Промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи минаха на първо четене със 126 гласа, а в комисията Абровски извади план за ваксинация на 1,16 милиона овце и кози, по 8 евро на животно за карантинните зони и помощ за златката, за която БАБХ няма нито един протокол: какво стана в парламента на 24 септември

ГЕРБ-СДС се въздържа с шест възражения, две от които редакцията постави още през юли, а за боновете, за наредбата за средното рентно плащане и за тавана от 10 000 декара никой в залата не отвори дума. В комисията овцевъдите чуха, че ваксината без дерогация носи 21 дни без паша и осем месеца без пазар, преработвателите обещаха да „скочат“, ако се отвори дума за нея, а Румъния, чийто план за ваксинация Брюксел одобри на 18 септември, влезе в спора като аргумент. С въпросите на депутатите дойдоха и датите: наредбата за кризисната интервенция излиза в понеделник, приемът е през ноември, „иранската помощ“ чака Брюксел, а лозарите получават 34 милиона, макар че криза „официално няма“.

Народното събрание прие на първо четене промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи — със 126 гласа „за“, подадени само от мнозинството, и 46 „въздържал се“, — а няколко часа по-късно Комисията по земеделието, храните и горите изслуша министър Пламен Абровски за шарката по овцете и козите и научи от него и от заместниците му за план за ваксинация на всички дребни преживни животни в страната, за добавка от 8 евро на животно в карантинните зони, за прием по кризисната интервенция през ноември с условие, което може да остави овощарите без обезщетение за златката, за 30-процентния аванс по обвързаното подпомагане и за разпределението на „иранската помощ“. Събираме целия ден на едно място — гласуването, възраженията, изслушването и отговорите на депутатските въпроси, — за да е ясно кое е прието, кое предстои да се приеме и кое от него е спорно. Самия законопроект разглобихме вчера параграф по параграф и тук го даваме само през това, което се случи в залата.

Гласуването в залата

Гласуването не изненада никого — мнозинството на „Прогресивна България“ внесе проекта на 15 юли и го прекара през комисията на 21 юли с 14 гласа „за“, а министърът го подкрепи устно още тогава. Единствено депутатите от мнозинството гласуваха „за“; ГЕРБ-СДС не гласува „против“, но Десислава Танева публикува след заседанието шест възражения, всяко към конкретен параграф, и обяви, че групата ще внесе предложения между четенията.

Първото е към § 3 и предупреждава, че пасищата и ливадите, предоставени на научни институти и подобни организации, рискуват да преминат в частна държавна собственост и да бъдат продадени — текст, който мотивите на проекта не обясняват и който редакцията ще проследи отделно, защото засяга опитните станции на Селскостопанската академия. Второто е към § 4, новия ред за търговете за държавна земя по чл. 24а: според ГЕРБ отпадането на условието участниците във втората тръжна сесия да имат стопанска дейност по местонахождението на имота отваря търговете за лица без никаква дейност в района, които после ще преотдават придобитата земя на местните стопани; в същото възражение стои и една сметка, която засяга приоритетните категории — спечелилият земя за зеленчуци не би могъл да сключи договор, ако за миналата година няма одобрени по основното подпомагане същия размер площи, тоест правилото „до допустимата площ по интервенцията от предходната година“ на практика отнема предимството, което процедурата обещава на уязвимите сектори. Третото е към § 8 и думата „цена“ в чл. 37б: ако договорите за ползване трябва задължително да съдържат „цена“, администрациите ще изискват винаги определена сума в евро, а масовата практика е рентата да е определяема — процент от добива, килограми зърно. Това е същото възражение, което Асоциацията на земеделските производители в България внесе в края на юли и което вчера описахме като техническа промяна с последици за базата, върху която се смята средното рентно плащане. Четвъртото е към § 9 и чл. 37в: проектът маха условието некоректните платци към държавния и общинския поземлен фонд да не участват в споразуменията за комасирано ползване, и ГЕРБ го чете като връщане към „порочните практики големите фирми да участват, дават високи цени на търгове, не плащат за нея, но участват в споразумения и се ползват от стопанския приход и субсидиите“ — облекчението за длъжници, което мотивите на проекта не коментират и което редакцията отбеляза още в разбора от 17 юли. Петото е към § 16 и § 17, удължаването на мораториума върху земите по чл. 19: според ГЕРБ общинският поземлен фонд вече е изпълнил функцията си по приключване на реституцията там, където е имало достатъчно остатъчна земя, а предложената процедура за затваряне на реституционните претенции „има своите дефицити“ и групата ще предложи подобрения между четенията. Шестото е към § 18: който придобие имущество от бившите ТКЗС в петгодишен срок след закона, няма да плаща дължимия наем, а който вече го е платил, няма да го получи обратно — неравнопоставеност, за която оценката на въздействието към проекта не казва нищо.

