Протекционизмът в земеделието на ЕС вече не е спор дали, а докъде: на 3 септември огледалната мярка за антибиотиците спря бразилското месо, а Комисията изчисли, че следващата може да свие вноса с 41 на сто

Емануел Макрон поиска „произведено в Европа“ още през 2022 г., като отговор на американските субсидии. Четири години по-късно идеята му е в два европейски законопроекта, а земеделието е първото място, където Съюзът я приложи — с правило, което спря бразилското месо, с предложение училищата и болниците да претеглят свежестта и произхода наред с цената, и с изследване, което за първи път казва колко струва следващата стъпка: между 0,4 и 41 на сто от вноса. Българският фермер е пазен от едната мярка и плаща за другата — митото върху руския азот.

„Трябва да защитим индустрията си. Китайците го правят, американците също. Европа днес е най-отвореният пазар в света. Отговорът не е протекционизъм, а последователност — да не налагаме на своите производители правила, които не налагаме на неевропейските вносители.“ Това каза Емануел Макрон пред няколко европейски вестника в навечерието на 12 февруари 2026 г., когато лидерите на Съюза се събраха в замъка Алден Бизен, за да решат дали „произведено в Европа“ ще стане закон. Изречението заслужава да се прочете бавно, защото в него е цялата програма, която земеделието получи през 2026 г.: думата „протекционизъм“ е отхвърлена, а нейното съдържание — същите правила за вносителя като за местния производител — е прието. Това е дефиницията на огледалната мярка, произнесена от политика, който я иска от най-дълго време.

Макрон сам очерта и докъде. „Няма да прилагаме европейско предпочитание за мобилни телефони — вече не ги произвеждаме в Европа. Трябва да се съсредоточим върху стратегическите сектори: чисти технологии, химия, стомана, автомобили, отбрана.“ Храната не е в този списък. И все пак първото действащо правило по тази логика Съюзът приложи върху месото, а първия законопроект написа за столовата; при пестицида върху вносния портокал я изчисли до стотна от процента. Спорът вече не е дали Европа ще пази земеделието си; спорът е колко от вноса е готова да загуби за това. През пролетта разглобихме думата „протекционизъм“ на трите ѝ значения — митническата стена, която членка на ЕС не може да вдига; скритата стена от стандарти, която може да вдига в тесни граници; и националните доплащания и държавни помощи, които подсилват своето производство, без да спират чуждото — единственото от трите, което е разрешено.

Тогава тезата беше, че реториката пристигна в България преди съдържанието, което да пази. Оттогава самият Съюз започна да прави онова, което забраняваше на членките си.

Откъде идва думата: предпочитанието, което ОСП забрави

„Общностно предпочитание“ е второто от трите правила, с които шестте държави основателки очертават бъдещата обща селскостопанска политика на конференцията в италианския град Стреза през юли 1958 г. — след единния пазар и преди финансовата солидарност. Думата е френска. Париж влиза в общия пазар с най-голямото земеделие на Шесторката и иска европейската граница да го пази от американското и канадското зърно; Бон, който вече продава автомобили и машини по целия свят, се съпротивлява и накрая приема, защото в замяна получава индустриалния общ пазар. Тридесет години предпочитанието работи чрез един прост механизъм — променливия вносен налог: каквато и да е световната цена на пшеницата, налогът на границата я изравнява с европейската, така че вносът никога не е по-евтин от местното зърно. Уругвайският кръг на ГАТТ, приключил със споразумението от Маракеш през 1994 г., слага край на това: налозите се превръщат в обикновени мита, записани като таван и намаляващи по график, а реформата на Фишлер от 2003 г. откъсва плащанията от производството. Думата „предпочитание“ изчезва от брюкселския речник за двадесет години.

Има едно изключение и то е важно. През 1989 г. Общността забранява вноса на говеждо от животни, третирани с хормони за растеж; Съединените щати и Канада завеждат дело в Световната търговска организация и през 1998 г. го печелят; Вашингтон налага ответни мита за 116,8 милиона долара годишно върху европейски стоки — от рокфора и трюфелите до горчицата — и Брюксел плаща, вместо да отстъпи; спорът се урежда едва през 2009 г. с квота за говеждо без хормони. Това е прародителят на всички огледални мерки: първият случай, в който Съюзът показва, че е готов да загуби пазар, за да запази правило върху начина на производство. Тридесет и седем години по-късно същата логика спря бразилското месо — без дело, защото този път правилото е записано в собствения му регламент за ветеринарните лекарства.

