Под 2% от земеделската земя в България се напоява: 74 200 хектара в 21 607 стопанства, показват данните на МЗХ

В края на 80-те години поливните площи в България достигат близо 1,2 млн. ха. Днес площта, за която „Напоителни системи“ ЕАД доставя вода, расте от 2014 г. насам, но близо девет десети от водата на дружеството отиват за площите с ориз, а 12 712 стопанства напояват от собствени подпочвени води.

74 200 хектара е цялата открита земеделска площ, която българските стопанства са напоили през стопанската 2022/2023 г. Числото е от изследването „Интегрирана статистика на земеделските стопанства през 2023 г.“, което отдел „Агростатистика“ на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) проведе от ноември 2023 г. до март 2024 г. по общата за Европейския съюз методика, а окончателните му таблици за напояването министерството публикува през декември 2025 г. Напояваната площ е разпределена между 21 607 стопанства и е 1,9% от използваната земеделска площ на стопанствата, която същото изследване изчислява на 3 865 402 ха. Заедно с общата земя за паша на животни използваната земеделска площ е 4 386 571 ха и делът на напояваната площ пада до 1,7%.

Изследването обхваща напояването във всички стопанства над праговете на европейския регламент, независимо откъде идва водата: от собствен кладенец, от река, от микроязовир или от каналите на държавното дружество „Напоителни системи“ ЕАД. Вторият източник е Годишният доклад за състоянието и развитието на земеделието (Аграрният доклад), който МЗХ изготвя всяка година. Той отчита само площите, за които дружеството е доставило вода, но го прави година по година и по култури, така че от докладите от 2019, 2022 и 2025 г. се събира поредица от 2014 до 2024 г. Числата от двете статистики не могат да се сумират или изваждат, защото обхващат различни периоди (стопанска срещу календарна година) и различна вода: стопанствата съобщават колко вода са използвали, а дружеството отчита колко вода е подало. Заедно двете показват и цялото напояване в страната, и мястото на държавното дружество в него.

Колко площи има и колко се напояват

Числото 74 200 ха може да се сравни с площите, за които в България са изградени напоителни системи. Общата стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите, приета от Министерския съвет през август 2016 г., посочва, че поливните площи достигат близо 1,2 млн. ха в края на 80-те години на XX век. През 2000 г. „Напоителни системи“ ЕАД управлява 235 напоителни системи, проектирани да обслужват над 740 000 ха, но реално годни за напояване са 537 500 ха: 247 300 ха, до които водата стига гравитачно, и 290 200 ха, за които тя трябва да се изпомпва. Аграрният доклад 2016 дава други числа за държавния хидромелиоративен фонд: 818 062 ха поливни площи, от които 541 779 ха годни за напояване, и отбелязва, че през предходното десетилетие напоителните системи се използват между 4 и 8%. Официалните данни за изградените и годните площи не съвпадат, затова всяко от тези числа трябва да се чете със своя източник и година.

Д-р инж. Петър Филков, преподавател в катедра „Хидротехника и хидромелиорации“ на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) и консултант на Световната банка и на ФАО по въпроси на напояването, дава в свой анализ от юли 2026 г. изградените държавни поливни площи като 744 хил. ха, от които годни са около 420 хил. ха (56%). По негова оценка преди 1990 г. всяка година са се напоявали между 70% и 85% от изградените площи. В същия анализ той пише, че през стопанската 2022/2023 г. напояваните площи са 4,1% (74 200 ха) от изградените и 7,3% от годните. Тези два процента обаче отговарят на площта, за която „Напоителни системи“ е доставила вода през 2023 г. (30 838 ха), а не на 74 200 ха. Цялата напоявана площ в страната, 74 200 ха, е около 10% от изградените 744 хил. ха и около 18% от годните 420 хил. ха по неговите числа, или около 14% от годните 537 500 ха по стратегията.

