Последните седмици на месец август се характеризираха с динамични ценови обрати, провокирани от изненадващо големи корекции в прогнозните данни и промени в агрометеорологичната обстановка в основните страни производителки, особено при някои от контрактите. Пшеницата в САЩ поевтиня с 4.00 долара до 281.00 щд/тон, като вероятната причина са големите количества фючърсни покупки реализирани на предишните по-ниски цени. Пшеницата във Франция почти се върна на предишните нива със спад от 16.50 евро до 249.50 евро/тон, а цените и в Украйна и в Русия последваха възходяща посока с плюс 8.00 долара до общите 298.00 щд/тон. При  царевицата в САЩ, след сериозното повишение от преди седмица, сега има отново спад от 10.00 долара до 255.00 щд/тон, а в Украйна минус 20.00 долара до 270.00 щд/тон. Ечемикът отново е с противоречиви котировки и тази седмица във Франция минимално помръдване с плюс 1.00 евро до 232.00 евро/тон, докато в Украйна отскокът нагоре беше сериозен – плюс 24.00 долара до 254.00 щд/тон Рапицата в Европейския съюз /Еuronext/, също отново поскъпна с 12.75 евро до 576.75 евро/тон. Нерафинираното слънчогледово олио на борсата в Ротердам добави нови 15.00 долара до 1440.00 щд/тон, а рафинираната захар забрави повишенията и поевтиня с 17.30 долара до 477.20 щ.д./тон на борсата в Лондон.

В подкръг „Зърно“ на Софийска стокова борса АД котировките през седмицата също следват световната тенденция към повишение. Хлебна пшеница се търси на 400.00 лв/тон, предлагането е на 410.00-430.00 лв/тон. Фуражен ечемик се купува на начална цена от 310.00 лв/тон, царевица на 320.00 лв/тон. Маслодайният слънчоглед също е с високи цени – 850.00 лв/тон „купува“ и 900.00-920.00 лв/тон „продава“. Всички цени са без ДДС.

В подкръг „Хранителни стоки” цените на основните стоки продължават да бъдат стабилни и непроменени, нова е появата на предлагане на кокоши яйца но 0.21 лв/брой с ДДС и на пилета клас А на 3.90 лв/килограм с ДДС.

Публикувана в Бизнес

Цените на зърнените контракти продължиха да се покачват през изминалата седмица поради притесненията относно намаляващите прогнози за новата реколта. Опасенията засягат предимно Черноморския регион (и разбира се Европа) заради сухото и горещо време, но това се отразява на всички котировки, тъй като Русия е основен световен износител. Единствено пшеницата в САЩ обаче поевтиня с 10.00 долара до 285.00 щ.д./тон, като вероятната причина са големите количества фючърсни покупки, реализирани на предишните по-ниски цени. Пшеницата във Франция се вдигна с 19.00 евро до 266.00 евро/тон, а цените и в Украйна, и в Русия последваха същата възходяща посока до общите 290.00 щ.д./тон с  плюс 22.00 долара. При  царевицата в САЩ, след сериозното повишение от преди седмица, сега има лек спад от 3.00 долара до 265.00 щ.д./тон, в Украйна са плюс 20.00 долара и 290.00 щ.д./тон. Ечемикът отново е с колебливи котировки и тази седмица във Франция минус 2.00 евро до 231.00 евро/тон, в Украйна без промяна и 230.00 щ.д./тон. Рапицата в Европейския съюз /Еuronext/, също поскъпна с 8.50 евро до 564.00 евро/тон. Нерафинираното слънчогледово олио на борсата в Ротердам добави 25.00 долара до 1425.00 щ.д./тон, а рафинираната захар отскочи нагоре с 18.40 долара до 494.50 щ.д./тон на борсата в Лондон.

В подкръг „Зърно“ на Софийска стокова борса АД котировките през седмицата също следват световната тенденция към повишение. Хлебна пшеница се търси между 340.00 и 360.00 лв./тон, предлагането е на 390.00 – 400.00 лв./тон. Фуражен ечемик се купува на начална цена от 310.00 лв./тон, царевица на 320.00 лв./тон. Всички цени са без ДДС.

В подкръг „Хранителни стоки” цените на основните стоки продължават да бъдат стабилни и непроменени, нова е появата на предлагане на кокоши яйца на 0.16 лв./брой и на пилета, клас А на 3.90 лв./кг.

