Изречението означава, че държавна институция официално признава несъответствие между това, което законът обещава — равностойно обезщетение, — и това, което инструментът дава на пазара. Делчева добавя, че собственици без земя и без обезщетение има и във Варна, в община „Родопи“ край Пловдив и другаде, че за части от страната още не са изработени плановете на новообразуваните имоти, и че е нужен специален закон, който да уреди цялостно приключването на реституцията, като отчете и последиците от прекомерната забава. Тя иска и изрична забрана за разпореждане с реституционните земи до края на процедурите — тоест мярка, по-твърда от § 17 на проекта.
Какво е бонът и колко струва
Поименният компенсационен бон е създаден в края на деветдесетте години като разписка на държавата към хора, чиято земя не може да бъде върната физически. Той е безналичен, поименен и по закон е непарично платежно средство: с него не се купува нищо на свободния пазар, но се плаща на държавата в точно определени случаи — при приватизация и в търговете за придобиване на земя от държавния поземлен фонд и гори от държавния горски фонд, където се приема по номинал. Номиналът е един лев, тоест 0,51 евро. Който няма нужда от държавна земя, може да продаде боновете си на Българската фондова борса чрез инвестиционен посредник, където те се търгуват под код BLKC. Затова цената им зависи от едно: колко струва възможността някой ден да платиш с тях на държавата по номинал.
Цената на бона през годините следва употребата му. През 2011 г., при ажиотажа около очакваната борсова приватизация на дялове в електроразпределителните дружества, бонът се е търгувал около 0,17 евро (34 стотинки) за лев номинал при дневни обороти в милиони. През март 2024 г. котировката е около 0,40 евро (0,78 лв.), през март 2026 г. — около 0,41 евро (0,80 лв.): три четвърти от номинала и нагоре, защото боновете намаляват с всяко плащане към държавата, а търговете за държавна земя продължават. Тези котировки са от финансовите информационни платформи към края на юли и подлежат на сверка с официалния бюлетин на борсата; редакцията ги дава като порядък. Порядъкът обаче е достатъчен за другата страна на сметката: среднодневният оборот за последните дванадесет месеца е около 2 хиляди евро, сделките за година се броят в стотици, а в книгата с поръчки към края на юли стоеше поръчка „купува“ за един милиард бона по половин евроцент — около една стотна от нивата, на които инструментът се търгува. Пазар с такъв размер не може да поеме нова вълна продавачи, а точно такава ще произведе § 16, ако общинската земя свърши преди чакащите — както в София.
Държавата вече приема бонове по номинал в друга част на същия закон. По мотивите на проекта от 2022 г. досега собствениците на сгради в бившите стопански дворове са купили от държавата 563 имота с 20 991 декара за 5,09 млн. евро (9 963 446 лв.), от които 2,37 млн. евро (4 638 145 лв.) са платени с компенсационни бонове. Тоест кръгът е затворен: държавата издава бонове на обезщетените и си ги връща от купувачите на своя земя. За бюджета кръгът е удобен. За обезщетения собственик стойността на бона зависи от три неща, за които проектът и мотивите му не казват нищо. Първо, по каква оценка ще се смята обезщетението — коя наредба, от кога са цените в нея и кой ще ги актуализира към днешните пазарни цени на земята; ако имот, който на пазара струва две хиляди евро на декар, бъде оценен по тарифа от няколкостотин, разликата не се връща от никаква котировка. Второ, колко преписки и каква обща стойност очаква държавата — оценката на въздействието към проекта, таблица от страница и половина, не съдържа нито едно от тези числа, а без тях не може да се каже какво ще стане с цената при новата емисия. Трето, планира ли министерството нови търгове за продажба на земя от държавния фонд, в които новите бонове да се харчат по номинал, защото само това държи цената им. Редакцията формулира тези въпроси още през август; становището от 16 септември им дава институционален глас, а гласуването на 24 септември ги оставя за между двете четения.
Какво точно гласува залата на 24 септември
В четвъртък, точка трета от седмичната програма, Народното събрание гласува на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 52-654-01-90, внесен на 15 юли от Георги Георгиев и още седем народни представители от „Прогресивна България“, между които председателят на Комисията по земеделието, храните и горите Явор Гечев и заместник-председателят ѝ Тодор Джиков. Комисията го прие на първо четене на 21 юли с 14 гласа „за“, един „против“ и един „въздържал се“; на същото заседание министър Абровски подкрепи пакета устно, а Гечев обеща работна група за времето между четенията. Докладът на комисията носи № 52-653-11-4. Близнакът от същия ден — проектът за Закона за подпомагане на земеделските производители — върви по-бързо: обединен с проекта на Десислава Танева от 19 юни в общ законопроект № 52-653-11-6, той мина първо гласуване в залата на 25 август, а на 10 септември комисията гласува и най-спорния му текст — непотърсените в десетгодишен срок ренти от „белите петна“ да се превеждат във Взаимоспомагателния фонд на ДФ „Земеделие“; писахме го на 13 септември. Поземленият проект остана на собствен ход и в четвъртък го настига.