Същото личи и от данните за водата. По данни на Националния статистически институт (НСИ) през 2023 г. в страната са иззети общо 5,34 млрд. куб. м пресни води. Над 60% от тях (3,48 млрд. куб. м) отиват за охлаждане при производството на електроенергия, а 16% за селското, горското и рибното стопанство. В Европейския съюз земеделието, основно напояването, изземва 31% от водата през 2020–2023 г., а охлаждането в енергетиката 33%, по данни на Европейската агенция по околна среда. Изземането е цялото количество вода, взето от реките, язовирите и подземните източници, включително водата, която се губи по пътя или се връща във водните обекти. За самото напояване през 2023 г. НСИ отчита 313 млн. куб. м използвана вода, почти колкото стопанствата съобщават в изследването на МЗХ за стопанската 2022/2023 г. (314,6 млн. куб. м). Филков изчислява по данни на Европейската агенция по околна среда, Евростат и НСИ, че изземането на вода за земеделието, основно за напояване, е намаляло от 2,30 млрд. куб. м годишно в началото на 90-те години до 0,8 млрд. куб. м през 2020–2023 г.

Какво се напоява

Най-голямата напоявана площ в страната е с царевица за зърно: 16 910 ха, или 22,8% от цялата напоявана площ. След нея са овощните, ягодоплодните и черупковите видове с 13 206 ха (17,8%), пресните зеленчуци заедно с дините, пъпешите и ягодите с 8 878 ха (12%), фуражните култури, прибрани на зелено (люцерна, царевица за силаж и други), с 4 707 ха и лозята с 4 608 ха. Пшеницата, ечемикът и останалите зърнено-житни култури без царевицата и ориза се напояват на 1 767 ха, слънчогледът на 1 852 ха, а рапицата на 468 ха.

Броят на стопанствата показва колко различен е мащабът при отделните култури. Царевица за зърно напояват 961 стопанства, средно по 17,6 ха на стопанство, а слънчоглед 117 стопанства, средно по 15,8 ха. Овощни видове напояват 4 120 стопанства, средно по 3,2 ха, а зеленчуци 3 547 стопанства, средно по 2,5 ха. Най-раздробено е напояването при картофите: 2 390 стопанства напояват общо 2 771 ха, или малко над 1 ха на стопанство.

Сборът на площите по дванайсетте категории в таблицата на МЗХ е 61 602 ха, с 12 598 ха (17%) по-малко от общата напоявана площ. Публикуваните данни не позволяват тази разлика да бъде разпределена по култури: таблицата няма отделна колона за ориз и тютюн, а категорията „Други напоявани култури на обработваема земя“ (5 559 ха) може да включва и култури, които не са посочени поотделно. За овощните видове Аграрният доклад дава данни и за 2024 г.: напоявани са 24% от засадените площи с овощни видове.

Таблица 1. Напоявана площ по култури, стопанска 2022/2023 г.

Култура Стопанства Площ, ха Дял от напояваната площ
Царевица за зърно 961 16 910 22,8%
Овощни, ягодоплодни и черупкови 4 120 13 206 17,8%
Пресни зеленчуци (вкл. дини и пъпеши), ягоди 3 547 8 878 12,0%
Други напоявани култури на обработваема земя 4 352 5 559 7,5%
Фуражни култури, прибрани на зелено 591 4 707 6,3%
Лозя 1 003 4 608 6,2%
Картофи 2 390 2 771 3,7%
Слънчоглед 117 1 852 2,5%
Зърнено-житни без царевица и ориз 71 1 767 2,4%
Постоянно затревени площи 301 570 0,8%
Рапица и репица 6 468 0,6%
Зърнено-бобови и протеинови култури 275 306 0,4%
Обща напоявана площ 21 607 74 200 100%

Източник: МЗХ, Интегрирана статистика на земеделските стопанства през 2023 г., табл. 4.1 и 4.2; дяловете са изчисления на zemedeleca.bg.

В кои райони

Изследването разпределя данните по райони според местоположението на стопанството, което не е непременно местоположението на всяка напоявана нива. При това разпределение напояването е съсредоточено в Южна България. Южният централен район (областите Пловдив, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Смолян) има 38 430 ха, или 51,8% от напояваната площ в страната, и използва 70,8% от водата за напояване. Заедно с Югоизточния район (Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол) двата района заемат 72,5% от площта и 85,2% от водата. Трите северни района, Северозападен, Северен централен и Североизточен, напояват общо 15 354 ха, почти колкото само Югоизточният район (15 356 ха).

