Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите:
Стягаме се да влезем в новата стопанска година, без да знаем какво ни чака
По първоначални разчети, оскъпяването в производството на пшеницата ще е от порядъка на поне 60-70 % без рентите
Интервю на Ася Василева
Госпожо Жекова, как върви в Добруджа подготовката за новата стопанска година? Земеделието не може да чака и зърно трябва да има и догодина.
Трудно. Особено за по-малките колеги. Много са притеснени. Това, което се случва с цените на тора е шок за всички ни, но за малките – особено голям. Голяма част от тях се чудят дали въобще да влязат да торят. По-големите стопанства закупуват торове предварително и все още имат известни запаси, купени авансово на по-приемливи цени. Но за малките е изключително тежко.
Какво значи малки и големи?
Имам колеги с 300 и с 500 дка. Някои от тях пробваха с лавандула, но предвид конюнктурата на пазара, се преориентираха към зърнопроизводство. Тези, които в новия програмен период трябва да ги спасяваме и да ги правим устойчиви, в момента загиват от непосилните цени на консумативите. Пазарът не прощава на никого. Малките в момента имат избор – или въобще да не торят, или по-голям колега до тях да напазарува в по-голямо количество и да ги изчака да му платят. И такава подкрепа между колегите се случва непрекъснато. Но междуфирмената задлъжнялост в България вече става кошмарна. Това обаче на практика не се отчита от никого.
Правили ли сте вече някакви разчети с колко ще поскъпне производството на зърно за следващата година?
За голямо съжаление, все още няма реални цени на препарати и семена. Всички говорят с някакви уклончиви формулировки за поскъпване от 5-10-20%, но никой не може да прогнозира пазара. Така че в момента ми е трудно да кажа. Но ако говорим за пшеница, според мен, говорим за поне 60-70 % поскъпване на себестойността на производството. И тук въобще не включвам и не коментирам ренти. Вадя ги от уравнението защото те са резултат от производството в края на годината.
Това звучи доста плашещо. Ще компенсират ли това повишаване на себестойността на производството по-добрите цени на зърното тази година?
Не. Приходите през 2021 г. компенсираха загубите през 2020 г. Говоря за нашия регион, в Добруджа, където преживяхме много стресова 2020 г. Цените през 2021 г., които бяха малко по-добри, дадоха малка глътка въздух на колегите, да си върнат задължения, натрупани през бедствената 2020 г.
Как ще се справите? Ще оптимизирате ли разходи?
Икономията е майка на мизерията. В момента, в който почнем да правим икономии от разходите, ще стане страшно. Никой, които работи, не прави свръхразходи. Такива идиоти няма. Ние правим бизнес. Всеки в момента се опитва да минимализира, но минимално и умно разходите, които прави. Единствената дилема е да торим или да не торим.
Ако не ториш, влизаш в един омагьосан кръг. Спираме големите добиви от 600-800 кг/дка пшеница и автоматично се връщаме към добиви от 300-400 кг/дка. Производството в Русия е с много по-ниска себестойност, в Европа вали много дъжд и имат добиви от 1000 кг/дка. без да правят нещо особено. Губим конкурентноспособност отвсякъде.
А гледайки метеорологичните условия, те са достатъчно притеснителни сами по себе си. При нас не е имало сняг вече от години. А да натрупа сняг за нас, в Добруджа, е най-важното. Миналата седмица пшениците бяха на минус 10 градуса, абсолютно открити. След 2 дни беше 6-7 градуса. Това е кошмар за тях. Ако продължи по този начин да се движи, с такива температурни амплитуди от 15-20 градуса, ще има неприятности с пшеницата и рапицата. И без това са трудни култури.
На фона на всички тези проблеми, темата за таваните на плащанията продължава ли да е толкова притеснителна?
Таванът на плащанията в никакъв случай няма да е пагубен за никого. По-големите стопанства са пазарноориентирани и стоят стабилно на краката си. Затова и са станали големи. Таваните ще ги забавят в развитието им. А това, че парите от таваните ще отидат при малките стопанства е илюзия.
Приспадането на разходите за заплати и осигуровки от таваните на фона на липсваща работна ръка в страната не е ли странно?
