Стопаните и собствениците спорят дали рентата е висока, или ниска, а на 20 ноември министерството на земеделието предложи тя да се плаща само в пари и всяка година да се увеличава с инфлацията. В предложението плащането на площ не се споменава. По доклад на Съвместния изследователски център от 2021 г. в държавите, където всички стопани получават еднаква сума на хектар, около половината от тази сума се прибавя към рентата, и по-голямата част от това става още през първата година.
26,1 евро на декар е средната рента за ниви в България за 2025 г. по данните на Националния статистически институт (НСИ). 10,2 евро на декар (102,32 евро на хектар) е окончателната ставка за същата година по основното подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ): плащането, което всеки стопанин получава за всеки допустим хектар, каквото и да отглежда на него. Стопанствата до 600 хектара получават за първите си 30 хектара още 12,1 евро на декар преразпределително плащане, а отделно от тях са екосхемите и обвързаното подпомагане.
В спора за рентата, който се води от години, стопаните сочат, че тя е висока за това, което нивата ражда, и че в лоша година няма с какво да я платят. Собствениците отговарят, че това е цената, която пазарът дава за земята им, и че от 2022 г. насам доходът от нея намалява. На 20 ноември Министерството на земеделието и храните (МЗХ) публикува Концепция за дългосрочно ползване на земеделската земя в България, документ от четиринадесет страници, в който описва какъв закон иска да напише. Рентата има в него отделна точка: тя ще се определя само в пари, ще се плаща по банков път най-късно до 31 януари и ще се увеличава всяка година с инфлацията, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ). Като втора възможност министерството допуска рентата да се изчислява по формула за всяко землище от добивите, разходите и данните за климатични кризи.
Плащането на площ не е споменато нито в тази точка, нито където и да е другаде в документа. Общата селскостопанска политика (ОСП) се появява в него два пъти: при седемгодишния срок на договора и при ангажиментите на стопаните по интервенциите.
Министерството се готви да уреди рентата със закон, без да отчита, че плащането на площ участва в образуването ѝ, а размерът и правилата на това плащане след 2027 г. още не са решени. Колко от плащането преминава в рентата, е измерено за Европейския съюз като цяло: през 2021 г. Съвместният изследователски център, научната служба на Европейската комисия, публикува доклад от 83 страници за това каква част от европейските плащания преминава в рентите и в цените на земята. Досега zemedeleca.bg се е позовавала на по-стари оценки по темата; този текст стъпва на самия доклад.
Откъде идва въпросът
Връзката между дохода от земята и рентата е описана преди повече от двеста години.
„Житото не е скъпо, защото се плаща рента; рента се плаща, защото житото е скъпо.“
Дейвид Рикардо, „За принципите на политическата икономия и данъчното облагане“, 1817 г.
За Рикардо рентата е остатък: това, което остава от прихода от нивата, след като стопанинът покрие разходите си и обичайната си печалба. Земя не може да се произведе допълнително, затова всяко увеличение на прихода от нея, включително прихода, който идва от държавата, с времето влиза в цената за ползването ѝ. Икономистите наричат това капитализация на плащането в рентата.
Втората идея е позната от данъците. Осигуровките в България се делят по закон между работодателя и работника, но кой от двамата действително ги понася, зависи от пазара на труда: когато работниците не достигат, работодателят плаща повече, за да ги задържи, а когато са много, заплатата, която работникът получава, е по-ниска. Същото важи за плащанията. В закона пише кой подава заявлението и на чия сметка се превежда сумата, а у кого остава тя, решава пазарът на земя.
Европейският комисар по земеделието Кристоф Хансен говори за първата половина на този въпрос от началото на мандата си. През януари 2025 г. пред годишното събрание на Ирландската асоциация на фермерите в Дъблин той даде пример от родния си Люксембург: хора, които нямат много общо със земеделието, могат да платят за земята повече от стопаните и я купуват, а стопаните остават без нея (по репортажа на Irish Farmers Journal от 23 януари 2025 г.). След заседанието на Съвета по земеделие на 28 септември тази година той каза, че подпомагането по ОСП трябва да отива при онези, които „активно произвеждат, активно обработват земята и работят с животните“, и спомена „определени субекти“, които инвестират в земя, без да са земеделски производители. Комисарят говори за това кой да има право на плащането.
