Регламентът иска номера на разрешението на продукта, европейските кодове на културите и фазите на развитие и файл, който компютърът може да прочете, до 30 дни след пръскането. Наредба № 12 обещава електронна платформа за пръсканията и торенето от 1 януари 2026 г., а МЗХ вече посочва модул с дигитален дневник на земеделския стопанин, но не е ясно дали той работи за всички и дали отговаря на регламента, нито дали България отлага срока. Липсващият дневник струва глоба от около 256 до 1 278 евро за физическо лице и до 2 045 евро за фирма, а на получателите на субсидии и намаление на плащанията.
Номерът на разрешението на продукта, кодът на културата по европейския класификатор и фазата ѝ по скалата BBCH са три данни, които всеки запис за пръскане в Европейския съюз вече трябва да съдържа. В образеца на „Дневника за проведените растителнозащитни мероприятия и торене“, който Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) публикува на сайта си, за първите две няма колона, а фазата по BBCH се записва само в листа за наблюденията на вредителите. Изискването идва от Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/564 на Европейската комисия, който се прилага от 1 януари 2026 г. и определя какво съдържат записите на професионалните потребители на продукти за растителна защита (ПРЗ) и в какъв вид се пазят. По-важният срок е по-близо, отколкото изглежда: най-късно от 1 януари 2027 г. всеки запис трябва да бъде и в електронен файл, който компютърът може да прочете, а написаното на ръка в тетрадка или на разпечатан лист вече няма да е достатъчно.
Правилото засяга всеки, който пръска професионално: зърнопроизводителя с 5 000 декара, овощаря, лозаря, оранжерийния производител, фирмата, която пръска по договор, и стопанина, който третира семената си сам. Засяга го независимо дали получава субсидии, защото задължението да се водят записи е по Закона за защита на растенията, а не само по правилата на общата селскостопанска политика (ОСП).
Откъде идва задължението
Записите не са нови. Регламент (ЕО) № 1107/2009 за продуктите за растителна защита, който се прилага от 2011 г., задължава в чл. 67 професионалните потребители да пазят поне три години записи за използваните продукти с наименованието на продукта, времето и дозата на приложение, площта и културата, и да ги дават на компетентния орган при поискване. В Закона за защита на растенията (ЗЗР) то е записано изрично в чл. 115а през 2020 г. Образецът на дневника е утвърден със заповед на изпълнителния директор на БАБХ от 31 декември 2021 г., а Наредба № 12 от 23 август 2023 г. за условията и реда за употреба на продукти за растителна защита определя какво се записва, кога и как.
Текстът на чл. 67 обаче не казваше в какъв вид се пазят записите и с какви кодове се описват културите, затова във всяка държава те се водеха различно: на хартия, в Excel, в специализиран софтуер, с различни наименования на културите. Регламентът от 2023 г. ги уеднаквява и в мотивите си посочва три причини. Електронните записи са по-надеждни и се проверяват по-лесно. Те са нужни за целите на стратегията „От фермата до трапезата“ за намаляване на употребата на пестициди. И с тях данните могат да се използват и за други законни цели, без стопанинът да попълва едно и също няколко пъти. Една от тези цели вече е записана в българската наредба: БАБХ трябва да дава данните от своята платформа за пръсканията на отдел „Агростатистика“ в Министерството на земеделието и храните (МЗХ). А по европейския регламент за земеделската статистика от 2022 г. държавите трябва да събират и данни за употребата на пестициди в земеделието.
Нобеловият лауреат по икономика Гари Бекер описва в статията си „Престъпление и наказание: икономически подход“ (1968 г.) защо правилата се спазват или не се спазват. Решението на нарушителя зависи от вероятността да бъде открит, умножена по наказанието. Електронните записи променят първия множител. Когато записът за всяко пръскане е във файл с номер на разрешението, код на културата и парцел, проверката дали доза, култура и разрешение си съвпадат може да се направи от компютър за хиляди стопанства, без инспекторът да ходи до всяко от тях. Глобата остава същата, но вероятността да бъде наложена расте. Регламентът обаче не изисква записите да се изпращат автоматично към държавата. Стопанинът ги пази при себе си и ги дава при поискване, затова масовата автоматична проверка ще стане възможна едва когато контролните органи получават данните, например чрез служебната част на модула на МЗХ, в която инспекторите преглеждат дневниците.
