Законопроектът, който мина първо четене със 126 гласа, пренаписва десетки членове на закон от 1991 г. и се чете трудно дори от хората, които ще го прилагат. Затова тук при всяко спорно място казваме какво е положението днес, какво променя проектът, кого засяга, кой е против кого и какво може да падне или да влезе до второто четене — така, че наследникът без земя в землището, дребният собственик с „бяло петно“, животновъдът с общинско пасище и стопанството над 10 000 декара да намерят своя ред.
Проектът, който Народното събрание прие на първо четене на 24 септември, е внесен от осем народни представители от мнозинството на 15 юли, но е написан през 2022 г. в две министерства — на земеделието и на правосъдието — и носи в себе си три различни реформи, събрани в един текст: край на поземлената реституция, нов ред за държавната земя и нова цена на пасищата. Читателят, който го отвори, вижда параграфи, които препращат към членове, които препращат към други членове, и се отказва. Този текст е написан за него. При всяко от спорните места отговаряме на едни и същи четири въпроса — какво е положението днес, какво променя проектът, кой е против кого и какво може да се промени между четенията — и даваме номера на параграфа в края, като етикет, за да може който иска да го намери в оригинала. Едно уточнение за четенето: когато пише „§ 16“, това е шестнадесетата поправка в самия проект; когато пише „чл. 24а“, това е членът от действащия закон, който поправката пренаписва. Срокът за предложения между първото и второто четене е 14 дни и изтича около 8 октомври; тогава ще се види кое от описаното по-долу става текст.
Боновете: с какво ще платят на последните чакащи
Положението днес е наследство от 1991 г. Реституцията в България върна земята като конкретен физически имот в старите му граници, и там, където имотът вече не съществува — под квартал, под язовир, под път — собственикът с признато право чака обезщетение: земя от общинския поземлен фонд или, при недостиг, поименни компенсационни бонове. В най-голямата община в страната числата са такива: Столична община дължи обезщетение със земя за 50 852 декара на стойност 15,71 млн. евро (30 733 910 лв.), а разполага с 9 553 декара — за всеки пет декара дължима земя има един наличен. Числата са от становището на омбудсмана Велислава Делчева от 16 септември и те казват нещо, което мотивите на проекта премълчават: в София боновете ще бъдат редовният път, защото земя за четири от всеки пет декара няма.
Проектът затваря реституцията така: собственик или наследник с признато право на възстановяване, който не може да установи границите на имота си, подава заявление в общинската служба по земеделие правото му на възстановяване да стане право на обезщетение; общината му дава равностойна земя от своя фонд, при недостиг — от съседно землище, а ако общинска земя няма, държавата плаща с бонове (§ 16). Бонът е разписка на държавата: безналичен, поименен, с номинал един лев, тоест 0,51 евро, и непаричен — с него не се купува нищо на свободния пазар, но се плаща на държавата по номинал в два случая: при приватизация и в търговете за купуване на държавна земя и гори. Който няма нужда от държавна земя, го продава на Българската фондова борса чрез инвестиционен посредник, и цената там зависи от едно — колко струва възможността някой ден да платиш с него на държавата. През март 2026 г. котировката беше около 0,41 евро (0,80 лв.) за лев номинал, тоест около четири пети от номинала; среднодневният оборот за последните дванадесет месеца е около 2 хиляди евро, а в книгата с поръчки към края на юли стоеше поръчка „купува“ за един милиард бона по половин евроцент. Пазар с такъв размер не може да поеме нова вълна продавачи, а точно такава ще произведе § 16 там, където общинската земя свърши преди чакащите.
Кръгът, който държавата затваря, изглежда така: тя издава бонове на обезщетените и си ги връща от купувачите на своя земя — от 2022 г. досега собствениците на сгради в бившите стопански дворове са купили от държавата 563 имота с 20 991 декара за 5,09 млн. евро (9 963 446 лв.), от които 2,37 млн. евро (4 638 145 лв.) са платени с бонове. За бюджета кръгът е удобен. За наследника стойността на бона зависи от три неща, за които проектът не казва нищо: по каква оценка ще се смята обезщетението — коя наредба, от кога са цените в нея, кой ще ги актуализира, защото ако имот, който на пазара струва две хиляди евро на декар, бъде оценен по тарифа от няколкостотин, разликата не се връща от никаква котировка; колко преписки и каква обща стойност очаква държавата — оценката на въздействието към проекта, таблица от страница и половина, не съдържа нито едно от тези числа; и дали министерството планира нови търгове за продажба на държавна земя, в които новите бонове да се харчат по номинал, защото само това задава ценовото им дъно. Омбудсманът заяви официално това, което всеки продавач на борсата знае — реалната стойност на бона е „чувствително по-ниска от номинала“ — и поиска или плащането по номинал да се разшири, или да се намерят нови способи за обезщетяване, „гарантиращи равностойност“. Нито едно от възраженията на ГЕРБ не засяга боновете и в пленарния дебат никой не ги спомена; числата за оценката и за обема на емисията са първото, което комисията може да поиска от вносителите преди второто четене.