Как проектът е стигнал дотук, определя кой е бил попитан за него. Законодателната инициатива на народния представител по чл. 87, ал. 1 от Конституцията е равна на тази на Министерския съвет, но минава по друг път: правителственият проект задължително се публикува за не по-малко от 30 дни на Портала за обществени консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове, минава през междуведомствено съгласуване и през цялостна оценка на въздействието; депутатският проект не минава през нито едно от трите и се придружава само от предварителна оценка по образеца на парламентарния правилник. В случая тя е страница и половина. Проектът не предвижда и срок между обнародването и влизането в сила, в който адресатите му да се подготвят. Съдържанието обаче е правителствено по произход и мотивите не го крият: текстовете за реституцията стъпват на законопроект на МЗХ и Министерството на правосъдието, одобрен с Решение № 359 на Министерския съвет от 1 юни 2022 г. и внесен в 47-то Народно събрание на 2 юни 2022 г., където процедурата не е довършена; цитира се и писмо № 0412-1 от 11 септември 2025 г. на дирекцията в Министерството на правосъдието, която представлява България в Страсбург. Тоест реформа, обявена от май за приоритет на правителството, влиза в парламента по реда за индивидуална депутатска инициатива — без единствения филтър, в който глас има всеки: общественото обсъждане. Становищата, за които става дума по-долу, са постъпили по инициатива на самите организации, без редът да го изисква.
Движещата сила е външна. Европейският съд по правата на човека е установил „системен проблем във връзка с неоправдано забавяне при изпълнението на съдебни или административни решения, свързани с възстановяване на собствеността върху земеделски земи и гори“ — нарушение на чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията — по групите дела „Мутишев и други“ (жалба № 18967/03, решение от 3 декември 2009 г.), „Любомир Попов“ (№ 69855/01, 7 януари 2010 г.), „Сивова и Колева“ (№ 30383/03, 15 ноември 2011 г.), „Василев и Дойчева“ (№ 14966/04, 31 май 2012 г.) и „Томов и Николова“ (№ 50506/09, 21 юли 2016 г.). Делата са под засилено наблюдение на Комитета на министрите на Съвета на Европа, а Резолюция № 2358 (2021) на Парламентарната асамблея нарежда България сред държавите с най-много неизпълнени решения. Мотивите заявяват като цел страната да излезе от този списък и „да се избегне възможността за завеждане на наказателна процедура срещу държавата“.
Законът параграф по параграф
16 и § 17: краят на реституцията и запечатаният общински фонд
Собственици или наследници с признато право на възстановяване „в съществуващи или възстановими стари реални граници или със съдебно решение“, които не могат да установят границите на имотите си, заявяват пред общинската служба по земеделие правото им на възстановяване да се трансформира в право на обезщетение. Обезщетяването е с равностойна земя от общинския поземлен фонд, изрично включително пасищата и мерите по чл. 19, които общинският съвет обявява от публична в частна общинска собственост „със същото решение“; при недостиг в землището — от съседно или друго землище на общината. Общинският съвет се произнася на първото си заседание след искането и предоставя имотите в двумесечен срок; ако мълчи, земите се определят със заповед на областния управител по мотивирано искане на общинската служба — конструкция, която според мотивите е действала до 2008 г. по стария чл. 10б, ал. 1. При доказана липса на общинска земя обезщетението е с поименни компенсационни бонове. Успоредно § 17 запечатва остатъчния фонд: до 31 декември 2027 г. земите по чл. 19 се предоставят от общинските съвети само за реституционно обезщетяване, за техническа инфраструктура, за дейности по Закона за подземните богатства и за обекти с принудително отчуждаване, и не могат да бъдат предмет на други разпоредителни сделки. Тоест за две години и половина остатъчната общинска земя е резервирана за затварянето на реформата.
Чл. 24а: търговете за държавна земя — местните първи, категориите изброени
Параграф 4 пренаписва реда за отдаване на земите от държавния поземлен фонд. Кръгът на кандидатите се разширява с юридически лица с нестопанска цел. Търгът върви на тръжни сесии: в първата участват само местни — лица с постоянен адрес или седалище в общината и собственици на животновъдни обекти в нея или в съседна община — и то в пет категории: кандидати за зеленчуци с тригодишна история на заявени площи по основното подпомагане, кандидати за трайни насаждения със същата история, животновъди с обекти в системата на БАБХ и с пасищни животни, заявени за подпомагане, при норма до 8 декара на животинска единица, биологични производители с вписани площи и физически лица или еднолични търговци до 40 години за зеленчуци или трайни насаждения без изискване за история. Договорите по първата сесия са до допустимата площ по съответната интервенция от предходната година и до 300 декара на кандидат. В следващите сесии влизат лица с регистрирано правно основание през последните две години в общината или в съседна. Процедурата се открива със заповед на министъра до 31 януари, обнародвана в „Държавен вестник“. Отпада ограничението търгът да има само две сесии, и мотивът е числов: след втората сесия са оставали ненаети 93 269,777 декара за 2024/2025 г. и 109 231,426 декара за 2025/2026 г. Ползвателят на държавна земя вече е длъжен да я стопанисва „с грижата на добър стопанин“ по определеното предназначение, а при неизпълнение договорът се прекратява едностранно от директора на областната дирекция „Земеделие“.