В самия дебат опозицията атакува три места — две от тях познати от становищата през лятото, третото досега само от разбора на редакцията. Свилен Трифонов и Танева се противопоставиха длъжниците към поземлените фондове да бъдат допускани до търговете за държавна и общинска земя дори след като са погасили просрочените си наеми, защото така се изравняват с ползвателите, които са плащали в срок — възражение, което Българската асоциация на собствениците на земеделски земи внесе още на 16 юли. Трифонов постави и въпроса за безтръжния наем на държавна земя срещу разрешително за водовземане по чл. 24а, ал. 2 — до десет години, без нито един критерий по кой от двама кандидати с разрешителни за един и същ масив ще бъде класиран; редакцията зададе същия въпрос през юли, а нито едно от шестте становища, с които разполагаме, не го беше повдигало. Третото възражение е конституционното, което Националното сдружение на общините формулира на 24 юли: когато общинският съвет мълчи, земята за обезщетяване на реститутите се определя от областния управител, а назначен от правителството орган не бива да се разпорежда с общинска собственост. Депутати от различни групи казаха, че законът е основен за поземлените отношения и всяка промяна в него трябва да се обсъди с широк кръг заинтересовани — забележка с адресат, защото проектът е внесен по реда за депутатска инициатива и не е минал обществено обсъждане. Абровски отговори кратко: бележките са два вида, технически и политически, а министерството подкрепя проекта като цяло. Срокът за предложения е 14 дни и изтича около 8 октомври; кои от шестте възражения ще станат текст с подписи, ще се види тогава.

Какво остана извън дебата

От отворените въпроси, които редакцията подреди вчера, залата засегна три и подмина четири. Никой не попита по каква оценка ще се смятат поименните компенсационни бонове, с които § 16 ще плаща на последните чакащи реституцията, колко преписки и каква обща стойност очаква държавата и кой ще купува бонове на борса със среднодневен оборот около 2 хиляди евро — въпросът, който омбудсманът постави писмено на 16 септември и който в четвъртък остана без глас. Никой не спомена наредбата на Министерския съвет за средното годишно рентно плащане, чийто срок по § 19 е 1 октомври — след седмица, — а проект на нея на Портала за обществени консултации няма; ако срокът мине без наредба, § 19 ще трябва да се пренапише между четенията. Таванът от 10 000 декара за достъп до държавна земя, за който собствениците на земя казаха през юли, че се пази само с декларация, не беше нито защитен, нито атакуван. И забраната за придобиване по давност на земите в бившите стопански дворове, която стъпва в материята на Решение № 3 на Конституционния съд от 2022 г. без преходна уредба за 119-те имота в спор, мина без дума. Тоест депутатите говориха там, където браншът и общините вече бяха говорили, и мълчаха там, където проектът засяга бюджета и правата на дребните собственици.

Изслушването за шарката

Изслушването беше свикано по четири точки — разпространението на шарката по овцете и козите, ефективността на мерките, възможността за спешна ваксинация и обезщетяването на засегнатите стопанства — и министърът започна с числата. Шарката е заболяване от категория А по европейското законодателство, тоест болест, която не бива да се среща в Съюза и при поява изисква незабавно ликвидиране на огнището. През 2025 г. огнищата са били 192, засегнатите животни 24 968; от началото на 2026 г. до четвъртък огнищата са 39, в областите Благоевград, Кюстендил, Пловдив, Хасково, Стара Загора, Ямбол и Кърджали, със засегнати 4577 животни. Двете съседни държави, Гърция и Румъния, имат много повече огнища, и до миналата седмица никоя от тях не ваксинираше. Целият план се обяснява с кривата по месеци: „За месец юни имаше 1 огнище, за месец юли имаше 4 огнища. За нас това означава, че нямаше абсолютно никаква причина да се пристъпва към каквото и да е действие, защото това означава 5 огнища за 2 месеца, което е пренебрежимо малко на фона на 192 огнища миналата година. През август месец обаче се появиха 18 огнища.“ Осемнадесетте огнища за месец са причината министърът да разпореди на БАБХ да разработи план за ваксинация — първия такъв в страната, по неговите думи. През септември обаче огнищата намаляха — 15 до четвъртък — и Абровски не го скри: „Компетентният орган започна разработване на такъв план за ваксинация, който към септември месец до момента показва, че може би разработването му не е било необходимо.“ Изречението означава, че документът, който в момента стои на сайта на агенцията за обществено обсъждане, е написан за епидемична вълна, която по данните от последните три седмици не е дошла — и че министърът предпочита да има готов план, който няма да задейства, пред положението от миналата година, когато при 192 огнища план „нито е бил публичен, нито някой е бил запознат с него“. Решенията, добави той, трябва да се вземат „след внимателна оценка на епизоотичния риск, възможните икономически и търговски последици“.

