Народен представител попита писмено кога стопаните ще могат да товарят зърното си на влак и колко ще им струва това. Министърът на транспорта отговори с гари, вагони и тонове, но без цена и без срок, а през това време превозът с камион от Видин до морето струва над една пета от цената, на която пшеницата се търгува в Париж.
Петдесет и две евро струва в средата на ноември превозът на един тон зърно с камион от Видин до пристанище Варна, каза тази седмица пред zemedeleca.bg производител от Видинско. Това е над една пета от цената, на която в сряда, 18 ноември, на борсата в Париж се търгуваше контрактът за доставка на пшеница през декември (около 233 евро на тон по данни на агенция „Ройтерс“). Борсовата цена не е цената, която получава стопанинът: през юли изкупната цена в Северозападна България беше 150–155 евро на тон при 229,50 евро в Париж, така че в неговите приходи делът на превоза е още по-голям. През юли производители от Плевенско и от други вътрешни райони съобщиха пред zemedeleca.bg, че превозът до черноморско пристанище им струва около 35 евро на тон. Видин е по-далеч от морето от Плевен и двете цени не са за едно и също разстояние, но и в двата случая превозът е най-голямата удръжка от цената по пътя на зърното от стопанството до кораба.
Скъпият автомобилен превоз и ниското ниво на Дунав бяха сред темите, които Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) постави пред министър-председателя Румен Радев на среща в Министерския съвет на 23 октомври. Седмица по-късно, на 30 октомври, министърът на земеделието и храните Пламен Абровски и министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев се срещнаха с производителите, с търговците на зърно и с държавния товарен превозвач „БДЖ – Товарни превози“. След срещата транспортното министерство съобщи, че количествата зърно, които биха могли да се превозват по железница, надхвърлят 2,3 млн. тона годишно, и обяви, че ще прегледа гарите, от които може да се товари.
Какво е излязло от този преглед, стана известно от един писмен отговор. На 6 ноември народният представител Любен Иванов от парламентарната група на „Демократична България“ попита министър Пеев каква е конкретната готовност за организиране на железопътен превоз на зърно от област Видин до пристанищата. „За земеделските производители обаче най-важното е кога ще могат реално да използват този транспорт и колко ще им струва той“, пише депутатът. Отговорът на министъра е от 16 ноември и е публикуван на страницата на Народното събрание. В него са изброени гарите и е пресметнато колко зърно могат да поемат, а на двата въпроса, които депутатът нарича най-важни, отговор няма.
Какво попита депутатът и какво не научи
Въпросът на Любен Иванов съдържа няколко отделни питания: какви количества могат да се превозват и от кои гари, с какъв вагонен капацитет, в какви срокове, при какви ориентировъчни цени, проучвана ли е възможността зърното да се превозва по Дунав през пристанищните терминали във Видин, какъв е капацитетът на тези терминали и може ли речният превоз да бъде конкурентен по цена на железопътния превоз до черноморските пристанища. Министърът отговаря на питанията за гарите, количествата, вагоните и терминалите. За сроковете, за цените и за това дали превозът по реката може да бъде по-евтин от железопътния в отговора не пише нищо.
| Какво пита депутатът | Има ли отговор | Какво пише в отговора |
| Какви количества могат да се превозват и от кои гари | Да | Видин товарна, Долна Митрополия и Плевен запад; до 10 350 тона за четири седмици от всяка гара |
| С какъв вагонен капацитет | Да | Влак от 15 специализирани вагона, до 57,5 тона нетен товар във вагон |
| В какви срокове | Не | Графици ще бъдат предложени „след уточняване на конкретните транспортни потребности“ |
| При какви ориентировъчни цени | Не | Съобщава се, че цени са изпратени на НАЗ и че за 2027 г. подлежат на актуализация; самите цени не са посочени |
| Проучван ли е речният превоз през Видин и какъв е капацитетът на терминалите | Да | Описани са възможностите на терминалите Видин-север и Видин-юг |
| Може ли речният превоз да бъде конкурентен по цена на железопътния | Не | За цена на речния превоз не пише нищо |
Източник: въпрос № 52-654-06-1262 от народния представител Любен Иванов и писмен отговор на министъра на транспорта и съобщенията от 16 ноември 2026 г.
