През юли в Паскалево министърът на земеделието Пламен Абровски каза, че земеделската земя трябва да бъде за този, който я работи, и обеща концепция до края на годината. Концепцията излезе на 20 ноември и е написана в защита на собствеността и на свободата на договаряне. Същевременно тя определя вида на договора, начина на плащане, индекса и крайния срок за рентата, оставя неясно колко кратък може да бъде най-краткият договор и предлага една пета от парите на собствениците на имоти без договор да покрива разходите на администрацията.
„Земеделската земя трябва да бъде за този, който я работи.“ Изречението произнесе министърът на земеделието и храните Пламен Абровски на 28 юли на Деня на полето в Паскалево край Добрич, а в същото изказване обеща до края на годината концепция, след която „вече можем да започнем да пишем текста“. Концепцията излезе повече от месец преди обещания срок. На 20 ноември министерството публикува на сайта си четиринадесетстраничния документ „Концепция за дългосрочно ползване на земеделската земя в България“ и обяви, че с него започва публичен диалог със земеделските производители, собствениците на земя, браншовите организации и всички заинтересовани страни, така че бъдещият закон да отговаря на реалните потребности на сектора.
Концепцията не е законопроект. Тя не се гласува и не създава права и задължения за никого; в нея министерството казва какъв закон иска да напише и защо. Документът няма номер и оценка на въздействието. Затова всичко описано по-долу са предложения, които могат да бъдат променени или да отпаднат, преди да станат закон.
Министерството нарича публикуването първа стъпка към широко обсъждане. Според съобщението целта е да бъдат чути позициите и аргументите на производителите, собствениците, браншовите организации и всички заинтересовани страни, а бъдещите законодателни решения да постигнат устойчив баланс между интересите на всички участници в поземлените отношения. Как ще бъде воден този диалог, не е казано: нито съобщението, нито концепцията посочват срок, адрес или начин за подаване на становища, а Порталът за обществени консултации не е споменат. За концепция това е допустимо, защото тя още не е проект на нормативен акт. Задължителното обществено обсъждане по чл. 26 от Закона за нормативните актове, със срок за предложения не по-кратък от 30 дни и със справка кои предложения са приети и кои не, ще се отнася до законопроекта, който министерството напише след нея. Затова е важно по кой път ще мине бъдещият закон. Ако бъде внесен от Министерския съвет, ще има обществена консултация и оценка на въздействието. Ако го внесат депутати, той ще мине по правилата на Народното събрание. Юлският законопроект за промени в ЗСПЗЗ, внесен по този път, не мина през тридесетдневна обществена консултация и цялостна оценка на въздействието, а беше придружен само от предварителна оценка от страница и половина. Дотогава становищата по концепцията могат да се изпращат до министерството пряко или чрез браншовите организации, но министерството не е длъжно да отчита публично какво е направило с тях.
Темата обаче засяга най-големия частен паричен поток в българското земеделие. По данните на европейската счетоводна мрежа ФАДН за 2023 г. 86 на сто от земята в българските стопанства е наета, при средно 58 на сто за Европейския съюз. По икономическите сметки за селското стопанство в Аграрния доклад на министерството, в които платената аренда се изважда, за да се получи предприемаческият доход, стопанствата са платили за аренда през 2024 г. около 1,18 млрд. евро, 2,4 пъти повече от предприемаческия доход на цялото земеделие за същата година. А договорите, по които се плащат тези пари, както признава и самата концепция, в преобладаващата си част са за една стопанска година.
Документът има две половини. Първата е анализ на действащото законодателство и на неговите недостатъци, с отделен раздел за конституционната защита на собствеността. Втората е предложение в шест точки (единният договор, сроковете, рентата, съсобствеността, регистърът и прекратяването без съд), тригодишен преходен режим за заварените договори и накрая отделно предложение за парите от „белите петна“. При всяко от предложенията описваме какво е положението днес, какво предлага министерството, какво печели и какво рискува собственикът, какво печели и какво рискува ползвателят и какво остава неясно.
Ако концепцията стане закон в този вид, собственикът ще може да отдава земята си само с аренда, ще получава рентата само в пари, по банков път и индексирана всяка година и ще може да прекрати договора без съд при неплащане; ако имотът му е „бяло петно“, ще получава 80 на сто от сумата за него. Ползвателят ще трябва да регистрира всеки договор в единния регистър, за да важи той пред трети лица и в масивите, ще трябва за три години да превърне заварените си договори за наем в аренда и, освен ако законът не избере формулата по землище, ще плаща рента, която расте с потребителските цени независимо от реколтата и от цената на зърното. Най-важното остава неясно: колко кратък ще може да бъде договорът.
От Паскалево до концепцията
През юли zemedeleca.bg посочи, че изречението на министъра може да се прочете по два несъвместими начина. Според мекия прочит земята трябва да се ползва от този, който я обработва; това е логиката на „активния земеделски стопанин“ в европейското право и на сигурната дългосрочна аренда. Според буквалния прочит земята трябва да принадлежи на този, който я обработва, а това вече е лозунгът на Земеделския народен съюз от времето на Александър Стамболийски и формула за преразпределение на собственост. Концепцията избира недвусмислено мекия прочит още в първите си страници.
Документът не е първият опит държавата да пренапише поземлените отношения наведнъж. През ноември 2015 г. министерството възложи анализ на земеползването и на законодателството на Австрия, Полша, Унгария и България, близо хиляда страници, платени с 465 хил. лв. (около 238 хил. евро). След първа версия, обсъждана в края на 2018 г., през ноември 2019 г. проектът на Закон за земеделските земи излезе за обществено обсъждане, срещна възражения от противоположни посоки и до 2021 г. беше изоставен, без да стигне до пленарна зала. Тогавашният министър Десислава Танева описа причината с думите, че интересите по веригата собственик–ползвател са „напълно разнопосочни“.
Концепцията се появява, докато в парламента вече има внесени и приети текстове за земята. На 15 юли депутати от мнозинството внесоха законопроект за промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), който урежда приключването на реституцията, търговете за държавна земя и изважда методиката на средното годишно рентно плащане от закона в наредба; той мина първо четене на 24 септември. От 25 септември пък са в сила промени, по които парите за „белите петна“, непотърсени в десетгодишния срок, отиват в Държавен фонд „Земеделие“; по тях вече има конституционно дело. Концепцията не споменава нито едното, нито другото. В раздела за необходимите законови промени тя назовава само Закона за арендата в земеделието, макар част от предложенията ѝ да изискват промени и в ЗСПЗЗ (масивите за ползване и „белите петна“), и в Закона за задълженията и договорите (наемът), а предложеното данъчно облекчение и в данъчните закони.
Какво според министерството не работи
Документът започва с мястото на земята: ползването на земеделските земи е от стратегическо значение за продоволствената сигурност на страната и за по-големия пазарен дял на местните растителни и животински продукти, а заради дългия цикъл на земеделското производство стопанствата се нуждаят от дългосрочни отношения за конкретни имоти. След това концепцията описва начините, по които днес човек, който не е собственик, обработва чужда земя. Основните са три: договор за наем по Закона за задълженията и договорите, едногодишен или многогодишен; договор за аренда по Закона за арендата в земеделието; и договор за съвместна обработка по Закона за кооперациите. Документът признава и практиката извън тях: договори за послужване (безвъзмездно ползване), договори за консигнация, договори, сключени за имот, който не е на подписалия, и други.
След това министерството изброява четири недостатъка. Първият е, че правилата за арендата, наема, съвместната обработка, регистрацията и вписването на договорите и за масивите за ползване са натрупвани постепенно, припокриват се и се тълкуват различно, а това струва пари и време. Вторият е, че успоредните режими дават различни правила за сроковете, вписването и прекратяването. Третият е, че няма обща система с публичен достъп, в която да се вижда кой договор за кой имот действа. Четвъртият е, че немалка част от плащанията по аренда и по съвместна обработка се определят и извършват по начин, който трудно се доказва, често в натура, а това води до спорове, неизпълнение на договорите и сива икономика.
Според документа преобладаващите едногодишни договори пречат на предвидимостта, от която се нуждаят производителите, и не допринасят особено и за сигурността на собственика. Двете причини, заради които собствениците избягват дългия договор, концепцията назовава ясно. Първата е, че дългосрочен договор трудно се прекратява без съд, особено когато ползвателят не плаща рентата. Втората са маломерните и разпокъсани имоти с много съсобственици. В раздела за националните особености документът добавя и произхода на раздробеността: реституцията върна земята във вида и размерите отпреди включването ѝ в трудово-кооперативните земеделски стопанства (1945–1958 г.), което на практика направи съсобственици множество наследници на всеки имот. Оттам идват и случаите, в които за един и същ имот има повече от един договор с повече от един ползвател, най-често при едногодишния наем.
Тази диагноза съвпада с описаната от zemedeleca.bg през юли. Тогава показахме, че едногодишният договор оцелява, защото е самоизпълняващ се: ако ползвателят не плати, догодина земята отива при друг, без дело, адвокат и съдебен изпълнител. Икономистите наричат цената, която се плаща за самото договаряне (за намирането на насрещната страна, събирането на подписи, проверката и принуждаването към изпълнение), транзакционни разходи; Оливър Уилямсън получи Нобелова награда за икономика през 2009 г. за анализа си на това как стопанските отношения и договорите се устройват според тези разходи. Делът на едногодишните договори не е посочен в концепцията, макар данните да съществуват: от 2025 г. Националният статистически институт изчислява рентите от регистъра на договорите към министерството, който обхваща всички действащи договори. Концепцията с право отбелязва, че до тях няма публичен достъп.
Собствеността и границите на закона
Следващият раздел на концепцията не съдържа предложения. В него министерството подрежда принципите, с които според него трябва да се пише бъдещият закон. Земеделската земя е предимно частна собственост, като частен характер има и земята на държавата и общините, доколкото е частна държавна или частна общинска собственост. Тя е основен, ограничен и бавно възобновяем ресурс. Конституцията прогласява неприкосновеността на частната собственост и едновременно признава особеното значение на земеделската земя и ползването ѝ по предназначение; Хартата на основните права на Европейския съюз защитава собствеността по същия начин. Сред правата на собственика е да преценява „дали, на кого, за какъв срок и при какви условия“ да предостави ползването на имота си, а свободата на договаряне е естествено продължение на тази власт. Рискът между собственика и ползвателя по правило се разпределя със свободно договорени и равнопоставени отношения, което документът извежда от свободата на стопанската инициатива, на договарянето и на конкуренцията. Според концепцията Конституцията не противопоставя собствеността на обществената функция на земята и изисква двете да се съвместят при запазване на гаранциите за собствеността.
Оттук концепцията извежда правилото, с което министерството само ограничава собствените си предложения:
| „Защитата на интересите на ползвателите на земеделски земи и преследването на социални и/или икономически цели безспорно представлява легитимна законодателна цел, но те не могат да оправдаят непропорционалното ограничаване на правото на собственост и/или договорната автономия на собствениците.“ |
Министерството пише още, че законодателните решения и административните практики в тази област трябва да минават през особено внимателна оценка и по тях да се постига обществен консенсус. Документът добавя, че това важи „с още по-голяма сила“ за мерки, които фактически прехвърлят икономически риск от ползвателя към собственика или ограничават свободата му да определя условията. В изводите министерството пише, че всяка намеса трябва предварително да се оцени за необходимост, адекватност и пропорционалност, че законодателят има широка, но не неограничена свобода и че същественото е дали ограниченията запазват справедлив баланс между собственика, ползвателя и обществения интерес. С това то само изключва буквалния прочит на юлското изречение; в концепцията няма нито едно предложение собствеността да мине към обработващия.
След принципите идват седемте цели, които министерството поставя пред реформата: да защитава равнопоставено собственика и ползвателя; да не ограничава свободата на договаряне; да повишава прозрачността на рентите и договорите; да повишава правната сигурност; да улеснява договарянето; да изсветлява гражданския оборот; да намалява риска от злоупотреби и корупционни практики. От единния режим министерството очаква правна сигурност, предвидими отношения между собствениците и ползвателите, по-малки административни разходи и правила, които администрацията прилага по-лесно. Всяко от предложенията по-долу може да се сравни с тези седем цели.
Един договор вместо три
Положението днес. Арендата по специалния закон се сключва за поне пет стопански години, в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите, вписва се в Службата по вписванията и се регистрира в общинската служба по земеделие; рентата по нея може да се договори в пари и/или в продукция. Наемът по общия граждански закон няма минимален срок и има максимален от десет години; договор за повече от една година изисква съсобственици с над 25 на сто от идеалните части, нотариална заверка и вписване, а едногодишният се сключва без нотариус, само с регистрация в общинската служба. Съвместната обработка е договорът, с който член на кооперация предоставя земята си за обработка от кооперацията.
Предложението. Ползването на земеделска земя, независимо дали е частна, държавна или общинска, ще се урежда единствено с договор за аренда по Закона за арендата в земеделието, който ще замени договорите за наем на земеделска земя по чл. 228 и следващите от Закона за задълженията и договорите. Правилата ще бъдат разписани подробно в Закона за арендата, като договорът ще може да се сключва и в електронна форма, за да се обработват и обменят данните от него автоматично в единен електронен формат.
Собственикът. Получава един набор от правила вместо няколко и договор, който по замисъл ще може да подпише, без да пътува до нотариус, ако електронната форма бъде уредена така. Губи най-леката форма, която днес има: едногодишния наем, който се сключва без нотариус..
Ползвателят. Получава единни правила за всеки имот и за държавната и общинската земя, които днес се предоставят по различни процедури. Електронният договор може да свали цената на договарянето при имоти с наследници в различни градове и в чужбина.
Отвореният въпрос. В анализа си концепцията изброява и съвместната обработка, но в предложението и в преходния режим говори само за наема. Не е казано дали договорите на кооперациите с членовете им ще останат, ще се превърнат в аренда или ще получат отделен режим; за кооперациите това е най-важният въпрос в документа. Не е казано и какво става с договорите за послужване и за имот, който не е на подписалия, които министерството описва като съществуваща практика. Остава неясно и дали нотариалното удостоверяване на подписите ще се запази при хартиената форма.
Най-практичният въпрос, който концепцията оставя без отговор, е ще трябва ли договорът да минава през нотариус. За формата на самия договор документът казва само, че правилата ще бъдат разписани в Закона за арендата и че договорът ще може да се сключва и в електронна форма; думата „нотариус“ се появява единствено при прекратяването, като нотариална покана. Днес Законът за арендата изисква нотариално удостоверяване на подписите. Ако това изискване остане, всеки договор за земя, включително краткият, който днес се подписва без нотариус, ще струва посещение при нотариус за собственика или за пълномощника му, а при наследствените имоти за всеки от съсобствениците, които трябва да подпишат. Това би се разминало с обявената цел да се намали административната тежест. Не е казано и как ще се подписва електронният договор. Ясно е само друго: договорът ще важи между собственика и ползвателя и без регистрация, но за да важи пред трети лица и в масивите, ще трябва да бъде регистриран в единния регистър на министерството в срок от един месец, а вписването в Службата по вписванията ще бъде по преценка на страните.
Срокът: от седем до тридесет години
Положението днес. Аренда по-кратка от пет години не може да се сключи, наемът е между една и десет години, а в масовия случай страните подписват договор за една година.
Предложението. Преди да предложи срокове, концепцията обяснява защо не иска да налага дългия договор със закон. Според документа дали едно стопанство има нужда да е сигурно в земята си за дълго, зависи от това дали отглежда едногодишни култури, трайни насаждения или животни, и от пазара; при наследствените имоти с много съсобственици дългият договор, сключен от човек с малък дял, може да засегне останалите за години. Заключението е изказано без уговорки: насърчаването на дългосрочното договаряне трябва да се основава „преди всичко на стимулиращи мерки, а не на законова принуда“. Механизмите, които дават икономически и административни предимства на дългите договори, без да забраняват кратките, трябва да се въвеждат поетапно. Като пример за стимул документът посочва, че „може да се обсъди“ данъчно облекчение за доходите от отдаване на земя само при договори с определен минимален срок.
Сроковете в концепцията са записани така:
| „Минимален срок – до 7 години включително, предвид продължителността на програмните периоди на ОСП; Максимален срок – до 30 години, с изключение на договори за трайни насаждения, срокът по които да е съобразен със срока на експлоатация на насаждението.“ |
Изразът „минимален срок – до 7 години“ може да се разбере по два начина. Ако седем години са долната граница, едногодишният и петгодишният договор изчезват със закон, а това противоречи на абзаците точно преди него, където министерството отказва принудата. Ако „минималният срок“ е названието на кратка категория договори до седем години, остава неясно каква е долната ѝ граница и ще може ли да се сключи аренда за една година. Обосновката не разрешава въпроса: минималният срок трябвало да дава „необходимата гъвкавост“ на дейности, които не изискват дълго обвързване, и същевременно да гарантира изпълнението на ангажименти по интервенции от Общата селскостопанска политика. Седем години се появяват и в раздела за съсобствеността, където договорите за идеални части след преходния период ще стават седемгодишни. Това показва, че авторите мислят седемте години като срок с правно значение, но не казва какво ще стане с останалите договори. Максималният срок е обоснован с инвестициите с дълга възвръщаемост: трайни насаждения, овощарство, зеленчукопроизводство, оранжерии и животновъдство. Вписването на договорите в Службата по вписванията ще бъде по преценка на страните, защото оповестяването ще поеме новият публичен регистър.
Собственикът. Ако седемте години са минимум, той губи ежегодната възможност да смени ползвателя или да предоговори рентата, която днес е неговата най-сигурна защита. Ако се приеме вариантът със стимулите, той може да спечели данъчно облекчение срещу по-дълъг договор, без да губи избора.
Ползвателят. Договор за тридесет години (а при трайните насаждения за целия им живот) дава на банката основание да кредитира стопанството. Уилямсън нарича такива инвестиции специфични активи: инвестиция, която не може да бъде пренесена на друга нива (лозе, градина, капково напояване, оранжерия), прави ползвателя зависим от собственика при всяко подновяване, затова се прави само под защитата на дълъг договор. Рискът за ползвателя идва, ако минимумът стане задължителен: при имоти с наследници, които не могат да бъдат събрани, договор изобщо няма да се сключи и площта на „белите петна“ ще расте. Това zemedeleca.bg написа през юли, а концепцията го признава в собствената си обосновка.
Отвореният въпрос. Кой от двата прочита на минималния срок има предвид министерството и дали след приемането на закона собственикът ще може да отдаде земята си за една стопанска година, ако и двете страни искат това. За сравнение: във Франция, където дългосрочната аренда е правило, законът определя минимум от девет години, а договорите за 18 и 25 години получават и данъчни предимства. Българската концепция предлага данъчния стимул само като възможност за обсъждане, а решението зависи от финансовото министерство; финансовият министър Атанас Донев обяви през май, че данъците остават без промяна.
Рентата: в пари, по банков път, с индекс и до 31 януари
Положението днес. Законът за арендата позволява рента в пари, в продукция или комбинирано, начинът на плащане е въпрос на договаряне, а индексация има само ако страните са я уговорили. По методологията на НСИ рентата включва и плащанията в натура, оценени по цените на текущата година, а значителна част от българската рента се плаща в зърно.
Предложението. Рентата ще се определя единствено в пари. Министерството обяснява предложението със споровете за количеството, качеството и действителната стойност на продукцията, с по-голямата яснота и сравнимост между договорите, с по-лесното счетоводно и данъчно третиране и с по-добрата статистика. Всички плащания по договора ще се извършват единствено по банков път, за да бъдат проследими и доказуеми. Рентата ще се индексира автоматично всяка година с Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), публикуван от НСИ или Евростат, по задължителна клауза в договора, без анекс. Като допълнителна възможност концепцията допуска рентата да се изчислява по формула, записана в закона, от реалните резултати на ниво землище, съобразена с особеностите на стопанствата, с динамиката на пазара и с интереса на собственика според качеството на земята: официалните данни за добивите, разходите по технологични карти и данните за климатични кризи, така че регионите с трудности при продажбата и с високи разходи да останат конкурентоспособни. Срокът за плащане ще се договаря между страните, но не по-късно от 31 януари на годината след стопанската година, за която се дължи.
ХИПЦ измерва цените в потребителската кошница: храна, жилище, транспорт, услуги. В него не влизат изкупната цена на пшеницата, цената на торовете и препаратите и другите разходи на стопанството. Какво би станало с индексирана по ХИПЦ рента в години на спад, се вижда от официалните данни.
| Година | ХИПЦ, средногодишно | Средна рента за ниви по НСИ, евро/дка | Рентата от 2022 г., индексирана с ХИПЦ, евро/дка |
| 2022 | – | 32,2 | 32,2 |
| 2023 | 8,6% | 31,7 | 35,0 |
| 2024 | 2,6% | 29,7* | 35,9 |
| 2025 | 3,5% | 26,1 | 37,1 |
Източник: НСИ, цени на земеделската земя и рентата (8 юли 2026 г.), инфлация и индекси на потребителските цени за декември 2023, 2024 и 2025 г.; изчисления на редакцията. *Стойността за 2024 г. е преизчислена от НСИ по административните регистри, затова редът е прекъснат. Илюстрацията прилага средногодишния ХИПЦ за всяка година към рентата от предходната; в договор индексацията ще се прави по клаузата, която законът определи.
Ако средната рента от 2022 г. се беше увеличавала всяка година с инфлацията, измерена с ХИПЦ, през 2025 г. тя щеше да достигне 37,1 евро на декар. В действителност средната рента, отчетена от НСИ за 2025 г., е 26,1 евро. Разликата е 11 евро на декар. Сравнението е ориентировъчно, защото НСИ е променил начина на изчисляване на средната рента. Но показва реален риск: при спад на доходите от земеделие рентата може да продължи да расте автоматично, независимо колко печели стопанинът от земята. Индексацията сама по себе си пази собственика от обезценяването на парите. Проблемът е, че избраният индекс не отразява нищо от икономиката на земеделието. Ако законът запише ХИПЦ като задължителен, както предлага концепцията, в лоша година целият ценови риск ще остава у ползвателя. Когато зърното рязко поскъпне, рентата на собственика расте само с темпа на потребителските цени и изостава от пазара.
Франция, където дългосрочната аренда е правило, е решила въпроса по друг начин. Индексът, по който ежегодно се осъвременяват рентите там, се образува 60 на сто от брутния предприемачески доход на хектар по данните на счетоводната мрежа на стопанствата и 40 на сто от общото равнище на цените, измерено с дефлатора на БВП; за 2026 г. той е 127,04, с 3,23 на сто ръст. Френският закон позволява и рента в натура. Икономистът Джоузеф Стиглиц показва още през 1974 г., че рентата в продукция е договор за поделяне на риска: когато реколтата и цената паднат, плащането пада заедно с тях. Задължителната парична рента с потребителски индекс премахва този механизъм. Формулата по землище, която концепцията допуска като възможност, стои по-близо до френския модел, но не е казано кой ще я изчислява. Опитът със средното годишно рентно плащане по землища не е обнадеждаващ: в протоколите за стопанската 2026/2027 г. за област Силистра средната промяна на официалните стойности е плюс седем евроцента на декар в годината, в която НСИ отчита 12,1 на сто спад на пазарната рента.
Собственикът. Печели доход, който се доказва, и защита от инфлацията. Губи рентата в продукция, която за много възрастни хора на село е част от домакинството (брашно, фураж, зърно за птиците), и печалбата от поскъпване на зърното над инфлацията. Плащането по банков път изисква сметка от всеки съсобственик и прави дохода видим за данъчната администрация, на която концепцията предвижда да могат да се предоставят данни от регистъра.
Ползвателят. Освобождава се от логистиката на зърното и от споровете за качество. Поема обаче целия риск от индекса: в години като 2023–2025 г. рентата му би растяла, докато пазарът я сваля.
Отвореният въпрос. Коя от двете формули ще е правило и коя изключение; ще могат ли страните да изберат друг индекс; ще пада ли рентата, ако индексът стане отрицателен; и как ще се преизчисляват в пари заварените договори с рента в продукция.
Съсобствениците и идеалните части
Положението днес. Аренда се сключва от собственик или от съсобственици с над 50 на сто от идеалните части, а наем за повече от една година от съсобственици с над 25 на сто. На практика човек с малко над една четвърт от наследствен имот може да обвърже целия имот, а за един и същ имот се появяват по няколко договора.
Предложението. За дългите договори ще остане изискването за съгласие на съсобственици с над 50 на сто от идеалните части, за да не може човек с незначителен дял да обвърже имота за години. Отношенията между самите съсобственици (как си делят дохода, тежестите и обезщетенията) ще продължат да се уреждат по Закона за собствеността.
За имотите, при които мнозинство не се събира, концепцията предлага нов режим за договаряне на идеални части, предназначен за масивите за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ (годишните споразумения, с които ползвателите в землището обединяват парцелите си в блокове за обработка). През тригодишен преходен период всеки съсобственик ще може сам да сключи договор за своите идеални части с ползвател по свой избор. Други съсобственици ще могат да се присъединят към вече сключения договор с анекс или да договорят своите части с друг ползвател, но два договора за едни и същи идеални части няма да действат едновременно. Недоговорените части ще влизат в масивите по реда на „белите петна“. След преходния период договорите за идеални части ще се превръщат в седемгодишни, както когато всички части са при един ползвател, така и когато съсобствениците са ги дали на различни ползватели, и ще запазят специалния режим за масивите, докато не се достигне мнозинство. Присъединяването ще бъде възможно по всяко време и ще поражда действие от следващата стопанска година. Целта, записана в документа, е постепенно преминаване от договори за части към един дълъг договор за целия имот. Министерството очаква режимът да ограничи административните спорове и конфликтите между ползвателите и уверява, че той няма да се превърне в постоянна форма на раздробено земеползване.
Пример. Нива от 10 декара е наследена от петима души с по 20 на сто. Днес нито един от тях не може сам да сключи аренда, а двама заедно (40 на сто) също не могат. По новия режим всеки ще може да договори своите два декара; когато трима се окажат при един и същ ползвател, те имат мнозинство и могат да сключат договор за целия имот. Американският правист Майкъл Хелър нарича положението, в което твърде много хора имат право да кажат „не“ и ресурсът остава неизползван, „трагедия на антиобщото“ (1998 г.); режимът за идеалните части се опитва да реши този проблем постепенно, без да отнема правото на несъгласните.
Собственикът. Съсобственик с малък дял получава собствен договор и собствена рента вместо сумата за „бяло петно“, която днес се получава със заявление и, както показа одитът на Сметната палата, с месеци и години закъснение. Мнозинството не може да бъде заобиколено от един човек с четвърт дял.
Ползвателят. Повече земя влиза в масивите на законно основание, а всяко присъединяване подсилва позицията му. Цената е администрирането на много малки договори за един имот и правилата за преминаване на части от един ползвател към друг, които концепцията обещава да бъдат „изрично установени“, без да ги описва.
Отвореният въпрос. Дали тригодишният период за идеалните части е същият като общия преходен период и откога тече; какво става, ако ползвателят на идеалните части не участва в масива, в който попада имотът; и как ще се разпределя рентата за недоговорените части, докато останат „бели петна“.
Единният регистър на договорите
Положението днес. Договорите се регистрират в общинските служби по земеделие, а аренда и наем за повече от една година се вписват и в Службата по вписванията. Министерството разполага с данни за всички действащи договори, но те не са публични; собственикът не може да провери кой е декларирал договор за неговия имот, а съседът му не знае каква рента се плаща в землището.
Предложението. Министерството ще поддържа Единен електронен регистър на договорите за ползване на земеделска земя за земите във всякаква собственост, с всички изменения, подновявания, прехвърляния и прекратявания. Достъпът ще бъде в реално време за страните и за администрацията. Регистрацията ще бъде задължителна в срок от един месец след сключването и ще бъде условие договорът да има сила пред трети лица, включително за масивите. Нерегистриран договор ще важи между страните, но няма да може да се противопостави на трети добросъвестни лица и на по-късно вписани права върху същия имот. Регистърът ще има публична част, от която всеки (собственик, ползвател, инвеститор, банка) ще може да провери дали за даден имот има действащ договор, и непублична част за страните, институциите и лицата със законово основание. Данни от него ще могат да се предоставят на НСИ, Националната агенция за приходите, Комисията за защита на конкуренцията, Държавен фонд „Земеделие“ и други институции, когато са им нужни за правомощията им. Регистърът ще бъде свързан с кадастралната карта, Имотния регистър и Регистъра на земеделските стопани. Министерството очаква от него по-малко административна тежест за гражданите и бизнеса, по-добър контрол върху законното ползване на земята и надеждни данни за статистика, анализ и държавна политика.
Какво значи „сила пред трети лица“, се вижда при две обичайни ситуации. Собственик продава нивата си: купувачът ще трябва да зачете регистрирания договор на арендатора. Съсобственик сключва втори договор за имот, за който вече има регистриран: вторият ползвател няма да може да се позове на своя. Днес силата на дълъг договор пред купувача на имота идва от вписването в Имотния регистър: по Закона за задълженията и договорите невписаният наем за повече от една година обвързва новия собственик най-много за една година. Концепцията пренася тази роля към регистъра на министерството, тоест променя начина, по който договорът за земя получава правно значение извън отношенията между страните.
Собственикът. Вижда кой ползва земята му и е защитен от двойно отдаване зад гърба му.
Ползвателят. Банката и застрахователят могат да проверят основанието му за ползване, а споровете в масивите за това кой има право върху парцела ще намалеят. Срещу това стои краткият срок: пропуснат месец означава договор без сила за масивите.
Отвореният въпрос. Концепцията обявява вписването в Службата по вписванията за доброволно, но в точката за прекратяването говори за заличаване от Имотния регистър „когато договорът подлежи на вписване (за дългосрочните договори)“. Остава неясно кои договори ще подлежат на вписване и кой регистър ще надделее при разминаване. Не е казано и дали рентите ще се виждат в публичната част, макар прозрачността на рентите да е сред седемте цели. Регистърът и администрирането се възлагат на системата на министерството в момент, в който то подготвя съкращения и преструктуриране на тази система, а самата концепция обосновава 20-те процента от „белите петна“ с това, че бюджетът на областните дирекции не се увеличава.
Прекратяване без съд
Положението днес. Законът за арендата позволява договор до десет години да бъде развален без съд с писмено изявление, ако рентата е забавена с повече от три месеца; това потвърди Тълкувателно решение № 2/2015 на Върховния касационен съд от 20 юли 2017 г. Договорите над десет години се развалят по съдебен ред. Както показахме през юли, развалянето прекратява договора на хартия, но не връща нито земята, нито парите: неплатената рента се събира с иск, а ако ползвателят не освободи имота, следва нов иск.
Предложението. Ще се въведе специален ред за прекратяване без съд при съществени нарушения на ползвателя: неплащане на рентата за повече от един падеж; изоставяне на имота; увреждане или унищожаване на подобрения, съоръжения или инфраструктура; преотдаване на имота без писменото съгласие на собственика; ползване в нарушение на предназначението. Собственикът ще изпраща нотариална покана с подходящ срок за отстраняване на нарушението, когато това е възможно; ако нарушението не бъде отстранено, договорът ще се смята за прекратен с изтичането на срока. След това собственикът ще може сам да поиска заличаване на договора от единния регистър, а при дългите договори и от Имотния регистър, като представи доказателства за поканата и за основанието. Министерството сочи, че подобно едностранно заличаване не е чуждо на българското право, и дава за пример вписването на искови молби и възбрани и заличаването на ипотеки; ползвателят ще може да оспори заличаването в съда. Мотивът е, че земеделието зависи от стопанския цикъл и бавното уреждане на спора може да струва цели пропуснати стопански години, в които земята не може да бъде дадена на друг ползвател.
Собственикът. Получава бърз изход и възможност да предостави земята на друг ползвател в рамките на същата стопанска година.
Ползвателят. След заличаването губи основанието си за ползване пред администрацията, включително за масивите и за подпомагането, още в деня на заличаването, докато съдебното оспорване може да продължи години. Част от основанията изискват преценка („изоставяне“, ползване в нарушение на предназначението) и при спор собственикът първо прекратява договора, а дали е бил прав, се решава по-късно в съда. Това дава и възможност за злоупотреба: собственик, който е получил по-висока оферта, може да обяви съществено нарушение, за да излезе от договор с ниска рента.
Отвореният въпрос. Основанията в концепцията са само за нарушения на ползвателя, макар първата от седемте цели да е равнопоставената защита на двете страни. Не е уредено как се връща земята и как се събира неплатената рента, така че тези две стъпки остават толкова бавни, колкото са и днес. Не е казано и какво става с подпомагането за текущата година, ако договорът бъде заличен след подаване на заявлението, нито какво става със земята, докато съдът разглежда оспорването. Ако собственикът прекрати договора през ноември, заличи го и сключи нов с друг стопанин, а първият ползвател вече е засял пшеница и оспори прекратяването, концепцията не отговаря кой ще прибере реколтата догодина и как ще бъдат защитени вложенията на двамата.
Трите години за старите договори
Предложението. Всички договори за наем на земеделска земя, които действат при влизането в сила на новата уредба, ще трябва да бъдат превърнати в аренда в срок от три години, с допълнително споразумение или с нов договор, и регистрирани в единния регистър. Дотогава заварените договори ще действат по досегашните правила, но още от първия ден към тях ще се прилагат разпоредбите за регистрацията, за електронния обмен на данни, за начина на доказване на плащанията, за участието в масивите и за достъпа до регистрите. След трите години неприведеният и нерегистриран договор ще важи само между страните: няма да има сила пред трети лица, няма да е основание за участие в масивите, няма да служи пред администрацията там, където законът изисква регистрация, и към него няма да се вписват анекси. Министерството обяснява срока с баланса между две опасности: незабавното обезсилване на договорите би създало правна несигурност, а липсата на краен срок би запазила двете системи една до друга за неопределено време.
Собственикът. Всяко преобразуване изисква неговия подпис. Това му дава възможност да предоговори рентата или да смени ползвателя.
Ползвателят. Трите години ще бъдат масово предоговаряне на договорите за наем в страната, при което за всеки наследствен имот подписите на съсобствениците трябва да се събират отново, тоест ще се плати отново същата цена на договарянето, която концепцията иска да намали. Ако рентата е в продукция, договорът трябва да бъде превърнат в паричен и да се постигне съгласие за стойността. След срока неприведеният договор ще продължи да обвързва собственика и ползвателя, но няма да върши работа на ползвателя там, където му трябва най-много: пред администрацията и в масивите. Така законът ще принуждава към преобразуване, без формално да прекратява нито един договор.
Отвореният въпрос. Кой ще плати разходите по преобразуването; дали правилото за доказване на плащанията, което ще се прилага „непосредствено“, означава, че плащанията в натура и в брой спират още в първия ден на новия закон; и какво ще стане с договорите, в които съсобственикът, подписал наема, вече няма мнозинство.
Двадесетте процента от сумите за „белите петна“
Положението днес. „Белите петна“ са имоти, за които собствениците не са сключили договор и не са подали декларация как ще ги стопанисват; при създаването на масивите те се разпределят между ползвателите в землището. Ползвателят внася за тях сума в размер на средното годишно рентно плащане за землището по сметка за чужди средства на областната дирекция „Земеделие“ в срок от три месеца след заповедта за разпределение. Сумите са депозит и дирекцията ги изплаща на собствениците по заявление в срок от десет години (чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ). От 25 септември 2026 г., с промените, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 88, непотърсените в десетгодишния срок суми се превеждат на Държавен фонд „Земеделие“ за Взаимоспомагателния фонд. По искане на 52 народни представители Конституционният съд образува на 9 ноември дело № 19/2026 за тези текстове; искането е внесено по инициатива на „Демократична България“, която оценява засегнатите суми на 150 млн. евро. Омбудсманът в становище от 9 октомври посочи данни на министерството от 2018 г. за около 80 млн. лв. (около 41 млн. евро) дължими суми и поиска собствениците да имат лесен достъп до информация за тях и ясен срок, в който да ги получат.
Как работи системата в една област, показа одитът на Сметната палата за Областна дирекция „Земеделие“ – София област, обявен на 15 октомври. За 2023 г. ползвателите са внесли по сметките на дирекцията 2,26 млн. лв. (1,16 млн. евро), а на собствениците са изплатени около 515 хил. лв. (263 хил. евро); за 2024 г. са внесени 2,42 млн. лв. (1,24 млн. евро) и са изплатени 1,07 млн. лв. (547 хил. евро). Неизплатените за двете години суми надхвърлят 3 млн. лв. (1,53 млн. евро). При законов срок от 30 дни всички 25 проверени преписки са забавени, от над два месеца до над две години; за 32 ползватели, които не са платили в срок, не са издадени заповеди за тройния размер, а програмата, в която се водят масивите, е отчела площите на „белите петна“ като нулеви. Според Сметната палата една от основните причини за неизплатените суми е, че собствениците не познават правата си. zemedeleca.bg първа постави въпроса за какви пари става дума при „белите петна“; одитът показва с официални числа как изглежда това в една област.
Предложението. Концепцията описва администрацията като необходимото звено, чрез което споразумението между ползвателите се изпълнява и собственикът получава парите си, макар държавата да не е страна по него. Областните дирекции вършат значителна работа: служители, софтуер, банкови такси, установяване на имотите, изчисляване на сумите, счетоводство, без бюджетът им да се увеличава. Тъй като сумите са чужди средства, а цялата работа се върши без участието на собствениците „поради тяхната дезинтересираност“, министерството предлага 20 на сто от внесените суми да се прехвърлят като такса по сметката на съответната областна дирекция и да се използват за действителните разходи по администрирането, но не за възнаграждения.
Предложението засяга всички внесени суми, не само непотърсените. Собственикът, който дойде да получи рентата си, ще получи 80 на сто от нея. По числата от одита за София област 20 на сто от внесеното са около 231 хил. евро за 2023 г. и около 247 хил. евро за 2024 г. (изчисление на редакцията); тези суми не зависят от това колко струва обработката на преписките, колко собственици са открити и колко бързо са им изплатени парите. По чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и приетата към него методика (Постановление № 1 на Министерския съвет от 2012 г.) таксите за административни услуги се определят по действителните разходи за услугата; фиксираният процент от рентата следва средното рентно плащане и площта на имотите, а не работата по тях. Мярката би създала и стимул в обратна посока: приходът на дирекцията би растял с броя на „белите петна“ и би намалявал с всеки собственик, който сключи договор. Това не означава, че дирекциите ще се водят от този стимул. Икономистите описват подобно разминаване като проблем на възложителя и изпълнителя: когато изпълнителят печели от това, което възложителят иска да намали, резултатът зависи от това колко строго възложителят го контролира.
Заедно с действащия закон предложението означава следното: 20 на сто от сумата остават в областната дирекция при внасянето, а ако собственикът не потърси остатъка в десет години, 80-те процента отиват в Държавен фонд „Земеделие“. Конституционният съд още не се е произнесъл по втората част. Концепцията не споменава делото, макар собствените ѝ принципи (пропорционалността на ограниченията върху собствеността) да са въпросът, по който то ще бъде решено.
Ползвателят. За него нищо не се променя: внася същото средно рентно плащане по същата сметка.
Отвореният въпрос. Мястото на мярката е чл. 37в от ЗСПЗЗ, а концепцията назовава като необходими само промени в Закона за арендата. Не е казано и колко са общо сумите, от които ще се удържат 20-те процента, нито как ще бъде отчитано разходването им.
Сметката за двете страни
| Предложение | Собственикът | Ползвателят |
| Само аренда, без наем | Един набор от правила; губи едногодишния наем без нотариус | Единни правила за всеки имот; неясно какво става с кооперациите |
| Срок от „до 7“ до 30 години | При стимули: данъчно облекчение; при задължителен минимум: губи ежегодния избор | Хоризонт за инвестиции и кредит; при задължителен минимум: повече „бели петна“ |
| Рента само в пари, по банков път | Доказуем доход; губи рентата в продукция | Без логистика на зърното и спорове за качество |
| Индексация по ХИПЦ | Защита от инфлация; губи ръста на зърното над нея | Целият ценови риск в лоша година |
| Режим за идеалните части | Собствен договор и рента и при малък дял | Повече земя в масивите; много малки договори |
| Единен регистър | Вижда кой ползва земята; без двойно отдаване | Доказано основание пред банки; месец срок за регистрация |
| Прекратяване без съд | Бърз изход при неплащане | Губи основанието веднага, а делото продължава години |
| Три години за преход | Възможност да предоговори | Масово предоговаряне и нови подписи |
| 20% от „белите петна“ | Получава 80% от сумата за „бялото петно“ | Без промяна |
Таблица на редакцията по Концепцията за дългосрочно ползване на земеделската земя в България (МЗХ, 20 ноември 2026 г.).
През юли zemedeleca.bg описа какво трябва да се случи, за да стане дългият договор безопасен за собственика, вместо да бъде задължителен. Ето кои от тези условия има в концепцията.
| Условие от юлския анализ | Какво има в концепцията |
| Неплатената рента да се събира бързо, а земята да се връща без години дела | Прекратяване с нотариална покана и едностранно заличаване; събирането на рентата и връщането на земята не са уредени |
| Наследствената съсобственост да може да се управлява с мнозинство, при защита на отсъстващите | Режим за идеалните части и електронен договор; нищо за неоткриваемите собственици и за упълномощаването от разстояние |
| Договорите и рентите по землища да са публични | Регистър с публична част за наличието на договор; не е казано дали рентите ще се виждат |
| Данъчен стимул за дълъг договор | Предложен като възможност за обсъждане |
| Комасация, която намалява броя на договорите | Липсва |
Сравнение на редакцията между статията „Защо българската земя се договаря за една година“ (zemedeleca.bg, юли 2026 г.) и концепцията.
Концепцията завършва с обещание за „по-модерен, прозрачен и предвидим режим на земеползване“, който да съответства едновременно на конституционната защита на собствеността и на потребностите на земеделието; като резултат министерството очаква по-малко административна тежест, по-малко сива икономика и злоупотреби и по-добра инвестиционна среда. В голяма част от документа министерството предлага решения, каквито досега няма в закона: отказва принудата в полза на стимулите, предлага регистър, който за пръв път ще направи договорите видими за всеки, бърз изход при неплащане и оригинален начин съсобствеността да се договаря на части. Същевременно в частите, от които зависят парите, документът определя вместо страните валутата, банковия път, индекса и падежа, оставя двусмислен минималния срок и предлага една пета от сумите на собствениците на „белите петна“ да покрива разходите на администрацията. Сравнена със седемте цели, които сама си поставя, концепцията отговаря най-пълно на прозрачността и правната сигурност и най-трудно защитава свободата на договаряне и равнопоставеността на двете страни.
Засега нищо не се променя: действащите договори остават в сила, а концепцията тепърва ще бъде обсъждана. Който подписва или подновява договор сега, е добре да знае, че ако тя стане закон, договорите за наем ще трябва да бъдат превърнати в аренда за три години, а рентата в продукция ще трябва да има парична стойност, затова е разумно тази стойност да се запише още отсега. Собствениците на имоти без договор могат да проверят в областната дирекция „Земеделие“ дали за тях има внесени суми, които чакат да бъдат потърсени. А в диалога, който министерството откри, трите въпроса, от които зависи най-много, са какво точно значи „минимален срок – до 7 години“, по кой индекс ще се движи рентата и колко ще остане от парите за „белите петна“ за собственика.
Пълният текст – ТУК
Използвани източници
Министерство на земеделието и храните, „Концепция за дългосрочно ползване на земеделската земя в България“, публикувана на 20 ноември 2026 г., и съобщението „МЗХ публикува концепция за дългосрочно ползване на земеделската земя и поставя началото на публичен диалог“ от същата дата.
Изказване на министъра на земеделието и храните Пламен Абровски на Деня на полето в с. Паскалево, Добричка област, 28 юли 2026 г., и прессъобщението на МЗХ от същата дата.
Конституция на Република България — чл. 17 и чл. 21; Харта на основните права на Европейския съюз — чл. 17.
Закон за арендата в земеделието — чл. 3, чл. 4 и чл. 28; Закон за задълженията и договорите — чл. 228 и сл.; Закон за собствеността и ползването на земеделските земи — чл. 4а, 4б, 37б и 37в; Закон за кооперациите; Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност — чл. 7а, и Методика за определяне на разходоориентиран размер на таксите (ПМС № 1 от 2012 г.).
Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, приет на 17 септември 2026 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 88 от 25 септември 2026 г. (изречение пето на чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ).
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 52-654-01-90 от 15 юли 2026 г., приет на първо четене на 24 септември 2026 г.
Конституционен съд — конституционно дело № 19/2026 г., образувано на 9 ноември 2026 г. по искане на 52 народни представители; съобщение на „Демократична България“ от 6 ноември 2026 г. (оценката за 150 млн. евро).
Омбудсман на Република България — становище по законопроекта за промени в ЗСПЗЗ относно „белите петна“, 9 октомври 2026 г.
Сметна палата — одит за съответствие при управлението на публичните средства и дейности на Областна дирекция „Земеделие“ – София област за периода 1 януари 2023 г. – 31 декември 2024 г., съобщение от 15 октомври 2026 г.
Тълкувателно решение № 2/2015 от 20 юли 2017 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на Върховния касационен съд.
Национален статистически институт — „Цени на земеделската земя и арендата в селското стопанство – 2025 година“, 8 юли 2026 г.; „Инфлация и индекси на потребителските цени“ за декември 2023, декември 2024 и декември 2025 г.
ФАДН — данни за 2023 г. за дела на наетата земя в стопанствата; МЗХ, Аграрен доклад ’2025, Приложение 4 „Икономически сметки за селското стопанство“.
Франция — Code rural et de la pêche maritime, чл. L411-5 (минимален срок от девет години) и чл. L416-1 (дългосрочен договор от поне 18 години); arrêté du 11 août 2026 constatant pour 2026 l’indice national des fermages; décret n° 2010-1126 du 27 septembre 2010 (състав на индекса).
Oliver E. Williamson, The Economic Institutions of Capitalism (1985); Joseph E. Stiglitz, „Incentives and Risk Sharing in Sharecropping“, Review of Economic Studies (1974); Michael A. Heller, „The Tragedy of the Anticommons“, Harvard Law Review (1998).
Архив на zemedeleca.bg — „Защо българската земя се договаря за една година“ (юли 2026 г.); статията за обещаната концепция и законопроекта за ЗСПЗЗ (29 юли 2026 г.); разборът на двата законопроекта от 15 юли (17 юли 2026 г.); статията за данните на НСИ за цените на земята и рентата (8 юли 2026 г.); статията за средното рентно плащане за 2026/2027 г.; материалите за „белите петна“ (септември–октомври 2026 г.).
Понятия
Концепция — предзаконодателен документ, в който институцията описва целите, обхвата и посоката на бъдещ закон; не се гласува и няма правна сила.
Аренда — договор по Закона за арендата в земеделието, с който собственикът предоставя земеделска земя за земеделско производство срещу плащане (рента); днес се сключва за поне пет стопански години, с нотариално удостоверяване на подписите и вписване.
Наем на земеделска земя — договор по общия Закон за задълженията и договорите; днес е без минимален срок и с максимален от десет години, а едногодишният се сключва без нотариус.
Съвместна обработка — договор по Закона за кооперациите, с който член на кооперация предоставя земята си за обработка от кооперацията.
Идеални части — дяловете на съсобствениците в общ имот, изразени като дроб от правото на собственост, без физическо разделяне на земята.
Масиви за ползване (чл. 37в от ЗСПЗЗ) — блокове за обработка, които ползвателите в землището създават всяка стопанска година със споразумение, а при липса на споразумение със заповед на директора на областната дирекция „Земеделие“.
„Бели петна“ — имоти, за които собствениците не са сключили договор и не са подали декларация как ще ги стопанисват; включват се в масивите, а ползвателят внася за тях средното годишно рентно плащане по сметка на областната дирекция, откъдето собственикът може да получи сумата в десетгодишен срок.
Средно годишно рентно плащане — официалната средна рента за землището, която комисия към областната дирекция „Земеделие“ определя всяка година по регистрираните договори.
ХИПЦ — хармонизираният индекс на потребителските цени, измерващ по единна за Европейския съюз методика изменението на цените на стоките и услугите, които купуват домакинствата.
Сила пред трети лица (противопоставимост) — качеството на договора да бъде зачетен не само от страните по него, но и от други лица, например от купувач на имота или от втори ползвател.
Вписване и регистрация — вписването става в Службата по вписванията (Имотния регистър) и дава публичност на правата върху имота; регистрацията днес става в общинската служба по земеделие, а по концепцията ще се прави в единния регистър на министерството.
Нотариална покана — писмено изявление, връчено чрез нотариус, което доказва, че другата страна е уведомена и кога.
Взаимоспомагателен фонд — инструмент за управление на риска, чиито функции изпълнява Държавен фонд „Земеделие“; от 25 септември 2026 г. в него постъпват и непотърсените в десетгодишния срок суми за „белите петна“.