Таванът: 10 000 декара, броени със свързаните лица
Новата ал. 8 на чл. 24а гласи: „До участие в търга по ал. 1 не се допускат лица, които сами или чрез свързани лица по смисъла на Търговския закон и свързани предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия, обработват повече от 10 000 дка земеделска земя, независимо от формата на стопанисване или вида собственост.“ Алинея 9 поставя същия таван и на изхода — договори се сключват само за площи, с които общата обработвана земя на лицето и свързаните с него не надвишава 10 000 дка. Обстоятелствата се удостоверяват с декларация с нотариална заверка на подписа — „по предложение на браншовите организации“, казват мотивите, без да назовават кои. Изключението заслужава точен прочит: в общия размер не се включват земите от държавния фонд по договори, чийто срок изтича в годината на търга, тоест заварен наемател може да се яви за подновяване, без изтичащите държавни декари да го вкарат над тавана. Ограничението реже влизането на частно уедрените стопанства към държавния ресурс, без да пипа заварените отношения с фонда. За българската поземлена структура, в която обработващи по няколко десетки хиляди декара не са изключение, това е първото законово ограничение на достъп до ресурс по признак размер в земеползването; досега такива имаше само в подпомагането.
Без търг: разрешителното за вода и напоителната инфраструктура
Срещу укрепеното тръжно правило проектът поставя две изключения. Земи от държавния фонд, които „попадат в обхвата на територия, обслужвана от хидромелиоративна инфраструктура“ и за които „е издадено разрешително за водовземане съгласно Закона за водите“, се отдават под наем или аренда без търг, по пазарни цени от независим оценител, за срока на разрешителното, но не повече от 10 години (нова т. 7 на чл. 24а, ал. 2). Върху държавни земи и в бившите стопански дворове може да се учредява право на строеж за хидромелиоративна и водоснабдителна инфраструктура също без търг и конкурс (чл. 24в, ал. 2 и § 12а). А средствата от полските пътища в масивите по чл. 37в, ал. 21 — досега за земеделска инфраструктура в землището — ще могат да се разходват и „за изграждане, ремонт и реконструкция на хидромелиоративна инфраструктура“. Конструкцията има вътрешна логика — инвестицията във вода изисква сигурност върху земята, — но поставя достъпа до държавна нива в зависимост от административен акт на друго ведомство: разрешителното за водовземане се издава от басейновите дирекции към МОСВ, и двама кандидати за един напояван масив се разделят от това кой пръв го е получил.
14: средното рентно плащане излиза от закона
Легалната дефиниция на средното годишно рентно плащане в § 2е от допълнителните разпоредби — числото, върху което стъпват началните тръжни цени, цените на „белите петна“, цените на пасищата и цялата рентна статистика по землища — се пренаписва така: „Размерът на средното годишно рентно плащане за съответното землище от общината за предходната година се определя в евро за декар при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.“ Срокът за наредбата по § 19 е 1 октомври 2026 г.; дотогава действа досегашният ред — изчисление от комисиите на областните дирекции по методиката от Заповед № РД 46-292 от 27 декември 2024 г. Към 23 септември редакцията не откри проект на такава наредба на Портала за обществени консултации. Методиката на най-чувствителното число в поземлените отношения, което това издание проследява землище по землище, се издърпва в подзаконов акт на правителството.
Пасищата: две цени и изменяеми договори
Чл. 37и, ал. 12 разделя цената на пасищата, мерите и ливадите. За държавните — по-високата сума между най-високата тръжна цена за землищата в общината от предходната година; за общинските — „по цена, определена по пазарен механизъм“, каквото е било искането на Националното сдружение на общините на Консултативния съвет по поземлени отношения от 24 ноември 2025 г. За животновъдите това означава, че досегашната привръзка на общинските пасища към средното рентно плащане отпада. В чл. 37м — ежегодната проверка на условията по договорите — при намаление на животинските единици с над 10 на сто в сравнение с 1 февруари на предходната година договорът вече се изменя, вместо да се прекратява, като площта се намалява съответно; ново основание за изменение е надвишената норма площ на животинска единица; при отнет, ограничен или изтекъл сертификат за биологична дейност договорите за наем се прекратяват. Периодът за отдаване на пасищата се мести от стопанска на календарна година. Служебна справка на МЗХ към 1 февруари за преживните животни с биологичен статус сваля тежест от животновъдите, а глобите по чл. 42 се разширяват върху ползването на пасища в нарушение на нормите.
12: стопанските дворове
Най-натоварената с числа част урежда земите на бившите ТКЗС и ДЗС. Изходно положение по мотивите: 42 656 поземлени имота, от които над 24 000 застроени и прилежащи площи с над 187 000 декара, 13 907 свободни негодни за земеделие имота с над 63 500 декара без купувачи, и — след Решение № 3 на Конституционния съд от 24 февруари 2022 г. — „съществен риск от придобиване по давност“: 119 имота с 359,497 декара в спор, от които по 11 имота със 17,983 декара решенията не са в полза на държавата. Проектът отговаря с изрична забрана за придобиване по давност, с безплатен служебен достъп на поземлените органи до имотния регистър, с предварително съгласие на министъра при устройствен план, засягащ такива земи, и с облекчен ред за изземване — заповед на директора на областната дирекция, изпълнявана с полиция, чието обжалване не спира изпълнението. Стимулът е финансов: който придобие собственост върху застроените и прилежащи площи в петгодишен срок от влизането на закона в сила, не дължи сумите за ползване (§ 18). Мотивите признават, че пазарните оценки на тези имоти на практика „се завишават с около 50%“ с включените суми за ползване, а МЗХ плаща за тях местни данъци и такси — 0,94 млн. евро (1 846 726,03 лв.) за свободните негодни земи и 0,46 млн. евро (892 333,94 лв.) за застроените с неидентифициран собственик. Колко вземания се опрощават с § 18, оценката на въздействието не казва.