Средната напоявана площ на стопанство също е най-голяма в Южния централен район, 3,9 ха, а най-малка в Югозападния, 1,9 ха. Югозападният район обаче използва 25,5 млн. куб. м вода за 5 059 ха, повече от трите северни района заедно, които използват 21 млн. куб. м за 15 354 ха. В количеството вода изследването включва и площите в оранжерии и под друго високо покритие.

Таблица 2. Напоявана площ и използвана вода по статистически райони, стопанска 2022/2023 г.

Район Стопанства Площ, ха Дял от площта Вода, хил. куб. м Дял от водата
Южен централен 9 882 38 430 51,8% 222 661 70,8%
Югоизточен 4 134 15 356 20,7% 45 426 14,4%
Северозападен 1 753 6 030 8,1% 9 711 3,1%
Североизточен 1 702 5 494 7,4% 7 661 2,4%
Югозападен 2 695 5 059 6,8% 25 525 8,1%
Северен централен 1 441 3 830 5,2% 3 648 1,2%
България 21 607 74 200 100% 314 632 100%

Източник: МЗХ, Интегрирана статистика на земеделските стопанства през 2023 г., табл. 4.1. Разпределението е по местоположението на стопанството. Водата е отчетена от 22 766 стопанства и включва площите под стъкло и друго високо покритие; дяловете са изчисления на zemedeleca.bg.

Как се напоява

Изследването разделя напояването на три начина. При гравитачното напояване водата се пуска по бразди или залива площта и се движи по наклона на терена. При дъждуването се разпръсква над посева от дъждовални машини или крила. При капковото напояване се подава по маркучи с капкообразуватели в зоната на корените. Гравитачно се напояват 37 080 ха в 14 809 стопанства, или 50% от напояваната площ, капково 27 655 ха в 9 153 стопанства (37,3%), а с дъждуване 11 085 ха в 757 стопанства (14,9%). Сборът на трите начина е 75 820 ха, с 1 620 ха повече от общата напоявана площ, и затова трите дяла дават 102,2%. Изследването не обяснява разликата; най-вероятно част от площта е отчетена при повече от един начин, така че начините не се изключват взаимно.

При дъждуването напояваната площ на стопанство е най-голяма, средно 14,6 ха, при 3 ха за капковото и 2,5 ха за гравитачното напояване. Разпределението се различава силно по райони. В Южния централен район гравитачно се напояват 60,9% от площта. В Северния централен район капково се напояват 52,3% от площта, а гравитачно 17,4%. В Североизточния капковото напояване обхваща 48,5%, дъждуването 41,4%, а гравитачното 11,8%. В Северозападния трите начина са близки: 38,8% гравитачно, 32,8% капково и 29,5% с дъждуване.

Таблица 3. Напоявана площ по начин на напояване и по райони, стопанска 2022/2023 г., ха и дял от напояваната площ в района

Район Гравитачно Дъждуване Капково
Южен централен 23 394 (60,9%) 3 241 (8,4%) 12 320 (32,1%)
Югоизточен 7 262 (47,3%) 1 923 (12,5%) 6 649 (43,3%)
Северозападен 2 341 (38,8%) 1 776 (29,5%) 1 976 (32,8%)
Североизточен 650 (11,8%) 2 272 (41,4%) 2 662 (48,5%)
Югозападен 2 766 (54,7%) 596 (11,8%) 2 044 (40,4%)
Северен централен 667 (17,4%) 1 276 (33,3%) 2 003 (52,3%)
България 37 080 (50,0%) 11 085 (14,9%) 27 655 (37,3%)

Източник: МЗХ, Интегрирана статистика на земеделските стопанства през 2023 г., табл. 4.1 и 4.3. Дяловете са от напояваната площ в района (изчисления на zemedeleca.bg). Сборът им във всеки ред надхвърля 100%, защото сборът на площите по трите начина е по-голям от напояваната площ; изследването не посочва причината.