Три гари и до девет влака седмично
Най-конкретната част от отговора е за това какво може да превози железницата. След срещата на 30 октомври „БДЖ – Товарни превози“ и Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ), държавното предприятие, което стопанисва линиите и гарите, са събрали данни за 17 гари в Северозападна България. В кореспонденция с Българската асоциация на търговците на зърно и фуражи са уточнени шест гари, от които би могло да се товари: Видин товарна, Димово, Брусарци, Мърчево, Долна Митрополия и Плевен запад, при заявени ориентировъчни количества от 10 000 тона пшеница месечно от всяка. Това число е заявка на търговците и показва колко зърно биха искали да натоварят; какво може да поеме всяка гара, е отделен въпрос.
От шестте гари министърът определя като реалистични три. „От гледна точка на експлоатационната обстановка, включваща и състоянието на гарите“, пише в отговора, могат да се организират до три влака седмично от всяка от гарите Видин товарна, Долна Митрополия и Плевен запад. Един такъв влак се състои от 15 специализирани вагона за зърно (в документа те са означени с типа си, Uagpps), всеки от които побира до 57,5 тона, тоест общо 862,5 тона. Оттук идва и числото в отговора: до 10 350 тона за четири седмици от една гара.
| Показател | Стойност |
| Вагони в един влак | 15 |
| Нетен товар на един вагон | до 57,5 тона |
| Товар на един влак | 862,5 тона |
| Влакове седмично от една гара | до 3 |
| От една гара за четири седмици | до 10 350 тона |
| От трите гари за четири седмици | до 31 050 тона |
| От трите гари за една година | около 400 хил. тона |
Източник: писмен отговор на министъра на транспорта и съобщенията от 16 ноември 2026 г. Товарът на един влак и сборовете за трите гари и за една година са изчисления на zemedeleca.bg.
Сборът за трите гари, 31 050 тона за четири седмици, прави около 400 хил. тона годишно, ако влаковете се движат без прекъсване през цялата година. За мащаб: на 30 октомври транспортното министерство съобщи за възможни количества над 2,3 млн. тона годишно, без да уточнява за кои райони и гари се отнасят, така че двете числа нямат еднакъв обхват; трите гари биха поели по-малко от една пета от това количество. От шейсетте хиляди тона месечно, които търговците са заявили за шестте гари, 31 050 тона са около половината: за трите гари заявеното се покрива, а за Димово, Брусарци и Мърчево засега няма оценка.
Има и подробност, която е важна за стопаните според областта, в която работят. От трите гари една е във Видинска област, а другите две са в Плевенска. Брусарци и Мърчево, които са в Монтанска област, остават извън трите. Гара във Врачанска област липсва и сред шестте, макар че на срещата на 30 октомври НАЗ постави въпроса за производителите във Видин, Враца и Монтана. Какво предстои за гарите, които не са сред трите, в отговора не пише.
БДЖ е изготвило цени, но министърът не ги посочва
Цените, за които пита народният представител, съществуват, но в отговора ги няма. Министърът съобщава само, че на 3 ноември „БДЖ – Товарни превози“ е изпратило на Националната асоциация на зърнопроизводителите писмо с данни за 17 гари в Северозападна България и с предварителни цени за превоз до пристанище Варна от седем от тях, а след това е отговаряло и на въпроси на търговците на зърно. Така числото, от което зависи дали един стопанин от Видинско ще натовари зърното си на вагон или на камион, е известно на превозвача, на транспортното министерство и на двете браншови организации, но не и на депутата, който го е поискал писмено.
zemedeleca.bg следи колко струва превозът на зърното до пристанищата от юли. Производителят от Видинско, който тази седмица съобщи цената от 52 евро на тон, я обясни така: „Всички камиони предпочитат пътищарския бизнес. Взимат хубави пари там. И бягат от зърното.“ По думите му превозвачите намират по-добре платена работа в пътното строителство и за зърното остават по-малко камиони. По информация на zemedeleca.bg първите разчети за влака от гарите в Северозапада са близки до цената на автомобилния превоз, при това с най-ниската възможна цена за товаренето на гарата.
