Законът от 2020 г., който казва кой контролира всяка стъпка от нивата и обора до магазина, беше оценен по задължение от министерството, което го прилага — с анкета, на която отговориха 66 души, половината от тях от държавни институции, и с извод, че нищо не трябва да се променя. Докладът е важен не само с това, което казва за закона за веригата, а с това, което показва за начина, по който същото министерство ще оцени Закона за храните — закона на всеки производител, преработвател и магазин, чиято проверка е дължима от 9 юни 2025 г. и още я няма.
Инспекторът от областната дирекция по безопасност на храните, който влиза в обора и взема проба; предписанието със срок за отстраняване; заповедта, с която може да бъде спряна дейността на обекта; глобата и нейният размер; зоната, която се обявява около огнище на шарка в съседното село — всичко това има един общ адрес в българското право, и той не е Законът за ветеринарномедицинската дейност. От 20 юни 2020 г. организацията на контрола по цялата верига, от нивата и обора до рафта, се урежда от Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАХВ, обн. ДВ бр. 51 от 5 юни 2020 г.). Стопаните рядко го наричат по име, защото той не създава нито един режим за самите тях — не иска от тях регистрация, разрешително или декларация, — а разпределя кой ги проверява, по какви процедури и кой отговаря, когато нещо се обърка.
Тази година държавата за пръв път провери дали този закон работи. Проверката е задължителна по Закона за нормативните актове, направена е от Министерството на земеделието и храните, публикувана е на страницата му и на Портала за обществени консултации и завършва с изречението: „не възниква необходимост от изменения на разпоредбите на ЗУАХВ“. Как министерството е стигнало до това изречение, е темата на този текст, защото в същия доклад, няколко страници по-рано, стоят думите на стопаните и операторите, които са отговорили на анкетата му, и те казват друго.
Законът в три изречения. Законът за управление на агрохранителната верига е приет от 44-ото Народно събрание, обнародван е на 5 юни 2020 г. и е в сила от 20 юни 2020 г.; внесен е от правителството след обществено обсъждане през есента на 2019 г. Той не урежда самите храни, фуражи, животни или растения — за тях остават секторните закони, — а организира държавата около тях: кои са компетентните органи по цялата верига, кой провежда политиката, кой контролира и кой оценява риска, как се вземат проби и се определят официалните лаборатории, как органите си помагат помежду си и с другите държави членки, какво се прави при криза и кой плаща за контрола. Обхватът му е обхватът на Регламент (ЕС) 2017/625 — безопасност на храните и фуражите, здраве и хуманно отношение при животните, здраве на растенията и продукти за растителна защита, остатъци от ветеринарни лекарства, добавки, замърсители, ГМО, биологично производство, защитени наименования.
Защо почти никой не го знае. По три причини. Законът не създава нито едно задължение за стопанина или оператора — не иска регистрация, разрешително или декларация, — а само за администрацията, и затова никой не го е усетил на гърба си. Приет е в същия месец, в който новият Закон за храните (ДВ бр. 52 от 9 юни 2020 г.) замени стария от 1999 г. и засегна всеки производител и всеки магазин; целият сектор говореше за него, а законът за веригата мина в сянката му. И името му се бърка с друг закон — за веригата на доставки, за надценките и разпределението на стойността, — който се подготвя от 2023 г., два пъти е обявяван за готов и още не е приет.
Законът, който никой не нарича по име
Преди 2020 г. контролът по храните беше разпръснат из Закона за храните, Закона за фуражите, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за защита на растенията и още няколко акта, повечето писани преди членството в ЕС и поправяни десетки пъти. Самото министерство описва в доклада какво не е работело: компетенциите на органите не са били ясно разграничени, взаимодействието между тях не е било уредено, съществували са „предпоставки за заобикаляне на разпоредбите“, а санкциите „не са достатъчно ясно дефинирани и адекватни по размер“. Междувременно европейският Регламент (ЕС) 2017/625 за официалния контрол изискваше всяка държава да определи „компетентен орган“ за всяка част от веригата. Законът от 2020 г., внесен за обществено обсъждане през октомври 2019 г., в разгара на африканската чума по свинете, беше българският отговор. Той изброява десет органа с разписани полета — четири министерства (на земеделието, на здравеопазването, на икономиката и на околната среда), БАБХ, Комисията за защита на потребителите, трите изпълнителни агенции по семената, по селекцията и репродукцията и по лозата и виното, и Центъра за оценка на риска по хранителната верига — и допуска държавата да възлага контролни задачи на частни лица, каквито са седемнадесетте контролиращи лица за биологично производство.