По-дребните промени
Задължително вписване на измененията и прекратяването на определени договори за наем и аренда; правила за допълнителни споразумения към сключени договори; кметът установява служебно гражданското състояние и наследяването в производствата по чл. 34 срещу неправомерно ползване; собствеността се доказва и с документ от Службата по геодезия, картография и кадастър; от условията за участие в споразуменията по чл. 37в отпада уреждането на задълженията към държавния и общинския фонд — облекчение за длъжници, което мотивите не коментират; временно право на ползване до една година, учредявано от министъра, и наем чрез търг до десет години като два нови изхода за стоте хиляди декара свободни държавни земи. И една дума, която едно от становищата оспорва: в чл. 37б проектът говори за „цена“ в договорите там, където досега стоеше „арендно плащане“.
Становищата: кой какво поиска и кой за какво замълча
Шест писмени позиции по поземления проект са известни на редакцията, всяка с дата, повечето с номер; описваме ги по реда на постъпване, като оценките на заинтересовани страни са отбелязани като такива.
БАСЗЗ, 16 юли — ден след внасянето
Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, с подпис на Евгений Орашъков, изх. № 39 от 16 юли, вх. № ПГ-52-606-01-46, е първата реакция в цялата серия и по същество иска отмяна вместо поправки. Асоциацията е против режима на търговете за държавна земя, въведен през 2024 г. — със сесии, категории и предимства, — и иска най-високата цена да стане водещ критерий; таванът от 10 000 декара е според нея „несериозен“, защото се пази с декларация, чиято невярност по чл. 313 от Наказателния кодекс на практика струва глоба от 51 до 153 евро (100–300 лв.); § 17 трябва да се оттегли, защото мораториумът върху земите по чл. 19 е изтекъл в края на 2025 г. и общини вече са продавали; задължителното участие в споразуменията по чл. 37в и толерансът за длъжници на поземлените фондове са неприемливи. Сметката на асоциацията за 3 млн. евро годишно пропуснати ползи е оценка на заинтересована страна без приложена методика. По реституцията и боновете, по наредбата за средното рентно плащане и по безтръжния наем срещу вода становището не казва нищо — тоест асоциацията на собствениците, член на БСК и на европейската организация на земевладелците ELO, говори по търговете и не оспорва по числото, от което зависят приходите на всеки неин член.
НСОРБ, 17 и 24 юли — конституционният спор
Националното сдружение на общините подкрепя целта — приключване на реформата и изпълнение на решенията от Страсбург — и е получило исканото по цената на общинските пасища. Спорът му е по § 16: общинската служба по земеделие, държавен орган, отправя искане към общинския съвет; съветът е длъжен в кратък срок да даде земя, включително пасища за общо ползване; ако не се произнесе, вместо него решава областният управител — орган на централната власт — със заместващ административен акт, който определя кои общински имоти преминават към частни лица. Общините възразяват, че това противоречи на чл. 140 и чл. 141 от Конституцията и на чл. 2 от Европейската харта за местно самоуправление, защото разпореждането с общинска собственост е по чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация изключителна компетентност на общинския съвет. Второто възражение е по § 17: изтеклият в края на 2025 г. мораториум е оставил общините седем месеца свободни да се разпореждат със земите по общия ред, така че внесеният текст възстановява изтекло ограничение, вместо да удължава действащо — и оценката на въздействието към него, три изречения, не обосновава защо е нужно. Третото е най-точното: сдружението е прочело самите решения на ЕСПЧ — редакцията провери номерата и датите в базата HUDOC — и установява, че в нито едно Съдът не сочи общински орган като причина за забавената реституция; отговорността е на държавата, а по „Сивова и Колева“ Съдът отбелязва, че над половината обезщетение вече е дадено в общински земи. Тоест, казват общините, земите по чл. 19 вече вършат работата, за която вносителят иска нов мораториум, и държавата плаща свой дълг с общински ресурс, без да предвижда компенсация.