Публикувана в Бизнес

Игор Валентович
През изминалите седем дни (09-15.07.21) международните зърнени пазари запазиха висок ценови волаталитет, обусловен от засилената спекулативна активност. Посоката на ценовите отклонения диктуваше борсата в Чикаго, която още в понеделник обърна тренда и поведе зърнените котировки нагоре. Промяна в настроенията на най-голямата зърнена борса в света предизвика доклада на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) за състоянието на глобалния зърнен баланс. Актуализираните данни за 2021/22 маркетингова година бяха оповестени на 12 юли и веднага станаха основна тема за коментар. Водещите държавни експерти намалиха оценката за размера на световната житна реколта с 2 млн.т, от 794,4 млн.т до 792,4 млн.т, което впрочем значително превишава резултата на предходния сезон от 776 млн. тона. Всъщност спекулативният интерес към покупки не беше провокиран от незначителното влошаване на глобалната перспектива, а от драстичното, с 4,2 млн.т редуциране на прогнозата за добива от пшеница в САЩ - от 51,7 млн.т до 47,5, което е с 2,2 млн.т по-малко от ожънатото през 2020/21 г. и с близо 5 млн.т под резултата от 2019/20 г. С по 1 млн.т бяха коригирани надолу и прогнозите за производството на пшеница в Русия и Казахстан ( до 85,0 млн.т и 13,0 млн.т). За ЕС и Украйна юлските данни са оказаха по-оптимистични - 138,2 млн.т и 30,0 млн.т съответно, в сравнение с 137,5 млн.т и 29,5 млн.т, очаквани в средата на юни и 125,9 млн.т и 25,4 млн.т реколтирани миналата година. Към средата на седмицата влиянието на прогнозните данни на USDA започна да намалява, но на преден план излезе завръщането на горещо и сухо време в засегнатите от суша територии на САЩ и Канада. В крайна сметка масирани спекулативни покупки качиха цената на септемврийския фючърс пшеница в Чикаго от $225/т на $247/т, а царевицата поскъпна с 14 долара, до 222/т.
Експортният пазар следваше динамиката на фючърсите. На 15 юли мека червена зимна пшеница се предлагаше за износ от САЩ по $263/т FOB, а американска царевица по $285/т FOB, в сравнение с $248/т FOB и $227/т FOB на 8-9 юли 2021 г. и $227т FOB и $168/т FOB на 15 юли 2020 г. В рамките на изминалите седем дни (9-15 юли) експортните котировки на френската пшеница 11,5-12,5% протеин на база FOB Руан се покачиха средно с 8 долара, до EUR210/т (EUR190/т -15.07.20 г.), но цената на френската царевица остана почти непроменена – около EUR 255-257/т FOB Рейн (EUR180/т - 15.07.20 г.).
Цените на продавачите на руска и украинска пшеница последваха международната конюнктура, като прекъснаха низходящ тренд и се стабилизараха на равнище около $230-235/т FOB за пшеница 12,5% протеин ($205/т FOB – към 15.07.20 г.).
В поредния египетски търг, проведен на 14 юли отново се наложи румънската пшеница, която в момента е по-конкурентна от руското и украинското хлебно зърно най-вече поради по-изгодния фрахт.
В сряда Египет напазарува общо 180 хил. тона пшеница от северната ни съседка за доставка 11-20 септември по цена $231,88/т FOB или $266,88 /т C&F.
Държавната египетска агенция GASC информира, за участие в тръжната процедура бяха допуснати общо 18 оферти от продавачи, както следва:
• 7 за румънска пшеница по цени от 231,88-244,49 $ / т FOB;
• 6 за доставка на руска пшеница по цени от $ 238,55-245,9 / т FOB;
• 5 украински оферти по цени от $ 236,75 до 241,4 / т FOB.
По данните от търговските източници, форвардните изкупни цени за украинската царевица след понижението до нива от $210-215/т в края на предходната седмица се върнаха към стойностите от $220-230 за тон с доставка през октомври-декември, но производителите не бързат да продават.
Междувременно цените на украинското сурово слънчогледово масло получиха стабилна подкрепа от поскъпването на конкурентните стоки и в рамките на изминалия седмичен период се покачиха с 20-30 долара до $1150-1200 / т FOB.

Публикувана в Бизнес

Напрежението на зърнените пазари, провокирано от засиленото влияние на климатичния и най-вече спекулативния фактор постепенно спада. Това констатират участниците в търговията със зърно от двете страни на Атлантическия океан, като посочват, че в момента посоката на ценовите отклонения и в САЩ и в Европа се определя главно от информациите за състоянието на новата реколта и новините от експортния фронт.

Почти през целия изминал седмичен период (21-27.05.21) цените на пшеницата в Щатите и на Стария континент се плъзгаха в низходяща посока. Понижението на борсовите и експортните котировки на пшеницата в Евросъюза беше свързано преди всичко с оптимистичните перспективи за новата реколта. На 27 май Европейската комисия за пореден път увеличи оценката си за добива от мека пшеница в ЕС през следващата 2021/22 маркетингова година. Този път прогнозната летва беше вдигната с 1,4 млн.т от 124,8 млн. т на 126,2 млн.т, а това е с 6,5 на сто повече, в сравнение с резултата от текущия сезон. Прогнозата за експортния потенциал на ЕС обаче остана непроменена спрямо априлския доклад – 30 млн.т (27 млн.т – 2020/21 г.). Експертите акцентират върху очертаващото се увеличение на използването на пшеница за фуражни цели предвид напрегнатия баланс и високите цени на царевицата в Евросъюза.

На 7 май, вълна от спекулативни покупки издигна котировките на септемврийския контракт мелничарска пшеница на борсата в Париж до най-високите стойности от осем година насам – EUR233,25/т, но на 26 май Euronext затвори на равнище EUR206/т. На експортния пазар цената на пшеницата от старата реколта през последните десетина дни спадна от EUR 247-249/т до EUR 232FOB Руан (EUR 198FOB – 6-7.05.20 г.). Изразеното понижение на цените активизира големите купувачи – Египет, Саудитска Арабия, Тунис и др. Като най-мащабен се очертава саудитския търг, който е насрочен за днес (28 май) за 720 хил. тона пшеница 12,5% протеин. Междувременно Египет вече напазарува 240 хил. тона румънска пшеница от новата реколта за доставка през август по $254,00 – 258,80FOB.

