loader image

Над 60 логистични центъра и бази за плодове и зеленчуци за над 1 млрд. лв ръждясват в цяла България

Георги Василев, Асоциация български пипер:

Над 60 логистични центрове за плодове и зеленчуци за над 1 млрд. лв ръждясват в цяла България

Много по-целесъобразна ще бъде инвестицията в наука и завод за разсад.

Интервю на Ася Василева

Господин Василев, Вие от дълги години работите в сектора на зеленчукопроизводството и твърдите, че в България няма нужда от нови логистични центрове за плодове и зеленчуци, защото и сега си имаме такива и то доста. Каква е реалността?

По времето на т.нар. социализъм в България имаше 3500 логистични бази само за зеленчуци и плодове. Във всяко село имаше изкупвателни пунктове. На всеки три села имаше логистични бази. В момента в България има над 60 бази, на обща стойност между 1 и 2 млрд. лв, които си стоят и не работят. Те могат да заработят на момента.

Само в нашата Асоциация български пипер имаме 8 нови логистични бази в момента. И не функционират защото няма какво да влезе вътре. Когато работят, работят с 5 процента от капацитета си.

В Сливен има тържище – пазар на производителите, собственост на Министерството на земеделието, изграден за 20 млн. щатски долара. И в момента не минава нито един килограм зеленчук или плод оттам. Служи като склад за съхранение на всякакви неща, но не и на плодове и зеленчуци.

В Хасково има логистична база на стойност около 10 млн. щатски долара, която също е собственост на Министерството на земеделието. Министерството на земеделието има собственост в такива логистични бази и в Пазарджик, и в Пловдив, и на много други места. В Димитровград също има голямо тържище за 10 млн. долара, което така и никога не проработи. Както го направиха и така си фалира.

Комисията по борсите и тържищата е държавно предприятие. Те не може да не знаят, че в България има 45 борси и тържища. Държавни, частни и публично-частни. Тези борси и тържища имат абсолютно всички възможности да играят ролята на такива логистични центрове, каквито са предвидени в Коалиционното споразумение.

Всъщност, те винаги са имали такава роля и в момента продължават да я имат, но работят с 1-2% от капацитета си поради липса на продукция. Имат зали, хладилници, машини. Във всеки град в България с население над 5000 души има логистични складове, през които могат да минават по 5000-6000 тона продукция.

Нито предишните управляващи, нито сегашните, никога не се постараха да вникнат какво трябва да се направи, за да има повече зеленчуци в България. Трябва да се допитваш до знаещите хора от бранша.

А какво трябва да се направи?

Целта на ЕС не е в България да се произвеждат повече плодове и зеленчуци. За да възродим нашето производство, ние влизаме в огромен сблъсък с Европейския съюз. Те самите произвеждат твърде много, и затова искат да ни го продават на нас. Всичко, което е произведено там, и надвишава тяхната консумация, идва при нас, тъй като не може да се изнася за Русия. Ако ние започнем да произвеждаме повече плодове и зеленчуци, ще навредим на техния бизнес.

Тогава единственият изход, за да имаме родно производство, е да излезем от ЕС ли?

Не. Единственият изход е българската държава да си запретне ръкавите и да се намеси в производството на плодове и зеленчуци.

Целият въпрос е в организацията на производството. Не може в цялата държава никой да не знае какво трябва да се направи, за да се направи едно производство. Това значи, че някой не го иска на държавно ниво. Колкото повече пари вкарваме, толкова по-малко зеленчуци изкарваме. Пазар има – в България пазарът е от 5 до 10 пъти по-голям отколкото това, което произвеждаме.

Така е, но като влиза евтина стока отвън как?

Не стоката отвън е евтина, а нашата е скъпа. Защото, пак казвам – няма организация на производството. За организации на производителите се говори от около 25 години. 0.01% в момента е делът на зеленчуците на пазара, произведени от български организации на производители. В Полша е 70%, в Гърция е 80%, в Турция е 60%. В Македония има много повече организации на производителите отколкото в България.

Защо в България няма?

Защото ние оставяме този въпрос единствено и само на субсидиите от ЕС. А субсдиите от ЕС казват, че пари ще има като се обединиш и почнеш да произвеждаш. Само в Асоциация Български пипер имаме над 35 организации на производителите, които се регистрират, започват работа и фалират. Скарват се, бият се, съдят се и развалят. Може ли в целия свят да има един манталитет, пък българите да имат инакъв? Не е така.