Какво трябва да съдържа записът
Регламентът изброява данните в приложение. Наредба № 12 изисква отделно своите, а образецът на БАБХ е по-стар и от двете. Сравнението показва къде българският дневник не покрива европейските изисквания:
Таблица 1. Данните в записа за пръскане на земеделски площи: регламентът, наредбата и образецът на БАБХ
| Данни | Регламент (ЕС) 2023/564 | Наредба № 12/2023, чл. 11 | Образец на БАБХ от 2021 г. |
| Продукт | търговско наименование и номер на разрешението | търговско наименование | търговско наименование, без номер на разрешението |
| Време | дата, а при нужда и час | дата | дата, без час |
| Доза | кг или л продукт на хектар | доза и/или концентрация | г или мл на декар, кг семе или % |
| Местоположение | парцелът от заявлението за подпомагане, ако има такъв | местонахождение, по блокове от СИЗП | блок (БЗС), кадастрален номер, номер на полето |
| Площ | хектари | – | декари |
| Култура | по кодовете на EPPO | вид на културата | наименование, сорт или хибрид |
| Фаза на развитие | по скалата BBCH, когато е важна за употребата | фенофаза | фенофаза или BBCH само в листа за наблюденията |
| Други данни | по преценка на държавата | вредител, техника, карантинен срок, дата на прибиране, проби, заверка от агроном при продукти от първа категория | вредител, техника, карантинен срок, лице и сертификат, торене, проби |
Източник: Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/564, приложение; Наредба № 12 от 23.08.2023 г., чл. 11 (чл. 11 не е изменян с ДВ, бр. 30 от 2025 г.); образец към Заповед № РД 11-3194/31.12.2021 г. на изпълнителния директор на БАБХ. Мерните единици по регламента могат да се коригират, когато е уместно.
Таблицата е за пръсканията на земеделски площи. За третирането на семена и посадъчен материал и за третирането в затворени помещения, като складове и оранжерии, регламентът има отделни изисквания. При семената например се записват количеството на третирания материал в килограми, тонове или брой семена, дозата на продукта спрямо това количество и номерът на партидата, когато е приложимо, а при помещенията обемът или площта на третираното съоръжение.
Две от новите изисквания идват с международни класификатори. Кодовете на EPPO са кратки буквени кодове, които Европейската и средиземноморска организация за растителна защита дава на всеки растителен вид, така че пшеницата да е една и съща в София, Лион и Варшава: обикновената пшеница е TRZAX, царевицата ZEAMX, слънчогледът HELAN, рапицата BRSNN. Скалата BBCH номерира фазите на развитие на растенията с двуцифрени числа, например при житните BBCH 31 означава, че първото коляно е поне на 1 см над братимния възел. Фазата е задължителна в записа, когато етикетът на продукта позволява употребата само в определени фази или когато фазата има значение за конкретната употреба. По регламента държавата е длъжна да даде на стопаните общоприетите наименования на културите, които отговарят на кодовете на EPPO, и фазите по скалата BBCH.
Наредба № 12 изисква и неща, които регламентът не съдържа, но които остават задължителни у нас: дневникът се попълва в деня на пръскането, наблюдението или вземането на проба, води се за всеки блок от системата за идентификация на земеделските парцели и се пази най-малко три години. Когато се използва продукт от първа професионална категория на употреба, записът се заверява от лице с висше агрономическо образование по растителна защита или растениевъдство. Фирмата, която пръска по договор, сама вписва третирането в дневника на стопанина, а договорът ѝ трябва да съдържа имота, културата, фенофазата, вредителя, продукта, дозата и карантинния срок. По регламента изпълнителят трябва да дава на възложителя достъп до записите или копие от тях без забавяне.