Провеждането на мащабни международни търгове подкрепи житните котировки в Евросъюза и на 27 май септемврийският контракт мелничарска пшеница затвори на борсата в Париж на равнище ЕUR212/т, тоест само с незначително отрицателно отклонение от около 2 евро в рамките на седмичния период. Експортните цени на френската пшеница от новата реколта се стабилизираха на равнище около EUR213FOB Руан (EUR186/т FOB – 6-7.05.20 г.).

При царевицата ситуацията беше по-различно. Предвид напрегнатия вътрешен баланс негативната ценова корекция на пазара за фуражно зърно в ЕС беше ограничена, а в края на седмичния период борсовите й котировки в Париж се върнаха към пиковите месечни стойности – около EUR265(около EUR170/т – 6-8.05.20 г.). На експортния пазар френската царевица в момента се предлага по около EUR273-275FOB Бордо/Рейн (EUR168-173/т – 6-8.05.20 г.).

Житните пазари в черноморския регион следваха европейската низходяща ценова конюнктура. По данни на Института за конюнктура на аграрните пазари (ИКАР - Москва) и аналитичната агенция СовЭкон експортните цени на руската мелничарска пшеница 12,5% протеин през миналата седмица ерозираха до $260-270FOB, като зърно от нова реколта според «Русагротранс» в момента се предлага за износ при средна цена около $255FOB за товарене праз август ($200/т - 7.05.20 г.).

На пазара за стоките от слънчогледовия комплекс през миналата седмица липсваха значими промени. Котировките на суровото слънчогледово масло в Ротердам се задържаха на равнище около $1530-1550($780-785- 7.05.20 г.). Украинското слънчогледово масло понастоящем се котира за износ по $1480-1495FOB ($735-745- 7.05.20 г.). Цената на френското слънчогледово семе на база St Nazaire също остана почти непроменена – около EUR550 ( EUR340-7.05.20 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Елементът e определящ за производството на висококачествена пшеница, когато е наличен в точно определени фази

Агр. Петър Кръстев
Могат ли азотните торове да се използват така, че липсата на влага да не се отрази на съдържанието на протеин в зърното на пшеницата? Има ли значение кога се прави подхранването с азот? Оказва ли значение формата на азота в торовете при суша и влажно време? Отговорите на тези въпроси са в резултатите, получени от екип немски учени, провели полски опити през последните две сушави години.
ТОРЕНЕ В УСЛОВИЯ НА СУША

Обемът на внесените азотни торове, техният вид и качеството на разпределение в значителна степен определят успеха в отглеждането на пшеницата. Стратегиите за прилагане на торове, които са се доказали с достатъчно количество влага, при сухи условия, уви, престават да бъдат ефективни.
green wheat 1 siteПри изчисляване дозите на торовете зърнопроизводителите обикновено се ръководят от характеристиките на самото поле и неговото местоположение, типичното за сезона количество валежи и тяхното разпределение, както и от температурния режим, характерен за сезона. Вземат се предвид и целите на производството, т.е. планираният добив и качеството на зърното. Отчита се също динамиката на асимилация на азот, присъща на културата. Въпреки това, в условия на ограничен достъп до влага, всички тези предварителни изчисления могат да бъдат безполезни. Освен това, ако културата презимува добре и при достатъчно хранене демонстрира оптимално братене, трябва да се очаква повишена консумация на влага. Дори и с последващо редуциране броя на класоносните стъбла, оставащите от тях ще разполагат с по-малко влага, отколкото тези растения, които първоначално са формирали по-малко братя и класоносни стъбла. Високите дози азот в такъв случай могат да доведат до намалени добиви и изобщо да не допринесат за увеличаване съдържанието на протеин в зърното.

КАЧЕСТВЕНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ НА ЗЪРНОТО СЕ ВЛИЯЯТ ОТ СУШАТА

В тази връзка ограничените запаси от влага трябва да се използват по-ефективно. Но сушата е различна, тъй като ефектът й върху добива на пшеница зависи от това в коя фаза от растежа на културата се е случила и с каква продължителност е била. Основен принцип е, че недостатъчното снабдяване с влага на всеки етап от развитието влияе върху добива на зърно. Но качествените показатели на зърното се влошават значително, когато сушата се появява на по-късни етапи от неговото развитие, като наливане и зреене.
В определени граници пшеницата е в състояние да компенсира влиянието на сушата и дори в посеви с по-малка гъстота да даде добре изхранено зърно с по-голяма хектолитрова маса. Такава компенсация обаче е за сметка на енергийните разходи и намалената ефективност от използването на хранителните вещества и влагата. Това се потвърждава от резултатите, получени в рамките на проведения експеримент през отличаващите се със сухите си условия години – 2019-а и 2020-а.