Държавата не мисли по този въпрос. Тя взема едно към едно документите от Брюксел и прави копи пейст. Не може сигурно да приравниш немския бизнесмен и бай Иван с 10 дка. Всички документи, които идват от ЕС, са неприложими на българска земя. Разковничето за организациите на производителите е държавата да започне да ги финансира още преди регистрацията. И то не безвъзмездно. С безвъзмездно финансиране никога няма резултат. Бизлихвени кредити, нищо друго. Като си си заложил къщата, ще работиш.

За 25 години в България са изградени 12 или 13 групи и организации на производителите на зеленчуци и плодове. Твърдя, че са фалшиви от типа „мама, татко и аз“. Целта е да се вземат пари и те на практика не произвеждат нищо. Стоката преминава от един в друг и се препродава.

Няма организация на производители с 30-35-100 члена. В Норвегия съм бил в организация на производителите, която има 37 000 члена. Нали е ясно, че те си имат и собствени логистични складове, имат си и собствена фабрика, и собствена банка дори.

Но при нас и с пари не се получава?

Организацията на производителите може да заработи само, когато принципът е отдолу нагоре. Производителите да решат да се обединяват, а държавата да помага. Държавата първо да дава пари, и после да се обединяват не става. Но когато се обединят, трябва да имат лесен достъп до финансиране. Защото в момента всичко се прави за пари, а нищо не се произвежда.

Разкъсани са логистичните връзки, които ги имаше преди 10 ноември. Не само са разкъсани, но са отрязани една от друга. Някои части изобщо ги няма вече. Други съществуват, но не работят.

За какви логистични връзки говорим?

Като се започне от науката и семената. В момента науката е оставена на измиране. Получават пари за заплати, отопление, осветление и данъци. Няма пари за научна дейност. Има възможност за 5-7 години производството да се увеличи значително, както и реализацията.

Много хора като чуят селско стопанство разбират само производство на полето или в оранжериите. Това е абсолютно невярно. Има още 5 логистични връзки преди и 5 след това. В това число и пакетирането. Има обаче една логистична връзка, която е от жизненоважно значение за производството на много зеленчуци. И се нарича завод за разсад. В Германия производството на зеленчуци става чрез производството на разсад от такива заводи на 90%, в Полша и Гърция – 70% от зеленчуците се произвеждат така. С гарантирано качество и себестойност. Не като при нас – Иван, Драган, Петкан, да произвеждат някакъв разсад и пипера да е боклук.

В момента в България на 100-200 човека 1 може да направи разсад, който да засади на полето и да изкара добра продукция. Разсадопроизводството е алфата и омегата на зеленчукопроизводството. Ако направиш добър разсад, си решил половината от задачата.

Производителите много често започват с големи инвестиции, попадат на некачествен разсад и фалират. А когато има откъде да си купиш здрав, качествен разсад, най-добрият сорт, избран от учени, отгледан по технология, която няма нищо общо с тази в полиетиленовите тунели, обезвирусен, закален. И като засадиш такъв разсад и изкарваш по 7 тона пипер от декар, тогава себестойността на пипера е 15 стотинки на килограм. И на 80 стотинки да го продадеш няма да си на загуба.


И друго – разсадите от тези заводи, се садят с машини за разсаждане, а не със скъпа и липсваща работна ръка. Така себестойността е 10 пъти по-ниска отколкото, ако садиш на ръка.

Заводът за разсад е една много модерна организация. Мисля, че на България й трябват около 100 млн. лв. За да се направят 3 завода за разсад.

Когато сам си правиш разсад, са необходими много знания. А когато го купуваш от такъв завод, знанията нямат значение. Всеки може да отгледа пипер от такъв разсад. Тъй като торовете се подават през капковото напояване, то за хората остава само да поливат, пръскат, берат. Не са необходими специални умения.

Тези заводи по света каква собственост са?

Може да бъде всякаква. Може да бъде частна, може да бъде на кооператива, може да бъде и държавна.

Да обобщим, какво е нужно за успешно зеленчукопроизводство в България?

Наука, завод за разсад, семенарски къщи, които да прилагат българската наука, защото в момента само 2% от семената на зеленчуците в България са български. Защото ако ще произвеждаме същите безвкусни чушки като германските, то какъв е смисълът да се захващаме въобще? Разбира се, и въпросът с напояването е важен.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X