ОЗП, 19 юли — пет готови редакции
Сдружение „Обединени земеделски производители“, изх. № 451 от 19 юли, подписано от председателя Венцислав Митков, започва с подкрепа за реституционната процедура и за съответствието с ЕСПЧ и внася пет предложения с готов заместващ текст — най-законодателно оформеният браншов документ в серията. Първо, по чл. 37и, ал. 12: „средноаритметичната тръжна цена“ вместо най-високата за държавните пасища, а за общинските — пазарен механизъм, но „която не може да надвишава средното годишно рентно плащане за съответното землище“; мотивът е, че пасищата изхранват животните, без да носят самостоятелен приход, и че най-високата цена пренася спекулативно наддаване върху всички. Това е пряк сблъсък с НСОРБ, което си издейства пазарния механизъм точно за да отвърже общинските пасища от средното рентно плащане. Второ, по чл. 37м: срещу автоматичното орязване на площта при спад на животните над 10 на сто, което при епидемии, пазарни кризи и суша наказва стопанина за нещо извън контрола му — 12-месечен гратисен период за възстановяване на числеността, изключение при форсмажор и ветеринарни ограничения, удостоверени от БАБХ, и спиране на прекратяването при обжалване на биосертификата. Трето, в стопанските дворове данъчна оценка „за стопански двор“ вместо „като за земи в строителни граници“. Четвърто, първата тръжна сесия да се отвори и за кандидати без пълна тригодишна история. Пето, биологичните и напояваните държавни имоти да се изключат от разпределението на масивите по чл. 37в. По тавана от 10 000 декара — нито дума, което е информация само по себе си: членовете на организацията са под прага и в приоритетните категории на първата сесия, тоест това е първият глас от страната, която от тавана печели.
Христо Игнатов, Крушари — гишето
Единственият документ в досието с подпис на отделен стопанин — от добруджанското село Крушари — не възразява срещу нищо в проекта — приветства достъпа на кандидатите за трайни насаждения до първата сесия като „дългосрочна инвестиция, изискваща значителни финансови средства, специализирана техника и ангажимент за стопанисване за продължителен период“. Възражението е срещу онова, което и проектът, и действащият закон премълчават: по неговите думи никъде не е разписано кой орган, по какви критерии и в какъв срок определя кои имоти от държавния фонд се предлагат за трайни насаждения, как стопаните могат предварително да заявят интерес към конкретни имоти и на какви основания се отказва. Практиката, която описва, е новина сама по себе си: стопаните обикалят общинските служби и областните дирекции, „за да разберат дали и кога ще бъде публикуван списък“, а отказите идват „единствено устни уведомления от директорите на областните дирекции „Земеделие“, че заявленията им не са уважени, като се посочва, че отказът е направен на ниво Министерство на земеделието“. Организациите пишат за принципи и проценти; документът от Крушари описва как законът се прилага на гишето.
АЗПБ, края на юли — една дума в чл. 37б
Асоциацията на земеделските производители в България подкрепя проекта с редакции между четенията, а единственото ѝ „категорично не подкрепяме“ е по чл. 37б — думата „цена“ на мястото на „арендно плащане“ в договорите, които се регистрират в общинските служби. Разликата е техническа и има последици за всички: средното годишно рентно плащане се смята върху регистрираните договори, и ако в тях вместо арендното плащане се вписва „цена“ — понятие с друг правен обхват, — базата на официалната средна за всяко землище се променя, без някой да е решил това нарочно.
НСЗКБ — въпросът за вносителите
Националният съюз на земеделските кооперации в България внесе становище по втория закон от пакета, но с твърдение, което засяга и този: според съюза до 30 юни 2026 г. народните представители Георги Георгиев и Маломир Власов — двама от осемте вносители — са били членове на управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите и „би следвало да декларират конфликт на интереси при обсъждане и гласуване на такъв законопроект и да не участват в тях. Вместо това те са вносители“. Какво може да провери редакцията: членството на Георгиев в управителния съвет на НАЗ е публично документирано в представянията на народните представители от 52-то Народно събрание и по партидата на асоциацията; за Власов и за датата на напускане на двамата редакцията отправи въпроси към тях и към НАЗ. Квалификацията „конфликт на интереси“ е на съюза; дали е налична по смисъла на закона, може да установи само компетентният орган.
Омбудсманът, 16 септември
Становището на Велислава Делчева е описано в началото; тук стои само това, което го отличава от останалите. То е единственото от държавна институция извън изпълнителната власт; единственото, което разглежда боновете; и единственото, което възразява срещу изваждането на средното рентно плащане в наредба — с изречение, което заслужава да се цитира дословно: „За правата на дребните собственици – „слабата страна“ в поземлените отношения, размерът на годишното средно рентно плащане е от съществено значение.“ Омбудсманът иска, ако регулирането остане подзаконово, законът да определи критериите, по които се изчислява размерът. Това е позиция, която стои между БАСЗЗ, което мълчи по наредбата, и общините, които получиха от нея пазарния механизъм.