Електронният формат и сроковете
Регламентът изисква записите да се пазят в машинночетим формат, тоест във файл, от който компютърът може сам да извлече данните, без те да се преписват ръчно. Таблица в Excel или файл CSV отговарят на това изискване, също и записите в специализиран софтуер, ако може да ги изведе в такъв файл. Сканиран лист, снимка или PDF не отговарят, макар и да са електронни, защото от тях данните не могат да се извлекат автоматично. Наредба № 12 сега позволява дневникът да се води на хартия и/или електронно, затова у нас хартията трябва да бъде допълнена с файл.
Таблица 2. Сроковете за електронните записи
| Правило | Срок |
| Записване на всяко пръскане | без забавяне (по Наредба № 12 в деня на пръскането) |
| Прехвърляне на хартиения запис в електронен файл | до 30 дни след пръскането; държавата може да даде по-кратък срок |
| По-дълъг срок, ако държавата го разреши (за пръсканията до 2030 г.) | всички записи за годината в електронен вид до 31 януари на следващата година |
| Отлагане по Регламент (ЕС) 2025/2203, ако държавата го избере | пръсканията до 1 януари 2027 г. могат да не се прехвърлят в електронен вид |
| Съхранение | поне 3 години |
| Предоставяне при искане на органа | без забавяне; в електронен вид до 10 работни дни |
Източник: Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/564, чл. 3 и 4; Регламент за изпълнение (ЕС) 2025/2203, чл. 1; Регламент (ЕО) № 1107/2009, чл. 67; Наредба № 12/2023, чл. 11, ал. 7.
Отлагането беше прието на 31 октомври 2025 г., два месеца преди срока, защото според мотивите на Комисията няколко държави имат нужда от повече време да се подготвят и да обучат потребителите, „и по-специално на тези от неселскостопанските сектори, както и на дребните и по-възрастните земеделски стопани“. Отлагането обаче не е автоматично. Регламентът позволява на всяка държава да го разреши. Ако България не го е разрешила, задължението за електронни записи важи още за пръсканията от 2026 г. Ако го е разрешила, важи от 1 януари 2027 г. Публично обявено решение на МЗХ или на БАБХ по въпроса редакцията не откри.
Платформата и модулът на МЗХ
Държавата е обещала решение отдавна. Наредба № 8 от 23 февруари 2021 г. за условията и реда за контрол върху продуктите за растителна защита, търговията, преопаковането, съхранението и употребата им записа в чл. 16, че БАБХ „администрира и поддържа уеб базирана платформа за отразяване на проведените растителнозащитни мероприятия и торене, проследяване движението на ПРЗ и торове до краен потребител“. Наредба № 12 от 2023 г. повтори обещанието и определи текстът за платформата да влезе в сила на 1 юли 2025 г., а с изменение от април 2025 г. срокът беше преместен на 1 януари 2026 г. През платформата трябва да минават пръсканията и торенето на всеки стопанин и пътят на всеки продукт и тор до крайния потребител, а данните ѝ трябва да служат и за статистиката.
Министерството на земеделието и храните вече има техническо решение. На сайта си то описва Електронната информационна система на земеделието (ЕИСЗ), изградена по проекта „Дигитализация на процесите от фермата до трапезата“ с пари от Плана за възстановяване и устойчивост. Един от модулите ѝ е модулът за употреба на продукти за растителна защита и торове на адрес prz.mzh.government.bg. Според описанието той проследява движението на продуктите и торовете от пускането им на пазара до крайния потребител, има публична част за регистрираните земеделски стопани, производителите и търговците на торове и служебна част за администрацията, а сред компонентите му е „Дневник на земеделския стопанин – дигитализирани дневници, водени от земеделските стопани“. Според страницата модулите вече са разработени. В служебната част инспекторите на МЗХ и БАБХ въвеждат пробите, анализите и резултатите от проверките направо в дневника на стопанина и правят справки за третираните площи, за употребените торове и продукти и за третираните площи по култури.