Че товаренето е отделна тема, личи и от самия отговор. Цените, изпратени на производителите, са „комплексни“: в тях БДЖ е включило железопътния превоз, товарните операции, маневрите с вагоните, дезинфекцията им и достъпа до пристанище Варна. Товаренето обаче не е работа на превозвача. „БДЖ – Товарни превози“, пише министърът, „е превозвач, не разполага с механизирана техника за извършване на товаро-разтоварни операции и не предоставя тази дейност като услуга“, и затова предстои да се уточнят технологията на товарене, приемането и разтоварването на вагоните във Варна и участието на трети лица. За стопанина това означава, че към превоза по железницата трябва да се организират докарването на зърното с камион до гарата, товаренето му във вагоните и приемането му на пристанището. Товарните операции и достъпът до пристанището влизат в предварителните разчети на БДЖ, но кой ще ги извършва и на каква цена, предстои да се уточни, а превозът от стопанството до гарата не е сред дейностите, изброени в отговора.
Цените важат само за тази година. Изчислени са, по думите на министъра, „при действащите през 2026 г. разходни условия“ и „подлежат на актуализация при организиране на превози през 2027 г.“. До края на годината остават шест седмици, а превозите още не са организирани, така че сметката, по която стопаните ще решават, тепърва ще се прави.
Кой ще събере товара за един влак
Частта за железницата в отговора на министъра завършва с условие: графици и окончателни цени ще има, след като станат ясни „конкретните транспортни потребности“. Същото условие той постави и на срещата на 30 октомври, когато според съобщението на министерството каза, че за да се планират превозите, бизнесът трябва да подаде конкретни заявки за количествата и за сроковете. Министър Абровски предложи първо да се установи колко зърно има във Видин, Враца, Монтана и Плевен, а от НАЗ поискаха количествата от няколко стопанства да се обединяват в по-големи товарни партиди.
В това искане е същината на трудността. За един влак на гарата трябва да бъдат докарани 862,5 тона зърно, което при около 25 тона на камион прави 35 курса, а зърното е на няколко стопанства и трябва да пристигне по график, съгласуван с товаренето на гарата и с приемането във Варна. Всеки производител в района има полза от такъв влак, но малцина могат да го напълнят сами, а събирането на заявките, договарянето с фирмата, която ще товари, и съставянето на графика отнемат време, за което никой не плаща.
Икономистите познават това положение отдавна. През 1965 г. американецът Мансър Олсън описа защо големи групи хора с общ интерес често не успяват да го осъществят: всеки печели от резултата, независимо дали е участвал в усилието, и затова изчаква някой друг да свърши работата. Елинор Остром, носител на Нобеловата награда за икономика за 2009 г., показа, че такива групи се справят, когато сами си определят ясни правила и следят за спазването им. В случая със зърното от Северозапада от едната страна стоят превозвачът и НКЖИ, които според отговора ще съгласуват помежду си техническите въпроси. От другата страна са стопанствата и търговците от четири области. Кой от тях ще събере заявките, ще договори товаренето и ще осигури редовни количества, в отговора не пише, а от това зависи дали готовността на превозвача ще стигне до действителен превоз.