Проект „Агрономия без отпадъци“

Изследователите са определяли средните стойности на добива и съдържанието на протеин в зърното на дванадесет съвременни сорта пшеница от различни качествени групи, в зависимост от дозите азот, внесен с торовете. Данните са получени в рамките на рандомизирани опитни парцели по проект „Агрономия без отпадъци“. Докато например в едно от местоположенията на експерименталните участъци (Берге, Бранденбург) средните дългосрочни валежи от октомври до юни са били 361 мм, през 2019 г. са паднали само 246 мм. На пръв поглед сезон 2019/2020 със своите 350 мм валежи за съответния период не може да се определи като сух. Но ако разпределението на тези валежи се разгледа отблизо, изводът ще бъде различен: през март, април и май 2020 г. са паднали само 50% от многогодишната норма за трите месеца, докато през предходната година в тези месеци са паднали 71% от тази норма.

2019 г. е била преобладаващо суха, а последвалата 2020 г. се е отличавала с пролетна суша и обилни валежи през юни. Освен това през 2019 г. температурите по време на наливане на зърното са били много високи, което е довело не само до липса на влага, но е провокирало и стрес от жегата. За да се оцени въздействието на сушата в рамките на експеримента, средногодишното ниво на влага е било осигурявано чрез напояване. Така през 2019 г. експериментиращият екип е успял да симулира повече или по-малко нормална година. През 2020 г. пролетната суша е била компенсирана с напояване, а последвалият дъждовен юни е довел до надвишаване на средното ниво влага в напояваните опитни парцели.
БАЗА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА СТРАТЕГИЯ

Резултатите от проведените опити ще помогнат на земеделските производители, стремящи се към производство на висококачествена хлебна пшеница, да определят стратегията за внасяне на азотните торове. Тъй като не е възможно времето да се предскаже за цялата година, за ориентир следва да се взема ситуацията от последната година с предположение, че настоящата ще се развива приблизително по същия начин. В повечето случаи става въпрос за различия в средногодишната норма на валежите, за съществени промени в температурите, а оттам и влошено влагоосигуряване на посевите, на базата на които е необходимо внасянето на азотните торове да се коригира. Към всичко това трябва да се конкретизират и производствените цели. Например на песъчливи почви със слаба влагозадържаща способност има смисъл да се работи с ниски норми на азотни торове. На тях трябва да се залага повече на нискокачествени пшеници, тъй като това е свързано с по-малки производствени и търговски рискове. Преди всичко производителите, отглеждащи целенасочено хлебна пшеница, следва да си изяснят въпроса – дали се стремят към високи показатели на протеин в зърното.
Пролетната суша не оказва голямо влияние на протеина в зърното. И това също трябва да се има предвид при определяне целите на производството. Тези, които искат да получат висококачествена хлебна пшеница, няма как да постигнат това, ако в последните фази от развитието си културата не е била осигурена с достатъчно азот. Но ефективността на късните подхранвания в дългосрочна перспектива е по-малка в сравнение с ранните. Към намаляване на протеина в зърното може да доведат както отсъствието на дъждове по време на формирането му, така и недостатъчно достъпният азот за растенията по време на наливане и зреене на зърното.

РИСКЪТ ОТ ПРЕКОМЕРНО АЗОТНО ПОДХРАНВАНЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗБЕГНАТ

При неполивни условия, при каквито обикновено се отглежда пшеницата, трябва да се реагира гъвкаво на промените в природните условия през цялата вегетация на културата. Ако в ранни фази се използват азотни торове с инхибитори на нитрификацията, тогава необходимостта от адаптиране на стратегията за внасяне на торове отпада. Въпреки това в опитите на бранденбургските полета през 2019 година са използвани торове със стабилизиран азот, които в сравнение с внесената трикратно калциево-амониева селитра са дали по-нисък добив. През 2020 година бавноосвобождаващият се, благодарение на юнските обилни дъждове, азот е използван рационално от културата и негативен ефект в сравнение с внесения на три приема азот не е отбелязан. До този момент (юни 2020 г.) поради правилната гъстота на растенията в посевите, рискът от редукция на стъблата е бил минимален. С това се доказва смисълът от провеждането на ранно подхранване с торове, в които азотът е с отложено отдаване и осигурява удължено хранене. Това е потвърдено от миналогодишния опит и е изключително полезно за земеделците, които се стремят към качествено производство на пшенично зърно.
ИЗВОДИ
Когато става въпрос за полета, характеризиращи се с ниска влагоосигуреност, обемът на първоначалното азотно подхранване трябва да се намали. Краткотрайно пролетно засушаване не е пагубно за пшеницата, но само при условие че в по-късните етапи на развитие ситуацията с осигуряването на влага се нормализира. Тогава растенията ще се възстановят и ще се развиват безопасно, без азотът да причини токсични повреди. Но всяко такова „възстановяване“ на културата е за сметка на разходите на вода и енергия. Именно затова още при планирането на посевите трябва да се обръща внимание на оптимизиране на сеитбената норма.