Адресът prz.mzh.government.bg се отваря, но иска потребителско име и парола, а нито страницата на министерството, нито входът казват как стопанинът да получи достъп. Описанието не дава и дата на въвеждане. Не е ясно дали модулът е отворен за всички професионални потребители, как се регистрират в него, дали дигиталният дневник съдържа задължителните данни по регламента (номер на разрешението, кодове на EPPO, фази по BBCH, парцел от заявлението) и дали записите могат да се изтеглят в машинночетим файл. Не е ясно и как модулът на МЗХ се отнася към платформата, която по Наредба № 12 трябва да се поддържа от БАБХ. Ако модулът работи и отговаря на регламента, записът в него би покрил едновременно българския дневник и електронния формат. Ако не, стопанинът трябва сам да си осигури софтуер или таблица.
Кой проверява и колко струва
Контролът е на БАБХ. По Наредба № 8 агенцията проверява всяка година, по анализ на риска, най-малко 1% от регистрираните земеделски стопани, а внезапни проверки може да прави по всяко време, включително в почивни и празнични дни, без предупреждение. При проверка в стопанството инспекторите искат дневника за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и първичните счетоводни документи за купените, употребените и наличните продукти, проверяват сертификатите на хората, които пръскат, и как продуктите се прилагат на полето. Целта е документите да се сверят: ако по фактурите е купен фунгицид, а в дневника няма пръскане с него, или обратно, разликата трябва да бъде обяснена. Инспекторите могат да вземат и проби от растенията, за да установят кои продукти са използвани и дали съвпадат с вписаните в дневника. Наредбата предвижда в проверката да се сверяват и данните в платформата по чл. 16, тоест контролът е замислен около платформа, чието въвеждане в експлоатация не е обявено.
Когато инспекторът установи несъответствие, съставя констативен протокол. В зависимост от тежестта на нарушението в протокола той дава предписание и срок за отстраняването му или съставя акт за административно нарушение. Ако предписанието не бъде изпълнено, също се съставя акт.
Наказанията са в ЗЗР и са два вида. Който изобщо не води записите по чл. 115а, носи отговорност по чл. 162: глоба от 500 до 2 500 лв. (около 256 до 1 278 евро), а при повторно нарушение от 1 000 до 5 000 лв. (около 511 до 2 556 евро); за юридическите лица и едноличните търговци имуществената санкция е от 1 000 до 4 000 лв. (около 511 до 2 045 евро), а при повторно нарушение от 2 000 до 8 000 лв. (около 1 023 до 4 090 евро). Който води дневник, но нарушава изискванията на Наредба № 12, например не го попълва в деня на пръскането или не го води по блокове, носи отговорност по чл. 163, защото наредбата е издадена по чл. 104, ал. 1, т. 3 от закона: глоба от 400 до 1 400 лв. (около 205 до 716 евро), а за фирмите имуществена санкция от 800 до 2 600 лв. (около 409 до 1 329 евро). Законът е изменян за последно през февруари 2026 г., но сумите в тези два члена все още са записани в лева и се превалутират по фиксирания курс от 1,95583 лв. за евро.
Тук остава правен въпрос без отговор. Чл. 162 наказва стопанина, който не води записи, а изискванията на регламента за електронния формат и за новите данни не са въведени в Наредба № 12, която все още позволява дневник на хартия по образеца от 2021 г. Затова законът не казва изрично как се наказва стопанин, който води дневник на хартия, но не го е прехвърлил в електронен файл, или който не е вписал номера на разрешението и кода на културата. Глобата за липсващ дневник не е непременно и глоба за дневник, воден в стария формат, и отговорът зависи от тълкуването на БАБХ и на съда.
За получателите на плащания по ОСП записите са и част от условността, като законово установено изискване за управление № 7 (ЗИУ 7). По методиката на МЗХ нарушението е със средна тежест, когато част от записите липсва, и с висока, когато записи изобщо не се водят. Намалението се изчислява върху общия размер на директните плащания и на годишните плащания по Втория стълб, по правило 3%, а при сериозни последици или при повторение до 10%. Стопанствата с декларирана площ до 10 ха включително са освободени от проверките и санкциите по условността, но не и от задължението да водят дневник и от глобата по ЗЗР.