Как е организирано в други държави
В държавите, които изнасят много зърно по железница, товарът за влака се събира от определен участник. В САЩ това е елеваторът, зърнохранилището с техника за товарене, до което стопанинът кара зърното си с камион. Железопътната компания BNSF, която превозва повече зърно от всяка друга в страната, дава най-ниската си цена на товародателите, които могат да натоварят цял влак от 110 вагона за 15 часа. По данни на самата компания около 80 на сто от зърното, което тя превозва, пътува с такива цели влакове между една начална точка, например кооперативен елеватор, и едно пристанище.
В Канада правото на стопанина да поръча вагон е записано в закон още от 1912 г. Според Закона за зърното всеки производител може да заяви чрез Канадската комисия по зърното вагон, който да натовари сам, а комисията разпределя вагоните по реда на заявките. Отделно държавата ограничава общия приход, който двете големи железопътни компании могат да получат от превоза на зърното от западните провинции, и ги задължава да превозят цялото количество, което им бъде предложено.
Във Франция товара събират кооперациите и търговците, които имат силози със собствено железопътно отклонение. По данни на регионалната дирекция по земеделие в Център – Долината на Лоара от 6,2 млн. тона зърно, които напускат региона, 2,9 млн. тона, или 47 на сто, пътуват с влак, а една фирма с три такива силоза изпраща по 115–120 влака годишно. В пристанищата по Сена, през които минава над половината от френския морски износ на зърно, с влак обаче пристига около една десета от количествата, почти три пъти по-малко, отколкото с баржа.
В Украйна държавната железница обявява цените си публично. През април 2024 г. „Укрзализница“ съобщи, че превозът на един тон зърно в нейни вагони на 500 километра струва около 16 долара без данък върху добавената стойност и че цената е по-ниска, когато товародателят подаде наведнъж цял влак от 44 до 57 вагона. В тази цена не влиза товаренето в елеватора и затова тя не може да се сравнява пряко с комплексните цени на БДЖ, но всеки стопанин я знае, преди да поръча превоза.
В Германия държавата поема част от разходите за най-скъпия вид железопътен товарен превоз. През май 2024 г. Европейската комисия одобри германска схема за 1,7 млрд. евро до 2029 г. в подкрепа на превоза с единични вагони и с групи от вагони, включително с къси влакове на разстояние до 300 километра, с мотива, че без такава подкрепа тези товари биха минали на шосето.
Общото между първите три примера е, че във всеки от тях е ясно кой събира товара: елеваторът в САЩ, комисията, която приема заявките на стопаните, в Канада, кооперацията със силоз на релсите във Франция. В отговора на българския министър такъв участник не е посочен.
Дунав при Видин
Депутатът пита и за реката, защото Видин има пристанище, а превозът по вода по правило е по-евтин от сухопътния. През юли zemedeleca.bg посочи по данни на Украинската зърнена асоциация, че румънското зърно стига с баржа до Констанца за 10–11 евро на тон при нормално ниво на реката. В отговора на министър Пеев за цената на речния превоз не пише нищо, но са описани двата терминала.
Пристанищен терминал Видин-север, с концесионер „Параходство БРП“ АД, може да товари на кораби по 600 тона на ден. Към датата на отговора обаче Дунав е толкова нисък, че товаренето е възможно единствено на понтонното съоръжение на км 3, където дълбочината го позволява. Терминалът има и железопътна връзка, но зърно във вагони там не е обработвано никога: досега, пише министърът, на терминала са товарени вагони със скрап и с дървени трупи. Двата глухи коловоза (коловози, които свършват в терминала) побират едновременно 12 вагона, а нормата е 500 тона на ден, което значи, че един влак от 15 вагона би се обработвал почти два дни.
Терминал Видин-юг, с концесионер „СКМ Порт Видин“ АД, е готов да обработва зърно и фуражи при нормално ниво на реката, до 44 000 тона месечно. Министърът изрично уточнява, че това число се отнася до възможността на терминала да обработва товари и не показва колко зърно може да бъде превозено по реката. Терминалът няма железопътна връзка и до него зърното може да стигне само с камион.