Публикувана в Растениевъдство

Обзор на Софийска стокова борса АД

Цените на зърнените контракти на световните борсови пазари следваха разнородни пътеки през седмицата. Пшеницата в САЩ добави 2.00 долара до 285.00 щ.д./тон, тази във Франция спадна с 6.00 евро до 230.00 евро/тон. Цената и в Русия и в Украйна поевтиня с 4.00 долара до съответно 293.00 щ.д./тон и 292.00 щ.д./тон. При царевицата цената в САЩ се повиши с 3.00 долара до 250.00 щ.д./тон, в Украйна имаше плюс 5.00 долара и 267.00 щ.д./тон. Ечемикът във Франция отново тръгна нагоре с 2.00 евро до 224.00 евро/тон, а в Украйна плюс 5.00 долара до 255.00 щ.д./тон. Рапицата в Европейския съюз /Еuronext/ обърна тренда и поскъпна с 4.75 евро до 437.00 евро/тон. Нерафинираното слънчогледово олио на борсата в Ротердам, което беше рекордьор в растежа си през последните месеци, сега отново върви нагоре с плюс 25.00 долара до 1325.00 щ.д./тон, а рафинираната захар бързо възстановява предишните загуби като добави 18.80 долара до 463.60 щ.д./тон на борсата в Лондон.

В подкръг „Зърно“ на Софийска стокова борса АД търговците се активизираха и котировките са много близки. За хлебна пшеница купувачите анонсират от 380.00 до 400.00 лв./тон, продавачите са на 410.00-420.00 лв./тон. Фуражен ечемик се търси на 340.00-350.00 лв./тон, предлагането е на 360.00-370.00 лв./тон. При царевицата предложенията са на 400.00 лв./тон, търсенето е от 370.00 до 390.00 лв./тон, а при маслодайния слънчоглед съответно 940.00-960.00 лв./тон и 980.00-1000.00 лв./тон.  Всички цени са без ДДС.

В подкръг „Хранителни стоки” цените на основните суровини продължават да бъдат стабилни и седмицата не донесе промяна.

Публикувана в Бизнес

През изминалия двуседмичен период градусът на напрежението на международните зърнени пазари остана доста висок предвид противоречивото влияние на фундаменталните и спекулативните фактори върху цените на различните зърнени култури, несигурната икономическа обстановка в света вследствие на нестабилизираните огнища на коронавирусната зараза и промените в търговската политика на отделни страни големи износителки на зърнени товари. Рязкото поскъпване на царевицата в САЩ и силният спекулативен шум около предстоящото налагане на ограничителни експортни мита върху износа на зърнени храни в Русия бяха основните фактори провокирали стремителното поскъпване на пшеницата на европейските пазари през първата половина на януари.

На 15 януари цената на пшеницата на борсата в Чикаго се изкачи до най-високите стойности от май 2014 г. насам - $255/т. През втората половина на месеца настъпи прекъсване в стръмния възходящ тренд и на 4 февруари Чикаго затвори на равнищеоколо$236/т, тоест с отрицателно отклонение от близо 20 долара в рамките на двуседмичния период, но дори тази редуцирана спрямо пиковите стойности цена остана с 30 долара по-висока, в сравнение със същия период на 2020 година. Движението на котировките на пшеницата на борсата в Париж в края на януари и началото на февруари често се отклоняваше от набелязаната от Чикаго посока. Според американските анализатори слабият тон в развитието на чикагските котировки през последните няколко дни до голяма степен се дължи на понижението на цените на пшеницата на Стария континент.

В рамките на изминалия двуседмичен период цената на мартенския контракт мелничарска пшеница на Euronext се понижи от EUR240,25(най-високото ниво от април 2013 г.) до EUR224,75/т при закриване на борсата на 4.02.21 г. (EUR190,75/т4.02.20 г.). Спадът на цените на борсата в Париж преди всичко се дължи на агресивното предлагане на руска пшеница за износ. Компаниите, търгуващи с руско мелничарско зърно положиха всички усилия да засилят максимално износа преди влизане в сила на новата руска митническа тарифа – от 15 февруари 2021 г. В рамките на двуседмичния период френската пшеница (11,5-12,5% протеин ) поевтиня с 5 евро, от EUR235/т до EUR230/т FOB Руан (EUR195FOB Руан4.02.20 г.).

В европейските търговски среди преобладава мнението, че възможностите за понижение на цените на пшеницата в ЕС са ограничени, тъй като се очертава засилване на износа след като руското мито ще влезе в сила. Анализаторите коментират, че търговците вероятно ще се въздържат от мащабни сделки предвид предстоящото публикуване на важни за пазара прогнозни данни - Доклада на Министерството на земеделието на САЩ (USDA)за състоянието на глобалния зърнен баланс ( 9.02.21 г.). Освен това пазарните участници очакват изясняване на идеите на руското правителство за нова система за изчисляване на мита при експорта на пшеница за следващия сезон (от юли 2021 г.)

Най-голям интерес в търговските среди предизвикахарезултатите от последния египетски търг.На 2 февруари 2021 г. Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 480 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 15 -30 март 2021 г., в това число 240 хил. тона френска пшеница по $291,70FOB; 120 хил. т руска пшеницапо $295,80FOB; 60 хил. тона румънска пшеница - по $295,60FOB и 60 хил. тона украинска пшеницапо $294,85FOB.

Резултати от търга на GASC, проведен на 02.02.21 г.

Количество

Произход

Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

60 000

Франция

Glencore

291,70

20.25

311,25

60 000

Франция

Glencore

291,70

20.25

311,25

60 000

Франция

Soufflet

291,70

20.25

311,25

60 000

Франция

Soufflet

291,70

20.25

311,25

60 000

Румъния

CHS

296,60

14.63

311,23

60 000

Русия

Solaris Com. SA

295,80

15.40

311,20

60 000

Русия

Solaris Com. SA

295,80

15.40

311,20

60 000

Украйна

Louis Dreyfus

294,85

16,35

311,20

По предварителни данни през периода 1 юли - 31 януариРусия натовари за износ около 29-29,5 млн.т пшеница, с 23-24 на сто повече в сравнение със същия период на 2019/20 г.