Новата история започва през август 2022 г. със Закона за намаляване на инфлацията на Джо Байдън — 369 милиарда долара субсидии за произведени в Америка електромобили, батерии и чиста енергия. Два месеца по-късно Макрон поиска европейски отговор със същото име, „Buy European Act“, и го обоснова с изречение, което през 2026 г. повтори почти дословно: „Китай пази индустрията си, Америка пази своята, а Европа държи вратите си отворени.“ Берлин не го подкрепи, защото Олаф Шолц не искаше търговска война с Вашингтон посред войната в Украйна, а Комисията отговори с облекчени правила за държавните помощи вместо с предпочитание. Тракторите пред Европейския парламент на 1 февруари 2024 г. превърнаха огледалните клаузи от френско искане в обещание на Комисията: Визията за земеделието и храните от февруари 2025 г. записа, че най-опасните забранени пестициди не бива да влизат през вноса, и Кристоф Хансен пое това като своя задача. Докладът на Марио Драги от 9 септември 2024 г. върна предпочитанието през вратата на конкурентоспособността, с препоръка за европейски критерии в поръчките за чисти технологии. Митата върху китайските електромобили от октомври 2024 г., митата на Тръмп от април 2025 г. и сделката от Търнбери от юли 2025 г., с 15 на сто мито върху европейския износ за Америка, довършиха обрата в нагласите: отвореният пазар престана да бъде даденост. През 2026 г. идеята стана законопроект на три стъпки: Алден Бизен на 12 февруари, където Антониу Коща обяви „широко споделено разбиране“ за предпочитание, „пропорционално и насочено“; Актът за индустриално ускоряване на 4 март; Актът за обществените поръчки на 9 септември.

Защо се получава: Колбер срещу Рикардо, и защо защитата минава през стандарти и поръчки вместо през мита

Под спора има две традиции, по-стари от Съюза. Жан-Батист Колбер, финансовият министър на Луи XIV, изгражда френската държава върху убеждението, че търговията е оръжие на короната: митата пазят манифактурите, а износът носи злато в хазната. Дейвид Рикардо през 1817 г. доказва обратното — когато всяка страна прави онова, което умее най-евтино, печелят и двете, дори по-слабата. Двете традиции никога не са се примирили; те се редуват, и всеки път, когато Америка или Китай сменят правилата, Европа се връща към Колбер. Новият речник, с който го прави, е на американеца Едуард Лутвак, който през 1990 г. измисли думата „геоикономика“ — логиката на съперничеството между държави, водено с инструментите на търговията — и на Фон дер Лайен, която през март 2023 г. я преведе като „намаляване на риска, не откъсване“ от Китай. Макрон я казва най-кратко: последователност.

Остава въпросът защо защитата минава през стандарти и обществени поръчки, а митата остават непокътнати. Отговорът е в правото. Митата на Съюза са записани в Световната търговска организация като таван, който не може да се вдига без компенсация за засегнатите партньори; всяко ново мито върху храна е нарушение и повод за ответни мерки (митата върху Русия и Беларус от 2024 и 2025 г. стоят на друго основание — те са част от санкционната политика). Два канала обаче остават законно отворени. Санитарните и фитосанитарните правила могат да ограничават внос, стига да са основани на научна оценка на риска — това е споразумението, по което Европа изгуби делото за хормоните, но по което днес печели при антибиотиците, защото антимикробната резистентност (устойчивостта на бактериите към антибиотиците) е документиран риск за човешкото здраве. А обществените поръчки са изключени от общите правила на СТО и се уреждат с отделно споразумение, което обвързва само подписалите го — затова възложител може да предпочете европейска оферта пред китайска, но не и пред американска или японска. Оттук идва формата на европейския протекционизъм през 2026 г.: нито едно ново мито върху храна от търговски партньор, две нови правила за начина на производство и едно за публичните пари.

Лагерите са ясни и не съвпадат с партийните. Франция иска най-много: колбертистката традиция принадлежи на държавата и надживява партиите, а зад Макрон стои Национален сбор, за който „произведено в Европа“ е „твърде малко, твърде късно“ пред собствената му програма „произведено във Франция“ — и президентски избори през 2027 г., на които Жордан Бардела води във втория тур по допитванията. Германия, Нидерландия и скандинавските столици искат най-малко: те са износители, страхуват се от ответни мерки и предпочитат формулата „произведено с Европа“, която включва партньорите с търговски споразумения; Фридрих Мерц настоя предпочитанието да включва търговските партньори, вместо да ги изключва. Малките държави се опасяват, че предпочитанието ще облагодетелства големите икономики, които имат какво да произвеждат. Полша иска защита за зърното си от украинския внос и дял на ОСП не под 30 на сто от бюджета — Доналд Туск го каза пред Сейма още през декември 2025 г. Ирландия гласува срещу Меркосур заради говеждото. Италия беше решаващият глас и го даде, след като Комисията обеща по-ранен достъп до 45 милиарда евро от земеделските средства в следващия бюджет. А Комисията върви по две писти едновременно — на 9 януари 2026 г. прокара Меркосур с 21 гласа срещу пет (Франция, Полша, Австрия, Унгария, Ирландия) при въздържала се Белгия, подписа го на 17 януари в Асунсион, приложи го временно от 1 май, и през същите месеци добави защитна клауза, спря бразилското месо и предложи предпочитание в столовите. Формулата за това раздвоение чухме на Съвета по земеделие през май: „диверсификация на търговските отношения“ — отваряне към нови партньори и предпазливост в самото отваряне.