Планът на БАБХ

Планът е датиран 9 септември, носи статус „за одобрение и представяне пред Европейската комисия“ и има за ваксинационна зона цялата територия на страната. Числата в него са от ветеринарната информационна система ВетИС към същата дата: 20 497 животновъдни обекта с 1 007 659 овце и 156 074 кози, общо 1 163 733 дребни преживни животни; минималната цел е ваксината да стигне до 95 на сто от обектите и 80 на сто от животните, оперативната — до всички допустими животни. Графикът е разчетен на десет дни подготовка, първа седмица с приоритет за областите с огнища през 2026 г., граничните общини и високорисковите обекти, и основна кампания от 20 до 30 работни дни; Комисията и другите държави членки трябва да бъдат уведомени най-късно два дни преди старта. Отделен документ съдържа критериите за задействане — брой и динамика на новите огнища, разпространение в нови общини и области, забавяне при ликвидирането, проблеми с проследимостта, нерегламентирани движения на животни — и изрично казва, че нито един фактор поотделно не активира ваксинацията; нужно е изрично решение на компетентния орган, тоест заповед на изпълнителния директор на БАБХ. Тук трябва да се чете внимателно, защото планът и министърът не казват едно и също: в оценката към проекта пише, че „съвкупността от епизоотичните, мрежовите, оперативните, икономическите и социалните показатели подкрепя активиране на спешна защитна ваксинация в национален обхват“, а предпочитаният сценарий е стартиране в цялата страна. Документът, писан на 9 септември при осемнадесет августовски огнища, препоръчва да се ваксинира; министърът, говорещ на 24 септември при петнадесет септемврийски, казва, че може би не е нужно. Между двете стоят общественото обсъждане до 9 октомври, в което становища могат да дават и потребителите, и преработвателните предприятия, евентуална работна група и подписът на директора на агенцията — и затова становищата през следващите две седмици ще тежат повече от обичайното.

Ограниченията при ваксинация

На въпрос на Маломир Власов от „Прогресивна България“ дали ваксинацията би довела до ограничения, министърът описа цената ѝ. Ако Европейската комисия не даде на България дерогация (изключение от общите правила за търговия с ваксинирани животни), ваксинираните животни няма да могат да пасат свободно 21 дни след последната ваксинация и ще трябва да се отглеждат оборно, а продуктите от тези обекти няма да могат да се търгуват осем месеца след последната ваксинация; след тези осем месеца движението може да бъде освободено след оценка на БАБХ и решение на Комисията. Самата ваксина пази до 36 месеца. Ако се стигне до ваксинация, тя може да бъде и зонална — уточнение, което планът в сегашния му вид не съдържа. За 20 497-те обекта това означава три седмици фураж вместо паша и осем месеца без пазар за мляко, сирене и агнета, а инструмент, който да покрие рязко увеличените разходи за фураж на стопаните, към момента няма — това стана ясно на заседанието и никой от министерството не го оспори. Ваксинацията, по думите на самия план, не замества незабавното откриване, умъртвяването на животните в потвърдените огнища, обезвреждането, дезинфекцията, проследяването на контактите и контрола на движенията; тя се прилага като допълнителна бариера срещу пространственото разпространение. Ваксинираното стадо не е застраховано срещу ликвидиране, ако в него се появи огнище, но е по-малко вероятно да го предаде на съседното.

