Атанас Атанасов, НАРМС: Ситуацията в говедовъдството е драматична!

Животновъдният сектор затъва стремглаво от години, но след изминалата 2021 година ситуацията вече е драматична. В последния месец станахме свидетели на вълна от обявления за продажба не на по няколко животни, с парите от които стопаните да покрият текущи разходи, а на цели стада, и то от елитен добитък, заедно с фермите. Иначе казано – на цял разработен бизнес с реална цена дългогодишен усърден труд, инвестиции, нерви, лишаване от личен живот в името на работата, а в животновъдството тя е денонощна, целогодишна и без почивен ден. Всеки може сам да си даде сметка какво би могло да предизвика отчаяното решение да се откажеш от дейността си след всичко това.

Анализираме поредната изключително критична за сектора ситуация с Атанас Атанасов, председател на Националната асоциация за развъждане на породите Монбелиард и Симентал (НАРМС), които прие да даде интервю по темата за „Гласът на земеделеца„.

– Ще се опитам да представя ситуацията накратко. Скъпите фуражи, липсата на подходяща работна ръка, липсата на подпомагане тогава, когато му е времето, доведе до това, че в момента се продават много животни. Твърде много! – обобщава Атанас Атанасов.

– И както миналия път си говорихме – цели стада, заедно с фермите, което ясно говори за отказващи се от тази дейност…

– Ако могат – да, стига да успеят да продадат така животните си, ще го направят по този начин. Но въпросът е дали ще се намери такъв купувач. Да може да извади 2-3 милиона лева и да вземе всичко наведнъж. Трудно става, такива купувачи не са под път и над път. Но важното е какво е довело до тази тенденция. Главната причина е, че адекватна работна ръка в България няма, а действащото законодателство не позволява да се вземат работници от чужбина, примерно – от Бесарабската част на Молдова и Украйна. Там живеят българи и те биха могли да се справят с такава работа. Но те няма как да дойдат във ферма, след като след три месеца, ако им позволят поне за толкова да работят временно в България, трябва да се върнат по родните си места и да останат там за три месеца. Но това не е хубаво за животните. Животното свиква с един човек, привързва се към него и трудно приема друг. А при биволите е още по-сложна ситуацията. Биволът е като кучето, той се привързва до такава степен, че в момента, в който доячът се смени, женските може и да не продължат да лактират никога. Те се привързват много повече от кравите, но и кравата има такива чувства, и тя се привързва към дояча. Като се смени той, обикновено не пускат мляко, правят мастити и така нататък. А пък за честа смяна, ако става въпрос, и на собственика започва да му писва, защото всичко се отразява на неговия джоб и на неговата глава.

Второто, което много тормози животновъдите, са цените на фуражите. При средна изкупна цена на млякото в момента от 85 стотинки (говоря за фермерско мляко), то се купува литър за литър, без да се отчитат характеристиката и качествата – съдържание на маслен протеин, други важни съставки. Няма такава българска мандра у нас, или ако има – са много малко изключения, които отчитат качество. В Европа това е неприемливо, това няма да се случи. Няма да се сключи договор, ако не е регламентирано колко струва един килограм протеин или един килограм масло. Те се плащат над обявената цена.

На фона на това виждате какво става с цените на фуражите. Средно комбинираните са 650-750 лева на тон.

– А, доколкото знам, трябва литър мляко да е поне двойно по-скъп от килограм фураж, за да излиза сметката и да има икономически смисъл, това съм чувала от Ваши колеги. Така ли е?

– Да, за да остане поне нещо отгоре, така е. Цената на литър мляко трябва да стига поне за два килограма фураж. Но да речем, че това зависи от пазара и всеки, на когото тръгнете да обяснявате, ще каже: Пазарът е такъв. Да, такъв е, но има и нещо, което чисто по български се случва. Няма как всичко да поскъпва, а уж нямало монопол, но всички мандри държат цената в тези граници. Плюс-минус 2 стотинки. Как така става, не е много ясно, при положение, че преди три-четири месеца, когато започна кризата с фуражите, вие ходите в магазина да си купувате мляко, аз – също, знаем как киселите млека бяха 90-92 стотинки, сега са по 1,30 и повече лева за кофичка от 400 грама. Защо нашите мандраджии, като всички висят на един и същи клон, а той се чупи явно в момента, продължават да се правят на интересни и не вдигат изкупната цена, за да компенсират по някакъв начин тези промени на пазара? Не е ясно, нали?