Откъде идва водата и как се плаща

Най-често стопанствата напояват със собствени подпочвени води: такъв източник посочват 12 712 стопанства. Вода извън стопанството от общата водоснабдителна система (по формулировката на изследването) ползват 6 961 стопанства, повърхностни води в стопанството и извън него 4 513, пречистени отпадъчни води 35, а други източници 630. Едно стопанство може да посочи повече от един източник, затова сборът надхвърля броя на напояващите стопанства.

Филков предупреждава, че подпочвените води се възстановяват бавно и трябва да останат резервен, а не основен източник за напояване. Неконтролираното изграждане на сондажи, пише той, крие риск по-плитки и замърсени води да проникнат в по-дълбоките и чисти водоносни слоеве, а когато каналите на напоителните системи се използват все по-рядко, намалява и подхранването на плитките подпочвени води от загубите по тях. Използването на подземни води изисква разрешителен режим, но по думите му остава въпрос дали правилата се контролират и прилагат ефективно.

Данните за плащането, измерването и оборудването са по отговорите на самите стопанства, общо 22 961. От тях 14 214, или 61,9%, отговарят, че не са плащали за водата. Въпросът в изследването е за начина на плащане на водата за напояване, затова този отговор не показва дали стопанството има разходи за добиването, изпомпването или пренасянето ѝ; 12 712 стопанства посочват като източник собствени подпочвени води. Такса според обема вода плащат 5 916 (25,8%), такса според напояваната площ 2 030 (8,8%), а по друг начин 801. Водомер нямат 16 063 стопанства (70%), а контролер за напояване (уред, който пуска и спира поливането по програма или по ръчна команда) нямат 15 274. Помпа или помпена станция имат 11 221 стопанства, система за фертигация (подаване на торове заедно с поливната вода) 1 341, а 3 030 стопанства имат водохранилище, което са използвали през 2022/2023 г. През последните три години 9 283 стопанства не са поддържали напоителната си система, 10 831 са правили само редовната годишна поддръжка, а 2 846 са извършили основен ремонт или рехабилитация.

Отделно държавата подпомага разходите за вода. През 2024 г. по помощта в подкрепа на разходите за вода за напояване, прилагана по Временната рамка за държавна помощ при кризи след агресията на Русия срещу Украйна, усвоеният ресурс е 10 752 201 лв. (около 5,5 млн. евро) за 1 162 бенефициери, включително остатъчни плащания по помощта за 2023 г. Помощта се администрира от Държавен фонд „Земеделие“.

Таблица 4. Плащане, измерване и поддръжка, стопанска 2022/2023 г.

Показател Стопанства Дял
Не са плащали за водата 14 214 61,9%
Плащат такса според обема вода 5 916 25,8%
Плащат такса според напояваната площ 2 030 8,8%
Плащат по друг начин 801 3,5%
Нямат водомер 16 063 70,0%
Нямат контролер за напояване 15 274 66,5%
Имат помпа или помпена станция 11 221 48,9%
Имат система за фертигация 1 341 5,8%
Не са поддържали напоителната система през последните 3 години 9 283 40,4%
Основен ремонт или рехабилитация през последните 3 години 2 846 12,4%

Източник: МЗХ, Интегрирана статистика на земеделските стопанства през 2023 г., табл. 4.5 и 4.6; дяловете са от 22 961 стопанства, отговорили на въпросите (изчисления на zemedeleca.bg).

Водата на „Напоителни системи“ ЕАД по култури

„Напоителни системи“ ЕАД е държавното дружество, което предоставя на стопаните услугата „доставка на вода за напояване“. То притежава и стопанисва 181 язовира. През 2024 г. то е подало 311,6 млн. куб. м вода за 342 614 дка, с около 11% повече площ от 2023 г. Аграрният доклад нарича тази площ „полети площи“.

Най-голямата част от площта е с царевица, 141 670 дка, или 41,3%, а площите с ориз са 115 219 дка (33,6%). При водата разпределението е друго: за площите с ориз са подадени 273,8 млн. куб. м, или 87,9% от цялата вода, а за царевицата 24,6 млн. куб. м (7,9%). Оризът се отглежда в залети клетки, които стоят под вода през по-голямата част от вегетацията, докато останалите култури получават вода на отделни поливки. На декар площ с ориз дружеството е подало средно 2 376 куб. м, а на декар царевица 174 куб. м.