Извън ветеринарния план останаха две неща. В понеделник и вторник, 28 и 29 септември, е Съветът на земеделските министри и България, заедно с Кипър, Гърция, Румъния и Хърватия, ще поиска от Комисията цялостен преглед на европейското законодателство за болестите по животните, което министърът нарече „изключително остаряло“, защото не предвижда обезщетение за стопаните, принудени да държат животните си оборно в карантинните зони. Пред депутатите пък Абровски помоли да бъде запушена „дупка“ в закона — когато БАБХ констатира огнище и реши да приложи предвидените мерки, няма разпоредба, която да ѝ позволи да влезе в обекта и да изпълни закона при отказ на стопанина да съдейства. Това е признание, че зад случаите Болярово и Велинград, за които редакцията писа през лятото, стои и липсваща норма. Румен Христов от ГЕРБ-СДС отговори на цялата дискусия с едно изречение — ваксинацията е много крайна мярка и не трябва да се бърза с нея.

Секторът пред комисията

Секторът дойде на изслушването разделен и всеки говореше с число. Проф. Дойчо Димов, председател на Сдружението за отглеждане на маришки овце, представи проучване сред 90 членове на сдружението, показано на европейски форум: половината от засегнатите от шарка стопани страдат от тежък емоционален стрес, още 24 на сто — от психологичен; двама овцевъди са починали след шока от заразата и ликвидирането, един е получил инсулт, друг инфаркт. Сметката му е икономическа: миналата година държавата е платила 11,4 млн. евро за ликвидиране на огнища, а ваксинация с последващ надзор би струвала на бюджета 3 млн. евро. Владислав Михайлов, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България, взе думата, за да каже от името на сектора, че ваксинацията е неприемлива, припомни, че миналата есен производители и преработватели са излизали на протест в подкрепа на тогавашния министър Георги Тахов, който отказа да ваксинира, и завърши с „Отвори ли се дума за ваксина – ще скочим“. За пазара това изречение означава, че преработвателите не са готови да поемат осем месеца без суровина от ваксинирани стада и без възможност да изнасят сирене от тях, и че всеки план за ваксинация без дерогация ще срещне съпротива преди всичко от купувачите на млякото. Симеон Караколев, председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, премести сравнението отвъд границите: Румъния е започнала да ваксинира при по-малко огнища и изнася по 4 милиона агнета годишно, България — нула; Гърция отказва ваксинация и изнася сирене фета за 1 млрд. евро, България — за около 17 млн.

Румъния и Гърция

Румънският пример има документ, който на изслушването не беше цитиран, но променя тежестта му. На 18 септември Европейската комисия одобри — без поправки, с гласовете на представителите на всичките 27 държави членки в специализирания комитет — плана за действие на румънската ветеринарна агенция ANSVSA за отблокиране на износа на овце и кози при режим на ваксинация. Комисията предоставя на Румъния безплатно 1,3 милиона дози; в най-рисковите окръзи Тулча и Констанца ще се прилага пълната схема с едновременна ваксинация срещу чума и срещу шарка по дребните преживни; ANSVSA вече е подписала шест международни договора за износ на ваксинирани животни — със Саудитска Арабия, Йордания, Мароко, Тунис, Израел и Либия — и преговаря по още седем; самата ваксинация на терен предстои. Румъния е втората по поголовие овцевъдна държава в Съюза след Испания с 10,75 милиона овце през 2025 г. и износ за над 200 млн. евро годишно, спрян от Комисията до 31 декември 2026 г. Тоест северният съсед мина през същия избор — ваксина срещу пазар — и го реши с договори, подписани преди първата доза, така че осеммесечният режим да свърши в отворени граници. Гърция върви по другия път — ликвидира без ваксина — и на 21 септември отчете ново огнище в село Ливадия, срещу граничния пункт Кулата. България в понеделник ще застане в Брюксел до двете и ще поиска правилата да се сменят; договори за износ, който да се отвори след ваксинация, никой на изслушването не спомена.

Осем евро на животно

Единственият нов ред с пари от изслушването дойде след въпрос на Шендоан Халит от ДПС какво се случва със стопаните, които попадат в ограничителните зони и търпят реални загуби, без вирусът да е стигнал до тях. Отговорът на министъра: в приема по извънредния де минимис, който тече от 15 септември до 2 октомври в общинските служби по земеделие, са осигурени допълнителни средства, БАБХ ще подаде списък на всички животновъдни обекти в тези зони и те ще получат като добавка по 8 евро на животно. Де минимис е помощ, смятана за твърде малка, за да наруши конкуренцията, и затова се дава без одобрение от Брюксел, с таван от 50 000 евро на предприятие за три години; основните ставки по този прием са 11 евро за овца или коза майка в развъдна програма или от застрашена порода и 8 евро за такива в планински район, така че стопанин с 300 овце майки в развъдна програма в карантинна зона получава 3300 плюс 2400 евро. За сравнение по подсхемата за ограничителните зони около огнища на шарка Държавен фонд „Земеделие“ изплати за 2025 г. 1,15 млн. евро (2 253 840 лв.) на 737 стопани — средно около 1560 евро на стопанин. Осемте евро се смятат на глава добитък и затова са първата компенсация в тази епизоотия, чийто размер расте с броя на животните, вместо да се дели от наличния бюджет; какво ще получат стопаните, ако планът се задейства и ограниченията станат осем месеца, министърът не каза, защото инструмент за това няма.