Общинската земя и областният управител
Положението днес: земята за обезщетяване идва от общинския поземлен фонд — остатъчните земи по чл. 19, останали в общините след като на всички собственици е върнато, каквото е можело да се върне — и общинският съвет решава кога и коя. Проектът задължава съвета да се произнесе на първото си заседание след искането и да предостави имотите в двумесечен срок, изрично включително общинските пасища и мери, които съветът обявява от публична в частна общинска собственост „със същото решение“; ако съветът мълчи, земите се определят със заповед на областния управител по мотивирано искане на общинската служба по земеделие (§ 16). Мотивите напомнят, че такава конструкция е действала до 2008 г.
Тук спорът е конституционен и стои над браншовите интереси. Общините — чрез Националното сдружение на общините — възразяват на две нива. Първото: общинската собственост е уредена в чл. 140 от Конституцията, правомощията на местното самоуправление — в чл. 141, а разпореждането с общинска собственост е изключително право на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление; областният управител може да върне или да оспори незаконосъобразно решение, но не може да замести волята на съвета — да определи с административен акт на централната власт кои общински имоти преминават към частни лица е „разпореждане с чужда собственост“. Второто: пасищата за общо ползване са публична общинска собственост, тоест ресурс на общността, който не може да се продава, и принудителното им превръщане в частна собственост, за да бъдат раздадени, лишава общината от правото сама да решава за какво ѝ служи земята. Общините са прочели и самите решения на Съда в Страсбург, които мотивите цитират като причина за целия проект: в нито едно Съдът не сочи общински орган като виновник за забавената реституция — отговорността е на държавата, а по „Сивова и Колева“ Съдът отбелязва, че над половината обезщетение вече е дадено в общински земи. Тоест държавата плаща свой дълг с общински ресурс, без да предвижда компенсация. На другата страна стои омбудсманът, който подкрепя намесата на областния управител, защото без нея реституцията никога не свършва — и наследникът в София, който чака от 1991 г., е на нейна страна. В пленарния дебат възражението прозвуча в най-простата си форма: назначен от правителството областен управител не може да се разпорежда с общинска земя. Работната група между четенията има да избира между два легитимни интереса, и това е мястото, където проектът най-вероятно ще бъде пренаписан.
Запечатаната общинска земя до края на 2027 г.
Положението днес зависи от това кого питаш. Земите по чл. 19 бяха под ограничение за разпореждане на няколко пъти — 2010, 2015, 2016, 2020 г., — и последният петгодишен режим от декември 2020 г. изтече на 23 декември 2025 г. Оттогава до внасянето на проекта общините формално са били свободни седем месеца да се разпореждат с тези земи по общия ред, с програма за управление на общинската собственост, публичност и съдебен контрол, и някои са го правили. Проектът записва, че до 31 декември 2027 г. тези земи се предоставят само за реституционно обезщетяване, за техническа инфраструктура, за подземни богатства и за обекти с принудително отчуждаване и не могат да бъдат предмет на други сделки (§ 17). Целта е ясна: две години и половина остатъчната общинска земя да е резервирана за затварянето на реформата.
Кой е против: общините, защото според тях текстът възстановява изтекъл мораториум вместо да удължава действащ, и оценката на въздействието към него — три изречения — не обосновава защо; собствениците на земя, които искат § 17 да се оттегли по същата причина; и ГЕРБ, според която общинският фонд вече е изпълнил функцията си там, където е имало достатъчно остатъчна земя. Кой е за: омбудсманът, който иска дори по-твърда забрана — до края на всички реституционни процедури, — защото всяка продадена общинска нива е един наследник повече, платен с бонове. За читателя разликата е практическа: ако общината му през пролетта е обявила общинска земя за продажба, § 17 ще спре процедурата, стигне ли законът до влизане в сила преди сделката.