Ако нашите хора стоят по 12 месеца на работа и ние им плащаме заплати и осигуровки през цялата година, то в другите сектори това е невъзможна мисия. Проблемът с работната ръка е убийствен. Липсата на работна ръка е драматична и то буквално. И не – зърнопроизводството не е виновно за това. Видях преброяването на Област Добрич – 113 000 души сме били през 1994 г. в момента сме 55 000. И това не е вярно. Децата на много хора, които учат и работят в София, са преброени тук.
Голяма част от хората, които плащат почтено заплати и осигуровки в България ще се почустват обидени. Държавата ги наказва за това, че работят на светло. И ще бъдат подкрепени хора, които не плащат заплати и осигуровки. Защо?
Говорим за изсветляване и почтеност, уж. Излиза, че държавата ще стимулира плащането в плик. Чакаме в МЗм трима финансисти да ни сметнат и да намерят парите, които не им стигат от нас. Болно ми е.
Тези тавани изобщо няма да засегнат мен персонално или нашето стопанство. 90% от членовете на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите също няма да ги засегнат, но другите 10% ще ги засегнат. И не мога да отговоря на тези колеги защо да продължат да бъдат почтени. Не го разбирам.
Защо е това напрежение в сектор земеделие през последните месеци? Само икономическата криза ли е причина за него?
Не знам. Сигурно хората, които успяват с работа не са удобни в това общество. Когато човек стъпи на краката си и има ясна визия за бизнеса, който прави, когато си наясно къде искаш да бъдеш през следващите 5-10 години, когато си визионер, в един момент ти ставаш неудобен. Защото ние правим бизнес. Това не е социална политика. Не дължим нищо на никого. Плащаме си данъците, плащаме си рентите. Това са нашите задължения към държавата и арендодателите.
Сега разбираме, че пред цялата страна казват, че ще ни проверяват за акциза за гориво, все едно има възможност да сме злоупотребили. А там по принцип проверките и правилата са изключително стриктни. Да ни проверяват, но не разбираме защо е този лов на вещици. Нерви, суматоха и напрежение във времена, когато торът стана по 1400 лв за тон на никого не са необходими.
Не може Сектор Земеделие да се ръководи от някакво Коалиционно споразумение. Там никой не разбираше от земеделие. Имаше няколко горски. Как ще напишеш земеделска политика с такива хора?
От таваните ще бъдат засегнати и много животновъди. Нали щяхме да подкрепяме животновъдството? Големите овощари също. Битката е малко странна.
От 3 години пишем Стратегически план, подготвяме се, сега всичко наново с неясни правила. Как се прави бизнес така, без да можеш да предвиш нищо? Вече е 2022 г. След 9 месеца трябва да сме готови да прилагаме правилата на новата ОСП. Всеки трябва да е наясно какво ще прави – ще позеленява ли, ще пожълтява ли. А ние още не знаем правилата. Аз нямам идея, чета непрекъснато, ходя на срещи и управителни съвети, и пак не разбирам. А беше свършена огромна работа от знаещи хора, от браншовици и експерти. Хора, които знаеха какви са проблемите на предишния програмен период и какво работи в България и какво – не.
Като председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводитеите, Вие следите всичко, което се случва. Виждате ли някакви визия за работещо европейско земеделие в новите управляващи, с каквото обещание дойдоха на власт?
Като се тръгне от начина, по който се организират срещите – не. На тагадък се минават сектори, браншове, правила. Правят се милиони срещи, за седмица се взимат решения по тежки проблеми, изискващи запознаване с огромно количество документация. А никой от вземащите решение не е наясно със земеделието, за да е компетентен да прави това в такива кратки срокове.
Всичко, което идва от Европа като нормативи е една рамка, в която може да лавираш. Но ние, понеже не разбираме, винаги прилагаме всичко едно към едно, независимо дали при нас работи. В Европа не е така. Там фермерските пазари са на улицата. И за пореден път ще преживеем това. Европа даде рамката, каза – „ако искате слагайте тавани, ако не искате – не слагайте, съобразете ги с реалностите“. Ние се опитваме да направим възможно най-лошото.
Това няма да помогне на малките и средните, ако това е целта. Но е съмнително, че точно това е целта на цялото мероприятие. Всички сме на един пангар. Този път кризата е една за всички. И вместо да се съберем и заедно да решим проблемите, ние се дърляме помежду си, а потъваме заедно. Нито земеделието, нито бизнесът имат нужда от революции и неясни правила. В земеделието са необходими революционни технологии, а не революции. Имайки предвид изнемощялото състояние на браншовете, какви революции? С прашки войни не се печелят.