Най-силният аргумент срещу цялата посока е в числата на самия Съюз. През 2025 г. европейският аграрен износ достигна 238,4 милиарда евро, вносът — 188,6 милиарда, излишъкът — 49,9 милиарда евро, с 13,3 милиарда по-малък от 2024 г., защото вносът поскъпна по-бързо; 61 на сто от износа отива в държави, с които Съюзът има търговско споразумение; Обединеното кралство купува 23 на сто, Съединените щати са втори. Европа е най-големият износител на храна в света и всяка стена, която вдига, получава отговор, чийто първи адресат е фермерът. Доказателството е от последната година. След митата върху китайските електромобили Пекин откри разследвания срещу европейското бренди, свинско и млечни продукти. Върху свинското наложи временни мита до 62,4 на сто от 10 септември 2025 г., после ги свали на 4,9–19,8 на сто за пет години от 17 декември — върху внос за над 2 милиарда долара годишно, предимно испански субпродукти, които в Европа почти не се търсят; върху млечните продукти наложи временни мита от 21,9 до 42,7 на сто на 23 декември и ги свали на 7,4–11,7 на сто на 12 февруари 2026 г. Испанският свиневъд плати за мита, които Париж и Комисията наложиха в защита на европейските автомобилни заводи — срещу волята на Берлин, който на 4 октомври 2024 г. гласува против тях. Това е мярката на „докъде“: Съюзът може да отиде дотам, докъдето износителите му позволяват, и всяка следваща стъпка се плаща от онзи, който има какво да губи на чуждия пазар.

Огледалото: правило от 2006 г., което на 3 септември 2026 г. стигна до границата

Една четвърт от пилешкото месо и една четвърт от говеждото, които Съюзът купува отвън, идват от Бразилия — така изчислява нидерландската Rabobank. От 3 септември тази четвърт не може да влезе в ЕС. Няма спряна замърсена партида и няма открит остатък от забранено вещество; Комисията казва друго — че Бразилия не е представила гаранциите, с които да докаже, че животните ѝ не са получавали антибиотици за по-бърз растеж. Говорителката на Комисията по здравните въпроси Ева Хрнчиржова го изрече с едно изречение: „Имаме правила, които забраняват антимикробните средства за растеж.“ За търговията това означава, че границата е затворена заради начина на отглеждане и ще се отвори, когато Бразилия докаже, че е сменила този начин.

Европейският животновъд не може да слага антибиотик във фуража, за да растат пилетата по-бързо, от 1 януари 2006 г., когато отпаднаха последните разрешени за тази цел добавки. Двадесет години правилото важеше само вътре. Регламентът за ветеринарните лекарствени продукти, обнародван в началото на 2019 г., добави, че същата забрана ще важи и за животните, чието месо влиза в Съюза, а за антибиотиците, запазени за лечение на хора, тя ще важи още по-строго (Регламент (ЕС) 2019/6). От обещанието до прилагането минаха седем години, защото трябваше да се напишат три документа: условията за износителите (делегиран регламент от февруари 2023 г.), новите здравни сертификати с декларация за антибиотиците (2024 г.) и списъкът на държавите, които са доказали, че спазват правилото. Датата 3 септември 2026 г. идва от втория — правилото се прилага 24 месеца след новите сертификати — и се брои по датата, на която ветеринарната служба на износителя е подписала документа. Списъкът се гласува от държавите членки на 12 май 2026 г. и Бразилия не е в него за говеждо, конско и птиче месо, яйца, аквакултури, мед и черва; регламентът излиза в Официален вестник на 5 юни (Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/1189). „Щом съответствието бъде доказано, ЕС ще може да разреши или възобнови износа“, каза Хрнчиржова още през май. Към 3 септември, по информация на Euronews, инспекциите за пилешкото и меда вече текат, докато за говеждото Бразилия още не е предоставила гаранциите, които да позволят одит.

Мащабът е такъв. През 2025 г. бразилският износ на птиче месо за Съюза е 231 000 тона по данни на бразилската агенция за външна търговия SECEX, предимно обезкостено филе — най-скъпата част от птицата, която европейската преработка влага в готови продукти. Rabobank очаква недостиг и по-високи цени преди всичко при филето и при говеждото от високия клас; мястото ще запълват Аржентина, Уругвай и Австралия за говеждото, Украйна, Тайланд и Китай за пилешкото, без да покрият целия обем. Хронологията с Меркосур прави случая показателен: споразумението се прилага временно от 1 май, защитната клауза за земеделските продукти е в регламент от 11 март (Регламент (ЕС) 2026/687), и единадесет дни след 1 май държавите членки вадят Бразилия от списъка за антибиотиците. Защитната клауза брои тонове — разследване се открива, когато преференциалният внос на чувствителен продукт нарасне с 5 на сто над средното за три години и едновременно подбива вътрешната цена с 5 на сто, приключва до четири месеца, а в спешни случаи временни мерки се налагат до 21 дни. Огледалната мярка не брои нищо; тя пита как е отгледано животното. Квотите за Меркосур ограничават преференциалното бразилско говеждо и пилешко до 1,5 и 1,3 на сто от европейското производство, а антибиотичното правило спря целия бразилски внос, преференциален и обикновен. Втората логика се оказа по-силната.