Иранската помощ

С въпросите на депутатите дойдоха и парите. Маломир Власов попита за „иранската помощ“ и поводът беше политически — думите на Асен Василев от миналата седмица, че 100-те милиона за горивата ще отидат при „20 земеделски семейства с майбаси“. Министърът отговори, че изказването не е подкрепено от никакви доказателства, и повтори конструкцията, която описахме на 22 септември: правителството е заложило 170 млн. евро по временната европейска рамка за кризата в Близкия изток; целта е компенсация за разликата между цената на газьола през 2025 г. и тази след блокирането на Ормузкия проток, и за разликата в цените на торовете; таванът от 50 000 евро на производител е правило на Комисията, за да няма концентрация на помощта. Числата: 100 млн. евро за газьола, за над 14 000 производители (на 18 септември министерството назова 14 861), по 0,44 евро на литър; остатъкът — по думите на министъра 70 млн. — за торовете, след като мине първоначалният прием за горивата. Тук се появи и нова величина: неусвоеният остатък от 170-те милиона след плащането за горивото и след прилагането на тавана ще се разпредели на около 50 000 производители, животновъди и растениевъди — на 18 септември министерството говореше за близо 41 000 стопанства по торовете, и разликата между двете числа засега няма обяснение. Заместник-министърът Крум Неделков добави разпределението по сектори: между 25 и 30 на сто от подкрепата за горива ще отидат в животновъдството, а с торовете за фуражните култури делът му може да стигне 35 до 40 на сто от цялата помощ.

Министърът каза и две изречения, които ще се цитират. „В комбинация с всички вече съществуващи държавни помощи това прави подпомагане за българските земеделски производители с близо 0,73 евро на литър.“ Това е същата аритметика, която на 22 септември разглобихме при „Капитал“ — 21 цента за горивото от 2025 г., 9 за това от 2024 г. и 44 за тазгодишното, три години гориво, събрани в един литър; този път сборът излиза от министерството, което на 18 септември призова фактите да не се изкривяват. Ставка от 73 цента не съществува и нито един литър няма да я получи, както вече писахме. Другото е за срока: „Неслучайно отложихме във времето тази компенсация, за да бъде тя много по-ефективна и абсолютно навременна.“ Помощта беше обявена в края на юни с прием „в края на август“, на 19 август с прием „в края на септември“ и на 18 септември без дата; постановлението от 20 август обвързва плащането с решение на Комисията по процедурата за държавните помощи, и такова решение към четвъртък няма. Отлагането, нарочно или не, зависи от подпис в Брюксел, който още го няма.

Кризисната интервенция и златката

Заместник-министърът Красимир Чакъров даде на комисията двете дати, които липсваха от август. Приемът по новата кризисна интервенция се планира за началото на ноември, а наредбата за прилагането ѝ се качва в понеделник, 28 септември, за едномесечно обществено обсъждане — тоест обсъждането свършва в края на октомври и приемът трябва да тръгне непосредствено след него. Интервенцията е плащане за стопани, загубили над 30 на сто от продукцията си заради природни бедствия и неблагоприятни явления, и стъпва на новия чл. 78а от европейския регламент за стратегическите планове; бюджетът ѝ е малко над 33 млн. евро от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони — 25,2 млн. прехвърлени от неусвоени интервенции и близо 8 млн. възстановени средства от периода 2007–2013 г. — плюс национално съфинансиране, а обхватът, обявен през август, е сушата от 2025 г., късните пролетни измръзвания, градушките и наводненията от май 2026 г., масовото нападение от черна златка и болестите по животните за двете години. На 22 септември тя стоеше в нашата таблица с „без наредба, без прием, без дата“; от четвъртък има и трите.