Таблица 3. Последствия при липсващи или непълни записи
| Режим | Кой проверява | Последствие |
| Закон за защита на растенията, чл. 162: не се водят записи | БАБХ | глоба около 256–1 278 евро; при повторно нарушение 511–2 556 евро; за фирми 511–2 045 евро, при повторно 1 023–4 090 евро |
| Закон за защита на растенията, чл. 163: нарушени изисквания на Наредба № 12 | БАБХ | глоба около 205–716 евро; за фирми 409–1 329 евро |
| Условност по ОСП, ЗИУ 7.4, буква В | контролните органи и ДФЗ | намаление на плащанията; средна тежест при част от записите, висока при липса на записи; без санкции за стопанствата до 10 ха |
Източник: ЗЗР, чл. 115а, 162 и 163 (консолидиран текст, последно изм. ДВ, бр. 13 от 2026 г.); Наредба № 8 от 23.02.2021 г., чл. 4, 15 и 17; Методика за прилагане на предварителните условия (версия от 11.08.2026 г.), чл. 6, ал. 5, чл. 24–27 и приложение № 1, ЗИУ 7.4.
Как го решиха другаде
Северна Ирландия, където правилата на ЕС за продуктите за растителна защита продължават да се прилагат, е пример как администрацията може да подготви стопаните. Министерството на земеделието, околната среда и селските райони там използва отлагането и обяви, че електронните записи стават задължителни от 1 януари 2027 г. Обяви и че през 2026 г. няма да налага санкции за липсващите нови данни, но старото задължение да се водят записи остава. Записите на хартия трябва да се прехвърлят в електронен вид без забавяне, а крайният срок е 31 януари на следващата година, така че пръсканията от 2027 г. трябва да са във файл до 31 януари 2028 г. Министерството публикува и шаблон в Excel за изтегляне с всички задължителни полета и с указания за кодовете на EPPO и скалата BBCH, както и списък на допустимите формати: CSV, Excel, XML и JSON, а PDF и сканирани изображения изрично не са допустими. Когато пръска фирма по договор, тя е длъжна да пази записа в електронен вид, а стопанинът може да държи копие в PDF.
Въпросите към БАБХ и МЗХ
По-малко от седем седмици преди най-късния срок стопаните в България нямат отговор на седем въпроса. Разрешила ли е България отлагането по Регламент (ЕС) 2025/2203, или електронните записи се изискват още за пръсканията от 2026 г.? Отворен ли е модулът на prz.mzh.government.bg за всички професионални потребители и как се регистрират в него? Съдържа ли дигиталният дневник всички данни по Регламент (ЕС) 2023/564 и могат ли записите да се изтеглят в машинночетим файл? Модулът на МЗХ ли е платформата, която по Наредба № 12 трябва да работи от 1 януари 2026 г.? Ще обнови ли БАБХ хартиения образец и Наредба № 12 и къде са публикувани на български наименованията на културите по кодовете на EPPO и фазите по BBCH, които държавата трябва да предостави? В какъв срок се прехвърля хартиеният запис в електронен вид: 30 дни или до 31 януари на следващата година? И как ще се наказва стопанин, който води дневник, но не го е прехвърлил в електронен вид или не е вписал новите данни, и ще има ли преходен период без глоби?
Какво може да се направи още сега
Задължението да се води дневник не е ново и глобата за липсващ дневник съществува от 2020 г., затова първото, което всеки стопанин може да провери, е дали дневникът за 2026 г. е попълнен за всяко пръскане, в деня на пръскането и с документите за купените продукти, които го потвърждават. Новото е формата. Първо си струва да провери дали модулът на prz.mzh.government.bg е отворен за регистрация. Ако не е, стопанинът може още за пролетните пръскания на 2027 г. да води записите в таблица с колоните от регламента: продукт и номер на разрешението, дата и час, доза на хектар, парцел от заявлението, площ, култура с кода по EPPO и фаза по BBCH. Номерът на разрешението е в регистъра на разрешените продукти на БАБХ и на етикета, а кодовете на EPPO са публикувани от организацията на gd.eppo.int. Ако използва агрономически софтуер, трябва да провери дали програмата извежда записите във файл. Ако пръска фирма по договор, в договора трябва да е записано, че тя предава записите на стопанина в електронен вид.