| Кой | Подкрепя | Иска промяна или възразява | Мълчи по |
| БАСЗЗ (собственици), 16 юли | — | Тръжният режим от 2024 г. да отпадне; най-високата цена като водещ критерий; таванът от 10 000 дка е „несериозен“ заради декларацията; § 17 да се оттегли; против задължителното участие в споразуменията по чл. 37в и толеранса за длъжници на фондовете. | Реституцията и боновете; наредбата за СГРП; наемът срещу вода. |
| НСОРБ (общини), 17 и 24 юли | Целта — край на реституцията и изпълнение на решенията на ЕСПЧ; пазарният механизъм за общинските пасища. | § 16 — заместващият акт на областния управител противоречи на чл. 140 и 141 от Конституцията; § 17 възстановява изтекъл мораториум, вместо да удължава действащ; държавен дълг се плаща с общински ресурс без компенсация. | Тавана; търговете за ДПФ. |
| ОЗП (производители), 19 юли | Реституционната процедура и съответствието с ЕСПЧ. | Средноаритметична вместо най-висока тръжна цена за държавните пасища, таван от СГРП за общинските; 12-месечен гратис при спад на животните; данъчна оценка „за стопански двор“; първа тръжна сесия и за кандидати без пълна тригодишна история; биологичните и напояваните държавни имоти извън разпределението на масивите. | Тавана от 10 000 дка. |
| Христо Игнатов, стопанин от Крушари, юли | Достъпа на кандидатите за трайни насаждения до първата сесия. | Няма ред кой, как и кога определя кои държавни имоти се предлагат за трайни насаждения; устни откази „на ниво МЗХ“. | Всичко останало. |
| АЗПБ (производители), края на юли | Проекта като цяло, с редакции. | Чл. 37б — „цена“ вместо „арендно плащане“ в договорите, което променя базата на СГРП — „категорично не подкрепяме“. | — |
| Омбудсман, 16 септември | § 16 с намесата на областния управител; удължаването на ограничението по § 17. | Боновете не са равностойно обезщетение — да се разшири плащането по номинал или да се намерят нови способи; СГРП да не излиза в наредба без критерии в закона; забрана за разпореждане със земите до края на реституцията; специален закон. | Тавана; търговете; водата. |
Таблицата обобщава становищата по документите, с които редакцията разполага — за омбудсмана по прессъобщението от 16 септември; „мълчи по“ означава, че темата не е засегната в текста, с който разполагаме.
Хронология: от юни 2022 г. до декември 2027 г.
| Дата | Събитие |
| 6 август 2021 г. | Решение № 586 на Министерския съвет — пътна карта за изпълнение на осъдителните решения на ЕСПЧ по реституцията. |
| 24 февруари 2022 г. | Решение № 3 на Конституционния съд по к.д. № 16/2021 г. — безсрочният мораториум върху придобиването по давност в Закона за собствеността е противоконституционен. |
| 1 юни 2022 г. | Решение № 359 на Министерския съвет одобрява законопроект на МЗХ и Министерството на правосъдието за приключване на реституцията; внесен в 47-то Народно събрание на 2 юни, процедурата не е довършена. |
| 5 юли 2024 г. | Постановление № 246 — от 2025 г. пасищата от държавния и общинския фонд се отдават на животновъди без търг по чл. 37и. |
| 27 декември 2024 г. | Заповед № РД 46-292 на министъра на земеделието — единна методика за средното годишно рентно плащане. |
| 11 септември 2025 г. | Писмо № 0412-1 на дирекция „Процесуално представителство пред ЕСПЧ“ в Министерството на правосъдието, цитирано в мотивите. |
| 24 ноември 2025 г. | Консултативен съвет по поземлени отношения — НСОРБ иска пазарен механизъм за цената на общинските пасища; искането влиза в проекта. |
| 31 декември 2025 г. | Изтича действащото ограничение за разпореждане със земите по чл. 19 (според БАСЗЗ и НСОРБ). |
| 15 юли 2026 г. | Внесени са ЗИД на ЗСПЗЗ (№ 52-654-01-90) и ЗИД на ЗПЗП (№ 52-654-01-91) от Георги Георгиев и седем народни представители от мнозинството. |
| 16 юли 2026 г. | Становище на БАСЗЗ (изх. № 39, вх. № ПГ-52-606-01-46). |
| 17 юли 2026 г. | Становище на НСОРБ, публикувано на сайта на сдружението. |
| 19 юли 2026 г. | Становище на ОЗП по поземления проект (изх. № 451) с пет готови редакции. |
| 21 юли 2026 г. | Комисията по земеделието, храните и горите приема поземления проект на първо четене с 14 гласа „за“, 1 „против“, 1 „въздържал се“; министър Абровски подкрепя устно; Гечев обещава работна група. |
| 24 юли 2026 г. | Становище на НСОРБ до регионалната комисия — конституционният спор по § 16 и § 17. |
| 28 юли 2026 г. | Паскалево, Ден на полето — Абровски обявява концепция за дългосрочните договори до края на годината. |
| края на юли 2026 г. | Становище на АЗПБ по двата проекта. |
| 16 септември 2026 г. | Становище на омбудсмана Велислава Делчева до Гечев, Абровски и правосъдния министър Найденов. |
| 24 септември 2026 г. | Първо гласуване в пленарната зала — точка трета от програмата, доклад № 52-653-11-4. |
| 1 октомври 2026 г. | Срок по § 19 за наредбата на Министерския съвет за средното годишно рентно плащане. |
| 31 януари 2027 г. | Срок за заповедта на министъра за откриване на търговете за държавна земя по новия чл. 24а, ако законът влезе в сила. |
| 31 декември 2027 г. | Край на ограничението по § 17 за земите по чл. 19. |
Източници: мотиви към законопроекта, становища на организациите, програма на Народното събрание, архив на zemedeleca.bg.
Кое от отворените въпроси получи отговор и кое не
При внасянето на проекта през юли редакцията подреди отворените правни въпроси по тежест; след два месеца и шест становища част от тях имат вече и чужд глас, част стоят сами.