България не купува бразилско пиле. От 87 191 тона пилешко месо, внесени през 2025 г., 85 912 тона идват от държави от ЕС — Румъния (28 156 тона), Унгария (16 457), Гърция (13 308), Нидерландия, Полша — по данни на НСИ, обобщени от Министерството на земеделието и храните. Бразилската граница не минава през Капитан Андреево; тя минава през румънската и унгарската цена, защото европейският пазар на филе се формира с бразилския обем вътре. Кой е пазен: българският производител на бройлери, чието производство през 2025 г. е 112 900 тона кланично тегло, със 17,6 на сто повече от 2024 г., и чиято цена на едро за замразено пиле към 13 май 2026 г. е 4,00 евро за килограм, с 6,7 на сто над миналогодишната. Кой плаща: преработвателят, който купува филе, и потребителят, който купува готовия продукт. Двете числа се четат всяка седмица в информационното табло на министерството — там ефектът от 3 септември ще се появи първо.

Столовата: 50 милиарда евро годишно и един член, който влезе в последния момент

Обществените поръчки са около 15 на сто от брутния вътрешен продукт на Съюза, а храната за училища, болници, домове за възрастни и ведомствени столове е около 50 милиарда евро от тях годишно. На 9 септември Комисията предложи регламент, който ще замени трите директиви от 2014 г. и — това е новото като правна форма — ще се прилага пряко във всяка държава, без национален закон за въвеждане и с по-малко място за национални отклонения (Акт за обществените поръчки, COM(2026) 590). Най-ниската цена ще престане да бъде правилото: договорът ще се възлага по най-добро съотношение между цена и качество, като качеството ще тежи поне 30 на сто, при трудоемки услуги поне 50, освен ако възложителят обясни защо се отклонява. Стефан Сежурне го каза на представянето: „Искаме Европа, която не се страхува да предпочете своите компании пред конкуренцията.“ За възложителя това означава три нови права — да ограничи участието на фирми от държави без споразумение с ЕС за поръчките, да поиска минимален дял европейско съдържание и да отхвърли оферта, в която под половината от стойността идва от Съюза или от държави с такова споразумение. Правото ще бъде негово, по избор; задължение ще има само там, където отделен секторен закон го въведе.

За земеделието важен е член 53, който за първи път дава на храната собствено място в правилата за поръчките: училище, болница или обществена столова ще може да претегля, наред с цената, хранителна стойност, биологично производство, свежест и сезонност, справедливост и прозрачност в хранителната верига и хуманно отношение към животните. По сведения на браншовия печат в Брюксел още това лято проектът третираше храната само като незадължително екологично съображение и тя влязла в текста в последните дни с натиск от Хансен. Copa-Cogeca нарече реформата конкретен начин парите на европейските данъкоплатци да подкрепят европейското производство след години на поръчки по най-ниска цена. Критериите обаче остават по избор на възложителя, и това е най-силният контрааргумент срещу ентусиазма: същият текст, който позволява на една община да купи сезонни зеленчуци от близко стопанство, позволява на друга да продължи по цена. Тук се вижда и защо Politico пише днес, че „протекционисткият тласък на Брюксел набира скорост“: столиците на ЕС предупреждават Лондон да не обвързва възстановяването на отношенията след Брекзит с гаранции за британските фирми, а според Bloomberg британското правителство лобира в Берлин, Рим и Хага срещу френските предложения, защото се опасява, че фирмите му ще бъдат изключени от европейските търгове.

България вече е опитвала същото сама. На 13 април 2020 г. правителството задължи търговските вериги да отделят обособена площ за български мляко, риба, прясно месо, яйца, мед, плодове и зеленчуци и да купуват 90 на сто от млякото и млечните продукти от местни производители. На 14 май Комисията откри наказателна процедура — мярката създава по-изгодни условия за местните продукти и дискриминира вносните, в нарушение на свободното движение на стоки и на свободата на установяване (членове 34 и 49 от Договора за функционирането на ЕС), а на 30 октомври изпрати мотивирано становище, втората стъпка преди Съда. Шест години по-късно Комисията сама предлага предпочитание в покупките с публични пари. Разликата е в думата и в адресата: предпочитанието е „европейско“ (произходът „български“ като критерий остава забранен) и важи за възложителя с публичен бюджет (частната търговска верига остава извън обхвата). Свежестта и сезонността са единственият законен заместител на произхода — кой друг ще достави сезонни домати за столовата в Пазарджик освен производител на час път. Но и това е далеч: по оценка на консултанти по обществени поръчки преговорите между Парламента и Съвета ще стигнат до края на 2027 г., а с преходния период реалното прилагане е около 2029 г.

Пестицидите: 18 вещества, 235 стоки, 86 държави и три сценария

Най-точният отговор на въпроса „докъде“ дойде на 11 август от Съвместния изследователски център на Комисията (JRC) — институцията, към която Комисията се обръща, когато иска число вместо мнение. Механизмът е следният. За всяко вещество и всяка храна регламентът за остатъците определя максимално допустима граница (МДГОВ) — колко от веществото може да има в килограм продукт. Когато ЕС забрани дадено вещество за собствените си полета, границата за вноса често остава там, където е била, докато веществото е било разрешено; така европейският производител не може да го пръска, а вносителят може да продава третиран с него продукт. Огледалната мярка е границата да бъде свалена до границата на количествено определяне — най-ниското количество, което лабораторията може да измери надеждно, обикновено 0,01 милиграма на килограм, което на практика значи нула.