Само преди 7-8 дни руска пшеница 12,5% протеин сепредлагаше за износ от Новоросийск по $300FOB,но под пресата на увеличеното предлагане цените буквално пикираха надолу и в момента гравитират около $290FOB ($227-230FOB – 4.02.21 г.). Украинска пшеница 12,5% протеин се предлагаше за износ по $287-288FOB черноморско пристанище, в сравнение с $295-298FOB в края на предходния седмичен период и $226/т FOB на 4.02.21 г.

Украинската царевица остана подчинена на възходящ ценови тренд, като в рамките на двуседмичния период експортната и цена се покачи от $262/т на $267FOB дълбоководно черноморско пристанище ($184 FOB – 03-04.02.21 г.).

 

След бясното ценово рали цените на пшеницата и царевицата в Европа най-накрая прекъснаха възходящия тренд и коригираха надолу. Отстъпление на котировките от пиковите нива започна от борсата в Чикаго след информациите за напоителните валежи в засегнатите от продължителната суша в обширните територии на Аржентина и Южна Бразилия.Търговците коментират, че за понижението на цените на пшеницата на европейските пазари в значителна степен допринесе видимо нежеланието на големите купувачи да пазаруват зърно при рекордни за последните 7-8 години ценови нива. Най-високи стойности от май 2013 година насам мелничарската пшеница отбеляза на борсата в Париж на 19 януари 2021 г. – EUR240,25/т. Като основен определящ ценовото покачване фактор търговците посочват разговорите за предстоящото увеличение на ограничителните мита върху износа на руска пшеница от 1 март от EUR25/т до EUR50/т. Сред руските анализатори преобладава мнение, че правителството ще одобри тази мярка въпреки протестите на местните фермери, но все пак крайно решение по този въпрос все още няма.

В края на изминалия седмичен период депресиращо влияние върху цените на пшеницата в Западна и Централна Европа оказаха разочароващи резултати от Алжирския търг и отлагането на турската тръжна процедура за внос на 400 хил. т хлебна пшеница. На 20 януари Държавната алжирска компания (OAIC) напазарува 330 хил. тона пшеница по цена $314C&F (стойност и фрахт) за товарене 16-26.02.21 г., но това количество е почти двойно по-малко от очакваното от търговските среди.

В крайна сметка след двупосочни колебания мартенският контракт пшеница завърши седмичния период (15-21.01.21 г.) на борсата в Париж с умерено положително отклонение от 2 евро, на равнище EUR231,75(EUR198,25 – 21.01.20 г.). Физическият пазар в Евросъюза обаче изглеждаше по-твърд. В момента експортните котировки на френската пшеница с 11,5-12,5% протеин се колебаят в диапазон EUR 240-242/т FOB Руан за товарене през февруари, в сравнение с EUR235/т в края на предходния седмичен период (EUR194/т – 21.01.21 г.).

Пазарът на царевицата в ЕС беше повлиян от благоприятната промяна на времето в Аржентина и понижението на цените на фуражното зърно в САЩ. На 21 януари мартенският контракт царевица затвори на борсата в Париж на равнище EUR213,75/т, в сравнение спиковите EUR222/т – 19.01.21 г. и EUR173,50/т – една година по-рано. Експортните котировки на френската царевица в момента се движат на равнище около EUR230-232FOB Бордо-Рейн, в сравнение с EUR173-175/т FOB -21.01.20 г.

Повечето анализатори не очакват съществени промени в ценовата конюнктура на зърнените пазари в ЕС през близките седмици предвид високите експортни цени на основните зърнени култури в Русия и Украйна. Европейските търговци информират, че към 22 януари средната експортна цена на руската и украинската пшеница 12,5% протеин се покачи до $298-303FOB черноморско пристанище, а цената на украинската царевица скочи до $260FOB, в сравнение с $225-228/т FOB и $180-182/т FOB съответно през същия период на 2020 г.

Сред по-интересните новини от региона специално внимание заслужава информацията, че Йорданското министерство на търговията сключи сделка „на зелено” за внос на 120 хил. тона румънска пшеница с доставка през м. август при средна цена $277,50C&F.

Понижението на цените на соевото и палмовото масло беше основна причина за ограничени отрицателни ценови отклонения в слънчогледовия комплекс. Котировките на френското слънчогледово семе на база СРТ St. Nazaire ерозираха от EUR530-535/т до EUR525/т, а цената на суровото слънчогледово масло в Ротердам спадна от $1300/т на $1250/т (EUR380и $842/т на 21.01.20 г). Фобната цена на украинското сурово слънчогледово масло също се отклони в низходяща посока и в момента се колебае в границите $1240-1260/т FOB($815/т - 21 януари 2020 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

-       В това са убедени Милена и Недялко Минчеви, които са първите производители на био пшеница в Добричка област

-       Стопаните отчитат, че зърното от реколта`2020 е с изключително високо качество

Габриела Събева

Преди повече от 20 години Милена и Недялко започват да си задават въпросите как да се грижат по-добре за почвата, как да не тровят плодородния чернозем и как да отгледат истински екологично чисти продукти. Към днешна дата техните мисли и действия вече дават резултат - семейството има сертификат за биологично земеделие. Върху 500 дка в добруджанската община Ген.Тошево Милена и Недялко осъществяват мечтата си.