Какво струва превозът на хората, които не го поръчват
Дотук ставаше дума за цената, която плаща този, който поръчва превоза. Има обаче и разходи, които превозът причинява на други хора и които не влизат в никоя фактура. Когато тежък камион участва в катастрофа, лечението на пострадалите, работата на полицията и на пожарната и загубените работни дни не се плащат от търговеца, чието зърно е било в ремаркето. Същото важи за шума в селата, през които минава пътят, и за изгорелите газове. Икономистите наричат тези разходи външни, защото остават извън цената на превоза и ги понасят всички. Понятието идва от английския икономист Артър Пигу, който през 1920 г. го обяснява с пример от железницата: искрите от локомотива подпалват гората край линията, а собственикът ѝ не получава обезщетение.
За катастрофите в България има официално число. По данни на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ за 2024 г. тежкотоварните автомобили са участвали в 29 на сто от всички пътнотранспортни произшествия с пострадали, а на някои пътища са 40 на сто от движението. От Видин до Варна са близо 500 километра и по-голямата част от тях не е магистрала.
Европейската комисия е оценила външните разходи в пари, за да могат да се сравняват различните видове превоз. В наръчника ѝ от 2019 г., изготвен с данни за 2016 г., за всеки вид транспорт е пресметнато колко струват на обществото последиците от него, сред които катастрофите, шумът, замърсяването на въздуха и вредата за климата, когато един тон товар измине един километър. Средно за Европейския съюз тази стойност е 4,2 евроцента при тежкотоварния автомобил и между 1,1 и 1,8 евроцента при товарния влак (по-ниското число е за електрически локомотив, по-високото за дизелов). Числата изглеждат малки, защото са за един тон и за един километър. За целия път от Видин до Варна те стават около 21 евро на тон при камиона и между 5 и 9 евро при влака.
| Един тон зърно от Видин до Варна | С камион | С влак |
| Плаща този, който поръчва превоза | 52 евро | няма публично обявена цена |
| Понасят всички останали (външни разходи) | около 21 евро | 5–9 евро |
| от тях заради катастрофи | около 6 евро | под 1 евро |
Източници: за цената на камиона — производител от Видинско пред zemedeleca.bg, ноември 2026 г. За външните разходи — Европейска комисия, Наръчник за външните разходи на транспорта (2019 г.), средни стойности за Европейския съюз за 2016 г., умножени по разстояние от около 490 километра, прието за еднакво при двата вида превоз; изчисления на zemedeleca.bg. Числата за външните разходи не са цени на превоза и не са измерени за този маршрут.
Двата реда в таблицата не си противоречат, защото отговарят на различни въпроси. Първият показва какво плаща стопанинът или търговецът, и там, както вече стана дума, първите разчети за влака от Северозапада са близки до цената на камиона. Вторият показва какво струва същият превоз на хората, които не са го поръчали, и там по тази сметка влакът би причинил щети за 12 до 15 евро на тон по-малко. Сметката е ориентировъчна: средните европейски числа са отпреди десет години и не са оценка за пътищата между Видин и Варна, а разстоянието е прието за еднакво при камиона и при влака, макар че железопътният път е с друга дължина. От нея обаче се вижда за какви суми става дума.
Защо тогава предварителните разчети за влака не показват съществено ценово предимство? Част от обяснението е в самия отговор на министъра. Камионът взема зърното от склада на стопанството и го оставя на пристанището. При влака към превоза по линията се прибавят камионът до гарата, товаренето във вагоните, маневрите, дезинфекцията и достъпът до пристанището, а тези разходи остават същите, колкото и далеч да отива влакът. Втората причина е, че никой не плаща на железницата за катастрофите, които не са се случили. Автомобилният превоз от своя страна не плаща изцяло за вредите, които причинява: по оценката на същото изследване на Комисията данъците и таксите, събирани от него, покриват само част от тях. Затова цената на тон не показва цялата разлика между двата превоза.