За стопанина законът обещаваше три конкретни неща: край на дублираните проверки от органи с припокриващи се права, еднакви процедури независимо от областта и координирана реакция при криза — разпоредби, писани с чумата пред вратата. Уреждаше и по-прозаичното: кой взема проби, кои лаборатории са официални, как се съставя Многогодишният национален план за контрол и кой плаща за официалния контрол, тоест таксите. За шест години законът не е поправян по същество — петте изменения, които докладът изброява, поправят препратки към новия Закон за храните, преименуват министерства и сменят термина „ветеринарномедицински продукти“ с „ветеринарни лекарствени продукти“.
Проверката, която законът за законите изисква
От 2016 г. Законът за нормативните актове (чл. 22) задължава органа, който прилага един закон, до пет години след влизането му в сила да направи последваща оценка на въздействието: да установи дали целите, с които законът е приет, са постигнати, и дали трябва да бъде променен. Оценката се прави по пет критерия — постигане на целите, ефективност, ефикасност, устойчивост, полезност, — а Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието казва какво трябва да включва: използваните ресурси и постигнатите резултати, причинно-следствената връзка между закона и промените в поведението на адресатите му, съдебната практика по прилагането му, методите за тълкуване на данните и причините за избора им, приложенията. Готовият доклад се публикува в 30-дневен срок на страницата на органа и на Портала за обществени консултации. Замисълът, пренесен от европейската практика на „по-добро регулиране“, е прост: законът да не се променя по усещане, а по установени факти, и оценката да е мястото, където тежестта върху адресатите му влиза в държавния запис и става основание за промяна.
Две особености на този механизъм трябва да се знаят, преди да се чете докладът. Първата: оценката е самооценка. Прави я същият орган, който прилага закона; външни експерти с по-независим поглед Ръководството на Министерския съвет от декември 2020 г. само допуска и насърчава. Методиката на Института по публична администрация от 2015 г., на която докладът се позовава, посочва направо, че вътрешното оценяване носи риск от конфликт на интереси и че отрицателните констатации могат да бъдат пренебрегнати. Втората: срокът. Законът влезе в сила на 20 юни 2020 г., петте години изтекоха на 20 юни 2025 г., а анкетата, върху която стъпва оценката, е проведена между 15 септември и 17 октомври 2025 г. Докладът е качен на страницата на министерството на 22 януари 2026 г., в раздела „Политики по агрохранителната верига“, като отделен документ с името на закона и с регистрационен номер от същия ден и се намира след достатъчно ровене по подменютата; екземплярът на Портала за обществени консултации носи входящ номер на администрацията на Министерския съвет от 6 март 2026 г. — четиридесет и три дни по-късно, при тридесет дни по наредбата за изпращане, — и стои вътре в сборен файл, озаглавен „Последващи оценки на въздействието, изготвени през 2025 г.“, където по името на закона не може да бъде намерен. Двата екземпляра са еднакви до печата на първата страница.
Кой проверява проверяващия
Проблемът със самооценката има име и то е по-старо от българската наредба. Институционалната икономика го нарича проблем на принципала и агента: някой (принципалът — тук парламентът и обществото, които са приели закона) възлага работа на друг (агента — министерството, което го прилага), но не може да наблюдава отблизо как тя се върши и е принуден да се осланя на това, което агентът сам докладва. Когато същият агент съставя въпросите, събира отговорите и пише изводите, докладът му казва толкова за закона, колкото и за интересите на докладващия — не защото хората в него са недобросъвестни, а защото никой не описва охотно собствената си работа като излишна или тежка за другите. Затова навсякъде, където последващата оценка се взема сериозно, между агента и доклада му стои някой трети.