Комисията се опита да го запише в регламента за ОСП след 2027 г. По предложението ѝ от юли 2025 г. стопанин ще бъде само лице, за което земеделието е основна дейност, с изключение за физическите лица и малките дружества с минимална земеделска дейност. Хектарът ще бъде допустим само ако дейността на него е под контрола на стопанина „по отношение на управлението, ползите и финансовите рискове“. Това изискване беше насочено към случая, в който собственикът заявява площта на свое име, а работата върши нает изпълнител.
Министрите на земеделието не приеха нито едното, нито другото. В позицията на Съвета (частичния общ подход, приет на 26 октомври на заседанието в Люксембург) изискването за основна дейност е зачертано и е върнато понятието „активен стопанин“: държавата трябва да гарантира, че подпомагането отива при стопани с „поне минимално равнище на земеделска дейност“, по критерии, които сама избира. Думите за управлението, ползите и финансовите рискове също са зачертани, а на тяхно място стои, че дейността се извършва „през годината, за която се иска подпомагане“. Правилото стопаните с пенсия да спрат да получават плащането до 2032 г. стана възможност, която всяка държава решава дали да използва.
Ирландският икономист Алан Матюс, почетен професор в Тринити Колидж в Дъблин, още през май прецени, че и предложението на Комисията едва ли би променило кръга на получателите, ако държавите запазят сегашните си критерии. Спорът за активния стопанин се води за това кой има право да подаде заявлението. За втората половина на въпроса, у кого остава сумата, след като бъде преведена, в регламента няма разпоредба, а на нея отговаря докладът на Съвместния изследователски център.
Какво са измерили авторите
Авторите Едоардо Балдони и Павел Чаян работят с данните на европейската счетоводна мрежа на земеделските стопанства (ФАДН), в която всяка година се събират счетоводните данни на около 80 000 стопанства. Проследили са 131 региона във всички държави членки от 1989 до 2016 г., а за България от присъединяването през 2007 г. За всеки регион и всяка година са сравнили средната платена рента на хектар с приходите от продукцията и с плащанията, които стопанствата получават, разделени по видове. Въпросът им е следният: ако плащането на хектар се увеличи с едно евро, а всичко останало остане същото, с колко се увеличава рентата.
Данните имат ограничения, които авторите сами посочват. Мрежата обхваща само търговските стопанства, без най-малките, а „платената рента“ в нея включва и наема на сгради и права. Оценките са средни за целия Европейски съюз и докладът не дава отделно число за България.
Колко от плащането преминава в рентата
В основния модел, в който всички необвързани плащания (тези, които не зависят от това какво и колко произвежда стопанинът) се разглеждат заедно, от всяко допълнително евро на хектар в рентата преминават около 24 цента още същата година. Когато авторите разделят държавите според начина, по който плащат, се получават две много различни числа.
В държавите и регионите, където всички стопани получават еднаква сума на хектар, в рентата преминават 46 цента от всяко евро, а в по-дълъг срок около 55 цента. Там, където плащането е различно за отделните стопанства, защото е наследено от това, което всяко от тях е получавало преди години, преминават между 9 и 12 цента, а в по-дълъг срок между 11 и 15.
Обяснението е в начина, по който се наддава за една нива. Ако двама съседи получават по 100 евро за всеки хектар, всеки от тях може да добави същата сума към това, което предлага на собственика, и наддаването спира едва когато добавката е изчерпана. Ако единият получава 100 евро, а другият 40, първият няма нужда да предлага повече от това, което вторият може да си позволи, и рентата се определя от по-малкото плащане.
Таблица 1. Каква част от едно евро на хектар преминава в рентата
| Какво се увеличава с едно евро на хектар | Още същата година | В по-дълъг срок |
| Необвързано плащане, всички държави заедно | 24 цента | 29 цента |
| Необвързано плащане с еднаква ставка на хектар | 46 цента | около 55 цента |
| Необвързано плащане, различно за отделните стопанства | 9–12 цента | 11–15 цента |
| Обвързано подпомагане | около 6 цента | около 7 цента |
| Агроекология, райони с природни ограничения, инвестиции | няма измерим ефект | – |
| За сравнение: стойността на продукцията | 1,5–1,6 цента | – |
Източник: Съвместен изследователски център, „The capitalisation of CAP subsidies into land rents and land values in the EU“, 2021 г., таблица 15 и раздел 8.1; оценки за ЕС по 131 региона, 1989–2016 г. Таблицата е съставена от zemedeleca.bg.