Към външните разходи не се смята износването на пътя. За него пътните инженери използват правило, изведено при изпитвания в САЩ между 1956 и 1960 г.: повредата на настилката нараства приблизително с четвъртата степен на натоварването на ос, тоест едно минаване на ос с десет тона товар уврежда пътя колкото десет хиляди минавания на ос с един тон. Правилото е приблизително, но обяснява защо тежките превозни средства износват пътя многократно повече от леките автомобили.
Девет влака седмично от трите гари биха заменили около 310 курса на камиони всяка седмица, или близо 16 000 на година. В стратегията си за устойчива и интелигентна мобилност от 2020 г. Европейската комисия си поставя за цел товарният железопътен превоз в Съюза да нарасне с 50 на сто до 2030 г. и да се удвои до 2050 г., а една от стъпките към това е външните разходи да бъдат включени в цената на превоза, така че железницата да се конкурира с шосето при равни условия.
За стопанина остава сметката, която плаща сам. В зърнения бранш очакват цената на влака да падне, когато превозите станат редовни и вагоните тръгват пълни, и това очакване има основание, защото част от разходите за един влак не зависят от това колко е натоварен. Срещу него стои записаното в отговора на министъра, че през 2027 г. цените ще се преизчисляват. Кое от двете ще надделее, ще стане ясно, когато БДЖ даде окончателна цена по конкретна заявка.
След две срещи и един писмен отговор положението е следното: държавният превозвач е готов да вози зърно от Видин товарна, Долна Митрополия и Плевен запад, до три влака седмично от всяка гара, но окончателна цена не е обявена публично, начална дата няма, а кой ще товари вагоните и кой ще събира товара за тях, предстои да се уточни. Камионът от Видин до Варна през това време струва 52 евро на тон. Стопанин от Северозапада, който иска зърното му да пътува с влак, може да направи едно нещо още сега: да съобщи на браншовата си организация колко тона има, от коя гара и в кои месеци иска да ги натовари, защото без такива заявки БДЖ няма да предложи нито график, нито окончателна цена. Когато я получи, добре е да попита какво точно влиза в нея: товаренето на гарата, меренето на вагоните и разтоварването във Варна.
Понятия
Писмен въпрос — форма на парламентарен контрол: народен представител пита министър, а министърът отговаря писмено. Въпросът и отговорът се публикуват на страницата на Народното събрание.
„БДЖ – Товарни превози“ ЕООД — държавното дружество за железопътен превоз на товари.
НКЖИ — Национална компания „Железопътна инфраструктура“, държавното предприятие, което стопанисва железопътните линии и гарите.
Влакова композиция — локомотив с прикачените към него вагони. В отговора на министъра се предвижда композиция от 15 вагона.
Вагон тип Uagpps — специализиран вагон за насипни товари като зърното. По данните в отговора побира до 57,5 тона.
Комплексна цена — цена, в която освен самия железопътен превоз са включени товарните операции, маневрите, дезинфекцията на вагоните и достъпът до пристанището.
Маневрена дейност — придвижването на вагоните в района на гарата или терминала, за да бъдат подадени за товарене и изтеглени след това.
Глух коловоз — коловоз, който свършва в гарата или терминала и няма изход от другата страна.
Елеватор — зърнохранилище с техника за приемане, съхранение и товарене на зърно. В САЩ и в Украйна от елеваторите се товарят влаковете.
Външни разходи на транспорта — разходите, които превозът причинява на други хора и които не влизат в цената му: лечение и загуби при катастрофи, шум, замърсяване на въздуха, вреда за климата. Европейската комисия ги оценява в евроцентове за един тон товар, превозен на един километър. Те не са цена на превоза.
Тон-километър — един тон товар, превозен на един километър; мерна единица, с която се сравняват различните видове превоз.