Има обаче и едно условие, което отделя парите от част от хората, за които бяха обявени. По проекта на наредбата протоколът за щетата трябва да е издаден преди 1 септември. А БАБХ е докладвала, че към 1 септември няма нито един протокол за щети от нападения на черна златка. Ако това е така, тази година няма да има обезщетения за унищожените от вредителя овощни градини по кризисната интервенция, защото няма кой да ги докаже с документа, който наредбата изисква; на заседанието беше уточнено, че стопанин, който разполага с такъв протокол, заверен от БАБХ, безспорно ще получи обезщетение. Черната златка е бръмбар, чиито ларви се хранят в корените и кореновата шийка на костилковите дървета — сливи, кайсии, праскови, череши — и ги изсушават за един-два сезона; през 2026 г. нападението беше обявено за масово и влезе в обхвата на интервенцията с името си. Протоколът за щета от вредител обаче се издава от агенцията по храните и стопанинът не може да го замести с нищо свое; ако агенцията не е издавала протоколи до 1 септември, срокът в наредбата отрязва точно направлението, заради което овощарите я чакаха. При сушата, градушките и измръзванията протоколите за пропаднали площи по досегашната практика се съставят от комисии на областните дирекции „Земеделие“, и там въпросът не стои по същия начин. Общественото обсъждане, което започва в понеделник, е моментът, в който датата 1 септември може да бъде преместена; ако остане, парите за златката ще останат в бюджета на интервенцията и ще отидат за другите направления.

Авансът по обвързаното подпомагане

Третата парична тема беше 30-процентният аванс по обвързаното подпомагане — плащането, което министерството обяви за тази есен като „нещо, което до този момента не е правено“. Държавен фонд „Земеделие“ работи по условията за изплащането му, и проблемът, който фондът търси как да реши, е връщането: част от обвързаните интервенции още изискват стопанинът да докаже реализирана продукция с фактура — за плодовете и зеленчуците например, — и ако някой получи аванса наесен, а в началото на 2027 г. не представи фактурата, държавата трябва да има механизъм да си вземе парите обратно. За дойните крави, биволите, овцете и козите изискването за реализирано мляко отпадна с наредбата от май и там авансът няма какво да чака; за месодайните животни остава един документ за придвижване на пет майки. Авансът, напомняме, връща по-рано нещо, което се полага така или иначе, и не увеличава сбора за годината; график на фонда още няма.

Виното

Цвета Караянчева от ГЕРБ-СДС попита за лозарите и получи най-краткия отговор на деня: „В момента в страната нямаме официално регистрирана криза на пазара в лозаро-винарския сектор, която да е свързана със значителен спад в цените и натрупване на необичайно големи запаси в избите.“ Министърът призова бранша, ако проблем има, да представи точни данни, „защото невинаги статистиката е вярна“, и добави, че с точни числа може да защити пред Комисията „много и различни по вид помощи“; реколтата нарече „прекрасна“. Парите дойдоха в следващото изречение: лозаро-винарите са включени в утвърдения за България бюджет по извънредната кризисна мярка — 11 млн. евро европейски, допълнени с 23 млн. национални, — данните ще се прегледат през януари, а плащането се очаква до 28 февруари 2027 г. Това са същите 34 милиона, за които на 22 септември написахме, че по всяка вероятност са българският пакет от селскостопанския резерв (11 615 100 евро) с максималното двеста процента национално доплащане; в четвъртък министърът каза числата така, както ги бяхме сметнали, и добави сектор, който на 25 август не беше споменат.

Справка за деня

Източници: Народно събрание, Комисия по земеделието, храните и горите, БАБХ, МЗХ, ДФЗ; сметките на редакцията са отбелязани в текста.

Три от решенията на деня са важни и нито едно от тях не е окончателно. Законопроектът за земеделските земи мина първото четене само с гласовете на мнозинството, срещу него стоят шест писмени възражения на опозицията, три спорни места от дебата и четири въпроса, които никой в залата не зададе, а една от датите в него — 1 октомври за наредбата за рентното плащане — идва преди второто четене. Планът за ваксинация е публичен, препоръчва в собствената си оценка национална ваксинация, министърът засега не я смята за нужна, а секторът е разделен между стопаните, които броят загубите от ликвидирането, и преработвателите, които броят месеците без суровина. Кризисната интервенция получи наредба, срок и прием, но с условие, което по данните на самата БАБХ оставя направлението за златката без нито един документиран получател. Овцевъдът в карантинна зона трябва до 2 октомври да е подал заявлението си по де минимис в общинската служба, защото добавката от 8 евро ще мине през него, и до 9 октомври да е казал на БАБХ какво мисли за плана — това е единственият момент, в който думата му тежи преди заповедта на директора. Овощарят със съсипана от златка градина трябва още сега да провери дали има протокол от агенцията с дата преди 1 септември, а ако няма — да поиска промяна на датата в становище по наредбата, която излиза в понеделник, защото друг път за това няма. Стопанинът от кръга на четиринадесетте хиляди по горивото няма какво да подава, докато Комисията не се произнесе; зърнопроизводителят над 10 000 декара и наследникът с непризнато право четат вчерашния разбор и следят 8 октомври, когато ще стане ясно кои от възраженията стават текст.