Държавната нива: кой влиза в търга и с колко
Положението днес: държавната земя се отдава чрез търгове в две сесии, по ред с предимства за уязвими сектори, въведен през 2024 г., и всяка година около сто хиляди декара остават ненаети. Проектът пренаписва целия ред (§ 4, чл. 24а). Търгът върви на сесии без ограничение в броя им, защото след втората сесия са оставали ненаети 93 270 декара за 2024/2025 г. и 109 231 декара за 2025/2026 г. В първата сесия участват само местни — лица с постоянен адрес или седалище в общината и собственици на животновъдни обекти в нея или в съседна — и то в пет категории: кандидати за зеленчуци с тригодишна история на заявени площи по основното подпомагане, кандидати за трайни насаждения със същата история, животновъди с обекти в системата на БАБХ и пасищни животни при норма до 8 декара на животинска единица, биологични производители с вписани площи и хора до 40 години за зеленчуци или трайни насаждения без изискване за история. Договорите по първата сесия са до допустимата площ по съответната интервенция от предходната година и до 300 декара на кандидат. В следващите сесии влизат лица с регистрирано правно основание през последните две години в общината или в съседна. Процедурата се открива със заповед на министъра до 31 януари; ползвателят е длъжен да стопанисва земята „с грижата на добър стопанин“, иначе директорът на областната дирекция прекратява договора едностранно; за пръв път могат да участват и юридически лица с нестопанска цел.
Спорът тук е на три фронта. Собствениците на земя искат целият режим с предимства да отпадне и водещ критерий да стане най-високата цена — тоест пазар вместо категории. ГЕРБ атакува от обратната страна и с една сметка, която обезсмисля предимството: договорът в първата сесия е ограничен до площта, която кандидатът е имал одобрена миналата година, така че зеленчукопроизводителят с 50 декара може да вземе от държавата най-много още 50, а човек на 45 години, който иска за първи път да сади зеленчуци, няма нито история, нито миналогодишна площ и не влиза никъде — за него остава само втората сесия, наравно с всички; освен това във втората сесия вече не се изисква стопанска дейност по местонахождението на имота, и според ГЕРБ това отваря търговете за хора без никаква дейност в района, които после ще преотдават земята на местните. Производителите от ОЗП искат първата сесия да се отвори и за кандидати без пълна тригодишна история. И един стопанин от Крушари описа в становище нещо, което нито проектът, нито действащият закон уреждат: никъде не пише кой орган, по какви критерии и в какъв срок решава кои държавни имоти изобщо се предлагат за трайни насаждения, а отказите идват устно, „на ниво Министерство на земеделието“. Между четенията ще се реши дали сметката за миналогодишната площ остава — това е най-лесната поправка и с най-голяма последица за приоритетните категории.
Таванът от 10 000 декара
Положението днес: ограничение на достъпа до земя по размер на стопанството в България няма — такива има само в подпомагането. Проектът въвежда първото: до търг за държавна земя не се допуска лице, което само или чрез свързани лица по Търговския закон и свързани предприятия по Закона за малките и средните предприятия обработва повече от 10 000 декара, независимо от формата на стопанисване и от собствеността; договор се сключва само за площ, с която общата земя на лицето и свързаните с него не надвишава тавана; обстоятелствата се удостоверяват с декларация с нотариална заверка на подписа (чл. 24а, ал. 8 и 9). Изключението е важно: в общия размер не се броят държавните земи по договори, чийто срок изтича в годината на търга, тоест заварен наемател на държавна земя може да се яви за подновяване, без изтичащите декари да го вкарат над тавана. С други думи, таванът реже влизането на частно уедрените стопанства към държавния ресурс, без да пипа заварените отношения с фонда.
Спорът е едностранен, което е информация само по себе си. Собствениците на земя нарекоха тавана „несериозен“, защото се пази с декларация, а лъжливата декларация по Наказателния кодекс на практика струва глоба от 51 до 153 евро (100–300 лв.) — тоест наказанието за невярна декларация е далеч по-малко от ползата от нея. Печелившите от тавана — организациите на производителите, чиито членове са под прага и в приоритетните категории — мълчат: в становището на ОЗП думата „таван“ не се среща, а в пленарния дебат никой нито го защити, нито го атакува. За стопанство с три свързани дружества по 4 000 декара таванът означава край на достъпа до нова държавна земя; за същото стопанство с изтичащ държавен договор — подновяване по новия ред без промяна.
Земя без търг срещу вода
Положението днес: държавна земя се отдава само чрез търг. Проектът създава изключение, което никое браншово становище не оспори, а в четвъртък народен представител повдигна за първи път. Държавна земя, която попада в територия, обслужвана от хидромелиоративна инфраструктура, и за която стопанинът има разрешително за водовземане по Закона за водите, се отдава под наем или аренда без търг, по пазарна цена от независим оценител, за срока на разрешителното, но не повече от десет години (чл. 24а, ал. 2, т. 7). Покрай това върху държавни земи и в бившите стопански дворове може да се учредява право на строеж за напоителна и водоснабдителна инфраструктура също без търг, а парите от полските пътища в масивите ще могат да се харчат и за напояване. Логиката на вносителя е стопанска: който ще вкопава тръби, трябва да е сигурен, че ще обработва земята над тях.