Правило на четвъртата степен — ориентировъчно правило от пътното строителство, според което повредата на настилката нараства приблизително с четвъртата степен на натоварването на ос.
Колективно действие — понятие от икономиката за положението, при което много хора имат общ интерес, но всеки изчаква друг да поеме труда и разходите по организацията.
Източници
Народно събрание — въпрос вх. № 52-654-06-1262 от народния представител Любен Иванов (ПГ „Демократична България“) до министъра на транспорта и съобщенията относно превоза на зърно от Северозапада до пристанищата, 6 ноември 2026 г.
Министър на транспорта и съобщенията Георги Пеев — писмен отговор на въпрос № 52-654-06-1262, изх. № 02-00-173 от 16 ноември 2026 г.
Министерство на транспорта и съобщенията — съобщение след работната среща в Министерството на земеделието и храните на 30 октомври 2026 г.: възможни количества над 2,3 млн. тона годишно, преглед на гарите, искане за конкретни заявки от бизнеса.
Министерски съвет — среща на министър-председателя с Националната асоциация на зърнопроизводителите, 23 октомври 2026 г.
Производител от Видинско пред zemedeleca.bg, ноември 2026 г. — цена на автомобилния превоз от Видин до пристанище Варна 52 евро на тон.
Собствена информация на zemedeleca.bg за предварителните разчети за железопътния превоз.
Архив на zemedeleca.bg — „Непреодолимите 35 евро: данъкът, който българското зърно плаща, преди да е продадено“, 27 юли 2026 г. (цена на автомобилния превоз от вътрешните райони около 35 евро на тон; баржа Дунав–Констанца 10–11 евро на тон по данни на Украинската зърнена асоциация).
„Ройтерс“, 18 ноември 2026 г. — контракт за доставка на пшеница през декември на Euronext, около 233 евро на тон по време на сесията.
Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ — Доклад за безопасността на движението по пътищата за 2024 г. (публикуван през 2025 г.): тежкотоварните автомобили участват в 29 на сто от произшествията с пострадали.
Европейска комисия, Генерална дирекция „Мобилност и транспорт“ — Handbook on the external costs of transport, version 2019 (изготвен от CE Delft): средни външни разходи в ЕС-28 за 2016 г.
Европейска комисия — State of play of Internalisation in the European Transport Sector (2019): каква част от външните и инфраструктурните разходи се покрива от данъците и таксите.
Европейска комисия — Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност, COM(2020) 789, 9 декември 2020 г.
AASHO Road Test, 1956–1960 г., Отава, Илинойс; Федерална пътна администрация на САЩ — за връзката между натоварването на ос и повредата на настилката.
BNSF Railway — информация на компанията за програмата ѝ за цели влакове със зърно (110 вагона, натоварване за 15 часа, около 80 на сто от превозваното зърно), по публикации в Railway Age и Trains.
Canadian Grain Commission — Producer railway cars (право на производителите да поръчват вагони по Canada Grain Act, в сила от 1912 г.); Canadian Transportation Agency — The Maximum Revenue Entitlement: A Guide.
DRAAF Centre-Val de Loire — обобщение от регионална среща за превоза на зърно (6,2 млн. тона извън региона, от тях 2,9 млн. тона с влак); Haropa Port — дял на влака 10,6 на сто и на баржата 29 на сто при доставките на зърно за сезон 2023/24.
„Укрзализница“, 16 април 2024 г. — цена на превоза на зърно във вагони на дружеството: 15,58–16,46 долара на тон за 500 км без ДДС.
Европейска комисия — съобщение IP/24/2687 от 21 май 2024 г. за одобрена германска схема от 1,7 млрд. евро в подкрепа на превоза с единични вагони и с групи от вагони.
Mancur Olson, The Logic of Collective Action (1965); Elinor Ostrom, Governing the Commons (1990); Arthur Pigou, The Economics of Welfare (1920).