Понятия

Първо и второ четене — законопроектът се приема на две гласувания: на първото залата приема или отхвърля проекта по принцип, след което тече срок за предложения по текстовете (тук 14 дни), а на второто се гласуват отделните параграфи с внесените поправки.

Шарка по овцете и козите (ШОК) — остро вирусно заболяване по овцете и козите от семейство Poxviridae; силно заразно, с висока смъртност при младите животни; не е опасно за хора. В европейското законодателство е болест от категория А — не се среща в Съюза и при поява изисква незабавно ликвидиране на огнището.

Спешна защитна ваксинация — ваксинация, разпоредена от компетентния орган при огнище или висок риск, за да се ограничи разпространението; при болест от категория А се провежда с уведомяване на Европейската комисия и води до ограничения върху движението и търговията с ваксинираните животни и продуктите от тях.

Дерогация — изключение от общо правило на Съюза, което Комисията дава на държава членка; тук — изключение от търговските ограничения за ваксинирани животни.

Ограничителна (карантинна) зона — зона около огнище, определена от БАБХ, в която пашата, движението и търговията с животни от засегнатия вид са ограничени до отмяна на мерките.

ВетИС — ветеринарната информационна система на БАБХ, в която се водят животновъдните обекти и животните в тях; числата от нея са базата на всеки план за ваксинация.

Извънреден де минимис — държавна помощ до 50 000 евро на предприятие за три години (Регламент (ЕС) 2024/3118), която не се нотифицира пред Комисията; през 2026 г. — 42,6 млн. евро, платими по глава животно и по хектар, с прием от 15 септември до 2 октомври.

Кризисна интервенция по чл. 78а — нова интервенция в Стратегическия план (Регламент (ЕС) 2021/2115, чл. 78а, въведен с Регламент (ЕС) 2025/2649) за плащания на стопани при загуби над 30 на сто от природни бедствия, неблагоприятни явления и катастрофални събития.

Протокол за щета — документ, с който компетентният орган констатира загубата; при вредители го издава БАБХ, при пропаднали площи от суша, градушка и измръзване — комисии на областните дирекции „Земеделие“; без него плащане по интервенцията няма.

Черна златка (Capnodis tenebrionis) — бръмбар от семейството на златките, чиито ларви се хранят в корените и кореновата шийка на костилковите овощни дървета и ги изсушават; през 2025–2026 г. нападението в България е обявено за масово.

„Иранска помощ“ — националната схема по временната рамка на Европейската комисия за кризата в Близкия изток (METSAF, 29 април 2026 г.), с която държавата може да покрие от своя бюджет част от поскъпването на горивата и торовете за периода 1 март – 31 декември 2026 г.; в България — до 170 млн. евро по Постановление № 110 от 20 август 2026 г., платими след решение на Комисията.

Обвързано подпомагане и аванс — директни плащания за конкретни сектори (животни, плодове, зеленчуци) по чл. 32 от Регламент (ЕС) 2021/2115; авансът е предсрочно плащане на част от полагащото се и не увеличава общата сума за годината.

Реализирана продукция — условие в част от обвързаните интервенции стопанинът да докаже с фактура или документ за придвижване, че е продал или подкарал продукция; за млечните животни условието отпадна с изменението на Наредба № 3 от 15 май 2026 г.

Селскостопански резерв — фонд в бюджета на ЕС за извънредни пазарни мерки; българският пакет от юли 2026 г. е 11 615 100 евро, с възможност държавата да го допълни до 200 на сто и срок за плащане 28 февруари 2027 г.

Поименен компенсационен бон — безналична ценна книга, с която държавата обезщетява собственици на невъзстановима земя; приема се по номинал (0,51 евро) само при плащане към държавата за земя или приватизация, а на борсата се търгува под номинала.