Но контролните органи явно не работят в България. Проверка се прави на краен продукт и явно неефективно. Покажете ми в магазина читаво сирене. В нашия сайт имаме интервю с мандраджия, който признава, че масово се използва глобулин за лепило, както те се изразяват. Той се слага в млякото, за да задържа всичко. Да не говорим, че не се прави по стандарт на определена температура пастьоризацията – много неща са, които, ако има ефективен контролен орган, ще ги засече веднага. Така е и с монопола – съмненията не са отсега, но как ще го докажат? Какво да направят – да ги съберат и до ги попитат дали се сговарят помежду си. Отговорът ще е: Не, не се сговаряме. Фактите обаче говорят, реалността показва друго. И не за първи път – това си е така много отдавна.

За бюрократщината пък да не говорим! Последния пример – в края на миналата година животновъдите получиха подпомагане за животните под селекционен контрол до 50-тото животно. Изреваха всички, защото миналата година тази субсидия беше със 100 лева отгоре. Въпреки уж многото проверки, многото извадени виртуални животни, мъртви души и не знам си как още ги наричаха, в един момент субсидията пада с 20%. Обаждах се в министерството, отговорът им беше, че през 2020 година някакво ковид подпомагане от 3,2 милиона лева е било добавено към гранда, който се разпределя между животните под селекционен контрол. Обаче това го разбираме пост фактум, разбирате ли как безшумно и тихомълком нещо се случва, никой не го разбира и при свършен факт започват да се питат хората защо така. Ами сливи ли имахте в устата, та не предупредихте навреме, че сумите ще са по-малки?! Или не можете да пишете на компютър, да изпратите по един имейл до хората за да знаят?! През 2021-ва дадоха за ковид, но отделно, но стана така, че заради бюрократщина и заради някакво измислени герои, близки явно до лобито около министъра тогава, стана така, че една овца получи двойно по-малко от една крава, при положение, че една овца като производствена единица в Европа е шест и половина пъти по-малко. Ако държавата разсъждава правилно и резонно и се стреми всеки да получи, колкото и малко да е, равнопоставеност, няма да го има това напрежение. Значи, ако ще дават на една крава 70 лева, на овца трябва де е 15 лева, а не 40 лева.

Това са нещата, които най-сериозно бъркат животновъдите и им пречат да си работят нормално – работната ръка, изкривената ситуация на пазара и администрацията. Плюс това администрацията е и некомпетентна, ако проверяващият си знае нещата, той няма да тръгне да прави такива глупости, каквито се правят. Ако поговорите с фермери, много могат да разказват по темата!

– Разкажете за някой конкретен фрапантен пример в това отношение.

Например – как в Благоевград ги карат за всяко фуражно ремарке да носят проба, защото било отделна партида храна. Съгласно закона, те трябва да си ги записват в един дневник, трябва да има анализ. Но въпреки че вземат фуража от една и съща силажна яма, където бъркат силажа с комбиниран фураж, всяко ремарке представлявало отделно хранене и ги карат да правят отделен лабораторен анализ. Всичко му е в двора, с него е хранил вчера, с него е хранил миналата седмица, но понеже влиза в ремаркето в различни пропорции, то било различно – заяждането е готово, карат го да пише като ненормален! Ако за всяко ремарке го карат да носи проби по лабораториите, няма да му стигнат парите само за анализи!

– Понеже повод за настоящото интервю беше новата тенденция да се продават масово цели стада, някои – заедно с фермите, от НАРМС колко души са взели това крайно решение?

– Не са много, поне засега. В момента едно по-голямо стадо се продава заедно. Хората са категорични, че като им изтекат петте години, ще се откажат. Има и още две-три стада, които се продават. Но има и такива фермери, които внасят. Симентал и Монбелиард не са типичния пример в това отношение. Хората, които залагат на такива породи, не са случайни хора, те са по-специална категория. Имат и други бизнеси, с които подпомагат. Не казвам, че не се оплакват, но се справят някак.

– Какво ще стане с тези стада, ако не се намери купувач, който да ги вземе заедно и да ги запази?

– Загубата за фермера е сигурна, защото е много трудно да се намери купувач, който да извади накуп толкова пари, колкото са вложени в такова стадо. Ние ще помогнем, ако се раздели стадо, голяма част от животните ще отидат при други наши хора, ще се запазят. Ще ги спасим. Но този човек, какво ще стане после с него? Инвестирал е и време, и пари, и усилия, а заради неуредици в държавата да прекрати дейност – това нормално ли е?! За хората първо трябва да мислим, а после за хуманното отношение към животните.

– Нямах предвид само хуманното отношение към животните – това са елитни стада, които са солиден актив и трябва да се запазят като такъв.