В Европейската комисия този трети е Комитетът за регулаторен контрол (Regulatory Scrutiny Board), създаден през 2015 г.: независим орган от щатни членове, част от които идват отвън, който отчита работата си пряко пред председателя на Комисията и проверява всички предварителни оценки на въздействието и най-важните последващи оценки. Отрицателното му становище означава, че докладът не е годен и трябва да бъде преработен; през 2022 г. Комитетът е прегледал 70 оценки на въздействието и 8 последващи оценки, а през 2023 г. отчита, че отрицателните становища по последващите оценки са се увеличили. България пренесе през 2016 г. формата на този механизъм — задължението, петте критерия, доклада, публикуването, — но не и проверяващия. Предварителните оценки към правителствените проекти у нас поне минават през дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ на Министерския съвет (доскоро „Модернизация на администрацията“), която дава становище по тях (чл. 21, ал. 5 от Закона за нормативните актове) и понякога ги връща с остри бележки. За последващите наредбата предвижда едно: в 30-дневен срок да бъдат изпратени на Портала за публикуване (чл. 42). Никой не е длъжен да ги прочете, още по-малко да ги оспори. Докладът за закона за веригата е първата последваща оценка на този закон и, доколкото може да се провери по Портала, никой освен изготвилите я не се е произнасял по нея.
Как е направена
Министерството е използвало два метода. Първият е преглед на 17 одита на Европейската комисия в България за 2020–2025 г. — от общия одит през 2023 г. до проверките на граничния пункт Капитан Андреево и на хигиената при клането. Изводът, който министерството прави от тях — в нито един одит няма препоръка за изменение на закона, — може да е верен, но е тесен, защото одитите на Комисията проверяват дали България прилага правото на ЕС; те не питат дали контролът дублира документи, дали процедурите са еднакви в двадесет и осемте области и колко струва всичко това на операторите.
Вторият метод е анкета. Петнадесетте ѝ въпроса са „формулирани въз основа на предложения от компетентните органи по прилагане на ЗУАХВ, участващи в работната група“ — написани са от органите, които законът овластява. Поканени са 169 организации: осемте компетентни органа, седемнадесетте контролиращи лица за биологично производство, 130 браншови организации — от Асоциацията на месопреработвателите и НАЗ през десетки развъдни асоциации до Съюза на енолозите — и четиринадесет други институции, от Агенция „Митници“ до Тракийския университет. Успоредно с поканите по електронна поща на 15 септември 2025 г. на началната страница на министерството е окачен банер — двама рисувани господа, огромен телефон и надпис за „постиганите“ (така в оригинала) ефекти от прилагането на закона, — който води към формуляр в Google Forms с публична връзка. Формулярът е анонимен и не иска нищо, по което да се установи кой го попълва. Редакцията го отвори на 25 септември 2026 г., година след обявения край на анкетата; той продължава да приема отговори.
Получени са 68 попълнени анкети; две са отхвърлени като нерелевантни, без критерият да е обяснен, приети са 66. Съставът им: 34 от държавни институции, 18 от частни компании, 9 от неправителствени организации, 3 от „публично-частни организации“, 1 от университет и 1 самонает. Последните две категории в списъка на поканените ги няма, така че поне четирима най-вероятно са дошли през банера. Държавните органи са около една десета от поканените и малко над половината от отговорилите; браншовите организации са над три четвърти от поканените, а неправителствените организации — категорията, в която попадат почти всички браншови сдружения — са дали девет отговора. Докладът въпреки това заключава, че „със степен на участие от 39 % извадката може да се счита за представителна за целевата група“.
Какво са казали операторите и стопаните
Най-ценното в документа са свободните отговори, които министерството е публикувало дословно. На въпроса дали законът „генерира допълнителна административна тежест“ 39 от 66 отговарят „да“ — десет „значителна“, двадесет и девет „до известна степен“ — срещу петнадесет „няма промяна“ и трима, според които законът тежестта я премахва. На отворения въпрос за отрицателните последици респондентите обясняват какво имат предвид: „дублиране на контрола и изискванията между органи — повече документи, различни портали и повторно въвеждане на данни“; „прекалено административно регулиране, което води до административен произвол“; „различни интерпретации на разпоредбите, когато органите имат паралелни правомощия“; „размиване на отговорност“; „разлики в прилагането на мерките […] от различните административни единици в рамките на БАБХ“; „бавна и несъгласувана реакция при инциденти“. Един респондент пише, че голяма част от работещите на терен изобщо не познават закона; друг — че „безнаказаността на държавните служители е проблемът“.