Средно годишно рентно плащане — официалната средна цена за ползване на земя в дадено землище, определяна ежегодно по регистрираните договори; по нея се плащат „белите петна“ и от нея тръгват началните тръжни цени; проектът я извежда в наредба на Министерския съвет със срок 1 октомври 2026 г.

Определяем размер на рентата — рента, чийто размер се определя по формула (процент от добива, килограми зърно) и се изчислява след прибирането на реколтата, за разлика от твърдата сума в евро на декар.

Тръжни сесии по чл. 24а — редът, по който държавната земя се отдава под наем и аренда: първа сесия само за местни стопани в приоритетни категории, следващи сесии за лица с правно основание в общината или съседна.

Източници

Народно събрание — гласуване на първо четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 52-654-01-90 на 24 септември 2026 г. (126 „за“, 46 „въздържал се“); доклад на Комисията по земеделието, храните и горите № 52-653-11-4.

Комисия по земеделието, храните и горите — редовно заседание на 24 септември 2026 г.: изслушване на министъра на земеделието и храните Пламен Абровски за шарката по овцете и козите; отговори на въпроси на народни представители за „иранската помощ“, кризисната интервенция, аванса по обвързаното подпомагане и лозаро-винарския сектор; изказвания на заместник-министрите Красимир Чакъров и Крум Неделков.

Десислава Танева, народен представител от ГЕРБ-СДС — публикации от 24 септември 2026 г. с възраженията на групата по § 3, § 4, § 8, § 9, § 16, § 17 и § 18 от законопроекта и с данни от заседанието на комисията (кризисна интервенция, аванс, „иранска помощ“, план за ваксинация).

Българска агенция по безопасност на храните — Проект на план за спешна защитна ваксинация срещу шарка по овцете и козите на територията на Република България (9 септември 2026 г.) и Критерии за откриване на процедура по активиране на плана; публикувани за обществено обсъждане на 24 септември 2026 г., становища до 9 октомври 2026 г. на [email protected].

Публикации в българския печат от 24 септември 2026 г. за пленарния дебат и за заседанието на комисията, включително изказванията на проф. Дойчо Димов, Владислав Михайлов, Симеон Караколев, Румен Христов, Шендоан Халит, Маломир Власов и Цвета Караянчева.

ANSVSA (Национален орган по санитарна ветеринарна дейност и безопасност на храните на Румъния) — съобщение от 18 септември 2026 г. за одобрения от Европейската комисия план за действие за отблокиране на износа на овце и кози; публикации на Agerpres и Romania Insider от същата дата; решение на Европейската комисия от 17 юни 2026 г. за забрана на движението на овце и кози от Румъния до 31 декември 2026 г.

Омбудсман на Република България — становище на Велислава Делчева от 16 септември 2026 г. по законопроект № 52-654-01-90 (поименните компенсационни бонове, средното рентно плащане).

Държавен фонд „Земеделие“ — годишен пакет минимални помощи за 2025 г., Подсхема 2.4 (компенсации за стопани в ограничителни зони около огнища на шарка: 2 253 840 лв. на 737 стопани); извънреден де минимис за 2026 г., решение на Управителния съвет от 20 август 2026 г., прием 15 септември – 2 октомври 2026 г.

Министерство на земеделието и храните — позиции от 18 септември 2026 г. по държавната помощ за горивата; Постановление № 110 на Министерския съвет от 20 август 2026 г. (ДВ, бр. 77 от 25 август 2026 г.); шесто изменение на Стратегическия план — нова кризисна интервенция с 33 млн. евро от ЕЗФРСР (септември 2026 г.); Наредба № 3 от 10 март 2023 г., изменение в ДВ, бр. 28 от 15 май 2026 г.

Регламент (ЕС) 2021/2115, чл. 32 и чл. 78а (въведен с Регламент (ЕС) 2025/2649); Регламент (ЕС) 2016/429 за заразните болести по животните (категория А); Регламент (ЕС) 2024/3118 за помощите де минимис в земеделието; временна рамка METSAF на Европейската комисия от 29 април 2026 г.

Архив на zemedeleca.bg — разборът на двата законопроекта от 17 юли 2026 г.; статията от 23 септември 2026 г. за гласуването на 24 септември, становищата и боновете; „Едни и същи 15 000 стопани получиха 9 евроцента…“ от 22 септември 2026 г.; материалът за агнешкото, Болярово и Велинград (лято 2026 г.); разборът на обвързаното подпомагане по чл. 32 (май–юни 2026 г.).