JRC намери 18 такива вещества, неодобрени в ЕС, с граници за вноса над нула; те засягат 235 стоки от 86 държави. Изследването разиграва три сценария според това дали производителите отвън ще се приспособят. Ако не се приспособят и засегнатата търговия спре, общият аграрен внос на ЕС пада с 41 на сто; ако част от тях сменят препаратите, спадът е 8 на сто; ако повечето го направят, 0,4 на сто. Посоката е една и съща във всички сценарии — вносът намалява, европейското производство расте, потребителските цени се вдигат — а размерът зависи от приспособяването. В най-лошия сценарий кафето поскъпва с 332 на сто, цитрусите с 82 на сто. Най-големите стойности на застрашен внос са свързани с глуфозинат, спиродиклофен, манкозеб и метирам. Решение за тези 18 вещества няма. Службата за външна търговия на американското министерство на земеделието напомня в доклада си от 25 август, че изследването е предварителен анализ и че оценката на въздействието, която правилата на самия ЕС изискват, тепърва трябва да се направи; службата настоява да не се намаляват граници, преди такава да бъде направена, и има за какво — по нейна сметка засегнатият американски износ за ЕС е около 16 милиарда долара, около 14 милиарда евро.

Източник: JRC, 11 август 2026 г. — 18 неодобрени в ЕС вещества, 235 стоки, 86 държави износителки. Във всички сценарии европейското производство расте, а потребителските цени се вдигат.

Омнибусът от 16 декември 2025 г., който подготвя промяната (COM(2025) 1030), е противоречив документ: наред с по-строгите проверки на вноса за остатъци от неодобрени вещества той предлага безсрочно одобрение за част от синтетичните пестициди вътре в ЕС, което екологичните организации четат като отслабване на правилата; Съветът прие частична позиция на 27 май 2026 г. и продължава по останалото. Едно и също досие едновременно облекчава европейския производител вътре и затяга вносителя отвън — това е рамката, в която „докъде“ ще се решава през 2027 г.

Франция не изчака. Със заповед от 5 януари 2026 г., обнародвана на 7 януари — в деня на неформалната среща на европейските земеделски министри за Меркосур — тя спря вноса и продажбата на своя територия на определени храни от трети държави, които съдържат измерими остатъци от пет вещества, забранени в ЕС като канцерогенни, мутагенни, токсични за репродукцията или нарушаващи хормоналната система. Обхватът е по точно изброени двойки продукт–вещество — цитруси, ябълки, домати, соя, ечемик, картофи, екзотични плодове — при праг 0,01 mg/kg и един месец за приспособяване на търговците. Заповедта отпада, щом Комисията вземе подходящи мерки, или най-късно на 8 януари 2027 г. Правното основание е точно вратата, която пролетната ни статия не отвори: общото европейско законодателство за храните позволява на държава членка да вземе временни защитни мерки, когато Комисията не е действала, при условие че я уведоми (член 54 от Регламент (ЕО) № 178/2002). Френските вносители на плодове и зеленчуци обжалваха; Държавният съвет отхвърли жалбата на 13 май 2026 г. (решение № 511530) — правителството може законно и спешно да спре внос на храни с остатъци от забранени пестициди, като информира Комисията. Франция е минавала по този път два пъти: през 2016 г. спря черешите, третирани с диметоат, и през 2021 г. Съюзът забрани веществото за целия континент; през февруари 2024 г. спря плодовете и зеленчуците с тиаклоприд, и през май 2025 г. правилото стана европейско. Националната мярка е лост върху Комисията, и лостът работи.

За България това е най-пряката от всички мерки, защото българската граница е европейската граница за турските плодове и зеленчуци. В доклада на Комисията за 2025 г. за мрежата за сигнали за храни и фуражи (RASFF) остатъците от пестициди са най-честият проблем при плодовете и зеленчуците — в пипера, доматите, цитрусите, ягодите, бобовите и лозовите листа, с хлорпирифос и ацетамиприд сред най-често откриваните — а Турция и Египет са най-често уведомяваните държави на произход при плодовете и зеленчуците. За 2020–2024 г. 2 255 от общо 20 747 сигнала в системата, 10,9 на сто, са за турски продукти, и 72,6 на сто от тях са за плодове и зеленчуци. България е сред най-активните уведомяващи държави точно за турския пипер — ацетамиприд, хлорпирифос, форметанат, метомил и оксамил, установени на границата, с връщане на пратката. През май 2026 г. Българската агенция по безопасност на храните спря 43 пратки с общо тегло над 277 тона. Ако Съюзът свали границите за 18-те вещества, първата лаборатория, която ще ги приложи, е на Капитан Андреево, а първият производител, който ще усети разликата, е българският оранжериен производител, чиито домати и пипер стоят на същия рафт с турските. Вратата по член 54 е отворена за всяка държава членка, включително за България; Франция показа как се минава през нея.