В препоръките е същото, казано като искане: „облекчени режими и по-ниски такси за малки и микро производители“, „усъвършенстване на механизма за кризисно управление при климатични събития“, „съвместен контрол с отделните институции“, „да важи за всички“, „повсеместен контрол в сивия сектор“, преразглеждане на чл. 43 за връщането на храни от търговски обекти в производството, и едно искане, което заслужава да се прочете цялото: „да бъде направен цялостен анализ на ЗУАХВ с фокус върху намаляване на земеделските производители поради значително увеличаване на административните тежести и значително увеличаване на дисбалансите в подпомагането и заплащането на продукцията, произведена от българските производители“. За санкциите 55 % отговарят, че са ефективни и възпиращи, но 33 % не могат да преценят — най-високият дял „не мога да преценя“ в цялата анкета.
Какво е написало министерството
Заключенията са на страници 48–50 и там тези отговори са претърпели четири превръщания.
Първото е по административната тежест. На страница 40 докладът коректно отбелязва, че „преобладава мнението“ за допълнителна тежест. На страница 49 същото е записано така: „някои респонденти посочват, че прилагането на ЗУАХВ води до известна допълнителна административна тежест“, а изводът е, че е нужна „допълнителна комуникация със заинтересованите страни… тъй като в този закон не се въвеждат нови режими, съответно не се налага допълнителна административна тежест“. Мнозинството е станало „някои“. Находката е отхвърлена с довод, който е бил на разположение и преди анкетата — щом законът не въвежда режими, тежест няма, каквото и да казват попълнилите, — а като мярка докладът предписва разяснителна работа.
Второто е по препоръките. Полето за тях е задължително във формуляра — анкета не може да бъде изпратена, без в него да е написано нещо. 46 % са написали „нямам“, 49 % са дали препоръки. Докладът заключава от първата, по-малката група, че „в голяма степен разпоредбите на ЗУАХВ са точни и ясни“, а за втората, по-голямата, отбелязва, че част от мненията „не са конкретни и не попадат в приложното поле“ на закона.
Третото е числово. В заключението пише, че „според 46 от респондентите“ за органи като Комисията за защита на потребителите разграничаването на компетенциите не е постигнато. В самия доклад числото 46 означава друго: толкова респонденти са посочили Министерството на земеделието като орган с постигнато разграничаване (стр. 32). За КЗП отрицателният отговор е даден от 23 души (стр. 33), които на същата страница са наречени „мнозинството от анкетираните“. Само за два от десетте органа — министерството и БАБХ — повече от половината отговорили смятат разграничението за постигнато; за останалите осем това е под половината. Заключението гласи: „постигнато е ясно разграничение… но с някои пропуски“.
Четвъртото е за несъгласните. Онези, които искат ревизия на текстове заради дублиране със секторното законодателство, според доклада „не са разбрали напълно философията на ЗУАХВ, а именно това е хоризонтален закон и в него няма повторения от специализираното законодателство“. За тридесет и трите процента, които не могат да преценят санкциите, докладът допуска, че причината „може да бъде недостатъчна информираност на анкетираните“.
Защо се получава така
Първата причина е в извадката. Анкета, на която отговаря който пожелае, измерва мотивацията на отговорилите, а не мнението на съвкупността, и колкото и висока да е отзивчивостта, това не се поправя. Най-известният пример е от 1936 г.: американското списание „Литерари Дайджест“ разпрати над десет милиона бюлетини по адреси от телефонните указатели и регистрите на автомобилите, получи обратно два милиона и четиристотин хиляди и предсказа победа на републиканеца Алф Ландън над Рузвелт; Рузвелт спечели с над 60 % от гласовете: списъците бяха на по-заможните, а от тях отговориха най-вече недоволните от него — две изкривявания, които действат и в анкетата на министерството. Тридесет и четири отговора от държавни институции не са грешка на министерството; толкова дава отворен анонимен формуляр на сайта на министерството. Методиката има отговор на този проблем и той се казва стратификация: резултатите се разбиват по групи заинтересовани страни и всяка група се претегля според дела ѝ в съвкупността. Данните за това са събрани — петнадесетият въпрос пита кой е респондентът, — но нито един от затворените въпроси не е разбит по групи. Ние не знаем какво отговарят частните компании за административната тежест, защото докладът не го казва, макар да може.
Втората причина е във формуляра. Седмият въпрос — доколко ефективен е официалният контрол — е единственият без изход „не мога да преценя“: задължителен, с два положителни и два отрицателни отговора, и от него идват 67-те процента „ефективен“ в заключението. Третият и четвъртият въпрос — за кои органи разграничаването на компетенциите е постигнато и за кои не — са задължителни и нямат възможност „за никой“, така че всеки респондент е трябвало да посочи поне един орган с ясни компетенции и поне един без. Част от стълбовете на фигурите, върху които стъпва изводът за „ясното разграничение“, са наложени от формуляра, не избрани от хората. Трите отворени въпроса са задължителни, което превръща „нямам“ в начин да се приключи анкетата, а не в оценка на закона.
Третата причина е в кръга. Въпросите са съставени от прилагащите органи в работната група, същите органи са дали мнозинството от отговорите и същата група е написала изводите. Състава ѝ докладът не назовава: заповедта на министъра, с която е създадена, се споменава три пъти — без номер, без дата и без имена, — а на страница 9 групата е описана и като „междуведомствена“, и като работеща „с участието на всички заинтересовани страни по закона“ — две неща, които не могат да са верни едновременно. Наредбата изисква и три неща, които в доклада липсват: въпросникът като приложение (чл. 41, т. 9; редакцията го възстанови от самия формуляр), съдебната практика по прилагането на закона (чл. 37, ал. 2, т. 1, б. „г“; в 52 страници няма нито едно съдебно решение) и използваните ресурси: критерият „ефикасност“, който по определението в наредбата мери постигането на целите „с минимално използване на ресурсите“, е измерен единствено чрез мнения, без нито едно число за разход или такса.
Два закона с едно име
Има и една причина, която не е методическа. Под името „агрохранителна верига“ в България вървят два различни закона. Когато през 2023 г. министър Кирил Вътев обяви, че ще води политиката на ведомството „по веригата“, а не по браншове, и част от сектора поиска това да бъде записано в закон или наредба, ние напомнихме на 25 август 2023 г., че такъв закон има от 2020 г. и задълженията на министрите в него са изредени. Законопроектът, който Вътев после подготвяше и който Георги Тахов през март 2025 г. обяви за готов, беше друг — за веригата на доставки, за разпределението на добавената стойност и за надценките. Той не мина, а идеите му през май 2026 г. се появиха отново като поправки в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите. Първият закон казва кой контролира, вторият искаше да каже кой колко получава. Бъркат ги и самите респонденти: две от препоръките в доклада искат контрол върху надценките на търговските вериги, а докладът отбелязва общо, че част от мненията са извън приложното поле на закона. Държавата оценява закона, за който никой не говори, и не приема закона, за който говорят всички.
Следващият на ред е Законът за храните
Всичко дотук би било спор за методика, ако не беше вторият закон от юни 2020 г. Законът за храните — обнародван на 9 юни 2020 г., четири дни след закона за веригата, и влязъл в сила същия ден, единадесет дни преди него — е законът, под който живее всеки, който произвежда, преработва, превозва, продава или сервира храна. Той урежда изискванията за безопасност, регистрацията и одобрението на обектите, изискванията към бизнес операторите и към хората, които работят при тях, опаковането, етикетирането и рекламата, хранителното банкиране, органите за контрол, Националния съвет по храните, правата на браншовите организации и Помирителната комисия. Замени закона от 1999 г., мина през цялостна предварителна оценка на въздействието, което за български закон е рядкост, и оттогава е изменян девет пъти. Петте години от влизането му в сила изтекоха на 9 юни 2025 г. Към 25 септември 2026 г. на Портала за обществени консултации няма последваща оценка на Закона за храните — нито като отделен документ, нито в сборния файл за 2025 г. Срокът е просрочен с петнадесет месеца, а органът, който дължи оценката, е същият, който направи тази за веригата: Министерството на земеделието и храните чрез дирекция „Политики по агрохранителната верига“ (за бутилираните води и част от изискванията — заедно с Министерството на здравеопазването).
Това променя начина, по който трябва да се чете докладът за веригата: той е репетиция. Ако оценката на Закона за храните бъде направена по същия ред, тя ще се появи като банер на началната страница на министерството за около месец, ще събере отговорите си през формуляр без проверка на самоличността, ще ги преброи без разбивка по групи и ще се появи като файл в дълбочината на страницата на министерството и в сборен файл на Портала под името на годината — както се появи и тази, без някой да я забележи осем месеца. Разликата е в цената на грешката. За закона за веригата от 130 поканени браншови организации в графата на неправителствените организации, където те попадат, са дошли девет отговора, защото той не ги засяга пряко; за Закона за храните същите организации — месопреработватели, млекопреработватели, хлебари, търговски вериги, ресторантьори — имат какво да кажат за всяка регистрация, всяка проверка и всеки етикет. Дали ще бъдат попитани така, че отговорът им да не изчезне в заключенията, зависи и от това дали ще забележат банера навреме, защото никой не е длъжен да обяви кога анкетата започва. Оценката на Закона за храните трябва да се следи.
Какво би трябвало да измери една честна оценка на този закон, се вижда от един-единствен член. Чл. 26, ал. 1 изисква към заявлението за регистрация на обект документ по Закона за устройство на територията — удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал. 3, „когато е приложимо“, или разрешение за строеж: сградата трябва да е узаконена с предназначение за храни, преди БАБХ да разгледа заявлението. За новопостроен цех това е формалност; за старата мандра, приспособения обор или гаража в двора, които никога не са били „въведени в експлоатация“ като хранителен обект, това е процедура през общината, която може да трае месеци и да струва повече от оборудването. През 2007 г. присъединяването към ЕС затвори мандрите и кланиците, които не можеха да покрият хигиенните изисквания в преходния период до края на 2009 г.; законът от 2020 г. опъна втора мрежа, строителна, през която малкият производител трябва да мине, преди да стигне до хигиенната. Че държавата знае колко тежи това изискване, личи от собственото ѝ поведение. През юли 2020 г., месец след Закона за храните, парламентът махна за заварените животновъдни обекти по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност изискването фермите да се узаконяват като сгради по ЗУТ — по настояване на овцевъдите, за които то се беше оказало непосилно; за хранителните обекти същото изискване влезе в новия закон и стои и днес. А през август тази година сдружения на занаятчийските и домашните производители на храни поискаха от министъра на земеделието пропорционален регистрационен режим за домашни и микрообекти. Колко обекта са регистрирани и колко са отписани от юни 2020 г. насам, колко заявления са върнати заради липсващо удостоверение по ЗУТ и колко време минава от заявлението до регистрацията — това са числата, които последващата оценка дължи, и нито едно от тях не се събира с анкета.
Какво дължи министерството
Докладът обещава на страница 50, че резултатите ще бъдат публикувани на страницата на министерството и изпратени по електронна поща до всички заинтересовани страни. Дали 169-те поканени са ги получили, не знаем. Знаем какво липсва, за да може оценката да бъде проверена от когото и да било, включително от организациите, чиито членове са ѝ отговорили: суровите данни по затворените въпроси, разбити по групите от петнадесетия въпрос; критерият, по който две от 68-те анкети са отхвърлени; заповедта за работната група с нейния състав; и самият въпросник като приложение. Всичко това наредбата или изисква, или предполага, и за нищо от него не трябва повече от една публикация на Портала. Дължи и още едно нещо, по-голямо от всички тези: последващата оценка на Закона за храните, със срок, изтекъл на 9 юни 2025 г. Редакцията ще изпрати на министерството въпроси по тези точки, по това дали формулярът е оставен отворен умишлено и кога и как ще бъде направена оценката на Закона за храните; ще публикуваме отговора.
Междувременно главата на закона за управление на кризи, за която 41 от 66 респонденти са отговорили, че осигурява по-добра готовност и реакция, се изпитва на живо. По думите на министър Пламен Абровски от тази седмица от началото на годината шарката по овцете и козите е дала 39 огнища в седем области с 4 577 засегнати животни, петнадесет от огнищата са само през септември, а БАБХ публикува проект на план за спешна ваксинация, в който ваксинационната зона е цялата страна. Дали механизмът за „координирани действия“ и „по-добра готовност и реакция“ работи, овцевъдите в Кюстендилско, Карловско и Хасковско могат да кажат по-точно от 34 отговора от държавни институции в анкета. Законът не ги е попитал. Оценката му — също.
Ася Василева
Понятия
Закон за управление на агрохранителната верига (ЗУАХВ) — обн. ДВ бр. 51 от 5 юни 2020 г., в сила от 20 юни 2020 г.; рамков („хоризонтален“) закон, който определя компетентните органи по цялата верига от първичното производство до готовия продукт, общите правила на официалния контрол, координацията между органите, мерките при кризи и финансирането на контрола; националното прилагане на Регламент (ЕС) 2017/625.
Закон за храните — обн. ДВ бр. 52 от 9 юни 2020 г., в сила от същия ден; заменя закона от 1999 г. и урежда безопасността на храните, регистрацията и одобрението на обектите, изискванията към бизнес операторите, етикетирането, хранителното банкиране, органите за контрол и браншовите организации; изменян девет пъти до 2025 г.; петгодишният срок за последваща оценка изтече на 9 юни 2025 г.
Хоризонтален закон — закон, който урежда общите правила и разпределението на компетенциите за цяла област, без да заменя секторните закони (за храните, за фуражите, за ветеринарномедицинската дейност), които продължават да действат под него.
Компетентен орган — по чл. 4 от Регламент (ЕС) 2017/625 — държавният орган, определен да извършва официален контрол в дадена област; в България са изброени в ЗУАХВ.
Делегиран контролен орган — частно лице, на което компетентният орган е възложил контролни задачи; тук — седемнадесетте сертифициращи дружества за биологично производство.
Последваща оценка на въздействието — задължителна по чл. 22 от Закона за нормативните актове проверка, до пет години след влизането в сила на закон, дали целите му са постигнати; прави се от органа, който прилага закона, по пет критерия и се публикува на Портала за обществени консултации.
Ефикасност — един от петте критерия: постигане на целите с минимално използване на ресурси, финансови и административни; по определение изисква данни за разходите.
Самоселекция — образуване на извадка от тези, които сами са решили да отговорят; отговорите отразяват мотивацията на отговорилите, а не структурата на съвкупността, независимо от броя им.
Отзивчивост и представителност — отзивчивостта е делът върнати отговори от поканените; представителността е съответствие между състава на отговорилите и състава на съвкупността. Първото не доказва второто.
Стратификация — разбиване на извадката на групи (тук — по вида заинтересована страна) и претегляне на резултатите според дела на всяка група в съвкупността; предвидена в методиката на ИПА като средство срещу изкривяване от неравномерна отзивчивост.
Триангулация — проверка на един и същ извод чрез поне два независими източника или метода; изисквана от Ръководството от 2020 г.
Принципал и агент — понятие от институционалната икономика (Дженсън и Меклинг, 1976 г.): страната, която възлага работа (принципал), не може да наблюдава пряко страната, която я върши (агент), и зависи от нейните отчети; оттук нуждата от независима проверка на самоотчетите.
Комитет за регулаторен контрол — Regulatory Scrutiny Board — независим орган в Европейската комисия от 2015 г., който проверява качеството на оценките на въздействието и на основните последващи оценки; при отрицателно становище докладът се преработва.
Портал за обществени консултации — strategy.bg — платформата на Министерския съвет, на която се публикуват проектите на актове, предварителните и последващите оценки на въздействието.
Болест от категория А — по Регламент (ЕС) 2016/429 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1882 — болест, която не се среща в ЕС и при поява изисква незабавни мерки за ликвидиране; шарката по овцете и козите е в тази категория.
