Как малките общини задържат лекари и услуги с европейски пари: мярката за бизнес извън земеделието, 49 милиона евро по националния прием и примерът на семейна дентална клиника в Сандански

Шестима зъболекари от едно семейство кандидатстват два пъти пред местната инициативна група в Сандански — през 2021 г. за нови юнити, през 2025 г. за компютърен томограф и 3D лаборатория — и получават три четвърти от парите безвъзмездно. През 2018 г. кандидатите по същата мярка поискаха почти двойно повече от бюджета ѝ. По Програмата за развитие на селските райони държавата плаща не само за трактори и изби: в 232 общини без град над 30 000 жители тя финансира и лекарски кабинет, сервиз, къща за гости или работилница, стига някой да напише проекта.

„По-рано хирургията се правеше на базата на една ранна снимка, като се разчиташе основно на визуалната диагностика и субективния фактор. Имаше рискове — хирургът може да е уморен, пациентът може да трепне. Днес всичко това е в миналото, защото пациентът застава тук, правим му 3D снимка на компютърния томограф и получаваме детайлен триизмерен образ“ — казва д-р Атанас Панчев, който през 1991 г. отвори първия частен стоматологичен кабинет в Санданско, а днес работи в него с двамата си синове и двете си снахи. Казва го в клиниката си на улица „Воден“ в Сандански пред двайсетина журналисти, които Министерството на земеделието и храните доведе тук на 11 септември, в деня след откриването на гроздобера в Мелнишко, за да покаже два проекта по Програмата за развитие на селските райони — винарна в Левуново и този кабинет. Томографът е купен през 2025 г. със 75 на сто безвъзмездна помощ от програмата, и това е частта от нея, за която земеделецът и жителят на малкия град най-рядко чуват: парите за бизнес, който не е земеделие.

За какво още плаща Програмата за селските райони

С програмата, която фермерът познава като източник на пари за трактори, изби и напоителни системи, държавата от самото начало преследва и друга цел — да задържи хора в общините, от които те си тръгват, а хората се задържат с работа и услуги, не само със земеделие. Затова в програмата стои линия за инвестиции извън земеделието: за микропредприятия и земеделски стопани, които искат да правят нещо друго в селска община — производство, услуга, туризъм, занаят. В стария период, по Програмата за развитие на селските райони 2014–2020, тази линия се наричаше подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“, и целите ѝ са формулиране така: заетост, нови и запазени работни места, по-малки сезонни колебания в заетостта и развитие на неземеделски дейности в селските райони.

Откъде идва идеята

Мярката има история и тя обяснява защо в програма „за земеделие“ стоят пари за зъболекар. Земеделието храни все повече хора с все по-малко работници: там, където преди петдесет години едно село е излизало на нивата, днес един комбайн и двама души прибират същата реколта. Ако в селото няма друга работа, то се изпразва, дори когато земята се обработва отлично. Европа го разбра на собствен гръб през осемдесетте и деветдесетте години, когато субсидиите за производство пълнеха складовете с масло и зърно, а селата продължаваха да губят хора. Първият отговор беше ЛИДЕР през 1991 г. — малка програма, тръгнала от идеята, че местните хора знаят по-добре от министерството какво липсва в тяхната община, и че си струва да им се даде бюджет и да им се остави да решават сами.

Второто, по-голямо решение дойде през ноември 1996 г. в ирландския град Корк, където Европейската комисия събра земеделски министри, учени и местни власти на конференция под наслов „Жива провинция“. Декларацията от Корк каза нещо, което дотогава не беше казвано толкова ясно: политиката за селските райони трябва да служи на всички, които живеят там, не само на земеделците, защото селото оцелява с училище, лекар, магазин и работилница, а не само с трактор. Три години по-късно, с реформата „Дневен ред 2000“, тази идея стана втори стълб на Общата селскостопанска политика — редом с плащанията за фермерите се появи отделна програма за развитие на селските райони, с пари за пътища, водопроводи, туризъм, занаяти и услуги. През 2016 г. същата конференция се събра отново в Корк и обнови декларацията под мотото „По-добър живот в селските райони“, а през 2021 г. Комисията прие дългосрочна визия за селските райони на Съюза до 2040 г. с четири думи: по-силни, по-свързани, по-устойчиви, по-благоденстващи.