Обратната страна: азотът, при който Съюзът избра фермера пред завода — освен когато азотът е руски

Всяка от дотук описаните мерки пази производителя на храна. Торовете са мястото, където той е от другата страна, и 2026 г. показа докъде стига Съюзът и в тази посока. От 1 юли 2025 г. азотните торове от Русия и Беларус влизат в ЕС с мито 6,5 на сто плюс 40 евро на тон (45 евро за смесените); от 1 юли 2026 г. добавката е 60 евро (70 за смесените), от 1 юли 2027 г. — 80 евро (95), а от 1 юли 2028 г. — 315 евро на тон за азотните и 430 за смесените, което е около сто на сто от стойността и затваря вноса почти напълно (Регламент (ЕС) 2025/1227). През 2023 г. Русия даваше над една четвърт от вноса на тези торове в Съюза — около 3,6 милиона тона за 1,28 милиарда евро. Комисията изписа целта в две изречения: митата отслабват военната икономика на Русия и „ще подкрепят растежа на местното производство и европейската индустрия за торове“. Земеделските организации възразиха още преди гласуването, че торовете са основен разход на цялата професия, а предложението мина без оценка на въздействието.

Регламент (ЕС) 2025/1227. Ако вносът от Русия и Беларус надхвърли годишния праг (2,7; 1,8; 0,9 милиона тона), най-високата ставка важи веднага.

Тогава дойде войната в Персийския залив. От 28 февруари 2026 г. Ормузкият проток, през който минава една трета от световната търговия с торове, е почти затворен; карбамидът поскъпна от около 400 долара на тон на над 850 долара през април и се върна към 453 долара през юни, по данни на Световната търговска организация. Пряката зависимост на Съюза от Близкия изток е малка — около 3 на сто при амоняка и 1–2 на сто при азотните торове, по сметки на Комисията — но цената е световна и удари всички. На 16 март унгарският министър на земеделието Ищван Наги поиска с писмо до Хансен и Шефчович всички мита върху руските и беларуските торове да паднат до нула. Съюзът отговори по друг начин. В средата на май Комисията прие План за действие за торовете, а на 22 май Съветът спря за една година митата върху карбамида, амоняка и други азотни торове от всички държави — освен от Русия и Беларус — с очаквана икономия за фермерите и индустрията около 60 милиона евро. В документ, внесен в Съвета още през януари, това е казано направо: митата, „първоначално създадени, за да пазят европейската индустрия за торове“, са имали „нежелания ефект да оскъпят допълнително торовете за фермерите“. Тоест през 2026 г. Съюзът избра фермера пред завода за всеки произход, освен за руския, където геополитиката тежи повече от цената на азота — и на 1 юли добавката към митото върху руския карбамид стана 60 евро на тон по график, посред кризата.

Втората тежест остава. От 1 януари 2026 г. механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) е в окончателната си фаза за желязото и стоманата, цимента, алуминия, торовете, електроенергията и водорода: вносителят на тор ще плаща за въглерода, вложен в производството му, по цената на европейските квоти за емисии — за първото тримесечие на 2026 г. 75,36 евро на тон CO₂. Сертификатите ще се продават от февруари 2027 г. и ще покриват със задна дата всичко, внесено от 1 януари 2026 г.; вносители под 50 тона годишно са освободени (Регламент (ЕС) 2025/2083). Механизмът пази европейския производител на тор, който вече плаща за емисиите си, от конкурент, който не плаща; спирането на митата от май не го засяга. За стопанина, който купува тона карбамид, въглеродът остава в цената и след като митото е спряно.

Шестте мерки, с които Съюзът очертава границата на защитата през 2026 г. — четири от тях вече действат.

Къде стои София

България говори с речника на френския лагер и гласува с германския. На 18 май 2026 г. в Берлин Румен Радев произнесе „продоволствен суверенитет“ пред Фридрих Мерц, който не повтори думата; в началото на юни министърът на земеделието Пламен Абровски поиска между 10 и 25 на сто от европейския бюджет за земеделието; новите депутати от селските райони превърнаха в програма френския и унгарския пример за защита на своето. На 9 януари 2026 г. обаче България беше сред 21-те държави, които гласуваха за споразумението с Меркосур — на страната на Германия, Испания и Италия, срещу Франция, Полша, Австрия, Унгария и Ирландия. Двете неща не са противоречие, ако се погледне интересът. България внася храна — 87 191 тона пилешко и турските зеленчуци през Капитан Андреево — и изнася зърно, за което са нужни отворени пазари и евтин азот. Огледалната мярка за антибиотиците пази българския бройлер; пестицидната би пазила българския оранжериен производител; членът за столовата би дал на общините инструмент, който законът за „българския рафт“ от 2020 г. не можа; а митото върху руския азот и въглеродното мито оскъпяват сеитбата на зърнопроизводителя, който е гръбнакът на българския аграрен износ. Кой печели и кой плаща зависи от това кой български производител гледаме. Затова и позицията, която тежи в Брюксел, е гласът в Съвета, а той засега е за отворения пазар. Публична българска позиция по 18-те вещества, за които решението ще се вземе през 2027 г., редакцията не откри; през френската врата на член 54 София не е минавала.