Milena site„Ние не само произвеждаме био пшеница, а българска био пшеница“, подчертава стопанката. „Това е основната ни стратегия – да произвеждаме българско зърно. Вече мислими и за царевица, и за слънчоглед, разговаряли сме с Добруджанския земеделски институт, за да можем наистина да създадем добро име на българските продукти и да предлагаме истинско зърно“, не крие амбициите си Милена. Тя е категорична, че основната движеща сила на семейството е желанието да предложи истински продукти, зърно, характерно за генетичния код на българина. „Това зърно е създадено на българска земя, от българи и за българи. Пазарът е пълен с външна продукция, за която се говори, че е с високо качество. Но тези храни не са типични за района, почвата, климата, за самите нас като българи. Може би затова днес хората боледуват по-често“, размишлява Милена.

2020 година е била трудна и за семейство Минчеви, но не заради сушата или пандемията, а заради усилния труд, който са положили всички – Милена, Недялко, Венета и Мила. Резултатите не закъсняват: „Благодарение на българския характер на пшеницата, която отглеждаме, тя се представи много добре“, споделя производителката и уточнява, че сушата е сериозен фактор в производството, който влияе повече върху едрите земеделци. За тях по-важно е качеството. „Получихме 200 кг/дка. Има колеги с конвенционално земеделие, които имат по 50-60 кг/дка. Това ни доказва, че земята, когато я гледаш както трябва, без наторяване, без натискане на самото зърно да ражда повече, без излишно третиране, тогава се отплаща. Искам да отбележа нещо изключително важно за нас – прибрахме зърно много високо качество. Засяхме сорт с дадени качествени характеристики, а реколтата ги подобри, „умножи“ ги. Това се дължи на биологичното отглеждане на пшеницата“, обобщава със задоволство Милена.

През есента стопаните засяват общо 4 сорта българска пшеница, закупени от Добруджанския институт. Към момента посевите се развиват добре. „Ние не хвърляме тор и нямахме прорастване или затревяване. Нещата си вървят както са по агротехнология. Заваля, насъбра се влага, притесненията ни бяха да няма много ниски температури и да замръзнат, но според синоптиците няма да има екстремни студове. Все пак до март има още много време, всичко може да се случи. Всеки ден е тревога, всеки ден е мислене, но ние това искахме. Това ни удовлетворява. Ако започнеш да си говориш с природата на един език, тя ще се отплати добре. Аз го вярвам и затова го правим!“, разкрива още стопанката.

През трудната 2020 г. семейството не спира да работи. Закупува каменна мелница, регистрира я в БАБХ и вече може да продава сертифицирано биологично брашно от пшеница. Работят само със собствено, произведено от тях зърно, не вземат на ишлеме или услуга.

Hljab 1 gl site„Ние сме семейна ферма. Всички работят. Давам си сметка, че много труд хвърлихме през тази година. Имаме си вече търговска марка, с която да излизаме на пазара, членуваме в неправителствена организация. Но всичко правим с удоволствие, защото отговаря на нашите идеали, на нашето желание да произвеждаме чисто и без химия“, допълва Милена. Тя продължава да работи за каузата „чиста храна“, но за целта трябва и съответната държавна политика.

„Искаме българския фермер да има пространство, в което да расте и да се развива. Искаме да има място за хората с лична кауза – дали ще отглеждат животни, пчели, зърно, зеленчуци, подправки. Това е труд за създаване на продукция, която да храни народа, а не да го трови. За съжаление в законодателството терминът „семейна ферма“ не съществува. Регистрирани сме наравно с едрите земеделски производители и законите еднакво тежат и върху нас, и върху тях. А ние сме малки производители, които имат нужда от подкрепа. Не искам да бъда разбрана погрешно, винаги съм казвала, че думата субсидия означава помощ, подкрепа, тя не ти решава проблемите. От такава имаме нужда ние, малките семейни производители, които не чакаме на държавата“, категорична е Милена. И дава пример с многото млади хора, които през 2020 г. се завърнаха от чужбина, взеха земята на родителите си и се опитват да разработват бизнес в тежки и трудни времена. Те имат нужда от помощ, тъй като се опитват да се развиват, да направят нещо и да не тежат на държавата. „В Добруджа има работа за целия китайски народ“, смее се Милена.

В момента усилията на всички са насочени да се затвори производствения кръг. “Направихме електронен магазин. Това, което искахме и зависеше от нас, е свършено. Като започнем от производството на биологично сертифицирано зърно, през добиването на брашно, до готовия продукт и начините за реализацията му“, разкрива още фермерката. Тя допълва, че вече работи с неправителствена организация за провеждането на мащабно изложение за био продукти в Добруджа. Все още плановете са в начална фаза и трябва да се съобразят редица фактори, част от които са свързани с пандемията COVID-19.

Разговорът с Милена преминава с много настроение. Усмивката не слиза от лицето й. Къде се крие причината? „Човек трябва да работи така, че да получава удовлетворение! Освен това виждаме, че продуктите, създадени от ръцете ни са оценени. Пътят беше дълъг, но си заслужава!“, не крие задоволството си производителката.