Използвани източници
— Министерство на земеделието и храните — Доклад за последваща оценка на въздействието на Закона за управление на агрохранителната верига, 52 стр.: екземпляр на страницата на МЗХ, раздел „Политики по агрохранителната верига“, PDF, качен на 22 януари 2026 г., рег. № 93-З-69/22.01.2026; екземпляр на Портала за обществени консултации, рег. № 03-119/06.03.2026, в сборния файл „Последващи оценки на въздействието, изготвени през 2025 г.“; двата са с еднакво съдържание (сверени от редакцията). Цитирани стр. 7, 9, 13, 24–27, 32–33, 36–37, 39–50.
— Анкета за оценка на постигнатите ефекти от прилагането на ЗУАХВ — формуляр в Google Forms на МЗХ с 15 въпроса, проверен от редакцията на 25 септември 2026 г.; банер на началната страница на МЗХ, качен на 15 септември 2025 г.
— Закон за управление на агрохранителната верига, обн. ДВ бр. 51 от 5 юни 2020 г., в сила от 20 юни 2020 г.; проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроекта, обществена консултация № 4695-K от 31 октомври до 2 декември 2019 г.
— Закон за нормативните актове, чл. 22 (ред. ДВ бр. 34 от 2016 г.); Наредба за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието (обн. ДВ бр. 91 от 2016 г., изм. ДВ бр. 84 от 2020 г.), чл. 33, 34, 37, 41 и 42.
— Ръководство за извършване на последваща оценка на въздействието, одобрено с Решение № 885 на Министерския съвет от 3 декември 2020 г.; Методика за последваща оценка на въздействието на програми и нормативни актове, Институт по публична администрация, 2015 г.
— Закон за храните, обн. ДВ бр. 52 от 9 юни 2020 г., в сила от 9 юни 2020 г., изм. и доп. ДВ бр. 65 от 2020 г., бр. 13 от 2021 г., бр. 102 от 2022 г., бр. 80, 100 и 102 от 2023 г., бр. 41 и 85 от 2024 г. и бр. 54 от 2025 г.; резюме на цялостната предварителна оценка на въздействието на проекта на Закон за храните, Портал за обществени консултации; проверка на редакцията в раздел „Последващи оценки на въздействието“ на Портала към 25 септември 2026 г.
— Закон за храните, чл. 26, ал. 1 (изисквания при регистрация на обект — удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал. 3 от ЗУТ); Закон за устройство на територията, чл. 177; Закон за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, приет през юли 2020 г. (отпадане на изискването по ЗУТ за заварените животновъдни обекти по чл. 137); Договор за присъединяване на България към ЕС — преходни мерки за предприятията в млечния и месния сектор до 31 декември 2009 г.; искане на сдружения на занаятчийските и домашните производители на храни до министъра на земеделието и храните, август 2026 г.
— Регламент (ЕС) 2017/625 относно официалния контрол и другите официални дейности; Регламент (ЕС) 2016/429 за заразните болести по животните.
— Regulatory Scrutiny Board, Annual Report 2022 и Annual Report 2023, Европейска комисия; мандат на Комитета от 2020 г.
— Jensen, M. C., Meckling, W. H. — Theory of the Firm: Managerial Behavior, Agency Costs and Ownership Structure, Journal of Financial Economics, 1976 г.
— Одитни доклади на Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ на Европейската комисия за България, 2020–2025 г., изброени в доклада, включително DG(SANTE) 2023-7662.
— Изявление на министъра на земеделието и храните Пламен Абровски за огнищата на шарка по овцете и козите (седмицата на 21–25 септември 2026 г.); проект на план на БАБХ за спешна ваксинация срещу шарката по овцете и козите; съобщения на БАБХ за огнищата в с. Ваксево (Кюстендилско), с. Васил Левски (Карловско) и Хасково, 17–20 септември 2026 г.
— Министерство на земеделието и храните — съобщения от 22 март 2024 г. (министър Кирил Вътев за законопроекта за веригата на доставки на земеделски продукти и храни) и от 12 март 2025 г. (министър Георги Тахов: „Готов е законопроектът за агрохранителната верига“).
— Архив на zemedeleca.bg — „България има закон за агрохранителната верига и подзаконови актове“, 25 август 2023 г.; разборът на поправките в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите, внесени на 11 май 2026 г.