Така изглежда границата на европейската защита през есента на 2026 г. Идеята на Макрон е в два законопроекта за индустрията и в едно действащо правило за месото, което държи една четвърт от вноса на пилешко и говеждо извън пазара, докато Бразилия не докаже как отглежда животните си. Предложението за обществените поръчки ще позволи на публичния купувач да предпочете европейската и сезонната храна, но ще мине през Парламента и Съвета и ще действа не по-рано от 2029 г. Изследването на JRC казва, че следващата мярка, върху пестицидите, може да струва между 0,4 и 41 на сто от вноса, и решението по нея ще се вземе в омнибуса през 2027 г. Върху торовете Съюзът спря митата за една година за всички освен за Русия и Беларус, а въглеродното мито остава. За животновъда числото за следене е цената на едро на пилешкото филе в таблото на министерството и датата, на която Бразилия представи гаранциите си за говеждото. За производителя на зеленчуци — решението по 18-те вещества и уведомленията от Капитан Андреево. За зърнопроизводителя — февруари 2027 г., когато започва продажбата на въглеродните сертификати, края на пролетта на 2027 г., когато изтича едногодишното спиране на митата, и 1 юли 2027 г., когато добавката към митото върху руския азот става 80 евро на тон.

Понятия

Общностно предпочитание — един от трите основни принципа на ОСП от 1958–1962 г. — вносът на земеделски продукти не бива да е по-евтин от местното производство; прилаган до 1995 г. чрез променливи вносни налози, изравняващи световната цена с европейската.

Европейско предпочитание — право на възложителя на обществена поръчка да предпочете оферта с европейски произход — чрез ограничаване на участието, минимален дял европейско съдържание или отхвърляне на оферта с под половината европейска стойност. В предложението от 9 септември 2026 г. остава по избор на възложителя, без задължение.

Огледална мярка (огледална клауза) — правило, което изисква вносният продукт да е произведен при същите условия, каквито ЕС налага на собствените си производители — например без антибиотици за растеж, без забранени пестициди. Действа върху начина на производство; количеството и цената на вноса остават извън нея.

Обвързано мито — мито, чийто максимален размер държавата е записала в Световната търговска организация; вдигането му над този таван изисква компенсация за партньорите. Митата на ЕС върху храните са обвързани от 1995 г.

Геоикономика — термин на Едуард Лутвак от 1990 г. — съперничество между държави, водено с инструментите на търговията и инвестициите: мита, субсидии, стандарти, достъп до пазар.

Защитна клауза (двустранна) — механизъм в търговско споразумение, който позволява временно спиране на митническите преференции или връщане на митата, когато внос от партньора нараства рязко и вреди на местните производители. Действа върху количеството и цената; за Меркосур е уреден в Регламент (ЕС) 2026/687.

Тарифна квота — количество, което може да се внесе с намалено или нулево мито; над квотата важи пълното мито. Меркосур получава квоти за говеждо и птиче месо, равни на 1,5 и 1,3 на сто от европейското производство.

Максимално допустима граница на остатъчни вещества (МДГОВ) — най-високото количество от даден пестицид, което законът допуска в килограм от дадена храна; определя се за всяка двойка вещество–продукт (Регламент (ЕО) № 396/2005).

Граница на количествено определяне — най-ниското количество, което лабораторията може да измери надеждно, обикновено 0,01 mg/kg. Свалянето на МДГОВ до тази граница означава на практика забрана за остатъци.

Временни защитни мерки на държава членка — право на държава членка по общото законодателство за храните (член 54 от Регламент (ЕО) № 178/2002) да спре внос или продажба на храна при сериозен риск, когато Комисията не е действала, като я уведоми; Франция го използва през януари 2026 г.

Регламент и директива — регламентът се прилага пряко във всяка държава членка; директивата се въвежда с национален закон, който оставя място за различия. Предложението за обществените поръчки заменя три директиви с един регламент.

RASFF — системата за бързо предупреждение за храни и фуражи на ЕС, в която държавите членки уведомяват за опасни или несъответстващи пратки, включително спрени на границата.

Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) — плащане при внос на стомана, цимент, алуминий, торове, електроенергия и водород за въглерода, вложен в производството им, по цената на европейските квоти за емисии; в окончателна фаза от 1 януари 2026 г., продажба на сертификати от февруари 2027 г.

Използвани източници

— Емануел Макрон — интервю за няколко европейски издания, 10 февруари 2026 г. (цитирано от Euronews, 11 февруари 2026 г.); Урсула фон дер Лайен, Страсбург, 11 февруари 2026 г.; Антониу Коща, неформална среща на лидерите в Алден Бизен, 12 февруари 2026 г.

— Европейска комисия — Акт за индустриално ускоряване, 4 март 2026 г.; Акт за обществените поръчки, COM(2026) 590, съобщение IP/26/1817, 9 септември 2026 г. (член 53 — храни; членове 70 и 73 — европейско предпочитание).