Бюджетът и боновете. Предварителната оценка на въздействието декларира, че „не са необходими допълнителни разходи, трансфери или други плащания“; срещу това в проекта стоят емисия на бонове — поет държавен финансов пасив, опрощаване на сумите за ползване по § 18 и задължение общинските фондове да плащат държавен дълг. Омбудсманът вече каза на глас, че бонът не е равностоен; колко ще струва емисията, вносителите досега не са казали. Това е първото, което комисията може да поиска преди второто четене.
Общинският ресурс. Въпросът, дали държавата може да урежда дълга си от Страсбург със земя на общините, при заместваща компетентност на областния управител и без компенсация, получи най-тежкия възможен отговор — становище на сдружението на всички общини, че § 16 е противоконституционен. Омбудсманът застана на другата страна и подкрепи намесата на областния управител. Работната група, обещана от Гечев на 21 юли, има конституционен спор за решаване; публикуван резултат от нея редакцията не е видяла, както не е видяла и концепцията за дългосрочните договори, която министър Абровски обяви на 28 юли в Паскалево със срок до края на годината.
Давността в стопанските дворове. Забраната за придобиване по давност на земите по § 12 стъпва в материята на Решение № 3 на Конституционния съд от 2022 г.; забрана занапред изглежда защитима, но прилагането ѝ към заварени и изтекли давностни срокове — при 119 имота в спор — поставя същия въпрос втори път, а преходна уредба няма. Никое от шестте становища не го засяга.
Водата. Безтръжният наем срещу разрешително за водовземане поставя условие за изключение, което се създава от друго ведомство, при десетгодишни договори и без публичност кой е поискал и получил разрешително за кой масив. Минималната поправка е публичен регистър на договорите по т. 7 с насрещните разрешителни. Нито едно от шестте становища, с които редакцията разполага, не го споменава — водата влезе в закона, без някой да е възразил.
Наредбата. Единственият срок в проекта, който тече преди самия закон, е 1 октомври за наредбата за средното рентно плащане. Омбудсманът иска критериите да останат в закона; собствениците мълчат; проект на наредба редакцията не откри. Ако срокът мине без наредба, § 19 ще трябва да се пренапише между четенията, и това е техническата причина датата 24 септември и датата 1 октомври да не могат да се четат отделно.
Таванът и цената на пасищата. Двата спора между самите заинтересовани. По тавана засега е говорил само губещият — БАСЗЗ; печелившите, включително ОЗП, чиито членове са под прага, мълчат. По цената на държавните и общинските пасища ОЗП и НСОРБ искат противоположни неща и между четенията ще се реши чие искане влиза в текста.
За читателя тази картина се подрежда по това кой е. Наследникът, който подозира, че някъде има невъзстановен имот, трябва да провери в общинската служба по земеделие дали правото му е признато „в стари реални граници“ и дали имотът е идентифициран на терена, защото § 16 работи само за признати права; ако законът мине, изборът между земя от общинския фонд и бонове ще зависи от това колко земя има в землището, и в общини като София отговорът вече е известен. Стопанинът под 10 000 декара трябва да гледа 31 януари — датата, до която министърът открива търговете по новия ред — и да провери в коя от петте категории попада, защото първата сесия е само за тях и е до 300 декара; стопанинът над 10 000 декара със свързаните лица няма достъп до държавна земя, а единственото облекчение е, че изтичащите му държавни договори не се броят в тавана при подновяване. Животновъдът трябва да знае, че пасищата минават на календарна година, че спад на животните над една десета вече отнема само съответната част от пасището вместо цялото, и че цената на общинските пасища ще се определя „по пазарен механизъм“, чието съдържание тепърва ще се напише. И трите неща за следене през следващите седмици са едни и същи за всички: срокът за предложения между първо и второ четене, който ще покаже кои от становищата стават текст и с чии подписи; дали до 1 октомври ще има наредба за средното рентно плащане; и дали преди второто четене някой ще каже по каква оценка и в какъв обем държавата ще плаща с бонове на последните чакащи от 1991 г.
Понятия
Право на възстановяване и право на обезщетение — двете форми на реституционната претенция: първата връща конкретния имот в старите му граници, втората дава равностойност — земя от общинския фонд или бонове. § 16 урежда превръщането на първата във втората по заявление на собственика.
Поименен компенсационен бон (ПКБ) — безналично, поименно, непарично платежно средство, издавано от държавата за обезщетяване на собственици на невъзстановими земеделски земи и гори; търгува се на Българската фондова борса под код BLKC и се приема по номинал (1 лв., 0,51 евро) при приватизация и в търгове за придобиване на земя от държавния поземлен фонд.
Редукционен коефициент — коефициентът, с който при недостиг на земя дължимото обезщетение се намалява пропорционално за всички правоимащи в едно землище.
Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ — остатъчният общински поземлен фонд — земи, останали след възстановяването на собствениците и стопанисвани от общините; ресурс за реституционни обезщетения.
Държавен поземлен фонд (ДПФ) — земеделските земи, останали държавна собственост; правата се упражняват от министъра на земеделието; отдават се чрез търгове по чл. 24а.