Последният ред е за сравнение. Едно евро повече стойност на продукцията от хектар (преди да се извадят разходите) увеличава рентата с цент и половина. Едно евро плащане на хектар при еднаква ставка я увеличава с 46 цента: плащането увеличава пряко дохода от хектара, докато срещу стойността на продукцията стоят разходите за нея.
Описателната част на доклада показва същото по друг начин. В държавите, които са в Съюза отпреди 2004 г., рентата се качва и пада заедно с парите от продукцията. В държавите, приети през 2004 и 2007 г., тя се движи заедно с необвързаното плащане на площ. Ефектът се засилва с годините: средно за Съюза от почти нула през 2005 г., първата година на необвързаните плащания, до 33 цента от евро през 2016 г.
Авторите измерват и колко бързо става това. Средно за Съюза 82–83% от промяната в рентата настъпва още през първата година, след като условията се променят. Когато плащането се увеличи или намалее, рентата се променя след него без голямо закъснение.
За три неща теорията очаква да имат значение, а оценките не го потвърждават: дали в държавата има права на плащане, дали се плаща добавка за първите хектари и колко строго е уреден пазарът на земя. За третото авторите предупреждават, че показателят им е груб, защото описва регулациите към един момент, около 2014 г., и не улавя промените. За цените на земята при покупко-продажба те признават, че оценките им са неустойчиви, затова тук не се използват.
Защо в рентата не преминава цялото плащане
На теория, ако площта е напълно неизменна, в рентата би трябвало да премине цялото плащане. Обработваемата площ наистина почти не зависи от цената: по обзора в доклада, когато доходността на земята се увеличи с 10%, площта в Съюза расте с 1 до 4%. Въпреки това повечето изследвания намират по-малко от пълно преминаване, а средното в литературата за необвързаните плащания е около половината.
Причините са познати и у нас. Договорите се сключват за повече от една година и рентата по тях се променя едва при подновяването. Сделките със земя често са между роднини и съседи, а по изследвания, цитирани в доклада, близките хора получават отстъпка от цената от 10 до 43%. И не навсякъде за земята има наддаване. Икономистът Шон Фъргюсън от Шведския университет за селскостопански науки, който на 17 ноември писа по темата във връзка с думите на Хансен, дава пример от Северна Швеция: там 44% от договорите са безвъзмездни, собственикът дава нивата без рента, стопанинът запазва плащането и земята остава обработена. В Южна Швеция такива са 2% от договорите.
За Съединените щати най-цитираното изследване, на Барет Кируан от 2009 г., намира, че в рентата преминават около 25 цента от всеки долар. За новите държави членки Чаян и Канц измерват през 2012 г. между 18 и 20 цента от евро, но по данни от 2004–2005 г., първите две години след присъединяването им, когато плащанията там са били 25–30% от пълния размер. Самият доклад отбелязва, че тази оценка изглежда ниска за схема с еднаква ставка.
България в доклада и в сметките на НСИ
България е назована в доклада на няколко места и три от тях са важни тук. Тя е сред държавите с над 70% наета земя, заедно с Белгия, Чехия, Франция, Кипър, Малта и Словакия, а авторите отбелязват, че там въпросът у кого остава плащането има най-голямо значение. До 2022 г. тя прилагаше схемата за единно плащане на площ, а от 2023 г. прилага ОПДУ; и двете са с една ставка за цялата страна и без права на плащане, т.е. това е моделът, за който докладът измерва 46 и 55 цента. И реалните ренти в нея, след отчитане на инфлацията, са нараснали със 188% между 2007 и 2016 г., при 37% в Румъния за същото време.
Тези години съвпадат с постепенното въвеждане на плащанията. За България директните плащания започват през 2007 г. от 25% от размера в старите държави членки и стигат 100% през 2016 г. Какво се случва през това време с плащанията за аренда, показват икономическите сметки за селското стопанство.
Таблица 2. Субсидии, плащания за аренда и предприемачески доход, млн. евро
| Година | Други субсидии върху производството | Плащания за аренда | Предприемачески доход (остава в стопанствата) |
| 2007 | 250,5 | 85,9 | 1 079,6 |
| 2010 | 466,0 | 233,9 | 1 146,7 |
| 2016 | 1 043,1 | 520,1 | 1 300,9 |
| 2020 | 1 173,0 | 620,2 | 1 234,2 |
| 2022 | 1 262,0 | 1 273,5 | 1 656,3 |
| 2023 | 1 177,3 | 1 294,7 | 498,4 |
| 2024 | 1 261,0 | 1 182,6 | 472,5 |
| 2025 | 996,2 | 1 016,3 | 563,4 |
Източник: Евростат, икономически сметки за селското стопанство, таблица aact_eaa01 (2007–2023 г.); НСИ, окончателни данни от 13 октомври 2026 г. (2024–2025 г.). „Други субсидии върху производството“ са плащанията, които не са обвързани с конкретен продукт, сред тях плащанията на площ. Редът за арендата по класификацията на Евростат включва и други плащания за наети недвижими имоти. Предприемаческият доход е това, което остава в стопанствата след заплатите и осигуровките на наетите, арендата и лихвите.
Между 2007 и 2016 г. субсидиите в този ред нарастват над четири пъти, а плащанията за аренда шест пъти. Това съответства на описаното в доклада, но само по себе си не го доказва, защото през същите години растат и добивите, и цените на зърното.
Останалата част от таблицата показва втория източник на рентата. През 2022 г. плащанията за аренда са двойно по-големи, отколкото през 2020 г., а субсидиите са нараснали с под 8%: тогава рентата расте заради цената на зърното. През 2025 г. средната рента на декар пада с 12,1%, а общата сума на плащанията за аренда с 14%, при почти непроменена ставка по ОПДУ (101,90 евро на хектар за 2024 г. и 102,32 евро за 2025 г.). Част от рентата у нас се плаща в зърно и пада заедно с цената му, а договорите, както признава и Концепцията, в преобладаващата си част са за една стопанска година и се предоговарят веднага.
Какво означават тези оценки за България, може да се покаже само с ориентировъчна сметка. Ако оценките от доклада за схема с еднаква ставка се приложат към днешната ставка по ОПДУ от 10,2 евро на декар, се получават между 4,7 и 5,6 евро на декар. Сметката е на редакцията и показва мащаба на възможното влияние на плащането върху рентата. Тя не означава, че толкова от средната рента от 26,1 евро се дължи на подпомагането. Докладът измерва с колко се променя рентата, когато плащането се промени с едно евро, оценките му са средни за Съюза и са изчислени по данни до 2016 г., а отделно измерване за България няма. В тези оценки влизат всички необвързани плащания на хектар, докато сметката тук е само с ОПДУ.
Към числата за арендата трябва да се добави и друго. По данните на ФАДН за 2023 г. 86% от земята в българските търговски стопанства е наета, а собствената си земя стопаните обработват без рента и плащането за нея остава изцяло при тях. Сред получателите на плащанията за аренда са наследниците на реституираните имоти: по описанието в самата Концепция реституцията е направила съсобственици множество наследници на всеки имот. За много възрастни хора на село рентата, често в зърно, е част от домакинството.
Какво липсва в Концепцията
Концепцията е написана в защита на собствеността и на свободата на договаряне. В точката за рентата обаче министерството определя вместо страните, че рентата е само в пари, че се плаща по банков път, че расте с потребителските цени и че се дължи до 31 януари. Докладът позволява да се види какво означава това, когато се знае, че част от рентата идва от плащането на площ.
Индексът. ХИПЦ измерва цените на храните, жилищата, транспорта и услугите. Плащането на хектар не се променя с него: ставката по ОПДУ е 101,90 евро за 2024 г. и 102,32 евро за 2025 г., а размерът ѝ след 2027 г. зависи от преговорите за бюджета на Съюза. Рента, която всяка година се увеличава с инфлацията, ще расте и в годините, в които плащането стои на място или намалява. Авторите на доклада, когато привеждат рентите и цените на земята към съпоставими цени, използват дефлатора на брутния вътрешен продукт и изрично го предпочитат пред индекса на потребителските цени, защото отразява разходите на производството. Това е избор на метод за целите на изследването; препоръка как да се индексират договорите за аренда в доклада няма. Същият показател влиза с 40% във френския индекс на рентите, а останалите 60% са доходът на стопанствата на хектар.
Във Франция рентата за нивите също се определя в пари, но в граници: за всеки департамент префектът определя със заповед най-ниската и най-високата допустима рента на хектар по райони и категории земя, а страните се договарят вътре в тях. Основното плащане там още се различава между стопанствата заради правата на плащане, т.е. Франция е в групата, за която докладът измерва 9–12 цента.
Формулата по землище. Втората възможност в Концепцията е рентата да се изчислява от официалните данни за добивите, от разходите по технологични карти и от данните за климатични кризи. Така се смята колко носи нивата от продукцията. На пазара рентата се образува от продукцията и от плащането заедно, както показват и докладът, и сметките на НСИ. Формула, в която плащането липсва, ще се разминава с пазарната рента приблизително с това, което плащането е добавило към нея. Документът не казва какво ще стане с тази разлика, как формулата ще се съчетава със задължителната индексация и ще може ли рентата по действащ договор да намалее, когато намалеят доходът от земята и плащането.
Дългият договор. Министерството иска да насърчи дългосрочните договори, със срок до 30 години. По доклада при дълги договори рентата се нагажда по-бавно към промяна в плащанията, и това важи в двете посоки. Ако плащането на хектар след 2027 г. намалее или бъде ограничено с таван, стопанин с дълъг договор и рента, която расте с инфлацията, ще продължи да плаща рента, в която е включено плащане, каквото вече не получава. Ако плащането се увеличи, рентата на собственика по дълъг договор ще расте само с индекса, независимо с колко е нараснало плащането. При едногодишните договори, които преобладават днес, промяната се разпределя между двете страни още при следващото договаряне.
Таванът. Той се решава в Брюксел, но засяга рентата пряко. Стопанство, което е стигнало тавана на плащанията, не получава нищо за следващия хектар и няма какво да добави към рентата, която предлага за него. Затова авторите на доклада нареждат тавана и постепенното намаляване на големите плащания сред инструментите, които ограничават преминаването на плащането в рентата; това е техен извод от теорията, защото самите оценки не го проверяват. По справка на Държавен фонд „Земеделие“ за Кампания 2025 кандидатите със заявен размер по ОПДУ над 100 000 евро са 665, т.е. стопанства с около 980 и повече хектара. Дали таванът ще бъде задължителен, какъв ще бъде размерът му и ще се приспадат ли разходите за труд, ще промени това, което тези стопанства могат да предложат за рента, независимо какво пише в българския закон за арендата.
Какво още не е решено за плащането след 2027 г.
ОПДУ е задължително за всяка държава членка, но размера му определя самата държава, като разпределя своя пакет между основното плащане, добавката за първите хектари, екосхемите и обвързаното подпомагане. Затова ставките се различават много. По прегледа на Комисията на одобрените стратегически планове средното планирано основно плащане за Съюза е 134 евро на хектар, а за България 101 евро.
Таблица 3. Планирано основно плащане на хектар в избрани държави, евро
| Държава | Евро на хектар | Държава | Евро на хектар |
| Чехия | 67 | Швеция | 138 |
| Португалия | 81 | Германия | 147 |
| Литва | 82 | Унгария | 147 |
| Латвия | 90 | Ирландия | 165 |
| България | 101 | Нидерландия | 180 |
| Румъния | 101 | Австрия | 189 |
| Словакия | 104 | Гърция | 214 |
| Полша | 120 | Дания | 227 |
| Франция | 130 | Средно за ЕС | 134 |
Източник: Европейска комисия, „Approved 28 CAP Strategic Plans (2023–2027). Summary overview for 27 Member States“, юни 2023 г., фигура 14: средни планирани стойности за финансовата 2027 г. Комисията предупреждава, че по тях не може да се съди какво получава отделното стопанство. В девет държави (Белгия, Испания, Ирландия, Италия, Франция, Хърватия, Португалия, Люксембург и Гърция) плащането се различава между стопанствата заради правата на плащане.
България е избрала ниско основно плащане и висока добавка за първите 30 хектара: 126 евро на хектар по плана при средно 72 евро за Съюза. Окончателните ставки за Кампания 2025 са 102,32 евро на хектар по ОПДУ и 120,72 евро на хектар за преразпределителното плащане.
Таванът е само един от инструментите, които според авторите на доклада могат да ограничат преминаването на плащането в рентата. В изводите си те изброяват още преразпределителното плащане, постепенното намаляване на големите плащания, прехвърлянето на средства от директните плащания към развитието на селските райони, екологичните плащания и екологичните условия към директните плащания. Причината е, че различните видове подпомагане не увеличават еднакво сумата, която стопанинът може да предложи за още един хектар. Оценките потвърждават това за обвързаното подпомагане (6–7 цента от евро) и за агроекологията, плащанията за райони с природни ограничения и инвестициите, при които няма измерим ефект. За преразпределителното плащане остава само теоретичният довод, защото оценките не показват ефект от него. За рентите следователно има значение както общият размер на подпомагането, така и начинът, по който то се разпределя между отделните плащания.
По предложението на Комисията от 2028 г. ОПДУ, преразпределителното плащане и добавката за младите стопани ще се слеят в едно плащане на площ, което ще намалява стъпаловидно над 20 000 евро на стопанство и ще спира на 100 000 евро. В позицията на Съвета тези прагове, таванът и границите за средното плащане на хектар във всяка държава, от 130 до 240 евро, стоят в квадратни скоби. Това означава, че министрите са ги оставили за сделката на държавните и правителствените ръководители по бюджета на Съюза за 2028–2034 г. Европейският парламент още не е гласувал своята позиция: гласуването в комисията по земеделие се очаква в началото на декември, а в пленарната зала през януари 2027 г.
Един закон за рентата и един план за плащанията
Спорът дали рентата е висока, или ниска, няма как да бъде решен само между стопанина и собственика, защото една част от нея се образува от реколтата и цената на зърното, а друга от плащане, чийто размер се определя в Брюксел и в българския план за ОСП. Докладът на Съвместния изследователски център показва колко силно се отразява промяната в плащанията върху рентата: при еднаква ставка на хектар около половината от всяко допълнително евро преминава в нея. Законът за рентата, който министерството ще пише по Концепцията, и българският план за плащанията след 2027 г. ще се подготвят по едно и също време и ще засягат едни и същи пари. Ако бъдат писани отделно, дългият договор с рента, която расте с инфлацията, ще запази в рентата днешното плащане и след като то се промени, в полза на едната или на другата страна според посоката на промяната. В обсъждането на Концепцията, което министерството откри, има място за въпрос, който в документа липсва: как ще се променя рентата по дълъг договор, когато се промени плащането на площ.
Ася Василева
Използвани източници
Baldoni, E., Ciaian, P., „The capitalisation of CAP subsidies into land rents and land values in the EU – An econometric analysis“, Съвместен изследователски център на Европейската комисия, EUR 30736 EN, JRC125220, 2021 г.
Министерство на земеделието и храните, „Концепция за дългосрочно ползване на земеделската земя в България“, публикувана на 20 ноември 2026 г.
Съвет на ЕС, док. 14484/26 от 21 октомври 2026 г., текст на председателството за частичен общ подход по регламента за ОСП за 2028–2034 г. (чл. 2a, 2b, 5 и 6), и док. 14837/26 от 28 октомври 2026 г., позицията на Съвета, приета на 26 октомври 2026 г.
Европейска комисия, съобщение „Следващата глава за ОСП“, 17 юли 2025 г., и предложение за регламент за ОСП за 2028–2034 г., процедура 2025/0241(COD).
Alan Matthews, „The Commission’s proposal to replace the ‘active farmer’ definition appears more bureaucratic“, capreform.eu, 20 май 2026 г.
Shon Ferguson (Шведски университет за селскостопански науки), текст от 17 ноември 2026 г. в блога му в Substack за плащанията по ОСП, активните стопани и рентите.