Съотношението не е ново. Общата стратегия от 2016 г. отбелязва, че площите с ориз, тогава под 15 000 ха, получават 90% от водата, която доставя „Напоителни системи“, и носят около половината от приходите на дружеството. Пак там е записано, че към 2016 г. подаваното количество вода не се измерва и няма мониторинг.

Филков оценява, че средно около 61% от водата в държавните напоителни системи не се използва ефективно и до стопанствата стига около 39%. Разликите между системите са големи. По неговата оценка в системите, които доставят вода за ориз в районите на Пазарджик, Пловдив и Стара Загора, коефициентът на полезно действие (делът от подадената вода, който стига до напояваната площ) е 50–55%, близо до максимума за сегашното им състояние при непрекъснато подаване на водата. В някои от останалите системи той пада до 2–5%. Обяснението му е, че за да стигне водата до няколко стопани, често трябва да се запълни цял канал, и когато се доставят малки количества, по-голямата част от водата изтича неизползвана.

По клонове на дружеството площите с ориз са в три от четиринайсетте: Марица (56 653 дка), Тополница (42 801 дка) и Горна Тунджа (15 765 дка). В районите на трите клона дружеството е подало 92,7% от водата за 58% от площта. В районите на шестте северни клона (Видин, Долен Дунав, Мизия, Среден Дунав, Шумен и Черно море) то е подало вода за 56 727 дка, или 16,6% от площта, а в района на клон „Видин“ през 2024 г. не е подало вода за нито един декар.

През 2023 г. „Напоителни системи“ ЕАД отчита 308 375 дка полети площи, което съответства на около 42% от напояваната площ, установена от изследването на МЗХ за стопанската 2022/2023 г. Сравнението е само ориентировъчно заради различните отчетни периоди и не позволява площите да се разделят точно според източника на водата.

Таблица 5. Полети площи и подадени водни маси от „Напоителни системи“ ЕАД по култури, 2024 г.

Култура Полети площи, дка Дял Подадени водни маси, хил. куб. м Дял Куб. м на декар
Царевица 141 670 41,3% 24 580 7,9% 174
Ориз 115 219 33,6% 273 817 87,9% 2 376
Други култури 33 784 9,9% 4 850 1,6% 144
Зеленчуци 29 701 8,7% 5 915 1,9% 199
Трайни насаждения 18 079 5,3% 1 597 0,5% 88
Тютюн 4 161 1,2% 853 0,3% 205
Общо 342 614 100% 311 613 100% 910

Източник: МЗХ, Аграрен доклад 2025, табл. V.3 (по данни на „Напоителни системи“ ЕАД); дяловете и количествата на декар са изчисления на zemedeleca.bg.

Единайсет години по данните на дружеството

От 2014 до 2024 г. полетите площи с вода от „Напоителни системи“ растат от 212 672 до 342 614 дка, или с 61%, а подадената вода от 253,5 до 311,6 млн. куб. м, или с 23%. Ръстът не е непрекъснат. След 2016 г. площите намаляват до 236 208 дка през 2018 г., а подадената вода пада до 266,6 млн. куб. м през 2022 г., най-малкото количество след 2014 г. Най-голяма е площта през 2024 г.

Таблица 6. „Напоителни системи“ ЕАД, 2014–2024 г.

Година Полети площи, I-ва поливка, дка Подадени водни маси, хил. куб. м
2014 212 672 253 499
2015 271 631 305 158
2016 277 763 297 040
2017 266 711 274 412
2018 236 208 278 598
2019 247 378 292 994
2020 273 118 301 507
2021 283 462 305 886
2022 274 800 266 637
2023 308 375 294 737
2024 342 614 311 613

Източник: МЗХ, Аграрен доклад 2019 (табл. V.3 и фиг. V.1), Аграрен доклад 2022 (табл. V.4), Аграрен доклад 2025 (табл. V.4), по данни на „Напоителни системи“ ЕАД.