Възражението е срещу липсата на правила. Разрешителното за водовземане се издава от басейновите дирекции към Министерството на околната среда и водите, не от земеделието, тоест достъпът до държавна нива зависи от акт на друго ведомство, за който в поземления закон не пише нищо; за двама кандидати с разрешителни за един и същ масив няма нито един критерий по кой ще бъде класиран; и няма публичност кой е поискал и получил разрешително за кой имот. Свилен Трифонов постави точно въпроса за критериите. Минималната поправка, която редакцията формулира още през юли, е публичен регистър на договорите по тази точка с насрещните разрешителни; по-твърдата е класиране по обективен показател, когато кандидатите са повече от един.
Длъжниците: в търговете и в масивите
Тук се сливат две различни неща и трябва да се разделят. Първото са масивите — ежегодно създаваните със споразумение между ползвателите блокове за обработка в едно землище, в които влизат и „белите петна“, тоест имотите на собственици без договор, за които ползвателят плаща по средното рентно плащане. Положението днес: за да участваш в споразумението, трябва да си уредил задълженията си към държавния и общинския поземлен фонд. Проектът маха това условие (чл. 37в), и мотивите не казват защо. Собствениците на земя са против, а ГЕРБ описва какво се връща: големите фирми наддават високо на търг за държавна земя, не плащат наема, но участват в споразуменията, вземат стопанския приход от масива и субсидиите за него. Второто са самите търгове: некоректен наемател, който е погасил просрочените си наеми, да може отново да участва — Трифонов и Танева възразиха, защото така той се изравнява с тези, които са плащали навреме. Срещу двете стои една промяна в обратната посока, която мотивите подчертават: ползвателите на държавна земя вече са длъжни да влизат в споразумението с площ, поне равна на държавните им имоти, тоест държавната земя не може да се държи извън масивите. Първият спор е сериозният, защото засяга всяко землище с масиви; вторият е по-скоро принципен.
Рентата излиза от закона
Положението днес: средното годишно рентно плащане за всяко землище — числото, върху което стъпват началните тръжни цени, плащането за „белите петна“ и за полските пътища и досега цената на пасищата — се смята от комисия на областната дирекция „Земеделие“ по всички договори, регистрирани през предходната година, по методика от заповед на министъра от 27 декември 2024 г. Проектът пренаписва самата дефиниция: размерът „се определя в евро за декар при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет“ (§ 2е и § 19). Срокът за наредбата е 1 октомври 2026 г.; към 23 септември проект на нея на Портала за обществени консултации няма.
Защо е спорно: собственикът на осем декара в Добруджа, който никога не е подписвал договор, получава за земята си точно това число, и оттук нататък правителството ще може да сменя методиката — кои договори влизат, кои не, дали се броят договорите с „цена“ вместо с арендно плащане — без парламент. Омбудсманът го каза с едно изречение, което заслужава да се цитира дословно: „За правата на дребните собственици – „слабата страна“ в поземлените отношения, размерът на годишното средно рентно плащане е от съществено значение“, и поиска, ако регулирането остане подзаконово, законът да определи критериите, по които се изчислява. Собствениците на земя — асоциацията, чиито членове живеят от това число — не казаха нищо по наредбата; общините си извоюваха общинските пасища да се отвържат от него. Ако 1 октомври мине без наредба, § 19 ще трябва да се пренапише между четенията, и това е техническата причина датата 8 октомври и датата 1 октомври да не могат да се четат отделно.
Пасищата: две цени и правилото за животните
Положението днес: държавните и общинските пасища, мери и ливади се дават на животновъди без търг по цена, вързана за средното рентно плащане. Проектът разделя цената: за държавните — по най-високата тръжна цена за землищата в общината от предходната година; за общинските — „по цена, определена по пазарен механизъм“, каквото поискаха общините на Консултативния съвет по поземлени отношения на 24 ноември 2025 г. (чл. 37и, ал. 12). Договорите минават на календарна година, а за тримесечието между края на стопанската и края на календарната година кметът или директорът на областната дирекция може да сключва допълнителни споразумения. И правилото за животните: при намаление на животинските единици с над 10 на сто в сравнение с 1 февруари на предходната година договорът вече се изменя, като площта се намалява съответно, вместо да се прекратява; ново основание за изменение е надвишената норма площ на животинска единица; при отнет или изтекъл сертификат за биологична дейност договорът се прекратява (чл. 37м).
Спорът е между самите заинтересовани и исканията им са несъвместими. Производителите от ОЗП искат за държавните пасища средноаритметична тръжна цена вместо най-високата, а за общинските — пазарен механизъм, но с таван до средното рентно плащане, защото пасището изхранва животните, без да носи самостоятелен приход, и най-високата цена пренася едно спекулативно наддаване върху всички; общините искат точно обратното — общинската цена да не е вързана за рентата. По правилото за животните ОЗП иска 12-месечен гратисен период за възстановяване на числеността, изключение при форсмажор и при ветеринарни ограничения, удостоверени от БАБХ, и спиране на прекратяването, докато се обжалва биосертификатът — искане, което тази есен има лице: овцевъдът в карантинна зона около огнище на шарка, който е загубил животни при ликвидиране или не може да ги замени, защото движението е спряно, по проекта губи и част от пасището си. Работната група трябва да избере чия цена влиза; гратисният период при епизоотия е поправка, срещу която на изслушването за шарката никой не би възразил.
Една дума: „цена“ вместо „арендно плащане“
Положението днес: договорите за ползване на земя се регистрират в общинските служби по земеделие и върху тях се смята средното рентно плащане; масовата практика е рентата да е определяема — процент от добива, килограми зърно, — и да се изчислява след прибирането на реколтата. Проектът записва, че всички договори и споразумения по чл. 37б съдържат задължително „страни, предмет, срок и цена“ — край на регистрираните споразумения без цена, върху които рентната статистика досега стъпваше сляпо. Възражението е едно и също от две страни — Асоциацията на земеделските производители в България с „категорично не подкрепяме“ и ГЕРБ в четвъртък: „цена“ е понятие с друг правен обхват от „арендно плащане“, администрациите ще изискват винаги определена сума в евро, а базата на официалната средна за всяко землище ще се промени, без някой да е решил това нарочно. Поправката е една дума и вероятно ще мине.
Стопанските дворове: давност и петгодишна отстъпка
Положението днес по мотивите на проекта: земите на бившите ТКЗС и ДЗС са 42 656 имота, от които над 24 000 застроени и прилежащи с над 187 000 декара, и 13 907 свободни, негодни за земеделие имота с над 63 500 декара, за които няма купувачи; след като Конституционният съд през февруари 2022 г. отмени безсрочния мораториум върху придобиването по давност в Закона за собствеността, държавата е установила 119 имота с 359 декара, придобити по давност или в спор, и по 11 от тях е загубила делата. Проектът отговаря с изрична забрана тези земи да се придобиват по давност, с безплатен достъп на поземлените органи до имотния регистър, с предварително съгласие на министъра при устройствен план и с облекчено изземване — заповед на директора на областната дирекция, изпълнявана с полиция, чието обжалване не спира изпълнението (§ 12). Стимулът е финансов: който придобие собственост върху застроените и прилежащи площи в петгодишен срок от влизането на закона в сила, не дължи сумите за ползване; мотивите признават, че тези суми на практика завишават оценките с около 50 на сто (§ 18).
Спорът е на две места. ГЕРБ отбеляза неравнопоставеността: който купи в следващите пет години, не плаща ползването, а който вече го е платил, няма да го получи обратно — и колко вземания се опрощават, оценката на въздействието не казва. Производителите искат данъчната оценка при продажба да е „за стопански двор“ вместо „като за земи в строителни граници“, защото втората е многократно по-висока. Третото място никой не повдигна: забрана за давност занапред изглежда защитима, но прилагането ѝ към заварени и вече изтекли давностни срокове поставя същия въпрос, който Конституционният съд реши през 2022 г., втори път, а преходна уредба в проекта няма. За човека, който купи краварник през 1998 г. и от тогава обработва двора около него, това е разликата между собственост и изземване със заповед.
Земите на институтите
Това е възражението на ГЕРБ, което не беше в нито едно становище през лятото: пасищата и ливадите, предоставени на научни институти и подобни организации, рискуват да преминат в частна държавна собственост и да бъдат продадени (§ 3). Механизмът, доколкото може да се възстанови от текста и от разбора на редакцията от юли, е следният: проектът изрично обявява земите от държавния поземлен фонд за частна държавна собственост и когато са предоставени за ползване по чл. 24, ал. 2 — на опитни станции, институти, училища. Разликата между публична и частна държавна собственост е една: публичната не може да се продава, частната може. Мотивите не обясняват защо е нужна тази промяна и какви площи засяга; редакцията ще поиска числата от министерството преди второто четене.
Как проектът влезе в парламента
Всичко по-горе се обяснява и с реда, по който проектът е стигнал до залата. Съдържанието му е правителствено по произход: текстовете за реституцията стъпват на законопроект на двете министерства, одобрен от Министерския съвет с Решение № 359 от 1 юни 2022 г. и внесен в 47-то Народно събрание, където процедурата не е довършена. Движещата сила е външна — решенията на Европейския съд по правата на човека по групите дела „Мутишев“, „Любомир Попов“, „Сивова и Колева“, „Василев и Дойчева“ и „Томов и Николова“, в които Съдът е установил „системен проблем“ със забавената реституция, и Резолюция № 2358 (2021) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която нарежда България сред държавите с най-много неизпълнени решения; мотивите заявяват като цел страната да излезе от този списък и „да се избегне възможността за завеждане на наказателна процедура срещу държавата“. През 2026 г. обаче проектът влезе като депутатска инициатива по чл. 87, ал. 1 от Конституцията, вместо като правителствен. Разликата е процедурна и съществена: правителственият проект задължително стои 30 дни на Портала за обществени консултации, минава междуведомствено съгласуване и цялостна оценка на въздействието; депутатският не минава през нито едно от трите и се придружава от предварителна оценка от страница и половина, която тук декларира, че „не са необходими допълнителни разходи, трансфери или други плащания“ — при емисия на бонове, опрощаване по § 18 и общински фонд, който плаща държавен дълг. Няма и срок между обнародването и влизането в сила, в който адресатите да се подготвят. Становищата, за които става дума по-горе, са постъпили по инициатива на самите организации, без редът да го изисква. Кооперациите добавиха и въпрос за вносителите: според съюза им двама от осемте — Георги Георгиев и Маломир Власов — са били до 30 юни членове на управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите; членството на Георгиев е публично документирано, за Власов и за датата на напускане редакцията е задала въпроси. Абровски в четвъртък раздели бележките на „технически и политически“ и каза, че министерството подкрепя проекта; депутати от различни групи казаха, че закон с такава тежест трябва да се обсъди с широк кръг заинтересовани — забележка, която има смисъл само ако между четенията се направи това, което преди внасянето не беше направено.
Кой срещу кого
| Спорно място | Какво прави проектът | Кой е против | Кой е за | Какво може да се промени до 8 октомври |
| Боновете (§ 16) | при липса на общинска земя обезщетението е с бонове; оценка, обем и бъдещи търгове не са казани | омбудсманът; никой в залата | вносителите (мълчаливо) | комисията да поиска числата; плащане по номинал в повече случаи |
| Областният управител (§ 16) | при мълчание на общинския съвет земята се определя от областния управител; пасищата стават частна общинска собственост | НСОРБ (чл. 140 и 141 от Конституцията); опозицията в дебата | омбудсманът; чакащите реституция | най-вероятното място за пренаписване |
| Мораториумът (§ 17) | земите по чл. 19 само за реституция и инфраструктура до 31.12.2027 г. | НСОРБ; БАСЗЗ; ГЕРБ-СДС | омбудсманът (иска по-твърда забрана) | срок или обхват |
| Търговете за държавна земя (чл. 24а) | сесии с предимства за пет категории до 300 дка; площ до миналогодишната | БАСЗЗ (иска най-висока цена); ГЕРБ-СДС (втора сесия, миналогодишна площ) | ОЗП (иска и по-широк вход) | отпадане на сметката за миналогодишната площ |
| Таванът 10 000 дка (чл. 24а, ал. 8–9) | без достъп до държавна земя над тавана със свързаните лица; декларация | БАСЗЗ („несериозен“) | никой не го защити гласно | проверка вместо декларация |
| Вода без търг (чл. 24а, ал. 2, т. 7) | наем без търг срещу разрешително за водовземане до 10 г. | Трифонов (няма критерии); редакцията от юли | вносителите | регистър и критерий за класиране |
| Длъжниците (чл. 37в; търгове) | отпада условието за уредени задължения в споразуменията; погасилите дълга влизат в търг | БАСЗЗ; ГЕРБ-СДС; Трифонов и Танева | мотивите мълчат | връщане на условието |
| Рентата в наредба (§ 2е, § 19) | методиката на СГРП излиза в наредба на МС със срок 1.10.2026 г. | омбудсманът (критерии в закона) | НСОРБ (за пасищата) | § 19, ако наредбата закъснее |
| Цената на пасищата (чл. 37и, чл. 37м) | държавни — най-висока тръжна цена; общински — пазарен механизъм; спад над 10 % → намаляване на площта | ОЗП (средна цена, таван, гратис при епизоотия) | НСОРБ | избор между двете искания; гратисен период |
| „Цена“ в договорите (чл. 37б) | всички договори със „страни, предмет, срок и цена“ | АЗПБ; ГЕРБ-СДС | — | връщане на „арендно плащане“ |
| Стопанските дворове (§ 12, § 18) | забрана за давност; изземване със заповед; пет години без суми за ползване | ГЕРБ-СДС (неравнопоставеност); ОЗП (данъчна оценка) | вносителите | преходна уредба; оценка „за стопански двор“ |
| Земите на институтите (§ 3) | земите по чл. 24, ал. 2 — частна държавна собственост | ГЕРБ-СДС | — | уточнение на обхвата |
По становищата на БАСЗЗ, НСОРБ, ОЗП, АЗПБ, НСЗКБ и омбудсмана, публикациите на ГЕРБ-СДС от 24 септември и пленарния дебат; „—“ означава, че позиция не е заявена.
Проектът е важен и спорен на дванадесет места и на нито едно от тях спорът не е приключил. Наследникът, който подозира, че някъде има невъзстановен имот, трябва да провери в общинската служба по земеделие дали правото му е признато в стари реални граници и дали имотът е идентифициран на терена, защото § 16 работи само за признати права, а изборът между земя и бонове ще зависи от това колко общинска земя има в землището — в София отговорът е известен. Дребният собственик без договор — този, чиято земя влиза в масивите като „бяло петно“ и за която ползвателят му дължи средното рентно плащане за землището — трябва да следи 1 октомври, защото начинът, по който това плащане се изчислява, излиза от закона в наредба на правителството. Стопанинът под 10 000 декара трябва да гледа 31 януари и да провери в коя от петте категории попада, а ако е зеленчукопроизводител — с колко декара е бил одобрен миналата година, защото толкова ще може да вземе; стопанинът над тавана със свързаните си лица няма достъп до нова държавна земя, но подновява изтичащите договори. Животновъдът трябва да знае, че пасищата минават на календарна година, че спад на животните над една десета вече отнема само част от пасището, и че цената на общинските ще се определя „по пазарен механизъм“, чието съдържание тепърва ще се пише. Всички чакат една и съща дата, 8 октомври, когато ще стане ясно кои от възраженията стават текст и с чии подписи; каквото се промени между четенията, ще го публикуваме с текстовете и имената на предложителите.
Понятия
Параграф и член — в законопроект за изменение параграфите (§) номерират отделните поправки; членовете (чл.) са разпоредбите на действащия закон, които поправките променят; преходните и заключителните разпоредби (§ 12–19 тук) уреждат срокове и заварени положения.
Право на възстановяване и право на обезщетение — първото връща конкретния имот в старите му граници, второто дава равностойност — земя от общинския фонд или бонове; § 16 урежда превръщането на първото във второто по заявление на собственика.
Поименен компенсационен бон — безналична, поименна ценна книга с номинал 1 лв. (0,51 евро), с която държавата обезщетява собственици на невъзстановима земя; приема се по номинал само при приватизация и в търгове за купуване на държавна земя и гори; търгува се на Българската фондова борса под номинала.
Земи по чл. 19 — остатъчният общински поземлен фонд: земи, останали в общините след възстановяването на собствениците; ресурс за реституционни обезщетения.
Публична и частна собственост (общинска или държавна) — публичната е за трайно задоволяване на обществени нужди и не може да се продава; частната може да бъде предмет на сделки; превръщането на публична в частна е решение на съответния орган.
Заместващ административен акт — конструкцията в § 16, при която областният управител издава акта вместо мълчащия общински съвет; НСОРБ я смята за недопустима по чл. 140 и 141 от Конституцията.
Държавен поземлен фонд — земеделските земи, останали държавна собственост; правата на собственик упражнява министърът на земеделието; отдават се чрез търгове по чл. 24а.
Тръжна сесия — етап от търга за държавна земя; в първата участват само местни кандидати в приоритетни категории, в следващите — лица с правно основание в общината или съседна.
Свързани лица и свързани предприятия — по Търговския закон и по Закона за малките и средните предприятия; през тях се брои таванът от 10 000 дка, за да не се заобикаля с формално отделни дружества.
Разрешително за водовземане — акт по Закона за водите, издаван от басейновите дирекции към МОСВ; по проекта е условие за наем на държавна земя без търг.