— Конференция в Стреза, 3–12 юли 1958 г. — принципи на общата селскостопанска политика; Споразумение от Маракеш (Уругвайски кръг), 1994 г.; реформа на ОСП от 2003 г.

— Световна търговска организация — спор „ЕО — Хормони“ (DS26, DS48), доклад на Апелативния орган, 1998 г.; ответни мерки на САЩ от 1999 г.; меморандум ЕС–САЩ от 2009 г.

— Емануел Макрон — интервю за френската телевизия, 26 октомври 2022 г. („Buy European Act“); Inflation Reduction Act, САЩ, август 2022 г.; Марио Драги, „The future of European competitiveness“, 9 септември 2024 г.; Урсула фон дер Лайен, реч за отношенията с Китай, 30 март 2023 г.; Edward Luttwak, „From Geopolitics to Geo-Economics“, The National Interest, 1990 г.

— Министерство на търговията на Китай — временни и окончателни антидъмпингови мита върху свинско (10 септември и 17 декември 2025 г.) и млечни продукти (23 декември 2025 г., 12 февруари 2026 г.) от ЕС; Reuters, CNBC, S&P Global.

— Европейска комисия, DG AGRI — доклад за аграрната търговия на ЕС през 2025 г.: износ 238,4 млрд. евро, внос 188,6 млрд. евро, излишък 49,9 млрд. евро.

— Съвет на ЕС — гласуване по споразумението ЕС–Меркосур, 9 януари 2026 г. (21 „за“, 5 „против“, 1 въздържал се); подписване в Асунсион, 17 януари 2026 г.; временно прилагане от 1 май 2026 г.; Регламент (ЕС) 2026/687 от 11 март 2026 г. за защитните клаузи; Европейски парламент, 10 февруари 2026 г.

— Европейска комисия, говорител по здравните въпроси Ева Хрнчиржова — изявления от май 2026 г. и 3 септември 2026 г.; Регламент (ЕС) 2019/6; Делегиран регламент (ЕС) 2023/905; Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/1189 (ОВ, 5 юни 2026 г.); Euronews, 3 септември 2026 г.

— Rabobank, 28 юли 2026 г. — „Implications of the potential EU ban on Brazilian meat and poultry“; S&P Global Commodity Insights, 19 януари 2026 г. — данни на SECEX.

— Министерство на земеделието и храните, информационно табло „Пилешко месо“, 18 май 2026 г.; данни на НСИ.

— Copa-Cogeca, септември 2026 г.; Agricultural and Rural Convention (ARC2020), 17 септември 2026 г.; Politico Brussels Playbook, 24 септември 2026 г.; Bloomberg, февруари 2026 г.

— Европейска комисия — наказателна процедура срещу България: официално уведомително писмо от 14 май 2020 г., мотивирано становище от 30 октомври 2020 г. (INF/20/1687).

— Съвместен изследователски център на Европейската комисия (JRC), 11 август 2026 г. — „Assessing the economic impacts of stronger alignment of production standards applied to imported products on the EU’s agricultural sector“ (JRC147659); USDA Foreign Agricultural Service, доклад E42026-0064, 25 август 2026 г.

— Европейска комисия, 16 декември 2025 г. — Омнибус за безопасност на храните и фуражите, COM(2025) 1030; Съвет на ЕС, 27 май 2026 г.

— Journal officiel de la République française — заповед от 5 януари 2026 г. (обнародвана на 7 януари); Conseil d’État, решение № 511530 от 13 май 2026 г.; Министерство на земеделието на Франция, 7 януари 2026 г.

— Европейска комисия, DG SANTE — годишен доклад за 2025 г. на мрежата за сигнали и сътрудничество (RASFF/ACN); Demiray, Çağlayan, Ekuklu, Food Additives & Contaminants, октомври 2025 г.; научно изследване на уведомленията за остатъци от пестициди в RASFF за 1981–2020 г., 2022 г.; Българска агенция по безопасност на храните — данни за май 2026 г.

— Регламент (ЕС) 2025/1227 за митата върху земеделски продукти и торове от Русия и Беларус; Съвет на ЕС, 12 юни 2025 г. и 22 май 2026 г. (едногодишно спиране на митата върху азотни торове); Европейска комисия — План за действие за торовете, май 2026 г.; документ на Съвета 5554/26, януари 2026 г.; писмо на министър Ищван Наги, 16 март 2026 г.

— Световна търговска организация, блог с данни, 10 юли 2026 г. — търговията с торове след затварянето на Ормузкия проток; Reuters, 22 май 2026 г.

— Регламент (ЕС) 2025/2083 за опростяване на CBAM; Европейска комисия — цена на сертификатите за първото тримесечие на 2026 г.

— Архив на zemedeleca.bg — „Внесена реторика: за протекционизъм говорим, преди да имаме какво да защитим“; „Продоволствен суверенитет, който Берлин не разпозна“ (18 май 2026 г.); „Съвет по земеделие, 26 май 2026 г.“; „МФР: Брюксел, Варшава, Капитан Андреево“.