България влезе в тази политика през 2007 г. с първата си Програма за развитие на селските райони и оттогава мярката за инвестиции извън земеделието е част от всяка следваща. Идеята зад нея е все същата, от Корк насам: човекът в малката община да има причина да остане, а причината рядко е земеделска. Клиниката в Сандански е точно този случай — шестима лекари, които биха могли да работят в София, работят в града на общината си, и пациентите от селата около него имат къде да отидат.

Колко хора искат такива пари, се видя през 2018 г., когато Държавен фонд „Земеделие“ отвори два приема — за услуги и за производство. За услугите бяха заделени 68,5 млн. лв., кандидатите поискаха над 123 млн., и бюджетът беше вдигнат до 101,1 млн. лв., за да се финансират всички допустими проекти на микропредприятия с поне 40 точки; за производството при бюджет 58,7 млн. лв. постъпиха 270 проекта за над 74 млн. лв. и 121 бяха одобрени в първата вълна с 34 млн. лв. помощ. За услугите търсенето беше почти два пъти над парите. Това казва за мярката повече от записаните ѝ цели: в общините без голям град има хора, които искат да инвестират в нещо извън земеделието; идеи имат, липсва им капитал.

В новия период същата линия продължава под името „Инвестиции за неселскостопански дейности в селските райони“ — интервенция II.Г.3 на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027. На 28 февруари 2025 г. Министерството на земеделието и храните отвори национален прием за услуги с бюджет 49 милиона евро, с помощ до 50 на сто от разходите и таван на допустимите разходи 400 000 евро на проект; отделна процедура е предвидена за производство. Това е единият от двата канала. Вторият минава през местните инициативни групи, и точно през него са минали Панчеви.

Кой е „селски район“ и защо Сандански е вътре

Думата „селски“ в името на програмата подвежда: по документ „селски район“ означава цяла община. Стратегическият план работи с две определения. За повечето интервенции, включително за неселскостопанските дейности и за местните инициативни групи, селска е всяка община, в която няма населено място с повече от 30 000 жители — такива са 232 от 265-те общини в страната. Само за общинската инфраструктура — улици, водопроводи, площади — прагът от 2023 г. е свален на 15 000 жители и списъкът се свива до 215 общини. Град Сандански е с население между 15 000 и 30 000 жители и затова общината е в първия списък и не е във втория: частен кабинет, сервиз или винарна в града са допустими, а общината не може да строи улици с тези пари. Клиника в града на общината е „селски проект“ по самото определение.

Прагът има практическа причина: кабинет в Сандански обслужва и Левуново, и Хърсово, и Мелник, защото хората от селата ходят на зъболекар в града на общината. Ако там го няма, ходят в Благоевград или в София. Условието е общината да е такава, от която хората си тръгват; в кое село е инвестицията, не се пита.

Два канала, два интензитета

Националният прием и местната инициативна група финансират едно и също, но при различни условия. По националния прием помощта е до 50 на сто. През местните групи — по подхода ЛИДЕР, който Европейският съюз прилага от 1991 г. — стратегията на всяка група сама определя интензитета в границите на правилата, и за неземеделски дейности той може да стигне 75 на сто, докато за преработка на земеделски продукти остава 50 — така е в стратегията на МИГ Сандански. Затова винарната на Костадин Миндов в Левуново, за която писахме, получи половината от 200 000 евро, а клиниката на Панчеви в Сандански — три четвърти от двата си проекта. Разликата идва от правилата на програмата: зъболекарят и винарят са в различни мерки с различен интензитет.