Заместващ административен акт — конструкцията в § 16, при която, ако общинският съвет не се произнесе в срок, областният управител издава акта вместо него; НСОРБ я смята за недопустима по чл. 140 и 141 от Конституцията.
Свързани лица и свързани предприятия — по Търговския закон и по Закона за малките и средните предприятия; през тях се брои таванът от 10 000 дка, за да не може да се заобикаля с формално отделни дружества.
Средно годишно рентно плащане (СГРП) — официалната средна цена за ползване на земеделска земя в дадено землище, определяна ежегодно от комисия на областната дирекция „Земеделие“ по всички договори, регистрирани през предходната година; по нея се плащат „белите петна“ и полските пътища и от нея тръгват началните тръжни цени.
„Бели петна“ — имоти на собственици, които не са подали декларация и нямат договор; включват се служебно в масивите за ползване, а ползвателят внася за тях СГРП по сметка, от която собственикът може да ги потърси в десетгодишен срок.
Масиви за ползване (чл. 37в) — ежегодно създавани комасирани блокове за обработка, формирани със споразумение между ползвателите в землището или със заповед на директора на областната дирекция.
Животинска единица — условна мярка за преизчисляване на различни видове животни към общ знаменател при разпределението на пасища; нормата в проекта е до 8 дка на единица.
Предварителна оценка на въздействието — задължителното приложение към депутатски законопроект по правилника на Народното събрание — единственият аналитичен филтър при този ред, защото обществено обсъждане и междуведомствено съгласуване не се провеждат.
Придобиване по давност — придобиване на собственост чрез непрекъснато владение в законен срок; проектът го забранява за земите на бившите стопански организации по § 12.
Източници
Народно събрание — Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 52-654-01-90, внесен на 15 юли 2026 г. от Георги Георгиев и група народни представители, с мотиви и предварителна оценка на въздействието; доклад на Комисията по земеделието, храните и горите № 52-653-11-4; програма за работата на Народното събрание за седмицата 23–25 септември 2026 г.
Омбудсман на Република България — становище на Велислава Делчева до председателя на Комисията по земеделието, храните и горите, министъра на земеделието и министъра на правосъдието; прессъобщение от 16 септември 2026 г.
Национално сдружение на общините в Република България — становище по законопроект № 52-654-01-90, публикувано на 17 юли 2026 г.; становище до Комисията по регионална политика от 24 юли 2026 г.
Българска асоциация на собствениците на земеделски земи — становище изх. № 39 от 16 юли 2026 г., вх. № ПГ-52-606-01-46, подписано от Евгений Орашъков.
Сдружение „Обединени земеделски производители“ — становище изх. № 451 от 19 юли 2026 г. по законопроект № 52-654-01-90, подписано от Венцислав Митков.
Христо Игнатов, земеделски стопанин от с. Крушари — становище до Комисията по земеделието, храните и горите, юли 2026 г.
Асоциация на земеделските производители в България — становище по законопроекти № 52-654-01-90 и № 52-654-01-91, края на юли 2026 г.
Национален съюз на земеделските кооперации в България — становище по законопроект № 52-654-01-91, юли 2026 г.
Решение № 359 на Министерския съвет от 1 юни 2022 г.; законопроект № 47-202-01-31, внесен в 47-то Народно събрание на 2 юни 2022 г.; Решение № 586 на Министерския съвет от 6 август 2021 г.; писмо № 0412-1 от 11 септември 2025 г. на Министерството на правосъдието (цитирани в мотивите).
Решение № 3 на Конституционния съд от 24 февруари 2022 г. по к.д. № 16/2021 г.
Европейски съд по правата на човека — решения по жалби № 18967/03, 69855/01, 30383/03, 14966/04 и 50506/09 срещу България (база данни HUDOC); Резолюция № 2358 (2021) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Закон за собствеността и ползването на земеделските земи — чл. 19, чл. 24а, чл. 24в, чл. 34, чл. 37б, чл. 37в, чл. 37и, чл. 37м, чл. 42, § 2е и § 12 от преходните и заключителните разпоредби; Закон за сделките с компенсаторни инструменти; Постановление № 246 на Министерския съвет от 5 юли 2024 г.; Заповед № РД 46-292 от 27 декември 2024 г. на министъра на земеделието и храните.
Борсова статистика за емисия BLKC (поименни компенсационни бонове) — данни на финансови информационни платформи към 31 юли 2026 г.: среднодневен оборот за 12 месеца, брой сделки, книга с поръчки, котировки от март 2024 г. и март 2026 г.; ценовите нива подлежат на сверка с официалния бюлетин на „Българска фондова борса“ АД. Българска стопанска камара — анализ на търговията с компенсаторни инструменти през 2011 г.
Портал за обществени консултации (strategy.bg) — проверка на редакцията за проект на наредба за средното годишно рентно плащане към 23 септември 2026 г.
Архив на zemedeleca.bg — разборът на двата законопроекта от 17 юли 2026 г.; материалите за становищата на БАСЗЗ, ОЗП, Христо Игнатов, АЗПБ и НСЗКБ от юли 2026 г.; материалът за становището на НСОРБ и концепцията за земеползването от 29 юли 2026 г.; „Четири законопроекта и пълна каса“ от 21 юли 2026 г.