Масиви за ползване (чл. 37в) — ежегодно създавани комасирани блокове за обработка, формирани със споразумение между ползвателите в землището или със заповед на директора на областната дирекция „Земеделие“.
„Бели петна“ — имоти на собственици без декларация и без договор; включват се служебно в масивите, а ползвателят внася за тях средното рентно плащане по сметка, от която собственикът може да ги потърси в десетгодишен срок.
Средно годишно рентно плащане (СГРП) — официалната средна цена за ползване на земя в дадено землище, определяна ежегодно по регистрираните договори от предходната година; по нея се плащат „белите петна“ и полските пътища и от нея тръгват началните тръжни цени; проектът я извежда в наредба на Министерския съвет.
Определяем размер на рентата — рента по формула (процент от добива, килограми зърно), която се изчислява след прибирането на реколтата, за разлика от твърдата сума в евро на декар.
Животинска единица — условна мярка за преизчисляване на различни видове животни към общ знаменател при разпределението на пасища; нормата в проекта е до 8 дка на единица.
Придобиване по давност — придобиване на собственост чрез непрекъснато владение в законен срок; проектът го забранява за земите на бившите стопански организации.
Предварителна оценка на въздействието — задължителното приложение към депутатски законопроект по правилника на Народното събрание; единственият аналитичен филтър при този ред, защото обществено обсъждане и междуведомствено съгласуване не се провеждат.
Източници
Народно събрание — Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 52-654-01-90, внесен на 15 юли 2026 г. от Георги Георгиев и група народни представители, с мотиви и предварителна оценка на въздействието; доклад на Комисията по земеделието, храните и горите № 52-653-11-4; първо гласуване на 24 септември 2026 г.
Омбудсман на Република България — становище на Велислава Делчева до председателя на Комисията по земеделието, храните и горите, министъра на земеделието и министъра на правосъдието, 16 септември 2026 г.
Национално сдружение на общините в Република България — становища от 17 и 24 юли 2026 г.
Българска асоциация на собствениците на земеделски земи — становище изх. № 39 от 16 юли 2026 г.; Сдружение „Обединени земеделски производители“ — становище изх. № 451 от 19 юли 2026 г.; Асоциация на земеделските производители в България — становище от края на юли 2026 г.; Национален съюз на земеделските кооперации в България — становище от юли 2026 г.; Христо Игнатов, земеделски стопанин от с. Крушари — становище от юли 2026 г.
Десислава Танева, народен представител от ГЕРБ-СДС — публикация от 24 септември 2026 г. с възраженията на групата по § 3, § 4, § 8, § 9, § 16, § 17 и § 18; публикации в българския печат за пленарния дебат на 24 септември 2026 г.
Решение № 359 на Министерския съвет от 1 юни 2022 г. и законопроект № 47-202-01-31, внесен в 47-то Народно събрание на 2 юни 2022 г.; Решение № 586 на Министерския съвет от 6 август 2021 г.; писмо № 0412-1 от 11 септември 2025 г. на Министерството на правосъдието (цитирани в мотивите).
Решение № 3 на Конституционния съд от 24 февруари 2022 г. по к.д. № 16/2021 г.; Европейски съд по правата на човека — решения по жалби № 18967/03, 69855/01, 30383/03, 14966/04 и 50506/09 срещу България; Резолюция № 2358 (2021) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Закон за собствеността и ползването на земеделските земи — чл. 19, чл. 24, чл. 24а, чл. 24в, чл. 37б, чл. 37в, чл. 37и, чл. 37м, § 2е и § 12 от преходните и заключителните разпоредби; Закон за сделките с компенсаторни инструменти; Закон за местното самоуправление и местната администрация, чл. 21, ал. 1, т. 8; Конституция на Република България, чл. 87, ал. 1, чл. 140 и чл. 141; Закон за нормативните актове, чл. 26; Заповед № РД 46-292 от 27 декември 2024 г. на министъра на земеделието и храните.
Борсова статистика за емисия BLKC (поименни компенсационни бонове) — данни на финансови информационни платформи към 31 юли 2026 г.; ценовите нива подлежат на сверка с официалния бюлетин на „Българска фондова борса“ АД.
Архив на zemedeleca.bg — разборът на двата законопроекта от 17 юли 2026 г.; материалът за становището на НСОРБ и концепцията за земеползването от 29 юли 2026 г.; материалите за становищата на БАСЗЗ, ОЗП, АЗПБ, НСЗКБ и Христо Игнатов от юли 2026 г.; статията от 23 септември 2026 г. за гласуването, становищата и боновете; обобщението на деня в парламента от 24 септември 2026 г.