Местната инициативна група е партньорство между общината, местния бизнес и сдруженията, което получава свой бюджет и само решава какви проекти да финансира в своята територия, защото от София не се вижда кой в Сандански или Левуново е готов да инвестира. През декември 2025 г. управляващият орган одобри 97 такива групи за периода 2023–2027 — те покриват 187 общини с 2,5 милиона жители и разполагат с 684 млн. лв., от които 551,2 млн. от Стратегическия план и 132,7 млн. от програмите за човешки ресурси, конкурентоспособност, образование и околна среда. В стария период бяха 64 групи за 117 общини и 1,6 милиона души. Всяка стратегия може да получи до 2,3 млн. евро при население между 10 000 и 15 000 жители и до 3 млн. евро над това.

Сандански: една клиника, два проекта

„Изобщо не можем да се оплачем от липса на пациенти“ — казва д-р Панчев, и чакалнята в единайсет сутринта в делничен ден го потвърждава. Кабинетът е от 1991 г., когато държавната стоматология още е стандарт, и трийсет и пет години по-късно е семейна клиника с две поколения лекари. „Ние сме семейство от шест зъболекари — аз, двамата ми синове и двете снахи. Идеята ни не беше просто да имаме шест добри лекари под един покрив, а да се специализираме предимно в имплантологията, ортодонтията и ендодонтията. Искахме да построим в Сандански клиника, която е наистина на световно ниво.“

Кандидатствали са два пъти пред МИГ Сандански. „Първият път беше преди около четири години и тогава закупихме денталните юнити, които виждате тук и които са едни от най-добрите. След като изпълнихме тази програма, направихме второ кандидатстване преди около година и половина. Тогава закупихме техника, която ни помогна да се развием значително в имплантологията — последно поколение 3D рентген, който ни дава възможност за много ранна диагностика и правилно планиране на интервенциите, и хирургични сетове, свързани с имплантологията.“ Документите на министерството дават точните числа.

Общо за двата проекта: 347 470 евро инвестиция и 260 602 евро публични пари. Първият проект обновява кабинетите в Сандански и в Мелник — амбулаторията в Мелник е в най-малкия град в България, с около двеста жители, и без нея хората от Мелнишко ходят до Сандански. Вторият е по същество зъботехническа лаборатория на място: коронката, мостът или хирургичният водач се сканират, проектират и изработват в клиниката, вместо да се пращат в лаборатория в София и да се чакат. Проектът от 2021 г. носи в името си „развитие на денталния туризъм в община Сандански“ — с тази обосновка е спечелен конкурсът тогава; днес Панчев казва, че цените с Гърция са се изравнили и туристите не са му приоритет.

„Още преди програмите се справяхме чудесно с ежедневната стоматология, правехме здрави и естетични конструкции, но с помощта на МИГ закупихме апаратура, с която направихме истински скок във времето“ — казва Панчев. „Работя хирургия над 30 години, а имплантология — над 20 години, и разликата между миналото и днес е огромна.“ Компютърният томограф, за който говори, дава триизмерен образ на челюстта преди операцията и позволява имплантът да бъде планиран по милиметри, преди пациентът да е седнал на стола; такава апаратура за имплантология, по думите на собственика, има на едно-две места в София.

Това е резултатът, който държавата търси с тази мярка, изразен с хора: пациент от Левуново или Мелник не пътува два часа до столицата за имплант, а шестима лекари от едно семейство не са заминали за София или за чужбина, защото в Сандански могат да работят на нивото, което са учили. Кабинетът съществува от 1991 г. и програмата го е заварила готов; с двата проекта държавата му е платила едно поколение апаратура, което семейството само трудно би платило наведнъж, и го е задържала на място.