– Е, няма да може да се запазят всички стада. Някои ще се разпарчелосат, а животните ще отидат в нови стада, при нови хора. Или от 100 ще останат заедно, примерно, 60-70. Голям процент от останалите ще си заминат по други причини, заради адаптацията най-вече. Но дори стадото да се запази, да помислим и за фермата. В тази ферма са направени инвестиции, а освен това са ползвани ресурси под формата на европари, по програма. Човекът ще направи всичко възможно да си изпълни договора, за да избегне тежки санкции. Въпросът е за какво се прави всичко това за какво се хвърля енергия за създаване на елитно стадо, а после да го продаде, и то само защото в България не може да намери кадърни хора и условия за развитие на такъв бизнес.

– А всъщност целта на европарите бяха да помогнат за създаване на устойчиво земеделие, но явно не я постигат…

– Бизнесът на тези хора с голямото стадо е успешен, те постигат висока лактация, те печелят. Собственикът казва, че ако имаше работна ръка, е щял да продължава, въпреки че работата във фермата отнема буквално цялото му време. Но вече е толкова изнервен, че се страхува да не направи някоя глупост и после да съжалява. Те сами си произвеждат фуражите и не че не губят, но не усещат толкова ударите от загубите. Но фермерите, които купуват, са основно в Родопите, Пирин, където няма обработваеми земи – такива фермери са направо за оплакване!

– Да, а отделен е проблемът, че няма достатъчно пасища, защото общините масово ги разпродават…

– Тези пасища в голяма си част се дават от общините не на фермери. Водят се фиктивни животни, скоро чухме такава информация от Фонд „Земеделие“. Фермерът води животни, но „мъртви души“, за да вземе повече пасища, защото такъв е законът. Обаче не обявява животните за подпомагане никъде, а в този случай никой не може да отиде да му проверява стадата. Разбирате ли какъв е парадоксът? В същия момент тези животни му дават право да вземе общинско пасище. И зе него да получава субсидии. Чиновниците отиват, проверяват само пасището, но той, като е успял да го вземе, ползвателят знае как да се оправи и с проверяващите.

– А като организация смятате ли да опишете всички тези проблеми в становище до новия министър на земеделието, да поискате промяна, да потърсите подкрепа – например – подобряване на условията за развитие на животновъдството?

– В момента все още чакаме да видим дали някой ще се сети, че има развъдна дейност в България. А с новия програмен период въобще не ми е ясно какво ще става. Чувам, че някои хора натискат в посока – понеже кравите произвеждали и едните мляко, и другите мляко, защо трябвало да има субсидия за животни под селекционен контрол. А те са много различни нещата, наистина много различни. Да, и едните, и другите дават мляко, но едното какво е, другото какво е като качество? Ясно е на хората, които разбират. Но браншовиците и онези от тях, които са крадци – знаете кои са – те директно са за раирана блузка и директно в затвора! На въпроса – изчакваме да се структурира новото управление и на крака ще отидем за среща в Министерството на земеделието, да ги питаме какво смятат да правят. Не че не съм говорил с някои от тях, но и те не знаят за момента каква е политиката. Дотам са стигнали нещата, че не могат да кажат нищо конкретно.

– И в министерството не знаят каква ще е земеделската политика?

– Ами не знаят явно. Щом така отговарят.

– Тоест – не им е дошло времето на тези въпроси за това какво смятате да предприемете.

– Наистина не им е дошло времето. Защото сигурно ще има някои глупости, но аз не ги знам какви ще са. Може пък и всичко да е идеално – дай, Боже! Хубаво е да сме оптимисти, но само с оптимизъм не се гледат животни. Но за да имаме някакво становище, ние трябва да знаем какво се мисли, каква е идеята, какво искат да направят, какви цели гонят. Онзи ден чета, май във Вашия вестник беше, щели да са им приоритет малките и средните предприятия. Аман от такива изречения! Ами те всичките това подпомагат и затова подпомагането отива при 5% от земеделските производители в България! Имаше ли министър, който да не казва, че приоритет ще му бъдат малките и средните ферми? А реално погледнато, точно обратното ставаше досега. Средната ферма е най-страдаща, даже повече от малката, тъй като тя по правило е семейна и там не може да се почувства толкова остро тези трусове на пазара, понеже не си смятат собствения труд, собственото производство – малката ферма е по-гъвкава в този смисъл. Тя също губи, дори може би и повече. но средната ферма, която е вързана и с работна ръка, и с проекти – говоря за стада от по 100-150 животни, които не могат да се гледат само със семейна работна ръка – те са най-ощетените, те са за оплакване!

Стоимена Александрова

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X