Таблиците по култури позволяват сравнение за три години: 2018, 2021 и 2024. Площта с царевица, за която дружеството подава вода, расте от 48 719 до 141 670 дка, близо три пъти. Площта с ориз остава между 115 и 119 хил. дка, а при тютюна пада от 12 055 до 4 161 дка. Делът на ориза в полетите площи слиза от 49,5% през 2018 г. на 33,6% през 2024 г., а в подадената вода от 94,9% на 87,9%.

Таблица 7. Полети площи от „Напоителни системи“ ЕАД по култури, дка

Култура 2018 2021 2024
Царевица 48 719 86 437 141 670
Ориз 116 870 118 553 115 219
Зеленчуци 18 658 26 291 29 701
Трайни насаждения 17 939 17 784 18 079
Тютюн 12 055 6 675 4 161
Други култури 21 967 27 722 33 784
Общо 236 208 283 462 342 614
Дял на ориза в полетите площи 49,5% 41,8% 33,6%
Дял на ориза в подадените водни маси 94,9% 92,6% 87,9%

Източник: МЗХ, Аграрен доклад 2019 (табл. V.2), Аграрен доклад 2022 (табл. V.3), Аграрен доклад 2025 (табл. V.3); дяловете са изчисления на zemedeleca.bg.

Аграрният доклад отчита и поливните декари, в които всеки декар се брои толкова пъти, колкото пъти е бил полят. От 2021 до 2024 г. те растат от 700 095 на 879 858 дка, а средният брой поливки на декар от 2,47 на 2,57. С по-старите години поредицата не е съпоставима: през 2021 г. поливните декари в клон „Марица“ скачат от 113 941 на 314 953 дка при почти същата площ при първата поливка, а докладът не обяснява промяната.

Полетите площи за 2024 г. (34 261 ха) са 6,3% от годните за напояване площи по Аграрния доклад 2016 и 6,4% от годните площи по стратегията. Изчислението е на zemedeleca.bg и съпоставя данни от различни години.

Какво предлага експертът

Филков вижда три посоки. Първата е съществуващите напоителни системи да се използват повече, а доставката на вода да стане надеждна и предвидима; част от водата може да се освободи с намаляване на площите с ориз. Втората е модернизация на системите, с измервателни устройства и възстановяване на десетки помпени станции, включително за вода от Дунав, като разходите за енергия могат да се компенсират с фотоволтаични системи. Третата е подпочвените води да останат резерв: облекчен, но строго контролиран режим за сондажи там, където няма работещи напоителни системи, и без субсидии за нови кладенци там, където съществуващата инфраструктура може да осигури вода. Според него в сегашните системи има неизползван капацитет и дори дву- или трикратно увеличение на напояваните площи, без ориз, няма да изисква много повече вода от язовирите и реките.

Предложението за по-малко ориз има и друга страна, която личи от същите източници. По оценката на самия Филков системите, които доставят вода за ориз, са най-ефективните в страната, защото работят с непрекъснато подаване. Според стратегията от 2016 г. оризът носи около половината от приходите на „Напоителни системи“, а Филков отбелязва, че намаляващият брой клиенти на дружеството оскъпява услугата.

Събрани заедно, данните описват напояване, което обхваща под 2% от използваната земеделска площ, като близо три четвърти от него са в стопанства от Южния централен и Югоизточния район, а почти девет десети от водата на държавното дружество се подават за площите с ориз. Стопанинът, който обмисля напояване, може да види в тях какво правят стопанствата в неговия район: в Северния централен и Североизточния район капково се напояват около половината от площта, а гравитачно под една пета, докато в Южния централен район гравитачно се напояват 60,9% от площта. Ако ще ползва вода от „Напоителни системи“, трябва да провери цената в клона, в чийто район е нивата, защото дружеството определя цената различно по региони и според начина на доставка. Данните на дружеството за поливния сезон на 2025 г. по обичайния ред ще бъдат в следващия Аграрен доклад.

 

Понятия

Напоявана площ — открита земеделска площ, която е напоявана поне веднъж през стопанската година. Терминът е от изследването на МЗХ за структурата на стопанствата.

Полети площи (I-ва поливка) — площта, за която „Напоителни системи“ ЕАД е подало вода поне веднъж през годината; всеки декар се брои веднъж. Терминът е от Аграрния доклад.

Поливни декари — сбор от площите при всички поливки през годината; декар, полят три пъти, се брои три пъти. В Аграрния доклад колоната е изписана „Поливо декари“.

Поливни площи и площи, годни за напояване — площите, които са обслужени от хидромелиоративна инфраструктура и могат да се напояват, независимо дали се напояват. Годни за напояване са тези, при които инфраструктурата е в работно състояние.

Изземане на води — цялото количество вода, взето от повърхностни и подземни източници за нуждите на даден сектор, включително водата, която се губи по пътя или се връща във водните обекти; не е равно на използваната вода.

Коефициент на полезно действие на напоителна система — делът от подадената в системата вода, който стига до напояваните площи; останалата вода се губи по каналите или изтича неизползвана.

Подадени водни маси — количеството вода, което „Напоителни системи“ ЕАД е подало за напояване, в хиляди кубически метра.

Гравитачно напояване — водата се пуска по бразди или залива площта и се движи по наклона на терена.

Дъждуване — водата се разпръсква над посева от дъждовални машини или крила.

Капково напояване — водата се подава по маркучи с капкообразуватели в зоната на корените.

Фертигация — подаване на торове, разтворени в поливната вода, през напоителната система.

Използвана земеделска площ (ИЗП) — обработваемата земя, трайните насаждения, постоянно затревените площи и семейните градини на стопанствата.

Интегрирана статистика на земеделските стопанства — извадково изследване, което МЗХ провежда между преброяванията по Регламент (ЕС) 2018/1091; през 2023 г. са събрани данни за 35 522 стопанства над физическите прагове на регламента.

Доставка на вода за напояване — услугата, която „Напоителни системи“ ЕАД предоставя на стопаните; цените ѝ са различни по региони и според начина на доставка.

Използвани източници

МЗХ, отдел „Агростатистика“, Интегрирана статистика на земеделските стопанства в България през 2023 година (IFS2023), Таблица 4 „Напояване“, табл. 4.1–4.6, рег. № 93-З-956/11.12.2025.

МЗХ, отдел „Агростатистика“, Интегрирана статистика на земеделските стопанства в България през 2023 година. Резултати, публикация № 461, декември 2025 г., табл. 1.1.

МЗХ, Годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието (Аграрен доклад 2025), рег. № 93-З-939/08.12.2025: раздел II.2.2.7 „Плодове“, раздел IV.4.1 „Държавни помощи в земеделието“, раздел V.2.2 „Напояване“, табл. V.3 и V.4.

МЗХ, Годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието (Аграрен доклад 2022), 25.11.2022 г., раздел V.2.2, табл. V.3 и V.4.

МЗХ, Годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието (Аграрен доклад 2019), 28.11.2019 г., раздел V.2 „Хидромелиорации“, табл. V.2 и V.3, фиг. V.1.

МЗХ, Аграрен доклад 2016 г., 07.12.2016 г., раздел V.2.1 „Контрол по дейностите, свързани с експлоатацията на хидромелиоративния фонд и с услугата „водоподаване за напояване““.

Министерски съвет, Обща стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите, приета с Решение № 688 от 18.08.2016 г.

НСИ, „Околна среда 2023“, 2025 г., раздел „Води“.

Европейска агенция по околна среда, индикатор „Water abstraction by source and economic sector in Europe“, данни за 2020–2023 г.

Д-р инж. Петър Филков, УАСГ, „Жадното земеделие: как да отключим потенциала на напояването?“, 7 юли 2026 г.

Регламент (ЕС) 2018/1091 на Европейския парламент и на Съвета относно интегрираната статистика на земеделските стопанства.

Архив на zemedeleca.bg: материалите за финансирането на напояването в Бюджет 2026 и за стратегията за хидромелиорациите от 2016 г. (2026 г.).

https://interagri.bg/promocii/spokojstvieto-ima-mashina-manitou/