Следващият прием

Двата проекта на Панчеви са по старата стратегия на МИГ Сандански от програмата 2014–2020. През декември 2025 г. управляващият орган одобри новата стратегия на групата за 2023–2027 г. с бюджет 5 867 400 лв. — около 3 милиона евро — от които 1 300 000 лв. са за неселскостопански дейности — повече, отколкото за земеделските стопанства (600 000 лв.) и за преработката (400 000 лв.), взети заедно; за общинска инфраструктура са предвидени 1 900 550 лв. Първите приеми предстоят. Същите пари, със същия интензитет, за същия тип проекти — кабинет, сервиз, къща за гости, работилница — ще бъдат раздадени отново в същата община, а в останалите 186 общини от техните групи.

Човек с идея за бизнес извън земеделието в община без град над 30 000 жители има два канала: националният прием по интервенция II.Г.3 с до 50 на сто помощ и до 400 000 евро разходи, и местната инициативна група с обикновено по-висок интензитет и по-малки проекти; за да мине през втория, трябва да провери коя група покрива неговата община и кога обявява прием; за да мине през първия — да следи графика на Стратегическия план за 2026 г. И едно нещо, което Панчеви показаха на място: изпълненият и отчетен договор с фонда е най-добрата препоръка при следващото кандидатстване.

Ася Василева

Материалът е подготвен по време на двудневния журналистически тур „Долината на р. Струма“, организиран от Министерството на земеделието и храните на 10 и 11 септември 2026 г. по програма, съфинансирана от Европейския съюз. Пътуването и настаняването на редакцията са осигурени от организаторите.

Понятия

Селски район (по Стратегическия план 2023–2027) — община, в която няма населено място с повече от 30 000 жители — 232 общини; за интервенцията за общинска инфраструктура прагът е 15 000 жители — 215 общини.

Инвестиции за неселскостопански дейности в селските райони (интервенция II.Г.3) — подкрепа за микропредприятия и земеделски стопани за производство, услуги и туризъм извън земеделието; наследник на подмярка 6.4.1 от ПРСР 2014–2020; до 50% помощ, до 400 000 евро допустими разходи.

Местна инициативна група (МИГ) — партньорство между община, местен бизнес и неправителствени организации, което получава част от средствата на Стратегическия план и само избира проекти на своята територия; подходът се нарича ЛИДЕР (в плана — водено от общностите местно развитие, ВОМР).

Безвъзмездна финансова помощ (БФП) — частта от стойността на проекта, която се плаща от програмата и не се връща; останалото е собствено участие.

Интензитет на помощта — делът на безвъзмездната помощ в допустимите разходи; различен по мерки и по стратегии на местните групи.

Компютърен томограф (CBCT) — триизмерен рентген с конусен лъч, който дава обемен образ на челюстта и позволява имплантите да се планират преди операцията.

Източници

Интервю с д-р Атанас Панчев, SunSmile | Panchevi Dental Clinic, Сандански, 11 септември 2026 г.; собствени наблюдения.

Министерство на земеделието и храните — информационна карта „Добра практика по ПРСР“ за „Сан Смайл – групова практика за извънболнична помощ по дентална медицина“ ООД: договори за БФП № BG06RDNP001-19.147-0001-C01 от 30.07.2021 г. и № BG06RDNP001-19.851-0002-C01 от 16.06.2025 г.

Министерство на земеделието и храните — съобщение за одобрените 97 местни инициативни групи по подхода ВОМР 2023–2027, декември 2025 г.; съобщение за приема по интервенция II.Г.3 „Инвестиции за неселскостопански дейности в селските райони – услуги“, 28 февруари 2025 г.

Държавен фонд „Земеделие“ — съобщения за приемите по подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ от ПРСР 2014–2020 (процедури за услуги и за производство, 2018–2021 г.).

Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 — определения за селски райони; Национално сдружение на общините в Република България — общинските интервенции в Стратегическия план.

Управляващ орган на СПРЗСР — одобрение на Стратегията за ВОМР на МИГ Сандански, декември 2025 г.; община Сандански — бюджет и мерки по стратегията.