Irish Farmers Journal, репортаж от годишното събрание на Ирландската асоциация на фермерите, 23 януари 2025 г.; Agriland, „CAP: Definition of active farmer is a ‘huge challenge’“, 29 септември 2026 г.; Agence Europe, 19 февруари и 6 ноември 2026 г. (график на Европейския парламент).
Европейска комисия, „Approved 28 CAP Strategic Plans (2023–2027). Summary overview for 27 Member States“, юни 2023 г., фигура 14; информационен лист за основното подпомагане на доходите за устойчивост, март 2023 г.
Държавен фонд „Земеделие“, съобщение от 8 април 2026 г. за доплащането по ОПДУ за Кампания 2025 (окончателна ставка 102,32 евро на хектар); съобщение на МЗХ от 29 юни 2026 г. за окончателната ставка по преразпределителното плащане (120,72 евро на хектар за първите 30 хектара на стопанствата до 600 хектара); справка на ДФЗ към писмо на МЗХ изх. № ВОП02-141 от 3 август 2026 г.
НСИ, „Цени на земеделската земя и арендата в селското стопанство – 2025 година“, 8 юли 2026 г.; „Икономически сметки за селското стопанство – 2025 година – окончателни данни“, 13 октомври 2026 г.; Евростат, таблица aact_eaa01.
ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия, данни на ФАДН за 2023 г. (дял на наетата земя).
Франция, Code rural et de la pêche maritime, чл. L411-11; décret n° 2010-1126 du 27 septembre 2010 (състав на националния индекс на рентите).
David Ricardo, „On the Principles of Political Economy and Taxation“, 1817 г.; Barrett E. Kirwan, „The Incidence of U.S. Agricultural Subsidies on Farmland Rental Rates“, Journal of Political Economy, 2009 г.; Ciaian, P., Kancs, d’A., „The Capitalisation of Area Payments into Farmland Rents: Micro Evidence from the New EU Member States“, Canadian Journal of Agricultural Economics, 2012 г.
Архив на zemedeleca.bg: разборът на Концепцията (20 ноември 2026 г.); материалът за цените на земята и рентата по НСИ (юли 2026 г.); материалът за доходите в земеделието 2007–2025 г. (октомври 2026 г.); сметката по четирите прага за ОПДУ (август 2026 г.); разборът на позицията на Съвета (октомври 2026 г.).
Понятия
Основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ) – годишно плащане на хектар допустима площ, което не зависи от това какво се отглежда; задължително за всяка държава членка, у нас с една ставка за цялата страна.
Преразпределително плащане – добавка към ОПДУ за първите хектари на стопанството, у нас за първите 30 хектара.
Необвързано плащане – плащане, което не зависи от вида и количеството на продукцията; обратното е обвързаното подпомагане, което се дава за определена култура или за животни.
Капитализация на плащането в рентата – преминаването на част от плащането на площ в по-висока рента; измерва се с това колко цента от всяко евро плащане на хектар се прибавят към рентата.
Права на плащане – права, разпределени на стопанствата в част от държавите членки, без които плащането не се получава; стойността им се различава между стопанствата. България никога не е прилагала такива.
Схема за единно плащане на площ – опростената схема, която новите държави членки прилагаха до 2022 г.: една ставка на хектар за цялата допустима площ, без права на плащане.
ФАДН – европейската система за земеделска счетоводна информация, която всяка година събира счетоводните данни на извадка от търговски стопанства във всички държави членки.
ХИПЦ – хармонизираният индекс на потребителските цени, с който се измерва инфлацията по единна за Европейския съюз методика.
Дефлатор на брутния вътрешен продукт – показател за изменението на цените на всичко произведено в една икономика; обхваща повече от потребителските стоки и услуги.
Активен стопанин – стопанинът, който има право на плащанията; държавата го определя по критерии като доходите, вложения труд, предмета на дейност или вписването в регистри.
Частичен общ подход – позицията на Съвета по законодателно предложение, приета преди да са решени свързаните с бюджета въпроси, които остават в квадратни скоби.
Таван и постепенно намаляване – ограничаване на общата сума на плащането на площ за едно стопанство: намаляване над определени прагове и горна граница, над която не се плаща.