Понятия
Професионален потребител – всеки, който използва продукти за растителна защита в професионалната си дейност, включително земеделските стопани и фирмите, които пръскат по договор.
Дневник за проведените растителнозащитни мероприятия и торене – дневникът по образец на БАБХ, в който се вписват пръсканията, наблюденията на вредителите, торенето и пробите.
Номер на разрешението – номерът, под който БАБХ е разрешила продукта за пускане на пазара и употреба.
Кодове на EPPO – буквени кодове на растенията и вредителите, поддържани от Европейската и средиземноморска организация за растителна защита (EPPO).
Скала BBCH – единна система за номериране на фазите на развитие на растенията с двуцифрени числа.
Машинночетим формат – файлов формат, от който компютърът може да извлече данните автоматично (например CSV, XLSX, XML, JSON); сканирано изображение и PDF не са такъв формат.
Продукт от първа професионална категория на употреба – продукт за растителна защита с най-висок риск, чиято употреба изисква контрол от специалист с висше агрономическо образование.
Условност – изискванията, които получателите на плащания по ОСП трябва да спазват; нарушаването им намалява плащанията. Стопанствата до 10 ха са освободени от проверките и санкциите по нея.
ЗИУ 7 – законово установено изискване за управление № 7, свързано с употребата на продукти за растителна защита по Регламент (ЕО) № 1107/2009.
Парцел от заявлението за подпомагане – площта, очертана от стопанина в геопространственото заявление за подпомагане в системата на ДФЗ.
Източници
Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21.10.2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, чл. 67 и 72.
Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/564 на Комисията от 10.03.2023 г. по отношение на съдържанието и формата на документацията за продуктите за растителна защита, съхранявана от професионални потребители (ОВ L 74, 13.03.2023 г.).
Регламент за изпълнение (ЕС) 2025/2203 на Комисията от 31.10.2025 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/564 по отношение на прехвърлянето в електронен формат (ОВ L, 3.11.2025 г.).
Закон за защита на растенията, чл. 104, 115а, 162 и 163 (консолидиран текст, последно изм. ДВ, бр. 13 от 3.02.2026 г.; чл. 115а и 162 в редакцията от ДВ, бр. 65 от 21.07.2020 г.).
Наредба № 12 от 23.08.2023 г. за условията и реда за употреба на продукти за растителна защита (ДВ, бр. 74 от 2023 г., изм. бр. 55 от 2024 г. и бр. 30 от 2025 г.), чл. 11 и 13 и § 7.
Наредба № 8 от 23.02.2021 г. за условията и реда за контрол върху продуктите за растителна защита, търговията, преопаковането, съхранението и употребата им (ДВ, бр. 18 от 2021 г.), чл. 3, 4, 15–18.
БАБХ, „Дневник за проведените растителнозащитни мероприятия и торене“, приложение 1 към Заповед № РД 11-3194/31.12.2021 г. на изпълнителния директор.
МЗХ, Методика за прилагане на предварителните условия, версия от 11.08.2026 г., чл. 6, ал. 5, чл. 24–27 и приложение № 1, ЗИУ 7.4.
МЗХ, страница „От фермата до трапезата“: Електронна информационна система на земеделието, Дейност 2 – Модул за употреба на продукти за растителна защита и торове (prz.mzh.government.bg); договор № РД51-40/05.07.2024 г. по Плана за възстановяване и устойчивост.
МЗХ, съобщение „Уеб базирана платформа ще проследява движението на ПРЗ от производителя до крайния потребител“.
Department of Agriculture, Environment and Rural Affairs (Северна Ирландия), „New Requirements for plant protection product (PPP) record-keeping by professional users“.
Регламент (ЕС) 2022/2379 на Европейския парламент и на Съвета за статистиката на ресурсите и продукцията в селското стопанство.
European and Mediterranean Plant Protection Organization, EPPO Global Database, gd.eppo.int.
- S. Becker, „Crime and Punishment: An Economic Approach“, Journal of Political Economy, 76 (2), 1968.