Публикувана в Бизнес

Възстановяването на икономиката ни като цяло ще бъде непредвидимо дълго, единствено селското стопанство може да гарантира устойчивост и излизане от кризата

Агр. Петър Кръстев
За разлика от икономическата обстановка в страната, която се обостря с всеки изминат месец заради връхлетялата ни пандемия на коронавируса, с топящия се като лански сняг брутен вътрешен продукт и свито потребление на населението, картината в селското стопанство остава в по-светли тонове. Земеделието у нас устоя на вирусния нокдуан, в който изпадна икономиката ни, и като цяло достойно премина през изпитанията на 2020 година, в това число и през абсолютно новите предизвикателства. Вярно е, че най-сериозният проблем – глобалният спад на ефективното търсене – може да повлияе дългосрочно и на аграрния бизнес, включително и чрез ограничаване на износа.
Тази година се превърна в безкрайна поредица от шокове, предизвикателства и непреодолими препятствия за световната икономика, които закономерно засегнаха и българското земеделие. Въпреки това работата в аграрния отрасъл не забуксува, не спря и може да се каже, че земеделието успешно, по-добре от всички останали отрасли, се справя с предизвикателствата на кризата.
Освен от ковидкризата, земеделското производство у нас не бе пощадено и от традиционните трудности, които неизменно го съпътстват през последните години – и през 2020-а земеделието ни беше силно засегнато от неблагоприятните метеорологични условия. Сушата, започнала през есента на 2019 година, продължила и през пролетта, засегна най-силно зърнено-житните култури в районите, където е тяхното масово отглеждане, най-вече в Добруджа. Добивите на хлебно зърно бяха критично ниски и каквито и изкупни цени да има продукцията, те не могат да покрият вложените средства, камо ли да остане печалба. Въпреки тези несгоди, произведеното зърно е достатъчно, за да има хляб за народа, че и известно количество да остане за износ.
ГЛАВНОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО - НАМАЛЯВАНЕ НА ТЪРСЕНЕТО
През първите месеци от проявите на вероломния COVID-19 у нас, потребителското търсене и платежоспособността на населението не бяха драстично намалени, но през есента негативните признаци станаха все по-осезаеми, и както се очертава, ситуацията може да се запази в необозримо бъдеще. Промяната в потребителските възможности и предпочитания е свързана с два основни фактора: самоизолация и намаляване доходите на населението. В режима на самоизолация станаха популярни продуктите с по-дълъг срок на съхранение, което се отрази на асортимента във веригата на доставки. Сега основният проблем е в непредсказуемостта и продължителността на динамиката на намаляване на доходите, която до голяма степен ще зависи от ситуацията с пандемията. Засилва се тенденцията за преход на потребителите към по-евтини стоки.
Безспорен факт е, че 2020 година беше сложна в икономически план не само за бизнеса, но и за всички българи. Хората започнаха все повече да си приготвят храната вкъщи, което доведе до ръст в търсенето и продажбите на основни категории продукти. Така че селското стопанство повече от всякога е призвано да се справя в тази трудна и тежка ситуация. Единствено земеделският отрасъл ще е този, който ще бъде в състояние да стабилизира живота, като произвежда необходимите суровини и продукти.

Публикувана в Растениевъдство

Точно в месеците на ограничения заради пандемията, износът на зърно у нас е по-голям, показва проучване на Дориана Миленкова, докторант в Института по аграрна икономика

125037797 724788224790450 8592692566773123285 nКак Ковид пандемията е повлияла върху зърнения пазар у нас – това е предметът на проучването на Дориана Миленкова, докторант в Института по аграрна икономика, съветник по земеделските въпроси в Посолството на Кралство Нидерландия в София.

Изследването обхваща месеците март, април и май, като се опира на данните за цените на зърното и количествата за износ у нас, сравнени с тези в Румъния, Русия и Украйна.

Кривата на цените, сравнена с тези от миналата година за същия период, показва, че Ковид – 19 не оказва значимо влияние върху зърнения пазар – по-конкретно върху цената на пшеницата за износ.

Точно в месеците на ограничения заради пандемията, износът на зърно у нас е по-голям. Това се дължи на по-либералния подход от страна на българското правителство – не са наложени ограничения, забрани или квоти, обяснява в своето проучване Миленкова.

В тази връзка пазарната конюнктура се оказва добра за българските земеделци, защото в Румъния, в Русия и в Украйна, макар и за кратко, са въведени ограничения в износа на зърно. Затова наличните количества от българска пшеница имат шанс да пътуват спокойно за износ.

Традиционно, над 70% от зърното страната ни реализира в рамките на Европейския съюз, но в трите месеца на ограничения заради пандемията, българският износ се разширява към трети страни, показва още проучването. Българска пшеница за първи път пътува към Индонезия, Иран и Тайланд.

Българското зърнопроизводство е фактор на световния пазар, страната ни заема 11-12 място по износ. Пазарът трайно остава свързан с динамиката на цените на зърното в Черноморския регион, като водещи са Русия и Украйна.

Анета Божидарова

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 41

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: +359 895 451 986
Факс: +359 895 451 986

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта